Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./…………………….
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на 03.07
2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. МАКАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Ю. БАЖЛЕКОВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при участието на секретаря Габриела Димитрова
разгледа докладваното от съдия Светлана Цанкова
въззивно гражданско дело № 1096 по описа за 2018 год. и
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Многопрофилна
болница за активно лечение „Св. Марина” ЕАД, срещу Решение № 1227/2.03.2018 г., постановено по
гр.д. № 17268/2018 г. на ВРС., с което се :
-
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Ж.Ж.И., ЕГН **********, с адрес: ***, извършено със Заповед № 201/11.09.2017 г. на Изпълнителния директор на Многопрофилна
болница за активно лечение „Св. Марина” ЕАД, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
- ВЪЗСТАНОВЯВА Ж.Ж.И., ЕГН **********, с адрес: ***,
на заеманата преди уволнението длъжност „Медицинска сестра“ във Втора клиника
по инфекциозни болести към Многопрофилна болница за активно лечение „Св.
Марина” ЕАД, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
- ОСЪЖДА Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Марина”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Христо
Смирненски“ № 1, представлявана от изпълнителния директор проф. д-р Валентин
Любомиров Игнатов, да заплати на Ж.Ж.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
7477,80 лв. /седем хиляди четиристотин седемдесет и седем лева и осемдесет
стотинки/, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от
11.09.2017 г. до 11.03.2018 г., ведно
със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда
- 10.11.2017 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
-
ОСЪЖДА Многопрофилна
болница за активно лечение „Св. Марина” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Христо Смирненски“ № 1, представлявана от
изпълнителния директор проф. д-р Валентин Любомиров Игнатов, да заплати на Ж.Ж.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата 300,00 лв. /триста
лева/, представляваща направени
по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
- ОСЪЖДА Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Марина”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Христо
Смирненски“ № 1, представлявана от изпълнителния директор проф. д-р Валентин
Любомиров Игнатов, да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Варненски районен съд сумата 293,78 лв. /двеста деветдесет и три лева и седемдесет и осем
стотинки/, представляваща разноски за държавна такса по делото, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Във
въззивната жалба са изложени доводи
за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението като
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и в противоречие
със събраните по делото доказателства. Претендира се отмяна и постановяване на
друго, с което предявениятте иск да се отхвърли като неоснователен и се
присъдят разноски.
Отправено
е искане за допускане на съдебна експертиза като вещото лице след запознаване с
материалите по делото и проверка на место да даде заключение дали работодателят
е изпълнил задължението си по чл. 315 КТ, дали работодателят е определил места
за трудоустрояване, дали от така определените места, към датата на получаване
на решението на ТЕЛК е имало незаети такива, на които ищцата би могла да бъде
трудоустроена, или всички определени места са заети от трудоустроени лица.
Доказателственото искане е обосновано с твърдения за допускане на процесуално
нарушение на ВРС при разпределяне на доказателствената тежест и събиране на
доказателствата.
Въззиваемата
страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Моли същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди първоинстанционното
решение и се присъдят разноски. Счита, че искането за допускане на експертиза е
преклудирано, поради несвоевременно отправяне и моли да се остави без уважение.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на
закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Разгледана
по същество, съдът установява следно:
Предявени са от Ж.Ж.И., ЕГН **********,
чрез адв. Ю. Д., срещу Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Марина”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Христо
Смирненски“ № 1, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, да бъде признато за незаконно и отменено
уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 201/11.09.2017 г. на Изпълнителния
директор на Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Марина” ЕАД, на
основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ поради невъзможност на служителя да изпълнява
възложената му работа, да бъде възстановен ищецът на заеманата преди
уволнението длъжност ”Медицинска сестра” във Втора клиника по инфекциозни
болести в МБАЛ „Св. Марина” ЕАД, и да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца 7477,80 лв., представляваща обезщетение за периода на оставане без
работа, считано от 11.09.2017 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 10.11.2017 г. до окончателното й
изплащане. Претендират се и сторените в производството разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищецът съгласно
трудов договор № 205/02.09.2016 г., от 07.09.2016 г. изпълнявал длъжността
„медицинска сестра” с месторабота във Втора клиника по инфекциозни болести в
МБАЛ „Св. Марина” ЕАД, при пълно работно време с продължителност 7 часа, като
последното получено трудово възнаграждение е 1246,30 лв. С експертно решение № 1896/22.08.2017
г. й била определена за срок от
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Признава, че ищецът е
била назначена на длъжност „медицинска сестра” във втора клиника по инфекциозни
болести към МБАЛ „Света Марина” ЕАД, както и че трудовото й правоотношение е
било прекратено със Заповед № 201/11.09.2017 г. на изпълнителния директор на
ответника, поради установена невъзможност на служителя да изпълнява възложената
й работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, въз основа
на експертно решение № 1896/22.08.2017 г. на ТЕЛК към „МБАЛ Шумен” АД. Оспорва
твърденията за нарушение на разпоредбите на чл. 315, ал. 1, чл. 314, чл. 317,
ал. 3 КТ и чл. 333, ал. 2 КТ, а обстоятелството дали само ищцата работи в
нейното домакинство, намира за неотносимо към законността на уволнението.
Излага, че със Заповед № Р-45/25.01.2017 г. Изпълнителният директор на
ответника е утвърдил списъка на работните места, подходящи за трудоустрояване
на лица с намалена трудоспособност, като е определил максимално предвидения в
КТ процент - 10 % от общата численост на персонала, всички от които били реално
заети от лица с намалена работоспособност. От друга страна, съгласно решението
на ТЕЛК, ищецът не може да работи в стационар, а МБАЛ „Света Марина” ЕАД е
клиника за болнична помощ. С оглед изложеното, сочи, че преместването на ищцата
на друга подходяща длъжност било невъзможно. Твърди, че основанието, на което е
прекратено правоотношението на ищеца, не попада в приложното поле на
разпоредбата на чл. 333 КТ, поради което работодателят не е имал задължение да
вземе разрешение от Инспекция по труда. Предвид неоснователността на иска за
незаконност на уволнението, счита за неоснователни и акцесорните искове за
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на
обезщетение за периода на оставане без работа. Оспорва също така ищцата да е останала без работа за
период от 6 месеца, считано от уволнението, както и размера на претендираното
обезщетение. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове
и присъждане на разноските по делото.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
от фактическа и правна страна следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
и т. 2 КТ.
1.
По иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
За да се произнесе,съдът съобрази, че според теорията
и съдебната практика фактическият състав на основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ включва два кумулативно
съществуващи елемента. Първият е невъзможност на работника или служителя да
изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна
неработоспособност, или поради здравни противопоказания. Вторият елемент е
липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя
работа в предприятието. Наличието на този елемент от фактическия състав също се
доказва от работодателя За да възникне правото на работодателя да приложи това
основание, той трябва да е изпълнил и задълженията си по чл. 315 от КТ за осигуряване на работни места, подходящи за трудоустрояване, от 4 до
10 процента от общия брой на работниците и служителите, когато личният състав е
над петдесет човека. Неизпълнението на това задължение/пълно или
частично-посредством изваждане на длъжности от списъка/ означава, че
работодателят сам се е поставил в състояние да не може да предложи друга
подходяща работа, което води до незаконосъобразност на уволнението. В този
смисъл е трайната практика на ВКС, съдържаща се в решения № 278 от
1.4.2010 г. по гр. д. № 1002/2009 г. на Трето Г. О., № 952 от 18.12.2009
г. по гр. д. № 4756/2008 г. на Първо Г. О., № 448 от 5.3.2013 г.
по гр. д. № 1318/2011 г. на Четвърто Г. О. на ВКС , решение № 332 от 21.10.2011 г. по гр. д. № 565/2011 г. на ВКС, III г. о и други.
Следователно в предмета на доказване
законността на уволнението по чл. 325, ал.
1, т. 9 от КТ имплицитно се включва и установяване на изпълнението на
задължението на работодателя по чл. 315 от КТ. Прилагането на това основание за прекратяване на трудовото
правоотношение предполага, че работодателят с повече от петдесет работници или
служители е създал и поддържал работни места, подходящи за трудоустрояване.
Това означава, че когато работникът или служителят оспори уволнението,
извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ, с твърдението, че не му е
предложена друга подходяща работа, е в тежест на работодателя да докаже и
изпълнението на задължението си по чл. 315 от КТ.
Установено е по делото,
че по силата на трудов договор № 205/02.09.2016 г. и допълнително споразумение
№ 4565/13.12.2016 г. ищцата е изпълнявала длъжността „медицинска сестра“ във
втора клиника по инфекциозни болести. Със Заповед № 201/11.09.2017 г. на
Изпълнителния директор, поради невъзможност на служителката да изпълнява
възложената й работа, поради болест, довела до трайна неработоспособност, въз
основа на експертно решение № 1896/22.08.2017 г. на ТЕЛК, I-ви състав към „МБАЛ
Шумен“ АД-гр. Шумен, връчена на служителя на 11.09.2017 г.,трудовото
правоотношение е прекратено.
Невъзможността за
изпълнение на работата в първата хипотеза е поради болест, довела до трайна
неработоспособност /инвалидност/, което означава на работника или служителя да
е призната неработоспособност 50 на сто и повече, което е от компетентност на
ТЕЛК и се извършва по установения за това ред. Това е медицински въпрос,
произнасянето по който е в професионалната компетентност на ТЕЛК, който със
заключението по експертното решение следва да посочи болестта, довела до
инвалидност, и наличието на съответните здравни противопоказания на заболяването
във връзка с условията на труд, характерни за заеманата от работника или
служителя длъжност.
Безспорно по делото е установено, че с решение №
1896/22.08.2017 г., издадено от ТЕЛК I състав
към МБАЛ Шумен , ищцата е освидетелствана с определена оценка на
работоспособността 52% ТНР / л.17/ . Като противопоказани условия на труд е
посочено – вдигане, бутане, пренасяне на тежки товари, екстремни усуквания,
неблагоприятни климатични условия, нощен труд. Срокът на определения процент
трайно намалена работоспособност е до 1 година. Като причина за намалената работоспособност е
посочено заболяване с водеща диагноза ”Други нарушения на вестибуларната
функция“. Посочено е, че лицето не може да работи като медицинска сестра в
стационар, но може да работи като медицинска при спазване на описаните
противопоказни условия на труд.
Съгласно установената практика на Върховния
касационен съд, в решението по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът се произнася
само по въведените от ищеца доводи за незаконност на уволнението; с иска за
признаване на уволнението за незаконно ищецът отрича потестативното право на
работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление -
предмет на делото е съществуването на това потестативно право, поради което
ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват
оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът - всички факти,
които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. В
този смисъл решение № 665 от 01.11.2010 г. по гр. д. №
242/2009 г. IV г. о.; решение № 555 от 09.02.2012 г.
по гр. д. № 1224/2010 г. IV г. о.; решение № 149 от 13.06.2012 г.
по гр. д. № 475/2011 г. IV г. о.; решение № 290 от 11.07.2012 г.
по гр. д. № 882/2011 г. IV г. о.; решение № 459 от 27.10.2011 г.
по гр. д. № 1532/2010 г. IV г. о. ВКС.
Съдът не
може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които
опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са
посочени от ищеца в исковата молба. След предявяването на иска ищецът може да
допълва исковата си молба в първото заседание по делото, като посочи нови факти
само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право
на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се
основава.
При иск, с който се оспорва законността на
уволнение, необходимото обстоятелствено съдържание по предмета на спора се
задава от ищеца чрез възражения, тъй като се оспорва упражнено от ответника
потестативно право - на уволнение. Излагането на фактическите обстоятелства въз
основа на които ищецът оспорва уволнението в трудовия спор, са от съществено
значение за съда, който само в рамките на посоченото може да изследва
подлежащите на доказване факти и вземе решение за законосъобразността на
уволнението. Съдът не може да разглежда факти и обстоятелства, на които
страните не се позовават, или не са сторили това своевременно. (решение № 58/12.05.2014 г. по гр. д. № 7025/2013 г.,
II г. о., ВКС ). След предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си
молба, като посочи нови факти само ако е направил съответното възражение срещу
оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои
от фактите, на които то се основава. (решение № 57 от 02.03.2011 г. по гр. дело № 1416/2010 г.
на ВКС, III г. о., решение № 66 от 26.05.2010 г. по гр. дело № 1471/2009 г.
на ВКС, IV г. о., реш № 19/2014 гр. дело № 4322/2013 г.).
В настоящия случай ищецът е направил възражение,че
решението на ТЕЛК не е влязло в сила едва в писмените си бележки - след
приключване на съдебното дирене.
Съдът не
може да излиза извън рамките на правния спор по делото и да се произнася по
невъведени възражения (решение № 156/10.06.2013 г. по гр.
д. № 1497/2013 г, I г. о., ВКС
По-специално, при оспорване на уволнение като
незаконно, съдът се произнася само по наведените от ищеца чрез възраженията му
фактически основания, които според уволненото лице опорочават волеизявлението
за прекратяване на трудовото правоотношение (решение № 158/01.07.2013 г. по гр. д. № 1008/2012 г.,
IV г. о., реш. № 23/2016 по гр. д. № 4553/2015 г. IV г.
о, реш. № 205/13. гр. д. № 1244 по описа за 2012 г.
IV г. о ВКС и цитираната в него трайна предходна практика по същия въпрос).
С оглед изложеното, Варненският
окръжен съд не може да се произнася по доводи за незаконност на уволнението,
които не са наведени от ищеца с исковата молба, като основания на иска – а
именно дали към момента на издаване и връчване на заповедта за прекратяване на
трудовия договор с ищцата по делото, решението на ТЕЛК е влязло в сила или
не,независимо от обстоятелството, че от представеното с
исковата молба решение на ТЕЛК, че върху същото
е извършено удостоверяване, че решението е влязло в сила 27.09.2017 г.
Действително ВКС в свои съдебни решения приема, че
решението на ТЕЛК трябва да е влязло в сила, за да се приеме, че е налице
основанието по чл. 329, ал. 1, т. 9 КТ,но за да се обсъжда това възражение е
необходимо същото да е направено своевременно..
. . В случая, не се касае до правна квалификация на
установените факти, а до възприемане на фактически предпоставки и
обстоятелства, за чието установяване доказателствената тежест е на ответната
страна в процеса Но след като
работодателят и ответник по иска не е имал за задача да доказва обстоятелствата
по влизане в сила на решението на ТЕЛК,
заради твърдението на ищеца, че същото е влязло в сила след издаване на
обжалваната заповед, съдът не може да
прави извод, че решението на ТЕЛК е влязло в сила, още повече, че няма данни
кога същото е връчено на ищцата по делото и дали същото е обжалвано. В
обобщение, оспорване на уволнението по надлежния ред е налице само при въведен
довод в исковата молба, най-късно в срока за отговор на твърденията, въведени
от ответника с отговора на иска и в този смисъл са разрешенията, приети в
задължителната на съдилищата съдебна практика на ВКС, (решение № 273/04.06.2012 г. по гр. дело № 1566/2010 г.,
решение № 237/09.07.2012 г. по гр. дело № 1460/2010 г.
на състав на ВКС, IV г. о., решение № 459 от 27.10.2011 г. по
гр. дело № 1532/2010 г., на ВКС, IV г. о., решение № 290/2012 гр. дело № 882/2011 г. IV
г. о на ВКС и др. ) .
С иска за признаване на уволнението за незаконно по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът е отричал
потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на
посоченото основание поради непредлагане на подходяща работа В исковата молба и
допълнителното становище е посочил кръга факти, които опорочават, отлагат или
погасяват оспорваното потестативно право на работодателя Така са били очертани
и фактите, които ответникът е следвало да доказва, с оглед надлежното
упражняване на правото да уволни ищеца. Когато се касае за фактически
обстоятелства по основанието за уволнение, които са материални предпоставки за
упражняване на оспорваното с иска право, като влизане на решението на ТЕЛК в
сила, възражението за несъществуването им като фактически въпрос следва да се
въведе още с исковата молба .
С оглед изложеното и настоящият въззивен съд не
обсъжда възражението на ищцата, че решението на ТЕЛК не е влязло в сила.
Установено е с оглед представеното
решение на ТЕЛК, че ищцата не може да работи като медицинска сестра в
стационар, но може да работи като медицинска сестра при спазване на описаните в
т. 15 от решението противопоказни условия на труд, това са
твърденията и в исковата молба на ищцата и
което обстоятелство ответникът не е оспорил . При това положение доводът, че
работодателят е злоупотребил, като е предприел уволнението спрямо ищеца именно
на посоченото основание , че ищцата не
може да осъществява задълженито си ,поради медицински показания е
неоснователен.
С оглед на изложеното по горе, , съдът следва
да разгледа налице ли са другите предпоставки за прекратяване на трудовия
договор - при работодателя да няма друга работа, подходяща за здравословното
състояние на работника или служителя.
По делото са представени
Протокол от 25.01.2017 г. на Комисията за определяне на работните места,
подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност по чл. 315 КТ
и Заповед № Р 45/25.01.2017 г. на Изпълнителния директор на МБАЛ „Св. Марина“
ЕАД, с което се установява,че работодателят е изпълнил задължението си да
отдели бройки за лица с намалена трудоспособност .
Установява се от
приетата по делото експертиза,която настоящият въззивен състав кредитира като
обективно и компетентно дадено, че към момента на прекратяване на трудовия
договор липсва свободна длъжност в предприятието, подходяща заемане от ищцата.
С оглед изложеното,
настоящият състав счита, че при прекратяване на трудовия договор са спазени
всички изисквания на КТ, което обуславя неговата законосъобразност на
посоченото основание.
По изложените съображения предявеният на основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Следва да се отбележи за пълнота на изложението,че при
прекратяване на трудов договор на основание чл.329 ал.1 т.9 от КТ специалната
закрила на чл.333 от КТ не намира приложение, поради което и съдът не обсъжда
това възражение на ищцата относно неспазване
на чл.333 от КТ.
При извод за неоснователност на главния иск , неоснователен
се явява иска за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност – „медицинска сестра“ във Втора клиника по
инфекциозни болести към МБАЛ „Света Марина“ ЕАД. И ЗА заплащане на обезщетение за оставането й
без работа за периода – 11.09.2017 г. до 11.03.2018 г., ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 10.11.2017 г. до
окончателното й изплащане ,поради което и
исковите претенции следва да се отхвърлят
С оглед изложеното, решението на ВРС следва да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго,съобразно изложените мотиви.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата инстанция
въззивницата следва да се осъди да заплати на въззиваемата страна
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 600 лв,и държ.такса – 229,55 лв и разходи за вещо
лице- 300 лв, разходи за въззивната
инстанция или общо сумата от 1129,55 лв .
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 1227/2.03.2018 г., постановено по
гр.д. № 17268/2018 г. на ВРС,с което се :
- ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на Ж.Ж.И., ЕГН **********, с адрес: ***, извършено със Заповед № 201/11.09.2017 г. на Изпълнителния директор на Многопрофилна
болница за активно лечение „Св. Марина” ЕАД, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
- ВЪЗСТАНОВЯВА Ж.Ж.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, на заеманата преди уволнението длъжност „Медицинска сестра“ във
Втора клиника по инфекциозни болести към Многопрофилна болница за активно
лечение „Св. Марина” ЕАД, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
- ОСЪЖДА Многопрофилна
болница за активно лечение „Св. Марина” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Христо Смирненски“ № 1, представлявана от
изпълнителния директор проф. д-р Валентин Любомиров Игнатов, да заплати на Ж.Ж.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата 7477,80 лв. /седем
хиляди четиристотин седемдесет и седем лева и осемдесет стотинки/, представляваща
обезщетение за оставане без работа за периода от 11.09.2017 г. до 11.03.2018
г., ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба в съда - 10.11.2017 г. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 344, ал. 1,
т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
- ОСЪЖДА Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Марина”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Христо
Смирненски“ № 1, представлявана от изпълнителния директор проф. д-р Валентин
Любомиров Игнатов, да заплати на Ж.Ж.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
300,00 лв. /триста лева/, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
- ОСЪЖДА Многопрофилна болница за
активно лечение „Св. Марина” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Христо Смирненски“ № 1, представлявана от
изпълнителния директор проф. д-р Валентин Любомиров Игнатов, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски
районен съд сумата 293,78 лв. /двеста
деветдесет и три лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща
разноски за държавна такса по делото, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж.Ж.И., ЕГН **********,
с адрес: *** искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 и т. 3 от КТ за признаване незаконно и отмяна
на уволнение по Заповед № 201/11.09.2017 г. на Изпълнителния директор на
Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Марина” ЕАД, за прекратяване трудовото правоотношение на
основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ и за възстановявяне
на заеманата преди уволнението длъжност „Медицинска сестра“ във
Втора клиника по инфекциозни болести към Многопрофилна болница за активно
лечение „Св. Марина” ЕАД както и за заплащане на
обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 КТ
поради оставане без работа за периода за периода от 11.09.2017
г. до 11.03.2018 г., за сумата от
7477,80 лв. /седем хиляди четиристотин седемдесет и седем лева и осемдесет
стотинки/, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 10.11.2017 г. до окончателното й изплащане,.
ОСЪЖДА, Ж.Ж.И., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Марина” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Христо Смирненски“ № 1,
представлявана от изпълнителния директор проф. д-р Валентин Любомиров Игнатов сумата сумата от 1129,55 лв / ХИЛЯДА СТО ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТ ЛЕВА И 55 лева/ разноски за всички инстанции .
Решението подлежи на обжалване
пред Върховен касационен съд в едномесечен срок, считано от датата на
обявяването му
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ: