О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№……………../20.09.2018г.
гр. София
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА ГЛАДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Василев ч.гр.д. № 10525 по описа за
2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 438 ГПК.
Образувано
е по частна жалба от „Ч.Р.Б.“ АД – длъжник по изп. дело № 20188630400801 по
описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863 от РКЧСИ, срещу акт изх. № 26238/25.05.2018г.,
представляващ постановление за разноски.
Жалбата
е недопустима.
Действията
и актовете на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване от длъжника са
изчерпателно регламентирани от процесуалния закон и в частност от разпоредбата
на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Цитираната
разпоредба предвижда право на жалба на длъжника срещу изричен отказ на съдебния
изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение (чл. 435,
ал. 2, т. 6 ГПК), не и право на жалба срещу откази на съдебния изпълнител да
вдигне наложени възбрани и запори или да намали разноски за изпълнението, чийто
размер е определен с предходни негови актове.
Действително
с разпоредбата е предвидено и право на жалба на длъжника срещу насочване на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо (чл. 435, ал. 2,
т. 2 ГПК), както и право на жалба на длъжника срещу разноските по изпълнението
(чл. 435, ал. 2, т. 9 ГПК), но на обжалване по реда на цитираните разпоредби
подлежат именно действията на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението
(които съгласно т. 1 от тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.д.
№2/2013г. на ВКС, ОСГТК включват и действията по налагане на възбрани и запори)
и именно актовете на съдебния изпълнител, с които се определят размери на
задълженията за разноски за изпълнителното производство (допустимият предмет на
обжалване от длъжника съгласно разрешението, дадено с т. 2 от тълкувателно
решение №3 от 10.07.2017г. по тълк.д. №3/2015г. на ВКС, ОСГТК), а не актовете
на съдебния изпълнител, постановени по искания на длъжника за отмяна на
последиците от посочените действия и актове.
Същевременно
и съгласно изричното разрешение, дадено с цитираната по-горе т. 1 от
тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.д. №2/2013г. на ВКС, ОСГТК,
правото на жалба на длъжника срещу действията на съдебния изпълнител по
насочване на изпълнението чрез налагане на възбрани и запори е допустимо да
бъде упражнено в предвидения в чл. 436, ал. 1 ГПК едноседмичен срок от узнаване
за извършените действия.
По
идентични съображения и при съобразяване на разрешението, дадено с цитираната
т. 2 от тълкувателно решение №3 от 10.07.2017г. по тълк.д. №3/2015г. на ВКС,
ОСГТК (възприето от законодателя с приемането на актуалната редакция на чл.
435, ал. 2, т. 9 ГПК), правото на жалба на длъжника срещу разноските по
изпълнението може да бъде упражнено в едноседмичен срок от съобщението за акта
на съдебния изпълнител (покана за доброволно изпълнение, сметка по чл. 79 ЗЧСИ
или друг подобен), с който съдебният изпълнител е определил размер на дължими
разноски за изпълнението.
Изложеното
предпоставя, че отказът на съдебния изпълнител, срещу които е подадена
процесната жалба, не е допустим предмет на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, тъй като жалбата е подадена след изтичане на предвидения в чл. 436, ал. 1 ГПК срок за обжалване на посочените действия, който е започнал да тече на
10.05.2018г, когато на длъжника е връчена поканата за доброволно изпълнение.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на „Ч.Р.Б.“ АД постановление за разноски по изп. дело № 20188630400801 по описа на ЧСИ
С.Х., рег. № 863 от РКЧСИ.
ПРЕКРАТЯВА
производството по ч.гр.д. №10525/2018г.
на СГС, ТО.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен
срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.