№ 197
гр. ****, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20223130100571 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 530 и сл. от ГПК във вр. с чл. 19, ал. 1 от ЗГР
Образува се по молба на М. С. Д., с която иска от съда да допусне промяна на трите й
имена, съответно на М.Б.Д..
Молителката твърди, че се ражда в семейство на етнически турци, но се записва с
български имена в акта за раждане – М. С. Д.. Заявява, че още от малка нейните близки и
приятели, както и всички хора от нейната общност, се обръщат към нея с името „М.“ и че
това е името, с което предпочита да се обръщат към нея. Посочва, че желае да отиде в
Германия при майка си, която живее в общност от турско говорящи. В тази връзка заявява,
че турското име на майка й й помага да се интегрира в тази общност, поради което счита, че
и за нея, че бъде по-добре за интеграцията й в тази общност като приеме турски имена.
Поради тази причина, молителката желае да промени собственото си име на „М.“, бащиното
– на „Б.“, което е турското име на баща й, и фамилното име – на „Д.“, което е собственото
име на дядо й.
В открито съдебно заседание молителката не се явява лично и се представлява от
упълномощения от нея процесуален представител, който поддържа молбата. Моли за
уважаването й.
Заинтересованите страни - Община **** и Районна прокуратура ****, не изразяват
становище.
По фактите и доказателствата:
Видно от представеното удостоверение за раждане молителката се ражда на
05.07.2007 г. и получава трите имена М. С. Д.. Майка й се нарича Р.А.Х., а баща й – С.Д.Х.,
1
но всички се обръщат към тях с турски имена – Г. и Б..
Молителката е известна сред своите близки, но и сред обществото с името М.. Всички
се обръщат към нея със собственото име М.. Никой от семейството й не я нарича М..
Молителката никога не се представя с името М. пред трети лица, а с името М.. Баща е
известен в обществото с името Б., а дядо й с Д..
Съдът възприема горната фактическа обстановка след анализ, както по отделно, така
и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства – акт за раждане на
молителката, както и от събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
Ю.М.М. – „Имената на М. са М.. Баща й се казва Б., а дядо й Д.…Никой не я познава като
М.…Всички приятели, близки и съседи я знаят като М.“, както и на свидетеля Б.А.Б. – „М. я
знам като М. от малка. Всички така я знаят. Към М. се обръщам с М.. В телефона ми е
записана така.“.
Съдът счита, че показанията на свидетелите отговарят на истината, тъй като техните
показания са еднопосочни, логични и без вътрешни противоречия, поради което съдът
основава своите фактически изводи на тях.
По правото:
Според нормата, обективирана в чл. 19, ал. 1 от ЗГрР, промяната на собствено,
бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на
заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и
в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.
В разглеждания случай молителят се позовава на последната хипотеза от цитираната
разпоредба, а именно на наличието на „важни обстоятелства”, налагащи промяната във
фамилното й име.
В закона липсва легална дефиниция на посоченото понятие, като според съдебната
практика (напр. решение № 507 от 22.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 227/2010 г., ІІІ ГО,
решение № 342 от 23.04.2010 г. на ВКС по гр.д. № 80/2009 г., IV ГО), важни по смисъла на
чл. 19, ал. 1 от ЗГрР са тези обстоятелства, които правят лично или обществено
необоснована, неподходяща или неприемлива индивидуализацията с актуалните имена, като
например несъответствието на името на лицето с етническите му традиции или произход,
или известността му с определена фамилия в упражняваната професия, свързана с
обществени изяви и др.
От гореустановената фактическа обстановка съдът счита, че са налице важни
обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГрР за промяна на имената на молителката от
М. С. Д. на М.Б.Д.. На първо място, молителката е от турски произход, както и нейният
баща и дядо. На следващо място, се установява, че молителката е известна сред роднините и
близките с турските си имена М.Б.Д.. Всички се обръщат към нея със собственото име М..
От тези факти следва да се приеме, че молителката е известна сред общественото в България
с турските си имена, а не с българските си такива. Ето защо, съдът счита, че установената
фактическа обстановка изпълва хипотезата, предвидена в закона за наличието на важни
2
обстоятелства, налагащи промяна на имената на молителя, поради което съдът намира, че
няма пречки това лично желание да бъде уважено. В случая българските имена на молителя
са само формални, по документи. В Република България българските граждани имат три
имена – собствено, бащино и фамилно. Собственото име на молителката следва да бъде М.,
така както е известна в обществото с това име, фамилното – Д., което е името на дядото на
молителката, а бащиното – Б., тъй като се установява, че бащата на молителката се
припознава с това име.
По изложените съображения и при липсата на възражения от заинтересованите лица,
съдът намира, че следва да бъде допусната исканата промяна в трите имена на молителката.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА промяна в собственото, бащиното и фимилното имена на лицето М. С.
Д., ЕГН:**********, като ПОСТАНОВЯВА в актовете за гражданско състояние и
регистъра на населението вместо собствено име „М.“ да бъде вписано името „М.“, вместо
бащиното име „С.“ да бъде вписано името „Б.“, вместо фамилното име „Д.“ да бъде вписано
името „Д.“, на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР;
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 537, ал.1 ГПК;
ПРЕПИС от решението да се изпрати на длъжностните лица по гражданско
състояние от съответната Община за отразяване на промяната в регистрите на населението.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
3