Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 30.08.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II А въззивен състав, в публично съдебно заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
МИРОСЛАВ
СТОЯНОВ
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева
въззивно гражданско дело № 13193 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С
решение от 11.08.2020г. по гр.д. № 116/2020г. по описа на Софийски районен съд,
ГО, 163 състав, са уважени предявените от „И.Т.“ ООД срещу „М.Г.“ ООД по реда
на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 69, ал. 2 от Закона за пощенските
услуги за установяване съществуването на вземане в размер на 8 092, 90
лева, представляваща стойност на предоставени куриерски услуги в период
06.12.2017г. - 13.12.2017г. по договор № 2436/01.06.2015г. за международно
транспортиране на пощенски пратки, за което са издадени 6 бр. фактури - № **********/08.01.2018г;
№ **********/08.01.2018г.; № **********/08.01.2018г.; №
**********/08.01.2018г.; № **********/08.01.2018г. и № **********/08.01.2018г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 14.10.2019г. до
окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 58656/2019г. на СРС.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника „М.Г.“
ООД, в която са изложени оплаквания за неправилност на постановеното решение
поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели
до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за
нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че съдът не е обсъдил
всички направени от ответника възражения, които се поддържат и във въззивното
производство. Навеждат се доводи, че по делото не е установен нито един от
елементите на предявения иск. Доказано било единствено издаването на фактури и
осчетоводяването им, което според жалбоподателя не е достатъчно за да се приеме
наличието на облигационна връзка, нито изпълнение на задълженията на насрещната
страна. Релевират се твърдения, че в нито едно от ангажираните писмени
доказателства не може да се установи размера на общото възнаграждение по всяка
доставка и/или елементите, които го изграждат. Не било установено също, че
пратките са получени, напротив от свидетелските показания се установявало, че
до служителите на ищеца не са достигали потвърждения за получаване на пратките.
Оспорва се и правилността на изводите по отношение на приложената от
първоинстанционния съд норма на чл. 85 от ЗПУ, като се твърди, че същата е
неприложима, доколкото тя не покрива хипотезата на релевираните от ответника
възражения. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят
изцяло.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна „И.Т.“ ООД, с който същата се оспорва по подробно изложени
съображения. Заявено е становище, че първоинстанционното решение е правилно,
като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при
правилно приложение на относимите материално-правни норми. Излага, че по делото
няма данни процесните фактури да са били оспорени от възложителя, напротив –
същите са били надлежно осчетоводени. Освен това начинът на формиране на цените
на международните пратки бил установен от приетите по делото и неоспорени
писмени доказателства. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване
на решението.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено
следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
При
извършената проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи,
че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне
по същество на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от
които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2-ро от ГПК.
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 69, ал. 2 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/.
Производството
по делото е образувано по установителен иск, предявен в законоустановения по
чл. 415, ал. 1 от ГПК срок от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, след релевирано възражение
от длъжника срещу съществуването на вземането.
Ответното
дружество е оспорило предявените искове при следните правоизключващи
възражения: че ищецът е определил едностранно размера на възнаграждението,
което включва няколко елемента: транспорт, гориво и допълнителни такси, като не
е ясен начинът на формиране и основанието за дължимост на сумите по фактурите; че
клаузата от договора, определяща цената на услугата, е нищожна като
противоречаща на основен принцип на равнопоставеност на страните; че ищецът не
е изпълнил задълженията си за доставка на пратките и приемането им от
получателите; че не е налице облигационно правоотношение по процесните
товарителници поради липса на квалифициран електронен подпис по смисъла на чл.
13, ал. 3 от ЗЕДЕП.
Доколкото
ищецът твърди, че има лиценз за извършване на неуниверсални пощенски услуги,
между които и куриерски услуги /т.е. има качеството на пощенски оператор/ и че
между страните са били сключени договори за международни куриерски услуги, то
следва да се посочи, че специалният закон - ЗПУ, определя приемането,
пренасянето и доставката на пощенски пратки, както и куриерските услуги, като
пощенски услуги /чл. 3/, които се осъществяват от пощенски оператори /чл. 7/. Пощенските
оператори, извършващи неуниверсални пощенски услуги, задължително изготвят общи
условия на договора за потребителите /със съдържанието по ал. 3 на посочения
законов текст/, като подписване на индивидуални договори с потребителите не е
необходимо /чл. 21, ал. 1 ЗПУ/.
Съгласно
чл. 69, ал. 1 ЗПУ цените на пощенските
услуги се предплащат от потребителите, като те могат да се заплащат и по
договаряне с пощенския оператор, т.е. в определени срокове /чл. 69, ал. 2 ЗПУ/.
В
пощенските услуги според чл. 3, т. 1 и т. 4 от ЗПУ са включени приемане,
пренасяне и доставяне на пощенски пратки и куриерските услуги, които според
легалната дефиниция в параграф 1, т. 18 от ДР на ЗПУ са пощенски услуги с
добавена стойност над универсалната пощенска услуга. В параграф. 1, т. 1 и т. 3
от ДР на ЗПУ са дадени легалните дефиниции на понятията "приемане на
пощенски пратки" и "доставяне на пощенски пратки", като
"приемане на пощенски пратки" е дейност на пощенските оператори по
получаване на пощенските пратки, подадени от подателите в точките за достъп, а
"доставяне на пощенски пратки" според т. 3 е дейност, която започва
от сортирането в центъра за доставяне и завършва с връчването на пощенските
пратки на получателите.
Настоящият
съдебен състав приема, че страните са обвързани от облигационно правоотношение
по рамков договор за осъществяване на пощенски услуги № 2436/01.06.2015г. Неоснователно
е възражението на ответника, че за процесния период договорът не е действал. За
да стигне до този извод съобрази обстоятелството, че съгласно чл. 4.1. от
същия, срокът на действие на договора е 12 месеца. Предвидено е, че ако в
рамките на един месец преди изтичане на срока на действие, никоя от страните по
него не уведоми писмено другата, че желае да го прекрати, той се продължава с
още 12 месеца. Видно от посочената клауза страните не са предвидили еднократно
продължение на договора, поради което се налага извод, липсват ограничения в
броя на подновяванията на срока на договора. В случая не се твърди и не се
установява да е налице изявления на която и да е от страните за прекратяване на
договора, поради което същият е продължил да действа и за исковия период.
Според
процесният договор за осъществяване на пощенски услуги, ищецът, в качеството на
изпълнител, се е задължил да осъществява многократно международно транспортиране на пратки в
системата на UPS по възлагане на ответника, срещу задължение на възложителя да
заплаща възнаграждение за предоставените пощенски услуги в срок от 5 дни от
получаването на фактура. В нормата на чл. 3.1. от договора страните са
постигнали съгласие относно начина на формиране и конкретния размер на цените
на предоставените услуги, като изрично е посочено, че цените на предоставените
услуги се определят съгласно действащия към датата на изпращане на пратките
„UPS справочник за услугите и тарифите“ за клиенти в България, а съгласно чл.
3.2 и 3.3 – за експортните пратки, изпратени за сметка на възложителя, е
уговорена отстъпка. С оглед изложеното се налага извод за неоснователност на
възражението на ответното дружество, че дължимата от него престация е
определена едностранно от насрещната страна, както и че не е ясен конкретния
размер на всеки един от елементите, формиращи крайната цена за всяка една
пратка. Възложителят е приел условията на рамковия договор, включително и относно
приложението на „UPS справочник за
услугите и тарифите“ за клиенти в България, поради което съдът приема, че не е
налице твърдяната неравнопоставеност на страните в правоотношението, нито
твърдяната нищожност на договора поради липса на съгласие при сключването на
отделните договори за пощенски услуги относно съществен елемент от договора –
дължимата престация от страна на възложителя.
По
делото са представени неоспорени от ответника двустранно подписани фактури № **********/08.01.2018г;
№ **********/08.01.2018г.; № **********/08.01.2018г.; №
**********/08.01.2018г.; № **********/08.01.2018г. и № **********/08.01.2018г.,
в които са описани номерата и датите на издаване на товарителниците, по които
са извършени услугите; местоназначението; вид; тегло; цена на всяка от
пратките, като са посочени поотделно цените на транспорта, горивото и
допълнителните такси, както и размер на отстъпката. Общата стойност на
възнаграждението по фактурите, с отстъпката, е 8 092, 90 лева. Процесните
фактури са подписани за „получател“, като ответното дружество не е оспорило
представителната власт на лицата, приели и подписали фактурите. С оглед
изложеното следва да се приеме, че всяка една от фактурите обективира сключени
валидни индивидуални договори за международни куриерски услуги, по силата на
които ищецът се е задължил срещу уговорено възнаграждение да приеме, пренесе и
достави пратки /подробно описани в съставените товарителници/ лично на
получателите им - арг. § 1, т. 18 от ДР на ЗПУ/ срещу задължение за заплащане
на възнаграждение от страна на изпращача. Конкретният размер на
възнаграждението, формирано като сбор от цена за транспорт, за гориво и
допълнителни такси, е посочено във фактурите. С оглед изложеното се налага
извод за неоснователност на релевираното възражение, че не е ясен конкретния
размер на цената за всяка отделна пратка. Не се твърди, а и не се установява,
че така определените размери на всеки един от компонентите, формиращи цената на
услугата, не съответства на посочените в „UPS справочник за услугите и
тарифите“ за клиенти в България.
Ответното
дружество е релевирало възражение за недействителност на облигационното
правоотношение, тъй като представените по делото товарителници не са подписани
с квалифициран електронен подпис. Товарителниците служат за доказателство, че
пратката е предадена от изпращача. Действителн,о процесните товарителници не са
подписани от изпращача, но при липса на твърдения, че ответникът не е възлагал
изпращането на процесните пратки /че не е предал такива пратки на ищеца и не е възлагал
изпращането им/, се налага извод, че наведеното възражение по чл. 13, ал. 3 от
ЗЕДЕП е ирелевантно за спора.
По
възражението на ответника за неизпълнение на задължението на изпълнителя да
достави процесните пратки:
Съгласно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което преценено по реда на чл.
202 от ГПК следва да бъде кредитирано като обективно и компетентно дадено, се
установява, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца –
включени са през м.01.2018г. в дневника
за продажби по ЗДДС и са подадени справки-декларации в ТД на НАП през
м.02.2018г. Тези фактури били
осчетоводени и в счетоводните регистри на ответника – включени са през
м.03.2018г. в дневника за покупки по ЗДДС и са подадени справки-декларация в ТЗ
на НАП през м.04.2018г. Вещото лице е посочило, че ответното дружество е
ползвало данъчен кредит въз основа на процесните фактури.
Според
трайната съдебна практика действията по отразяване на фактурата в
счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за
покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата, представляват
недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване, като
същевременно следва да се ценят и като признание за извършване на описаните в
нея услуги и тяхното приемане. Действително, извънсъдебното признание не се
ползва с абсолютна доказателствена стойност, но ако такова е налице, в тежест
на страната, от която изхожда е да го опровергае, въвеждайки в спора
обстоятелства относно неговата симулативност. Твърдения за наличие на такива
обстоятелства в случая липсват. Настоящият съдебен състав споделя практиката на
ВКС, намерила израз в решение № 65/25.04.2012г. по т.д. № 333/2011г., ІІ ТО и
решение № 178/13.10.2017г. по т.д. № 638/2017г., ІІ ТО, в които е прието, че
ако възложителят, респ. неговият представител, е отразил в счетоводните
регистри на търговското дружество издадената от изпълнителя фактура и
възложителят е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит, то се налага
извод, че е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените работи,
дори ако не е подписан двустранен приемо-предавателен протокол или друг
документ, установяващ извършването на възложената работа.
Предвид изложеното съдът намира за установено наличието на валидни съглашения за международни куриерски услуги, по силата на които ищецът се е задължил срещу посоченото във всяка фактура възнаграждение да приеме, пренесе и достави пратки /подборно описани в съставените товарителници/ на получателите им, както и че ищецът е изпълнил точно задълженията си. Съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗПУ цените на пощенските услуги се предплащат от потребителите, като те могат да се заплащат и по договаряне с пощенския оператор, т.е. в определени срокове /чл. 69, ал. 2 от ЗПУ/. Ето защо и доколкото се установява страните да са уговорили последващо плащане на възнаграждението, в случая за ответника е възникнало задължение да заплати сумите по процесните фактури, който факт последният не твърди и не доказва. При установяване на всички елементи от фактическия състав на спорното право и при липса на доказателства за погасяване на процесното задължение, искът за претендираното възнаграждение следва да бъде уважен изцяло.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер
на 850 лева за адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за
правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
С оглед цената на предявените искове и предвид ограничението по
чл. 280, ал. 3 от ГПК /делото е търговско/ настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 174038 от 11.08.2020г., постановено по гр.д. №
116/2020г. по описа на СРС, ГО, 163 състав.
ОСЪЖДА „М.Г.“ ООД, с ЕИК *******, седалище и адрес на управление
***, Бизнес сграда Филкаб, ет. 3, офис 213 да заплати на „И.Т.“ ООД, с ЕИК *******,
седалище и адрес на управление *** на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 850 /осемстотин и петдесет/ лева – съдебни разноски във
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.