Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 10.09.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети декември през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Антоанета Ивчева
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 2013 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 12.11.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 15099/ 2019 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 85
състав, Г.Д.Г.
/ЕГН **********/ е осъден да заплати на А.С.Н. /ЕГН **********/
сумата 20 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
злоупотреба с права през периода 27.09.2016 г.- 16.02.2019 г.- подаване на
сигнали, по които са образувани пр.пр.№ 280/ 2019 г. на РП- Елин Пелин, пр.пр.№
554/ 2016 г. на СРП, досъдебно производство № 555/ 2017 г. на СГП, пр.вх.№ 754/
2017 г. на ВОП и пр.вх.№ 216/ 2019 г. на ВОП. На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът Г.Д.Г.
е осъден да заплати на А.С.Н. сумата 800 лв.- разноски по делото, като молбата на
ответника Г.Д. за присъждането на разноски е отхвърлена.
Постъпила е въззивна жалба от Г.Д.Г. /ответник по
делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за отхвърляне на иска, с присъждане на разноски по
делото.
Въззиваемата страна А.С.Н. /ищца
по делото/ оспорва жалбата на ответника и моли да бъде постановено решение за
отхвърлянето й като неоснователна.
Предявен
е иск с правно основание чл.45 ЗЗД.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран
настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е частично
основателна.
Съгласно чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По същество постановеното от
СРС решение е частично неправилно и следва да бъде отменено в частта, в която
на ищцата А.Н. е присъдено обезщетение по чл.45 ЗЗД над сумата 5 000 лв.
Непозволеното увреждане-
чл.45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната норма, изискваща от
гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на
другите физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен
юридически факт, включващ следните елементи: 1/ деяние /действие или
бездействие/; 2/ вреда; 3/ противоправност на деянието /в случая бездействие/;
4/ вина; и 5/ причинна връзка между противоправното и виновно поведение на
дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното- съгласно
чл.45, ал.2 ЗЗД.
Противоправността при
деликтите- като нарушение на правилото да не се вреди другиму, се изразява в
противоречие между поведението на делинквента и правни норми от действащото
обективно право, които по императивен начин уреждат правомощията на титулярите
на абсолютни субективни права и съдържанието на тези права. Правото на защита
на здравето и правото на лична неприкосновеност на гражданите, каквито според
фактическите твърдения на ищцата са накърнени в настоящия случай, са права от
категорията на абсолютните и са изрично прогласени в нормите на чл.31, ал.1,
чл.41, ал.1 и чл.52, ал.3 от Конституцията на Република България.
Според фактическите
твърдения на ищцата, обосноваващи правото й на обезвреда, през исковия период ответникът
подал при злоупотреба с право множество сигнали и жалби, по които били
образувани полицейски и прокурорски преписки и производства, в които били
изложени неверни твърдения и които били насочени към нанасянето на вреда на
ищцата, която да е постоянна и продължителна. В резултат на извършените по
отношение на нея проверки, разследвания, процесулно- следствени действия и т.н.
ищцата била под постоянно напрежение, изгубила съня си, станала раздразнителна,
била депресирана и съсипана, променила се много в отрицателна насока, сънувала
кошмари, страхувала се да излиза навън, за да не бъде снимана по телевизията,
посещавала психолог, за да преодолее негативизма и ужаса, който изпитвала.
По делото не е спорно, а се
и установява от събраните доказателства, че страните са бивши съпрузи, чийто брак
бил прекратен с влязло в сила бракоразводно решение, постановено на 9.04.2016
г. по гр.д.№ 3165/ 2015 г. на CPC, III ГО, 80 състав /влязло в сила на
20.05.2016 г./. С решението упражняването на родителските права върху родените
от брака деца- А. /р. 2007 г./ и Е./р. 2011 г./ е предоставено на майката А.Н.-
ищца по делото, с право на бащата Г.Г. /ответник по делото/ да ги вижда и взема
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа до 19.00 часа, две
последователни седмици през лятото по време, несъвпадащо с платения годишен
отпуск на майката, всяка четна година по време на Коледните празници, а всяка
нечетна година- по време на Великденските празници. На основание чл.56, ал.1 СК
ползването на семейното жилище, находящо се в гр. София, кв.„Овча купел“, бул. “********,
общежитие на МО „Средец“, стая 207- 208, е предоставено на А.Н..
Не е спорно, а е видно и от доказателствата,
че през процесния период ищцата А.Н. е била военнослужещ /редник/ във военно
поделение в кв. Враждебна- София, а ответникът Г.Г.- служител на СД „Пожарна
безопасност и защита на населението“- гр. София /пожарникар/.
Установява се въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства, че през процесния период
отношенията между страните са били нетърпими, като конкретната причина за това
не е изяснена. Всяка среща между тях във връзка с режима на лични отношения
между бащата и децата протичала със скандали и обикновено приключвала с
протоколи на полицейските органи с предупреждения към двамата родители да се
въздържат от саморазправа.
През процесния период от
27.09.2016 г. до 16.02.2019 г. /приблизително две години и половина/ ответникът
е подал срещу ищцата множество жалби и сигнали,
по които са образувани пр.пр.№ 280/ 2019 г. на РП- Елин Пелин, пр.пр.№ 554/ 2016
г. на СРП, досъдебно производство № 555/ 2017 г. на СО- СГП, пр.вх.№ 754/ 2017 г.
на Военно- окръжна прокуратура /ВОП/ и пр.вх.№ 216/ 2019 г. на ВОП и др., като
са извършвани и проверки от Военна полиция, предвид положението на ищцата на
военно-служещ.
От Постановление от
27.04.2016 г. по пр.пр.№ 554/ 2016 г. на СРП /издадено непосредствено след
постановяване на цитираното брако-разводно решение, но преди влизането му в
сила/ се установява, че преписката е образувана по сигнал на ответника за
евентуално осъществено престъпление по чл.182, ал.2 НК- за неизпълнение на
съдебно решение относно лични контакти от страна на ищцата.
От Постановление от
10.07.2017 г. по преписка вх.№ 754/ 2017 г. на ВОП, образувана по повод подаден
на 4.04.2017 г. от ответника сигнал до Инспектората на МО, се установява, че
преписката е образувана за това, че охраната на военното общежитие и ищцата са
допуснали неправомерно външно лице да пребивава в общежитието, както и това, че
децата на ищцата неколкократно са преспивали там, с което „била нарушена
бойната готовност в поделението и това пречело на другите военнослужещи да
изпълняват служебните си задължения“.
От Постановление от
11.05.2018 г. по ДП № 555/ 2017 г. на ВОП се установява, че досъдебното
производство е образувано по сигнал на ответника за извършено набедяване във
връзка с подадени от ищцата сигнали срещу него за това, че не спазва
постановеното решение по брако-разводното дело, обижда ищцата, не полага
необходимите грижи за децата и не спазва часовете за връщането им в дома на
майката.
От Постановление от 16.04.2019
г. по пр.пр.№ 216/ 2019 г. на ВОП се установява, че преписката е образувана по
сигнал на ответника до „Военна полиция“, в който са изложени твърдения за
отправени обидни думи на 20.01.2019 г. по отношение на трето лице- баща на
настоящата съпруга на ответника /разпитан и като свидетел по делото/.
От Постановление от
19.04.2019 г. по пр.пр.№ 280/ 2019 г. на РП- Елин Пелин се установява, че преписката
е образувана по сигнал на ответника от 25.01.2019 г. за същия инцидент, като
сигнал за това е подаден в РУП- Елин Пелин наред със сигнала до Военна полиция.
Към преписката са присъединени и материалите от проверка, извършена по сигнал
на ответника във връзка със скандал, възникнал по повод отказ на ищцата да му
предаде децата по време на провеждането на състезание.
Цитираните по- горе преписки
са приключили с отказ за образуване на досъдебно производство- поради липсата
на данни за извършени от А.Н. престъпления.
Освен горното, не е спорно
по делото и че на 16.02.2019 г. ответникът е участвал в телевизионното
предаване „Съдебен спор”, в което били представени отношенията между страните
през погледа на ответника и жената, с която живее във фактическо съжителство- Г.К./разпитана
и като свидетел по делото/. По повод това телевизионно участие на ответника са
представени във въззивното производство Присъда от 8.06.2020 г. по НЧХД № 4582/
2019 г. на СРС, НО, 6 състав, и Присъда от 7.04.2021 г., постановена по
въззивно НЧХД № 707/ 2021 г. на СГС, НО, VІІ въззивен състав, с която като
краен резултат ответникът по настоящото дело Г.Д.Г. е признат за невиновен за
това, че на 16.02.2019 г. в гр. София в интервю в предаването „Съдебен спор“,
епизод 601, сезон 3, по националната телевизия „Н.Б.Г.“ ЕАД, разгласил позорно
обстоятелство и приписал престъпление на А.С.Н. /описани подробно в присъдата/,
като на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението за извършено
престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.147, ал.1 НК.
Отхвърлен е с цитираната присъда и предявеният от частния тъжител А.Н. срещу
подсъдимия Г.Г. граждански иск по чл.45 ЗЗД за заплащането на обезщетение за
претърпени от тъжителката неимуществени вреди за сумата 2 000 лв. от
първоначалния размер от 5 000 лв., ведно с претенцията за присъждането на
законна лихва от 16.02.2019 г. Постановената по посоченото НЧХД присъда
/окончателен съдебен акт/ следва да бъде съобразена от настоящия съд- на
основание чл.300 ГПК /в наказателно- правна й част/ и чл.299 ГПК /в гражданско-
правната й част/, като бъде прието, че Г.Г. не е извършил посоченото деяние и
че същото не представлява деликт, от който са произтекли вреди за ищцата А.Н..
При установената по делото фактическа и
правна обстановка, независимо от изключване на събитието от 16.02.2019 г.
/участие на Г. в телевизионно предаване/ от обхвата на твърдяното деликтно
поведение, въззивният съд намира предявения от А.Н. срещу Г.Г. иск по чл.45 ЗЗД
за присъждането на обезщетение за причинени неимуществени вреди за основателен и доказан по основание.
Събраните по делото доказателства, преценени
съвкупно, обосновават извод на въззивния съд, че е налице злоупотреба с право
от страна на ответника Г., който е инициирал посочените по- горе преписки и
производства, като е подавал сигнали и жалби, знаейки, че твърдените от него
факти и обстоятелства са неверни, но въпреки това ги е заявил с единствената
цел да увреди ищцата Н., на която същите са приписани.
Съгласно чл.45 от Конституцията на Република България /КРБ/ гражданите имат право на жалби,
предложения и петиции до държавните органи. Носителят на едно субективно право
е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни.
Затова упражняването на материално и процесуално право поначало е правомерно.
Това обаче не изключва възможността за злоупотреба с право. Злоупотреба с право
е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно- за да бъдат увредени
права и законни интереси на други /чл.57, ал.2 КРБ/, както и в противоречие с
интересите на обществото /чл.8, ал.2 ЗЗД/. Отговорността за вреди от
злоупотреба с право по правното си естество е деликтна и противоправността се
изразява в недобросъвестното упражняване на законно признато право, като
доказването на недобросъвестността е в тежест на пострадалия. И при
злоупотребата с право вината на дееца се предполага до доказване на противното,
но вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към
деянието /както в наказателното право/, а неполагане на дължимата /от добрия
стопанин или добрия търговец/ грижа /в този смисъл Решение № 758/ 11.02.2011 г.
по гр.д.№ 1243/ 2009 г. на ВКС, IV ГО/.
За предявяването на
неоснователен иск пред съд или подаването на неоснователна жалба от едно лице
то не може да носи отговорност по чл.45 ЗЗД за причинените на другата страна
неудобства, притеснения или душевни страдания в резултат от жалбата. Гражданите
имат право да се обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства,
които са им известни, като жалбоподателят се приема за добросъвестен и когато
посочените от него обстоятелства не бъдат установени по делото пред надлежните
органи. Не е противоправно подаването на жалба, когато деецът е положил
дължимата грижа, за да се убеди във верността на изнесената от него информация
и е действал със съзнанието, че чрез сезирането на компетентните органи търси
защита на свои или на определени от закона чужди субективни права и интереси,
дори посочените от него факти да се окажат неверни /Решение № 758/ 11.02.2011
г. по гр.д.№ 1243/ 2009 г. на ВКС, IV ГО; Решение по гр.д.№ 1734/ 2014 г. на
ВКС, III ГО, Определение № 333/ 2016 г. по гр.д.№ 322/ 2016 г. на ВКС, III ГО,
Определение № 601 от 15.07.2019 г. по гр.д.№ 4508/ 2018 г. на ВКС, ГК, ІV ГО/. Във
всички случаи искането за защитата на накърнени права представлява правомерна
дейност, като за да се породи отговорността за обезщетяване на вреди, в
хипотезата на чл.45 ЗЗД, е необходимо да се установи виновно противоправно
поведение на причинителя на вредата. Единствено в хипотезата на злоупотреба с
право е налице неправомерно действие, като такава злоупотреба е налице само,
ако се установи непротиворечиво, че жалбата /сигналът/ не са отправени с цел
обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а
когато жалбоподателят знае, че обстоятелствата са неверни и подава жалба
/сигнал/, за да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес.
Доказването на недобросъвестното упражняване на законно признато право във
всеки конкретен случай е в тежест на пострадалия- ищец в производството, по
правилата на чл.154 ГПК.
В случая по делото са
ангажирани доказателства, обосноваващи извод на въззивния съд, че подаването на
посочените по- горе сигнали и жалби пред органите на Полицията, Военна полиция,
Прокуратурата и др. е било мотивирано от единствената цел ответникът да навреди
на ищцата. От страна на ищцата Н., чиято е доказателствената тежест за
установяване на обосноваващите спорното материално право факти и обстоятелства,
са ангажирани доказателства за противоправност на извършените от ответника
действия, произтичаща от твърдяната злоупотреба с право, извършена от него. Видно
от мотивите на цитираните актове на Прокуратурата, от писмо изх.№ 18405/
2.10.2016 г. на МО- ИА „Военни клубове и военно- почивно дело“ и др., целта на
ответника не е била да обезпечи защитата на притежаваните от него субективни
права, тъй като извършените от ищцата през процесния период действия, свързани
с изпълнение режима на лични контакти на ответника- баща на родените от брака
им деца, не са били в разрез с установения с бракоразводното решение режим и не
са били противоправни, а поведението й във военното общежитие, където живее
заедно с децата си, изобщо няма отношение към защитата на неговите права.
При подаване на сигнала, по
повод на който е образувана пр.пр.№ 554/ 2016 г. на СРП /за евентуално
осъществено престъпление по чл.182, ал.2 НК- неизпълнение на съдебно решение
относно лични контакти от страна на ищцата/, ответникът е знаел, че датите, за
които сочи, че не са осъществени срещите с децата му, са извън установения с
бракоразводното решение режим на лични отношения. На едната дата майката е била
в платен годишен отпуск, а на другата- извън определените първа и трета събота
и неделя от месеца, поради което срещите не са били дължими и отказът за
осъществяването им от страна на ищцата не може да бъде преодолян със средствата
на наказателната, респ. гражданската принуда. Независимо от това, съзнавайки,
че датите, на които е искал да вземе децата, са извън съдебно определения режим
на лични отношения, ответникът е депозирал сигнал срещу ищцата. При подаване на
сигнал от ответника до Инспектората на МО на 4.04.2017 г., по който е
образувана преписка вх.№ 754/ 2017 г. на ВОП /за това, че охраната на военното
общежитие и ищцата са допуснали неправомерно външно лице да пребивава в
общежитието, както и това, че децата на ищцата неколкократно са преспивали там,
с което „била нарушена бойната готовност в поделението и това пречело на
другите военнослужещи да изпълняват служебните си задължения“/, ответникът е
знаел, че дори и да е било налице соченото поведение на ищцата /каквото не е
установено/, то не е довело до сочените от него последици- нарушаване на бойната
готовност и невъзможност за изпълнение на служебни задължения от останалите
военнослужещи. При подаване на сигнала, по който е образувано ДП № 555/ 2017 г.
на ВОП /за извършено набедяване във връзка с подадени от ищцата сигнали срещу ответника
за това, че не спазва постановеното решение по бракоразводното дело, обижда
ищцата, не полага необходимите грижи за децата и не спазва часовете за
връщането им в дома на майката/, ответникът е знаел, че заявените от ищцата
пред надлежните органи факти и обстоятелства са верни /потвърдено и от
констатациите в прокурорското постановление/ и независимо от това е подал
сигнал срещу нея. При подаване на сигнала, по който е образувана пр.пр.№ 216/
2019 г. на ВОП /за отправени обидни думи към бащата на настоящата съпруга на
ответника/, ответникът е знаел, че Н. не е отправяла заплахи и обиди към
посоченото трето лице, което е разпитано и като свидетел по делото и с
показанията си е опровергало твърденията на ответника. Подаденият от ответника
сигнал, по който е образувана пр.пр.№ 280/ 2019 г. на РП- Елин Пелин, е за
същия инцидент, за който е образувана и посочената по- горе преписка на ВОП, като
според посоченото в издаденото на 19.04.2019 г. прокурорско постановление- към
датата на подаване на сигнала до РУП- Елин Пелин от страна на ответника били
подадени 11 сигнала до органите на МВР и Министерство на отбраната срещу
ищцата.
При събраните в процеса доказателства се
налага приемането на извод, че посочените преписки и производства са били
инициирани от ответника Г. с единствената цел да навреди на ищцата Н., като във
всички иницииращи производствата документи, макар да е спазен добрият тон и да
не съдържат обидни и клеветнически твърдения, са изложени неверни факти и
обстоятелства, приписани на ищцата Н., с единствена цел да я увредят.
Субективната преценка на Г.,
че визираният в брако-разводното решение режим на лични контакти с децата е
нарушен, отречена с цитираните прокурорски актове, с които е отказано
образуването на досъдебно производство срещу ищцата, в случая следва да бъде
квалифицирана като проява на злоупотреба с право. Ирелевантна за приемане
изводите на настоящия съд по съществото на спора е представената във въззивното
производство Присъда от 18.03.2021 г. по НЧХД № 45/ 2020 г. на Софийски военен
съд /потвърдена с въззивно решение от 16.06.2021 г. по ВНЧХД № 105/ 18.03.2021
г. на Военно- апелативен съд/, с която А.Н. е призната за виновна в това, че на
7.09.2019 г. не е изпълнила и осуетила съдебно решение от 9.04.2016 г. по
гр.д.№ 3165/ 2015 г. на СРС, 80 състав, относно личните контакти на Г.Г. с
малолетните му деца А. и Е., като в определените ден и час не е предприела
необходимите действия за предаването им на баща им, за което е освободена от
наказателна отговорност, като й е наложено административно наказание, тъй като
касае деяние на ищцата, осъществено след процесния период, поради което и не
може да бъде зачетена при извършване преценка за основателността на предявения
по настоящото дело иск по чл.45 ЗЗД.
Установява се следователно
при съвкупна преценка на доказателствата твърдяното деликтно поведение на
ответника, като са налице и останалите елементи от приложимия фактически състав
на чл.45 ЗЗД, а именно: претърпени от ищцата вреди, намиращи се в причинно-
следствена връзка с деликтното поведение на ответника Г.. Искът за обезвреда е
доказан по основание и следва да бъде уважен.
Неправилна, обаче, е
преценката на първоинстанционния съд за размера на дължимото на ищцата Н.
обезщетение за обезвреда.
По въпроса за съдържанието
на понятието справедливост, изведено в принцип при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, е налице задължителна
практика на ВС и ВКС, намерила израз в ППВС № 4/ 23.12.1968 г. и Тълкувателно
решение № 3/ 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/ 2004 г. на ВКС- ОСГК, и е
установена константна съдебна практика на ВКС, вкл. по реда на чл.290 ГПК,
според която справедливостта- като критерий за определяне паричния еквивалент
на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова справедливостта по
смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на
конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики. Принципът
справедливост изисква в най- пълна степен компенсиране на вредите на увреденото
лице. Този принцип изисква индивидуална преценка на моралните вреди, причинени
на пострадалото лице, като размерът на обезщетението се определя от съда
съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат
парична оценка, поради което и обезщетението за тях се определя по вътрешно
убеждение на съда.
Понятието „вреда“, което не
е нормативно определено, се тълкува в широк смисъл- всяко смущение, накърняване
или засягане на човешко благо, имущество, телесна цялост, здраве, душевност и
психическо състояние. По реда на чл.45 ЗЗД подлежат на обезщетяване всички
вреди, за които е установено, че са в причинна връзка /резултат на/
противоправното и виновно поведение на дееца. Обезщетението за неимуществени
вреди от деликта се определя глобално- за всички претърпени неимуществени вреди
от този деликт. В този смисъл неимуществените вреди са конкретно определими и
глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на
необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по
размер за репарирането им- в съответствие с общоприетия критерий за
справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно
обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер,
необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди.
Установява
се въз основа на събраните в процеса гласни доказателства /свидетелски показания
на Кр. К.- колега във военното поделение и приятелка на ищцата/, че в резултат
на горепосоченото деликтно поведение на ответника Г. психическият интегритет на
ищцата Н. е бил накърнен, като са засегнати здравето й и правото й на лична
неприкосновеност, представляващи конституционно установени права. Според дадените
от К.К.свидетелски показания, в резултат на водените срещу ищцата проверки,
инициирани от ответника, тя била притеснена, напрегната, изпитвала непрекъснато
безпокойство. Тъй като била викана нееднократно за снемане на обяснения и
извършване на необходимите действия по разследванията, това повлияло негативно
върху нея в професионален и личен план. Освен това началниците й се изнервяли
от проверките и това не влияело добре на работата й. Според свидетелката, също
военнослужещ, „сигналите били пускани от Г. просто без причина, само и само да
съсипе“ Н.. Това не се отразявало добре в досието на последната, като тя била
притеснена да не изгуби работата си и „да я махнат“ от общежитието /военно
общежитие/. А. „по никакъв начин не се чувствала добре“, постоянно била
умислена и това се отразявало на децата й.
При определяне размера на
дължимото обезщетение въззивният съд взе предвид характера и тежестта на
увреждането на здравето на ищцата, изхождайки от характера на претърпените
болки и страдания от психическо естество, установени въз основа на събраните по
делото гласни доказателства /св. показания на св. К./, продължителността на
причинените й от деликтното поведение на ответника страдания /около 2 години/,
обстоятелството, че вследствие проявеното срещу нея деликтно поведение е имала
посочените по- горе негативни преживявания, за чието преодоляване е провела и психологични
консултации.
С оглед горното, при
съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал /писмени и
гласни доказателства/ настоящият въззивен съд намира, че за претърпените през
процесния период болки и страдания от психическо естество съобразно
диспозитивното начало на ищцата А.Н. следва да бъде определено обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. общо, отговарящо на принципа на
справедливостта, прогласен в чл.52 ЗЗД.
Определеното от първоинстанционния
съд обезщетение се явява значително завишено и следва да бъде намалено до
размер на сумата 5 000 лв., тъй като не се установяват по безспорен начин
всички описани в исковата молба вреди, за които се твърди, че са претърпени от
ищцата вследствие процесното противоправно поведение на ответника. Неправилно е
кредитиран от първоинстанционния съд приетият като доказателство по делото
документ, наименуван „психологическо становище“ от 15.03.2019 г. /л.109- 111 от
делото на СРС/, изготвено от психолог в „кабинет за психологическо консултиране
и психотерапия“, в което е дадено заключение, че според информативните по своя
характер резултати от изследването на психолога „ищцата е преживяла силен стрес
и отключила паническо разстройство“, за чието преодоляване е необходима психо-терапия.
Цитираният частен документ няма доказателствено значение, тъй като представлява
частна експертиза /не се сочи посоченият кабинет да е част от учреждение или
институт, оторизиран да изготвя такива документи/ или писмено свидетелско
показание, каквито доказателства или доказателствени средства в ГПК не са
предвидени. Доколкото съставилият го психолог не е разпитан като свидетел по
делото, нито е изслушана съдебно- психологична експертиза за установяване
психологичния статус на ищцата, не може да бъде прието в случая, че тя действително
е претърпяла посочените в него болки и страдания от психично естество. Поради
това и не могат да бъдат съобразени от настоящия съд при определяне обема и
интензитета на понесените от Н. неимуществени вреди- предмет на предявения по
делото иск за обезвреда, съдържащите се в обстоятелствената част на този
документ констатации, основаващи се само на получени от ищцата сведения, според
които същата била „изтощена психически, нямала желание за нищо, изпадала в
апатия; в професионален план изпитвала чувство на срам; усещала се като
„безсмислена жена и майка“; започнала да страни от колегите си и се затворила в
себе си; изпитвала силно безпокойство, паника, имала катострофални мисли, свързани
със здравето и кариерата й; имала нарушения в храненето и съня, както и в
концентрацията на вниманието“.
При тези съображения, поради
частично несъвпадане на приетите от двете съдебни инстанции изводи по
съществото на спора обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в
която на ищцата А.Н. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от
процесния деликт /деликти/ над сумата 5 000 лв. до присъдените 20 000
лв. /разлика от 15 000 лв./, и вместо това да бъде постановено решение, с
което искът по чл.45 ЗЗД за сумата 15 000 лв. да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. В останалата част- относно присъденото обезщетение
за обезвреда от 5 000 лв., решението като правилно следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора следва
да бъде преразпределена и отговорността за разноски между страните, като
обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, в която на основание
чл.78, ал.1 ГПК на А.Н. са присъдени разноски за първоинстанционното
производство над сумата 200 лв. /за платена държ. такса/, а в останалата част-
потвърдено. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата дължи да заплати на ответника
сумата 847.50 лв.- разноски за платено за първо-инстанционното производство
адв. възнаграждение, чийто размер е редуциран до минималния дължим- съгласно
Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в
приложимата към м.06.2019 г. редакция/, размер на възнаграждението /1 130 лв./,
при уважаване на направеното от ищцата възражение за прекомерност по чл.78,
ал.5 ГПК.
На основание чл.273 вр.
чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК право на разноски за въззивното производство имат и
двете страни. На основание чл.78, ал.1 ГПК въззиваемата страна дължи да заплати
на въззивника сумата 1 425 лв.- разноски за въззивното производство /за
платени държ. такса и адв. възнаграждение/, съразмерно на уважената част от
жалбата. Разноски от въззиваемата страна не са поискани, поради което и такива
с настоящото въззивно решение не следва да бъдат присъдени.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение от 12.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 15099/ 2019 г. на Софийски
районен съд, ІІІ ГО, 85 състав, в частта,
в която Г.Д.Г.
/ЕГН **********/ е осъден да заплати на А.С.Н. /ЕГН **********/
на основание чл.45 ЗЗД сумата 15 000 лв., представляваща горница над
сумата 5 000 лв. до присъдените 20 000 лв.- обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от злоупотреба с права през периода 27.09.2016
г.- 16.02.2019 г.- подаване на сигнали, по които са образувани пр.пр.№ 280/
2019 г. на РП- Елин Пелин, пр.пр.№ 554/ 2016 г. на СРП, досъдебно производство
№ 555/ 2017 г.на СГП, пр.вх.№ 754/ 2017 г. на ВОП и пр.вх.№ 216/ 2019 г. на
ВОП, а също и в частта,
в която на основание чл.78, ал.1 ГПК Г.Д.Г. е осъден да заплати на А.С.Н. разноски над сумата 200 лв.,
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.С.Н.
/ЕГН **********/ срещу Г.Д.Г. /ЕГН **********/ иск с правно основание чл.45 ЗЗД за присъждане на
сумата 15 000 лв.-
горница над сумата 5 000 лв. до претендираните 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от злоупотреба с
права през периода 27.09.2016 г.- 16.02.2019 г.- подаване на сигнали, по които
са образувани пр.пр.№ 280/ 2019 г. на РП- Елин Пелин, пр.пр.№ 554/ 2016 г. на
СРП, досъдебно производство № 555/ 2017 г.на СГП, пр.вх.№ 754/ 2017 г. на ВОП и
пр.вх.№ 216/ 2019 г. на ВОП и др., като неоснователен.
ОСЪЖДА
А.С.Н. /ЕГН **********/
да заплати
на Г.Д.Г. /ЕГН **********/
сумата 847.50 лв. /осемстотин четиридесет и седем лева и 50
ст./- разноски за
първоинстанционното производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение от 12.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 15099/ 2019 г. на Софийски
районен съд, ІІІ ГО, 85 състав, в
останалата част, в която Г.Д.Г. /ЕГН **********/
е осъден да заплати на А.С.Н. /ЕГН **********/
на основание чл.45 ЗЗД сумата 5 000 лв.
/пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени
от злоупотреба с права през периода 27.09.2016 г.- 16.02.2019 г.- подаване на
сигнали, по които са образувани пр.пр.№ 280/ 2019 г. на РП- Елин Пелин, пр.пр.№
554/ 2016 г. на СРП, досъдебно производство № 555/ 2017 г.на СГП, пр.вх.№ 754/
2017 г. на ВОП и пр.вх.№ 216/ 2019 г. на ВОП и др., а също и в частта, в която на
основание чл.78, ал.1 ГПК Г.Д.Г. е осъден да заплати на А.С.Н. сумата 200 лв.- разноски по
делото.
ОСЪЖДА
А.С.Н. /ЕГН **********/
да заплати
на Г.Д.Г. /ЕГН **********/
сумата 1 425 лв.
/хиляда четиристотин двадесет и пет лева/- разноски
за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението може да се обжалва
с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.