Р Е Ш
Е Н И Е № 49
гр. Габрово, 05.07.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Габровски окръжен съд, наказателно
отделение, в публично съдебно заседание на деветнадесети юни, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БЛАГОВЕСТА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПОПОВ
СИМОНА
МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Боряна
Михова и прокурор Милчо Генжов, като разгледа докладваното от съдия Попов ВНОХД
№ 52 по описа за 2019 година, въз основа данните по делото и закона прие за
установено следното:
Въззивното производството е образувано
по жалба на подсъдимия М.П.М. от гр. Стражица, чрез договорния защитник адв. И.Б.
***, против Присъда № 209 от 10.04.2019 година, постановена по НОХД № 200/2019
г. на Районен съд – Габрово.
С обжалваната присъда
първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия М.П.М., роден на *** ***,
български гражданин, със средно образование, осъждан, не работи, с ЕГН **********,
за ВИНОВЕН в това, че в периода 17.01.2018 г. – 30.01.2018 г. в гр. Габрово,
представяйки се за длъжностно лице – полицай, при условията на продължавано
престъпление и повторност, в немаловажен случай, след предварителен сговор с
неустановено по делото лице, с цел да набави за себе си и другиго имотна облага
извършил следното:
1. На 17.01.2018 г. възбудил и
поддържал заблуждение у Ц.Д.Б. от гр. Габрово, че се провежда полицейска
операция по залавянето на измамници и във връзка с това е необходимо да предаде
пари и златни накити, с което и причинил имотна вреда в размер на 1504,72 лева;
2. На 17.01.2018 г. възбудил и
поддържал заблуждение у И.С.М. от гр. Габрово, че се провежда полицейска
операция по залавянето на измамници и във връзка с това е необходимо да му
предаде пари, с което и причинил имотна вреда в размер на 500 лева;
3. На 25.01.2018 г. възбудил и
поддържал заблуждение у Ц.Д.И. ***, че се провежда полицейска операция по
залавянето на измамници и във връзка с това е необходимо да му предаде пари, с
което му причинил имотна вреда в размер на 7300 лева;
4. На 25.01.2018 г. възбудил и
поддържал заблуждение у М.Г.Я. от гр. Габрово, че се провежда полицейска
операция по залавянето на измамници и във връзка с това необходимо да му
предаде пари и златни накити, с което и причинил имотна вреда в размер на
878,54 лева;
5. На 30.01.2018 г. възбудил и
поддържал заблуждение у С.М.С. от гр. Габрово, че се провежда полицейска
операция по залавянето на измамници и във връзка с това е необходимо да му
предаде пари, с което и причинил имотна вреда в размер на 4250 лева;
6. На 30.01.2018 г. възбудил и
поддържал заблуждение у В.К.Л. от гр. Габрово, че се провежда полицейска
операция по залавянето на измамници и във връзка с това е необходимо да му
предаде пари, с което и причинил имотна вреда в размер на 2840 лева,
всичко на обща стойност 17273,26
лв. /седемнадесет хиляди двеста седемдесет и три лева и двадесет и шест ст./ -
престъпление по чл. 210, ал.1, т. 1, 2 и 4 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с
чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.
373, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК го е ОСЪДИЛ на „Четири години
лишаване от свобода”.
На основание чл. 25, ал. 1 във вр.
с чл. 23, ал. 1 от НК е ОПРЕДЕЛИЛ на М.П.М. ОБЩО НАКАЗАНИЕ по настоящата
присъда и по Присъда № 48/12.07.2018 г. по НОХД № 247/2018 г. по описа на РС –
Севлиево, в законна сила от 27.07.2018 г., в размер на „Четири години лишаване
от свобода”, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б” от ЗИНЗС да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим.
На основание чл. 25, ал. 1 във вр.
с чл. 23, ал. 1 от НК е ОПРЕДЕЛИЛ на М.П.М. ОБЩО НАКАЗАНИЕ по Присъда №
303/08.06.2017 г. по НОХД № 226/2017 г. на РС-Петрич, в законна сила от
26.06.2017 г., по Присъда № 8511/10.10.2017 г. по НОХД № 1305/2017 г. на
РС-Благоевград, в законна сила от 14.02.2018 г. и по Присъда № 896/27.03.2018
г. по НОХД № 2/2018 г. на РС-Сандански, в законна сила от 12.04.2018 г., в
размер на „Две години лишаване от свобода”, което на основание чл. 57, ал. 1,
т. 2, б. „б” от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК,
при изпълнението на така определените общи наказания съдът е постановил да се
приспадне изтърпяната част по който и да е от съдебните актове, включени в
настоящата съвкупност, ако е налице такава.
На основание чл. 59, ал.1, т. 1 от НК, при изпълнението на така определените общи наказания, съдът е постановил да
се приспадне времето, през което спрямо
подсъдимия М.П.М. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” с
Определение № 920/29.12.2016 г. по ЧНД № 1306/2016 г. на РС - Петрич, както и
на основание чл. 59, ал. 2 от НК времето, през което същият е бил задържан със
Заповед на Началника на РУ – Петрич за срок до 24 часа и с Постановление на РП
– Петрич за срок до 72 часа, като един задържане да се зачита за един ден
„Лишаване от свобода”.
Съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия М.П.М. да
заплати на Ц.Д.И. *** сумата от 7300 лв. /седем хиляди и триста лева/,
представляващи обезщетение за нанесените му от деянието имуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 25.01.2018 г., до
окончателното им изплащане, на основание чл. 45 от ЗЗД
На основание чл. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът е ОСЪДИЛ
подсъдимия М.П.М. да заплати по сметка на РС-Габрово държавна такса върху
уважения граждански иск в размер на 292 лв. /двеста деветдесет и два лева/.
На основание чл. 53, ал. 1, б. ”а” от НК е ОТНЕЛ в полза на държавата следните веществени
доказателства – 2 бр. мобилни телефона „Самсунг”.
Постановил е, след влизане на
присъдата в сила, вещественото доказателство – сумата от 600 лв. /шестстотин
лева/ да бъде върната на нейния собственик
М.Г.Я. от гр. Габрово, а другото такова – сумата от 500 лв. /петстотин лева/
– на нейния собственик И.С.М. от гр. Габрово.
Постановил е, след влизане на
присъдата в сила, вещественото доказателство – 1 бр. СD, да остане на
съхранение в кориците на делото.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК е
ОСЪДИЛ подсъдимия М.П.М. да заплати на държавата по сметка на ОД на МВР -Габрово
направените по делото разноски на досъдебната фаза в размер на 182,91 лв. /сто
осемдесет и два лева и деветдесет и една ст./, както и сумата от 5 лв. /пет
лева/ по сметка на РС – Габрово при служебно издаване на изпълнителен лист.
Производството е протекло по реда
на Глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. с чл. 371,
т. 2 от НПК – съкратено съдебно следствие.
В производството пред
първоинстанционния съд е приет за съвместно разглеждане граждански иск от
пострадалия Ц.Д.И. *** против подс. М.П.М. за сума в размер на 7300 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 25.01.2018 г. до окончателното
изплащане, с правно основание на иска чл. 45 от ЗЗД.
Съобразно
направеното искане, Ц.Д.И.
е конституиран в качеството на граждански ищец и частен обвинител.
Въззивната жалба е подадена от процесуално
легитимирано лице и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, което обуславя процесуалната
й допустимост.
С въззивната жалба се твърди, че присъдата
на РС Габрово е несправедлива, тъй като бил завишен размера на наложеното
наказание. Първоинстанционният съд разгледал делото по особените правила
предвидени в глава 27 от НПК, като подс. М.М. признал всички факти и
обстоятелства, отразени в обвинителния акт. При постановяване на присъдата съдът
следвало да отчете поведението му както на досъдебното производство, където дал
подробни обяснения за извършените от него деяния и възстановил по - голямата
част от предмета на деянието, така и разкаянието му, както и здравословното му
състояние. Освен това, подс. М. не се облагодетелствал от извършеното, тъй като
голямата част от отнетите вещи и пари били взети от друго лице, а подсъдимият бил само
приносителя им. При налагане на наказанието съдът следвало да се съобрази и с
предложението на представителя на обвинението, което макар и да не е
задължително за съда, било направено на базата на точния анализ на фактическата
обстановка и участието на подсъдимия. Налагайки наказание лишаване от свобода
за срок от 4 години, съдът нарушил законовите разпоредби неприлагайки
разпоредбата на чл. 58а от НК и не намалил така наложеното наказание с 1/3. Поради
това присъдата се явявала не само несправедлива, но и незаконосъобразна. С привеждането
в изпълнение на Присъда № 303/08.06.2017 год., постановена по НОХД № 226/2017
година по описа на Районен съд Петрич, подс. М. следвало първоначално да
изтърпи изцяло това наказание от 2 години лишаване от свобода, след което да
започне изтърпяването на наказанието по обжалваната присъда. По този начин подсъдимият
следвало да търпи наказание от 6 години лишаване от свобода, което не било съразмерно
с извършените от него деяния. Така постановената присъда надвишавала
наказанието, предвидено в НК за извършеното от подс. М. престъпление по чл.
210, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 вр. с чл. 209, ал. 1 вр. с чл. 28, ал. 1 вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК, поради неприлагането на чл. 58а от ПК.
Претендира се Окръжният съд да измени
присъдата на Габровски районен съд по НОХД № 200/2019 год., като на основание
чл. 58а от НК да намали размера на наложеното наказание.
От въззивната жалба е видно, че се поддържа
твърдение за явна несправедливост на наложеното наказание. Не се сочат нарушения
на процесуалния закон. Няма искане за изменение на присъдата в гражданската й
част.
В съдебно заседание на 19.06.2019
г. от страна на защитата са представени писмени доказателства - копия от два
броя епикризи и решение на ТЕЛК, които съдът прие с протоколно определение.
В съдебно заседание, проведено на 19.06.2019
г. защитникът адв. Б. от ГАК и подсъдимият М.М. поддържат въззивната жалба и
направеното искане.
Гражданският ищец и частен
обвинител Ц.И. не се явява по делото, независимо от предоставената възможност.
Неговият повереник адв. П.Б. *** моли за потвърждаване на първоинстанционната
присъда.
В съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура – Габрово пледира за потвърждаване на атакувания първоинстанционен
акт. Счита, че присъдата е мотивирана и постановена след подробен анализ на събраните
по делото доказателства.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият М.М. живее в гр.
Стражица. Осъждан е многократно. С Присъда № 303/08.06.2017 г. по
НОХД № 226/2017
г. на РС-Петрич, в законна
сила от 26.06.2017 г., подсъдимият М.М. е признат за
виновен за извършено през м. декември 2016 г. престъпление по чл. 209, ал. 1
във вр. с чл. 20, ал. 2 и 4 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като на основание
чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание „Две години лишаване от свобода”,
изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от четири
години, считано от влизане в сила на съдебния акт.
През 2016 г. подсъдимият се
запознал с неустановено по делото лице, представило му се като Н.Н., с което се
договорили за съвместно извършване на измами. Уговорката между двамата била Н.Н.
да посочва на М.М. къде са оставени пари и ценности на въведени в заблуждения
лица и същият, след като задържи част от тях за себе си, впоследствие да ги
оставя на точно определени места.
На 17.01.2018 г. около обед, по
указание на лицето „Н.Н.”
подсъдимият се придвижил в близост до жилищен блок на ул. „Градище” № **в гр.
Габрово, където в ап. 6 живее пострадалата Ц.Д.Б.. Малко преди това същата
получила по домашния си телефон обаждане от непознато лице, представило се като
„комисар И.”, което я предупредило, че ще стане обект на телефонна измама и
следва да съдейства на полицията за залавяне на извършителите. Непосредствено
след това на мобилния телефон на Ц.Б. се обадила жена, която й заявила, че
дъщеря й е счупила крак и за операцията и следва незабавно да предостави сумата
от 70000 лева. Ц.Б. заявила, че не може да и даде подобна сума, като
непознатата жена и казала, че следва да предостави каквото разполага. Въз
основа на представата, че помага за залавяне на телефонни измамници,
пострадалата поставила в найлонов плик сумата от 650 евро, 50 лева и златен
пръстен, всичко на обща стойност 1504,72 лева, и го хвърлила от терасата на
апартамента си. Подсъдимият, който вече се намирал отдолу, взел изхвърленият
найлонов плик и се върнал в наетата от него стая в хотел „Балкан” в гр.
Габрово.
На 17.01.2018 г. около 14,00 ч. на
домашния телефон на И.С.М. на ул. „Градище” в гр. Габрово се обадила непозната
жена, представила се за дъщеря й, която й казала, че си е счупила крака.
Впоследствие с И.М. разговор провел и неустановен мъж, който и заявил, че е
доктор и следва да получи сумата от 20000 лева за лечението на дъщеря й. След
приключване на този разговор отново по домашния телефон на И.М. се обадило
лице, представящо се за комисар С.Л. от полицията, което я уведомило, че за
залавяне на групата телефонни измамници, които се опитват да я заблудят, е
необходимо да предаде всички пари, с които разполага. И.М. се доверила на това,
поставила в найлонов плик сумата от 500 лева и ги пуснала през терасата. Именно
там, отново по указание на „Н.Н.”, се намирал подсъдимият, който взел найлоновия
плик и се върнал в стаята си в хотел „Балкан”.
Около 11,00 ч. на 25.01.2018 г.
пострадалата М.Г.Я. се намирала в дома си на ул. „Ангел Кънчев” **, когато по стационарния и телефон
с нея се свързало лице, представило се за И.С. от криминална полиция лице,
което я уведомило, че спрямо нея ще бъде извършен опит за телефонна измама и
следва да съдейства за задържането на извършителите. Веднага след това
непозната жена, представила се за дъщеря й, провела разговор по домашния
телефон с М.Я., при който й заявила, че се нуждае от 25000 лева за операция на
счупен крак. С пострадалата говорил и мъж, представил се за лекар, който я
попитал колко пари може да събере за операцията. М.Я. заявила, че в момента
разполага с 600 лева и златно синджирче на стойност 278,54 лева, които
непосредствено след това изхвърлила през терасата по указание този път на
т.нар. „полицейски служител И.С.”. Малко по-късно същите били взети от М.М.,
като точния адрес му бил посочен отново от „Н.Н.”.
Около 15,00 ч. на 25.01.2018 г. на
домашния телефон на гражданския ищец Ц.И. *** се обадил представил се като „Р.В.”
от полицията в гр. Габрово мъж и му заявил, че скоро ще стане обект на
телефонна измама и му поискал съдействие за задържане на извършителите. Ц.И. се
съгласил и му предоставил номера на мобилния си телефон. Веднага след това на
домашния му телефон се обадила жена, твърдяща, че е неговата дъщеря, и поискала
веднага да й изпрати 20000 лева за операция на счупения й крак. След като Ц.И. отказал,
в разговора се включил и мъж, който го заплашил с побой. Същевременно в този
момент Ц.И. говорел по своя мобилен телефон с т.нар. „Р.В.”, който му казал да
изпълни указанията на измамниците, за да не провали акцията по задържането им. Ц.И.,
с представата за съдействие на полицията, поставил в полиетиленова торба сумата
от 7300 лева, и ги занесъл до бетонен стълб на улицата. В непосредствена
близост, по указание на „Н.Н.”, се намирал подсъдимият, който възприел
действията на Ц.И. и след отдалечаването му взел със себе си полиетиленовата
торба с посочената сума. Малко по-късно М.М. се придвижил с автобус до гр. Русе
и оставил получените от пострадалите М.Я. и Ц.И. пари на указано му отново от
т.нар. „Н.Н.” място, като задържал за себе си сумата от 800 лева.
На 30.01.2018 г. около 10,00 ч.
пострадалата С.С. се намирала в дома си на ул. „Любен Каравелов” № ***
в гр. Габрово, когато
по стационарния телефон се обадил мъж, който се представил за „лейтенант Т.И.
от полицията”, който и заявил, че на същия ден са задържани шест лица, имащи
намерение да я измамят, и я помолил за съдействие. С.С. се съгласила и по
указание на „лейтенант Т.И.” поставила сумата от 4250 лева в хладилника на дома
си. Малко след това непознат мъж се обадил на С.С. и поискал да и предаде
всички пари, които има, или ще я пребие. По указание на мнимия полицейски
служител и с цел телефонните измамници да бъдат заловени, пострадалата
изхвърлила през терасата горепосочената сума. Отдолу, след посочване на точното
място от страна на „Н.Н.”, вече се намирал подсъдимия, който взел хвърлената
парична сума и се прибрал в наетата стая в хотел „Балкан” в гр. Габрово.
Около 13,00 ч. на 30.01.2018 г. на
домашния си телефон в гр. Габрово, ул. „Иван Тончев” № ** пострадалата В.Л. получила
обаждане от непознат мъж, представил се за „полицай Н.Н.”, който й казал, че
във връзка с провеждана операция по залавяне на телефонни измамници в квартала
е необходимо съдействие, свързано с предоставяне на пари. В.Л. се съгласила да
участва в задържането на телефонните измамници, след като неустановеното лице
многократно я уверило, че парите и са застраховани и незабавно ще и бъдат
върнати. Въз основа на това решение, и след указание от т.нар. „полицай Н.Н.”,
същата поставила в полиетиленова чанта сумата от 2840 лева и ги хвърлила през
терасата на жилището си. Малко по-късно, след телефонен разговор с „Н.Н.”, подс.
М.М. отишъл на цитирания адрес и взел изхвърлените от В.Л. пари.
Около полунощ на 30.01.2018 г.
подсъдимият бил задържан в хотел „Балкан” – Габрово, като в хода на
образуваното по случая досъдебно производство същият предал с надлежни
протоколи установените в него пари, получени вследствие гореописаните деяния,
като впоследствие сумата от 375 евро, 50 лева и златен пръстен били върнати на
пострадалата Ц.Б., сумата от 4250 лева – на С.С., а сумата от 2840 лева – на В.Л..
Останалите предадени парични суми – от 500 лева, получени от И.М., и 600 лева –
от М.Я., останали на съхранение по делото.
Горната фактическа обстановка е установена от
първоинстанционния съд, след съпоставка на самопризнанието на подсъдимия с
писмените и гласните доказателства, събрани по време на досъдебното
производство, на основание чл. 373, ал. 3 и чл. 372, ал. 4 от НПК.
След анализ на събраните по делото
доказателства, ценени заедно и поотделно, настоящият въззивен състав установи
фактическа обстановка, каквато е описана и в мотивите на обжалвания
първоинстанционен съдебен акт. Направеното от подсъдимия М.П.М. самопризнание
се подкрепя изцяло от събраните по време на досъдебното производство гласни,
писмени и веществени доказателства.
Подсъдимият М.М. не оспорва
фактическата обстановка, твърдението, че е извършил описаното в обвинителния
акт престъпление и правната му квалификация. Счита, че наказанието в размер на
четири години лишаване от свобода е несправедливо и следва да се намали.
За престъплението по чл. 210, ал.
1, т.1 , 2 и 4 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 във вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК е предвидено наказание от една до осем години лишаван от свобода. За
да извърши индивидуализация на наказанието на подсъдимия М.М., районният съд е
отчел смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства, както следва: декларираните изначални
самопризнания, възстановяването на част от предмета на посегателство,
затруднението материално и здравословно състояние на дееца. Като отегчаващи вината
обстоятелства съдът е ценил обществената опасност на деянието и дееца – обремененото
съдебно минало с многобройни идентични на сега извършеното престъпления,
редицата квалифициращи обстоятелства на извършеното и неговия продължаван
характер, включващ участие в шест посегателства за по-малко от две седмици,
както и висок размер на нанесената щета. Районният съд е констатирал превес на
отегчаващите вината обстоятелства. Правилно е становището на районния съд, че самопризнанието в съдебната фаза не следва да се
отчита като смекчаващо обстоятелство, тъй като то е задължително за
производството, по което е разгледано делото, след изразеното от подсъдимия и
неговия защитник желание и от това следва определяне на наказание при
приложението на чл. 58а от НК. Степента на обществена опасност на подсъдимия
като деец е завишена предвид факта, че деянието е извършено при условията на
повторност, т.е. подсъдимият вече е наказван за същото по вид деяние, но
наложените наказания не са постигнали своите цели. Степента на обществена
опасност на деянието е завишена, предвид интензивността на извършваната престъпност
от този вид и масовото й разпространение. С престъплението се засягат
обществените отношения, които осигуряват нормалното упражняване правото на
собственост. Наред с тези отношения се
засяга и гарантираното от закона право на разпореждане с имущество въз основа
на свободно и съзнателно взето решение. Общата отнета сума е значителна.
Делото е разгледано при условията
на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК.
Съобразявайки се с императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК,
първоинстанционният съд е определил наказание лишаване от свобода, като се е
ръководил от разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс. Правилна е
преценката, че подходящото наказание за подсъдимия М. е над средния размер, предвиден в чл. 210 от НК, а
именно – шест години лишаване от свобода. Това наказание е определено при значителен
превес на отегчаващите вината обстоятелства. В съответствие с разпоредбата на
чл. 58а, ал. 1 от НК, определеното наказание е намалено с една трета, като
съдът е постановил подс. М.М. да изтърпи наказание - четири години лишаване от
свобода. Първоинстанционният съд правилно е приел, че по делото не се установяват
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, което да доведе
до приложението на чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55 от НК. Изключително обстоятелство по
смисъла на чл. 55 от НК е такъв факт, който не е обичаен за масовите случаи, и
при оценка на личността на дееца и деянието води до извод, че дори и
най-лекото, предвидено в закона наказание, ще се яви несъразмерно тежко.
Приложението на чл. 55 от НК е изключение, а не правило. Настоящият
състав намери изводите на първоинстанционния съд за правилни и обосновани.
Искането за намаляване размер на наказанието лишаване от свобода се явява
неоснователно. Не отговаря на истината твърдението от жалбата, че съдът не е
приложил разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, а е определил наказанието по
общия ред. От мотивите на присъдата е видно, че преценката на съдебния състав е
за наказание над средния размер, а именно - шест години лишаване от свобода. По
правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК това наказание е намалено с една трета, като
подс. М. да изтърпи наказание - четири години лишаване от свобода. По-ниско по
размер наказание лишаване от свобода няма да е в състояние да постигне целите
на чл. 36 от НК за превъзпитание и поправяне на дееца, както и да въздейства
предупредително и възпиращо за нуждите на генералната превенция. Действително, подсъдимият е с тежко
семейно и материално положение, но наложените до момента наказания при предходните
му осъждания за престъпления от общ характер не са постигнали своето възпиращо
и предупредително действие. Ето защо се явява нуждата от по-интензивна
наказателна репресия.
Заболяванията на подсъдимия също не
могат да неглижират необходимостта от справедливо наказание. Решението на ТЕЛК
е с дата 12.09.2017 г., т.е. преди извършване на деянието. Епикризите пък са от
2011 г. и 2012 г., като не е ясно дали констатациите в тях са актуални.
Независимо от горното, следва да припомним, че към заведенията за лишаване от
свобода действат затворнически болници, които могат да предложат нужното
лечение на задържаните лица. В случай на специфични заболявания е предвиден ред
за лечение и в специализирани здравни заведения. Общото наказание НОХД №
226/2017 г. на РС-Петрич, НОХД № 1305/2017 г. на РС-Благоевград и НОХД № 2/2018
г. на РС-Сандански е определено по реда на чл. 25 - 23 от НК и няма отношение
към наложеното наказание за деянието по настоящата присъда. Действително, при
налагане на наказанието съдът не е обвързан от становището на прокурора, а се
съобразява с нуждата от определяне на справедливо наказание, което ще е в
състояние да постигне целите на чл. 36 от НК, и което районният съд е сторил. Други
доводи за неправилност на обжалвания първоинстанционен акт, във въззивната
жалба не се сочат.
Районният
съд е отчел, че са налице условията за групиране на наказания по отношение на
подсъдимия М.М.. Ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако
едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в
сила присъда за което и да е от тях съдът, след като определи наказание за
всяко престъпление отделно, налага най - тежкото. Това правило се прилага и
когато лицето е осъдено с отделни присъди. Престъпленията, относно които има
осъждане с Присъда №
48/12.07.2018 г. по НОХД № 247/2018 г. по описа на РС – Севлиево, в законна
сила от 27.07.2018 г. и по
настоящата присъда са в условията на реална съвкупност. С
отделни деяния М. е извършил отделни престъпления. Деянията са извършени преди
да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. С оглед приложението
на чл. 23 - 25 от НК съдът е определил общо наказание -
НАЙ-ТЕЖКОТО от горните, а именно – ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да
изтърпи при първоначален “строг режим”, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, б.
"б" от ЗИНЗС. Правилно е отчетено, че за поправяне на подсъдимия не е
необходимо увеличаване на определеното общо наказание по реда на чл. 24 от НК,
след което е приспадната изтърпяната част от наказанието, на основание чл. 25,
ал. 2 от НК.
По
делото са налице основанията на чл. 25 - 23 от НК за определяне и на втора
група, а именно между осъжданията с Присъда № 303/08.06.2017 г. по НОХД № 226/2017 г. на
РС-Петрич, в законна сила от 26.06.2017 г., по Присъда № 8511/10.10.2017 г. по
НОХД № 1305/2017 г. на РС-Благоевград, в законна сила от 14.02.2018 г. и по
Присъда № 896/27.03.2018 г. по НОХД № 2/2018 г. на РС-Сандански, в законна сила
от 12.04.2018 г. С отделни деяния М. е извършил отделни
престъпления. Деянията са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за
което и да е от тях. С оглед приложението на чл. 23 - 25 от НК съдът е
определил общо наказание - НАЙ-ТЕЖКОТО от горните, а именно – ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да изтърпи при първоначален “строг режим”,
съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" от ЗИНЗС. Правилно е отчетено,
че за поправяне на подсъдимия не е необходимо увеличаване на определеното общо
наказание по реда на чл. 24 от НК, след което е приспадната изтърпяната част от
наказанието, на основание чл. 25, ал. 2 от НК.
Правилно
на основание на
основание чл. 59, ал.1, т. 1 от НК при изпълнението на така определените общи
наказания съдът е постановил да се приспадне времето, през което спрямо
подсъдимия М.П.М. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” с
Определение № 920/29.12.2016 г. по ЧНД № 1306/2016 г. на РС - Петрич, както и
на основание чл. 59, ал. 2 от НК времето, през което същият е бил задържан със
Заповед на Началника на РУ – Петрич за срок до 24 часа и с Постановление на РП
– Петрич за срок до 72 часа, като един задържане да се зачита за един ден
„Лишаване от свобода”.
В заключение, може да се направи
извод за правилност, мотивираност и законосъобразност на атакуваната присъда,
което от своя страна обуславя цялостното й потвърждаване. Изведеният в нея
извод почива на констатацията, че самопризнанието на М.М. се подкрепя изцяло от
събраните по време на досъдебното производство доказателства.
По отношение на гражданския иск:
В наказателното производство е
приет за съвместно разглеждане граждански иск от Ц.Д.И. *** против
подс. М.П.М. за сума в
размер на 7300 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 25.01.2018
г. до окончателното изплащане, с правно основание на иска чл. 45 от ЗЗД.
От доказателствата по делото
безспорно се установи, че подсъдимият М.М. е извършил престъплението, за което
е предаден на съд. Липсата в размер на 7300 лева, създадена в партримониума на
ищцата се дължи на виновното, противоправно поведение на подсъдимия, поради
което той отговаря за обезщетяване на имуществената вреда на деликтно
основание. Отнетата сума не е възстановена или заместена. С оглед на
това, правилно районният съд е приел, че предявеният граждански иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД е основателен.
Законната лихва е присъдена,
считано от 25.01.2018 г. - датата на деянието, съобразно претенцията на ищцата.
Правилно е определена дължимата от подсъдимия държавна такса.
Правилно е определен размера на
дължимите разноски, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
Разпореждането с веществените
доказателства е в съответствие с чл. 109 и сл. от НПК.
Правилно на основание на основание чл. 53, ал. 1, б. ”а”
от НК съдът е отнел в полза на държавата веществени доказателства,
които принадлежат на виновния и са послужили за извършване на престъплението, а
именно – 2 бр. мобилни телефона „Самсунг”.
При извършената служебна проверка въззивният
съд не констатира основания за изменение на атакувания съдебен акт и в
останалите му части, както и да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Водим от горното и на основание чл.
338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда № 209 от 10.04.2019 година, постановена по НОХД № 200/2019 г. по описа
на Районен съд – Габрово.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна жалба
или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: