Определение по дело №648/2020 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………..../………..06.2020г.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и двадесета година  в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

ПЛАМЕН АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

въззивно частно търговско дело №648 по описа за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв.И. А., с адрес: гр.Варна, бул.“Вл.Варненчик“ №55, ет.4, офис 1, като пълномощник на Ж.Г.П., против Определение №2283 от 06.02.2020г. постановено по ч.гр.д.№15605/2019г. на РС Варна, с което оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за изменение на Разпореждане №45850/17.10.2019г., в частта за разноските, чрез осъждане на “ЮБЦ“ ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на адв.И. С., адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

С частната жалба, се поддържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като се оспорват изводите на съдът, че не е налице основание за възлагане на разноските по делото в тежест на заявителят. Поддържа се, че неправилно съдът е приел непредставянето на списък по чл.80 от ГПК, като предпоставка за допустимостта на искането за изменение на акта на съда в частта за разноските. Сочи се, че в случая на длъжника е предоставена безплатна правна помощ, т.е. не са направени разноски, които да бъдат обективирани в списък, респективно такъв не е нужно да се представя. Поддържа се, че макар страната да е посочила погрешно, че иска допълване на Разпореждане №45850 от 17.10.2019г., то от съдържанието на молбата ѝ става  ясно, че се иска допълване на Определение №16047/05.12.2019г., с което е обезсилена заповедта за изпълнение. Твърди се, че при несъответствие между номера на акта, чието допълване се иска и посоченото в изложението на искането, съдът следвало да даде срок за отстраняване на нередовностите, изразяващи се в несъответствие между номер на акта и фактически твърдения и искания. Ето защо се моли за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за отстраняването на допуснатите процесуални нарушения. Евентуално се моли за отмяна на обжалваното определение и уважаване на искането за допълване на Определение №16047 от 05.12.2019г. по ч.гр.д.№15605/2019г. на РС Варна, в частта за разноските.

Ответника по частната жалба, е подал отговор на същата, с който се поддържа становище за нейната неоснователност, като са развити подробни съображения. Наред с това се поддържа, че претендираните от жалбоподателя разноски, са в завишен размер, както и че евентуално дължимите такива би следвало да са в размер на 50лв.

Съдът, след като обсъди доводите на страните във връзка с обжалвания съдебен акт и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество частната жалба е основателна, като съображенията за това, са следните:

Производството по ч.гр.д.№15605/2019г. по описа на РС Варна, има за предмет подадено от “ЮБЦ“ ЕООД, заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, което е уважено, съответно против длъжника Ж.Г.П. е издадена Заповед №7595/02.10.2019г. Заповедта е връчена на длъжника на 08.10.2019г., който е подал възражение в срока по чл.414 от ГПК, в което е обективирано и искане за присъждане на разноски-хонорар за предоставена безплатна правна помощ. С Разпореждане №4580 от 17.10.2020г. заповедният съд, е дал указания на заявителя за възможността да предяви установителен иск по чл.422 от ГПК, като го е предупредил за неблагоприятните последици, в случай на непредставяне на доказателства за предявен иск. Въпросното разпореждане, по същество съдържа и определение, с което съдът е приел, че искането на длъжника за присъждане на разноски, е преждевременно заявено, поради което го е оставил без разглеждане, без право на обжалване. В последствие с Определение №16047/05.12.2020г. заповедният съд, е обезсилил изцяло издадената в полза на заявителя Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. С подадена в срока по чл.248 от ГПК молба от 14.01.2020г. длъжника е поискал допълване, в частта за разноските на Разпореждане №45850/17.10.2019г., с което е обезсилена процесната заповед за изпълнение, като е претендирал присъждане в полза на адв.И. С., адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 вр. с чл.36, ал.2 от ЗА. С атакуваното в настоящото производство определение, първоинстанционният съд, е оставил без разглеждане искането за допълване, като го приел за недопустимо, поради липса на списък по чл.80 от ГПК и защото с Разпореждане №45850 от 17.10.2019г., не е обезсилена заповедта за изпълнение.

При тези данни настоящия съдебен състав намира, че атакуваното определение, е неправилно и незаконосъобразно, като съображенията за това, са следните:

Съобразно чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В този смисъл произнасянето на първоинстанционният съд, обективирано в  от Разпореждане №45850 от 17.10.2019г., в частта с която е оставено без разглеждане искането на длъжника за присъждане на разноски, не е породило правните последици, каквито е вложил съдът, доколкото към този момент той не е имал основание и задължение да се произнася по разноските. С въпросният акт, съдът по същество е отложил произнасянето по искането за разноски до момента, в който се осъществи хипотезата на чл.81 от ГПК, било то чрез настъпване на предпоставките за обезсилване на заповедта за изпълнение или при произнасянето по същество на спора от съдът разглеждащ специалният установителен иск по чл.422 от ГПК. Ето защо при постановяване на атакуваното определение, произнасянето съдържащо се в Разпореждане №45850 от 17.10.2019г., не е съставлявало пречка от процесуално естество за разглеждане на искането за допълване по реда на чл.248 от ГПК.

На следващо място факта, че жалбоподателят-длъжник неправилно е поискал допълване на Разпореждане №45850 от 17.10.2019г. в частта за разноските, само по себе си не е пречка за разглеждане на молбата му, тъй като в същата изрично е посочено, че се претендира допълване на съдебният акт, с който е обезсилена заповедта за изпълнение. Този акт очевидно, не е въпросното разпореждане, а постановеното по-късно Определение №16047/05.12.2020г., което от своя страна е и акта попадащ в хипотезата на чл.81 от ГПК. В този смисъл, ако за заповедният съд е съществувало някакво съмнение, кой съдебен акт, се иска да бъде допълнен, то е следвало да даде съответните указания на страната, а не да оставя молбата ѝ без разглеждане. За пълнота, следва да отбележи, че съдебните актове освен с номер и дата се индивидуализират и с тяхното съдържание /диспозитив/, като в случая страната ясно е заявила, че иска допълване на разпореждането за обезсилване на заповедта за изпълнение.

На последно място липсата на списък за разноските, не се явява процесуална пречка за разглеждане на молбата за допълване по чл.248 от ГПК. Това така предвид задължителните указания дадени с т.8 от ТР №6 от 06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. по описа на ВКС, ОСГТК, според които липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. В случая, както вече се посочи по-горе, не е налице валидно произнасяне на заповедния съд по искането за разноски, доколкото Разпореждане №45850 от 17.10.2019г., в частта, с която е оставено е без разглеждане искането на длъжника за разноски, е акт без правно значение.

С оглед горното настоящият състав на съдът намира, че като е оставил без разглеждане искането на длъжника за допълване по реда на чл.248 от ГПК на акта, с който е обезсилена процесната заповед за изпълнение, районният съд е постановил незаконосъобразно и неправилно определение, което следва да бъде отменено и делото се върне за произнасяне по същество на искането.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ Определение №2283 от 06.02.2020г. постановено по ч.гр.д.№15605/2019г. по описа на РС Варна, с което оставена без разглеждане Молба с вх.рег.№3134/14.01.2020г. подадена от адв.И. А., действаща като пълномощник на длъжника Ж.Г.П., с правно основание чл.248 от ГПК за допълване на съдебният акт, с който е обезсилена издадената по делото заповед за изпълнение.

Връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия, в съответствие с мотивите на настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 2.