Решение по дело №369/2023 на Районен съд - Девин

Номер на акта: 75
Дата: 5 юли 2024 г.
Съдия: Илияна Росенова Ферева - Зелева
Дело: 20235410100369
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Девин, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и четвърти
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Илияна Р. Ферева - Зелева
при участието на секретаря Диана Ал. Стоева
като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело №
20235410100369 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1,
т.1 ГПК, във връзка с чл.9 ЗПК и чл.430 и сл. Търговски закон.
Образувано е по предявен установителен иск на основание чл.415,
ал.1, т.1 ГПК от „Б. Д.С.К” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. М. № **, представлявано от Т. Ж. Ж. – старши
юрисконсулт, действащ като пълномощник на Д. Н. Н.-И. - Изпълнителен
директор и Б. Ф. С. – Изпълнителен директор, със съдебен адрес: гр. С. З., бул.
М. М. К. №* да се установи по отношение на Г. Б. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. Д., обл. Смолян, ул. С. № **, съществуване на вземането на “Б.
Д.С.К.” АД, ЕИК: *********, за което е издадена Заповед № 22/27.02.2023г. за
изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
Изпълнителен лист № 18 от 27.02.2023 г., издадени по ЧГД 50/2023 г. по описа
на Районен съд - гр. Девин, произтичащи от неизпълнение на Договор за
кредит-овърдрафт от 03.06.2016 г., сключен с „Б. Д.С.К.“ АД. включващи:
главница – 10 000.00 (десет хиляди) лева, ведно със законната лихва, считано
от 24.02.2023г. до изплащане на вземането; договорна (възнаградителна)
лихва: 830.69 лева (осемстотин и тридесет лева и 69 ст.), за периода от
05.09.2021 г. до 05.06.2022 г.; обезщетение за забава (лихвена надбавка за
забава): 748.70 лева (седемстотин четиридесет и осем лева и 70 ст.), за
периода от 05. 05.2022 г. до 22.02.2023 г. и разноските, сторени в заповедното
производство по ч.гр.дело № 50/2023 г. по описа на PC -Девин в размер на
231.59 лева за държавна такса и 180.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
При условия на евентуалност, ако съда приеме, че предявеният
установителен иск по чл. 422 ГПК не следва да бъде уважен поради липса на
надлежно уведомление до ответника за предсрочна изискуемост на
1
процесното вземане към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение, моли съда да приеме, че ответника е
уведомена за изискуемостта на вземането с връчването на препис от
настоящата искова молба, към която се съдържа копие от изпратеното до него
писмо за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането, като осъди
ответника да им заплати следните суми, произтичащи от неизпълнение на
Договор за кредит-овърдрафт от 03.06.2016 г., сключен с „Б. Д.С.К.“ АД,
включващи: главница 10 000.00 (десет хиляди) лева, ведно със законната
лихва, считано от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането, договорна
(възнаградителна) лихва: 830.69 лв. (осемстотин и тридесет лева и 69 ст.), за
периода от 05.09.2021 г. до 05.06.2022 г.; обезщетение за забава (лихвена
надбавка за забава): 748.70 лв. (седемстотин четиридесет и осем лева и 70 ст.)
за периода от 05. 05.2022 г. до 22.02.2023 г. и присъди сторените в настоящото
производство разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, съгласно НЗПП.
В исковата молба ищецът твърди, че на 03.06.2016г. между „Б.
Д.С.К.“ АД и Г. Б. е сключен Договор за кредит-овърдрафт, с който е
предоставен кредит-овърдрафт в размер на 10 000 лева, със срок за ползване
от 12 месеца. Съгласно т. 31 от Общите условия към договора за кредит,
срокът за ползване на кредита, предвиден в Договора, се подновява
автоматично при условие, че са платени дължимите такси към датата на
изтичане на срока лихви и такси. Към датата на сключване на договора за
кредит, кредитът се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата
на сключване на договора за кредит е в размер на 10,50%, формиран от
стойността на 6-месечен SOFIBOR 0,594%, който при отрицателна стойност се
приема със стойност нула, и надбавка в размер на 9,906%.
Твърди, че „Б. Д.С.К.“ АД е изпълнила своето задължение по
сключения договор за кредит-предоставила е на кредитополучателя
уговорената сума от 10 000 лева ( десет хиляди лева). Поради допусната
забава в плащанията и неиздължаване на три последователни месечни суми за
лихва, съгласно чл. 19.1. от Общите условия за предоставяне на кредит -
овърдрафт и изтичане на едногодишния период (12 месеца) за ползване на
кредит- овърдрафт след последното автоматично продължаване, съгласно чл. 2
от Договора за кредит и чл. 31 от Общите условия за предоставяне на кредит -
овърдрафт, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от 06. 06.2022
г..
При условия на евентуалност, ако съда приеме, че предявеният
установителен иск по чл. 422 ГПК не следва да бъде уважен поради липса на
надлежно уведомление до кредитополучателя за предсрочна изискуемост на
процесното вземане към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение, моли съда да приеме, че ответника е
уведомена за изискуемостта на вземането с връчването на препис от
настоящата искова молба, към която се съдържа копие от изпратеното до него
писмо за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането.
На основание горепосоченото и въз основа на издадените Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК № 22/27.02.2023 г. и Изпълнителен лист № 18 от 27.02.2023 г., издадени
по ЧГД 50/2023 г. по описа на Районен съд - гр. Девин. "Б. Д.С.К.” АД е
2
образувала срещу ответника изпълнително дело № 171/2023 г. по описа на
ЧСИ С. Д., peг. № 917 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Смолян и
след получаване на заповедта за незабавно изпълнение от длъжника, е подала
възражение по чл. 414 от ГПК, поради което за "Б. Д.С.К.“ АД възниква
правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.
Ответникът е представил писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, с
който моли производството по делото да бъде прекратено като недопустимо, а
в случай, че приеме иска за допустим да го отхвърли като неоснователен.
Твърди, че ЕТ „Г. Б.“ е с открито производство по несъстоятелност по т.д. №
283 от 2021 г. на OС гр. Пловдив, съответно с решение № 142/28.10.2021 г. по
горното дело, търговецът е обявен в несъстоятелност и дейността му е
прекратена, тези обстоятелства са вписани по партидата на търговеца в
ТРРЮЛНЦ. Вземането, въз основа на което е издаден ИЛ и заповед за
незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 50 по описа на PC - гр. Девин за 2023 г. и
въз основа на които е образувано изп. дело № 171/2023 г. по описа на ЧСИ С.
Д., е възникнало преди откриването на производство по несъстоятелност по
т.д. № 283 от 2021 г. на ОС - гр. Пловдив и не е била предявено по
предвидения за това ред (чл. 685 и сл. от ТЗ), като ЕТ „Г. Б.“ е заличен в
ТРРЮЛНЦ, на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ.
В съдебно заседание ищецът, чрез юрисконсулт Т. Ж., поддържа
иска.
Ответникът не се явява и не изпраща представител.
Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:
Няма спор по делото, а и от приложено ч.гр.д. №50/2023г. по описа
на РС – Девин се установи, че на 24.02.2023г. е подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от ищеца, с което е предявил
вземането си по отношение на ответника, по което образувано ЧГД №
50/2023г. по описа на Районен съд - Девин.
Издадена е Заповед № 22/27.02.2023г. за изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК, за сумите: 11 579.39 лева (единадесет хиляди
петстотин седемдесет и девет лева и тридесет и девет стотинки), от които 10
000.00 лева - дължима главница; 830.69 лева - дължима договорна лихва за
периода от 05.09.2021г. до 05.06.2022г.; 748.70 лева – лихва за забава за
периода от 06.06.2022г. до 22.02.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата от 10 000.00 лева, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 24.02.2023г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото
231.59 лева (двеста тридесет и един лева и 59 стотинки) - държавна такса и
180.00 лева (сто и осемдесет лева) - юрисконсултско възнаграждение.
На 24.07.2023г. от ответника е подадено възражение по чл.414
ГПК, поради което на заявителя е указано с Разпореждане № 623/14.08.2023г.,
при условията на чл.415 ГПК, че може да предяви иск, относно вземането си в
едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата
държавна такса.
В указания на заявителя едномесечен срок на 29.09.2023г.,
считано от връчване на Разпореждане № 623/14.08.2023г. на 29.08.2023г. е
предявил настоящия иск за установяване съществуване на вземането, поради
3
което е процесуално допустим.
По същество е основателен. Установяват се изложените
обстоятелства в исковата молба, относно основанието и размера на иска.
Установи се, че на 03.06.2016г. между „Б. Д.С.К.“ АД и ответника
е бил сключен Договор за кредит-овърдрафт (ДКО), с който ищецът като
кредитор е предоставил кредит-овърдрафт в размер на 10 000 лева, със срок
за ползване от 12 месеца.
Съгласно раздел X, т. 31 от Общите условия (ОУ) към договора за
кредит, срокът за ползване на кредита, предвиден в Договора, се подновява
автоматично при условие, че са платени дължимите такси към датата на
изтичане на срока, лихви и такси.
Съгласно чл.3 от ДКО кредитът се олихвява с променливи лихвен
процент, който към датата на сключване на договора за кредит е в размер на
10,50%, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0,594%, който при
отрицателна стойност се приема със стойност нула и надбавка в размер на
9,906%.
На 03.06.2016г. е сключен и договор за залог на вземания по
сметка в „Б. Д.С.К.“ ЕАД за обезпечаване вземането на ответника за главница,
лихви и разноски по договора за кредит, сключен на 03.06.2016г. в размер на
10 000.00 лева.
От ищеца е приложено извлечение от счетоводни книги по
кредитна сметка №13/285*/23.02.2023г. по договор за кредит овърдрафт от
03.06.2016г. с кредитополучател - ответника при допусната забава в
плащанията на три последователни месечни вноски: на 05.09.2021г. - 82,41
лева; на 05.10.2021г. - 83,86 лева; на 05.11.2021г. - 84,91 лева. На 06.11.2021г. е
преустановено ползването на кредит овърдрафт.
Съгласно договор за кредит и Общи условия за предоставянето на
кредит овърдрафт, кредитът се отчита като изискуем на краен падеж поради
кумулативно наличие на следните предпоставки: 1) Допусната забава в
плащанията и неиздължаване на три последователни месечни вноски за лихва,
съгласно чл.19, т.1 от ОУ; 2) Изтичане на едногодишен период за ползване,
след последно автоматично продължение, съгласно чл.2 ДКО и чл.31 ОУ.
Остатъчен дълъг 11579.39 лева, от които главница 10000.00 лева;
830.69 лева договорна възнаградителна лихва за период от 05.09.2021г. до
05.06.2022г.; 748,70 лева размер на обезщетението за забава, след датата на
настъпване на изискуемост 06.06.2022г. – 22.02.2023г.; дължими такси и
разноски 231, 59 лева.
На 25.10.2019г. е сключен Договор, с акт № 95, том I, рег. № 2664
за прехвърляне на търговско предприятие, вписан в книгите на нотариус Цв.
П., с район на действие Районен съд – Девин, с който ЕТ „Г. Б.“, с ЕИК:
**********, представляван от собственика и управителя Г. Б. Б., като
продавач и „С.“ ЕООД, с ЕИК: ***********9, представлявано от Д. В. Д., като
купувач, прехвърля правото на собственост върху търговското си предприятие
с фирма ЕТ „Г. Б.“.
От заключението на вещото лице Ел. К. се установи, че ответника
е усвоила сумите по отпуснатия кредит по Договор за кредит - овърдрафт от
4
03.06.2016г. по разплащателна сметка при „Б. Д.С.К.” АД с теглене в брой от
ATM и извършени разплащания, подробно посочени по дата и размер в
приложената към настоящата експертиза Таблица 1, к. 1 и к.2.
Непогасените задължения по кредита към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК са в общ
размер 11 579.37 лева, в т.ч.: 10 000.00 лева – главница; 830.69 лева -
договорна лихва за периода от 05.09.2021г. до 05.06.2022г. и 748.68 лева -
законна лихва за периода от 06. 06.2022г. до 22.02.2023г.
Производството е по предявен установителен иск с правно
основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1, т.1 ГПК е предназначено да
стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение и издаденият в
производството по чл. 417 ГПК изпълнителен лист да запази действието си на
изпълнителен титул - арг. 416 ГПК и чл. 42, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 422, ал. 1
ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението по
чл. 417 ГПК, поради което предмет на исковото производство, на това правно
основание е само вземането, предявено със заявление в заповедното
производство.
Съдът прие от така приложените от ищеца доказателства, които не
са оспорени от ответника, че последният не е изпълнил поетото задължение по
сключения Договор за кредит овърдрафт от 03.06.2016г. да върне
предоставения му за ползване кредит овърдрафт, ведно с дължимите
възнаградителна лихва и лихва за забавено плащане.
Искът е доказан по основание и размер, поради което следва да
бъде уважен в предявения размер, ведно със законната лихва от 24.02.2023г.,
т.е от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, до окончателно
изплащане на сумата.
Искът е предявен в размер, който съответства в пълна степен с
размера на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение.
Вземането е изискуемо от 06.06.2022г., поради настъпване на
краен падеж и допусната забава в плащанията на три месечни вноски за лихви,
съгласно чл.19.1 от Общите условия и изтичане на едногодишен период от
последното автоматично продължаване, съгласно чл.2 от ДКО и чл.31 ОУ.
Съдът намира за доказани предпоставките обуславящи
изискуемост на кредита към 06.06.2022г., съгласно чл.19.1 ОУ, чл.2 ДКО и
чл.31 от ОУ. Кредиторът е упражнил правото си да обяви кредита за изискуем
поради настъпил краен падеж, поради допусната забава и неплащане на три
последователни месечни вноски за лихви.
Ответникът не представи в изпълнение на доказателствената си
тежест доказателства за установяване изпълнение на задължението за плащане
на уговорените по договора погасителни вноски, а непогасените задължения
по кредита се установяват към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед по чл.417 ГПК от приетата по делото съдебно- счетоводна
експертиза.
Неизпълнението на поетите с договора за кредит задължения не се
оспорват от ответника, в т.ч. не се спори, че съгласно посочените по-горе
клаузи от договора и общите условия на банката, са настъпили
5
обстоятелствата, даващи право на кредитора да обяви кредита за изискуем
поради изтичане на 12 месеца от последното автоматично подновяване на
кредитната линия и осъществяване на останалите предпоставки, визирани в
чл.19.1 ОУ, чл.2 ДКО и чл.31 от ОУ, обуславящи настъпил краен падеж.
В този смисъл са и дадените разяснения в Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, според които в
исковото производство по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, нормата на чл.
235, ал. 3 ГПК намира приложение и по отношение на настъпилия след
подаването на заявление за издаване на заповедта за изпълнение и преди
приключването на съдебното дирене във въззивната инстанция, факт на
изтичане на крайния уговорен между страните срок за изплащане на
задължението по банковия кредит.
Съгласно чл.19.1 от общите условия във връзка с чл.2 от ДКО и
чл.31 ОУ кредитът е изискуем, поради настъпил краен падеж на 06. 06.2022г.,
при допусната забава в плащанията, неиздължаване на три последователни
месечни вноски и загубване на правото на автоматично продължаване на нов
едногодишен период след 06. 06.2022г. Уведомяването на длъжника, че
кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на
препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, към която е приложена покана
от ЧСИ С. Д. по ИД №20239170400171, по която длъжникът е получил покана
за доброволно изпълнение на сумите по издадената заповед и изпълнителен
лист, въз основа на документи по ч.гр.д №50/2023г., като с връчването
ответникът е уведомен за настъпилата изискуемост и преустановяване от
кредитора на предоставеното право на кредитополучателя да ползва кредитна
линия овърдрафт, поради което дължи изпълнение на задължението си като
заплати дължимите суми по главница, възнаградителна лихва и лихва за
забавено плащане.
Съгласно задължителните указания в т.9 на Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г. по Тълкувателно дело № 4/2013 на ОСГТК, ВКС,
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за
незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Последователното
прилагане на този принцип, а и на нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, според която
съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, които
са от значение за спорното право, означава да се вземе предвид и
настъпването на падежа към момента на приключване на съдебното дирене.
Съществуването на вземането се установява към момента, в който
се формира сила на пресъдено нещо, а не към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което искът по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК следва да се уважи за изискуемите вземания към датата,
към която се формира сила на пресъдено нещо.
Съгласно разясненията в т. 1 на ТР № 8/02.04.2019 г. по тълк. дело
6
№ 8/2017 г. на ВКС, ОСГТК, няма пречка предявеният по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост да бъде уважен за вноските с настъпил падеж
към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК.
Неоснователни са възраженията в отговора на ответника, че не
дължи изпълнение поради непредявено вземане в производство по
несъстоятелност спрямо регистрацията и като едноличен търговец, съгласно
чл.632, ал.4 Търговски закон. Кредитната линия е предоставена на
физическото лице и то е задълженото лице за връщането й, а не регистрирания
едноличен търговец, поради което тези обстоятелства съдът намира за
неотносими спрямо настъпилата изискуемост на задължението на ответника
за връщане на предоставената кредитна линия. В този смисъл са изложени
съображения в Определение №391/11.10.2023г. по в.ч.гр.д. №441/2023г. по
описа на Окръжен съд Смолян по частна жалба на ищцата срещу допуснато
незабавно изпълнение на заповедта. Абсолютно неотносими към настоящия
спор са обстоятелствата, че ЕТ „Г. Б.“ с Решение №142/28.10.2021г. по т.д.
№283/2021г. по описа на ОС Пловдив е обявен в неплатежоспособност и е
открито производство по несъстоятелност, като настоящото вземане не е било
прието в производството по несъстоятелност на основание чл.739, ал.1 ТЗ.
Възражението е неотносимо, тъй като процесният договор за кредит
овърдрафт от 03.06.2016г. не е сключен с едноличния търговец, а с
физическото лице.
При този изход на делото, в тежест на ответника е да заплати на
ищеца сторените разноски в заповедното и настоящото производство за
държавни такси и юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, на ищеца следва да се присъдят
разноските сторени в настоящото производство за държавна такса в размер
231,59 лева, за юрисконсултско възнаграждение в размер 180.00 лева, на
основание чл.25, ал.1 Наредба за заплащане на правната помощ, във връзка с
чл.78, ал.8 ГПК и за ССчЕ в размер 350.00 лева, в общ размер 761,58 лева, а за
заповедното производство са вписани в издадената заповед № 22/27.02.2023г.
по ч.гр.д. №50 за 2023г. на РС Девин за държавна такса в размер 231,59 лева и
180.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, въз основа на която е издаден
изпълнителен лист за тях..
Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения установителен иск,
на основание чл.422, във връзка с чл.415, ал.1, т.1 ГПК, във връзка с чл.9 ЗПК
и чл.430 и сл. Търговски закон от „Б. Д.С.К” АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. М. № **, представлявано от Т. Ж.
Ж. – старши юрисконсулт, действащ като пълномощник на Д. Н. Н.-И. -
7
Изпълнителен директор и Б. Ф. С. – Изпълнителен директор, със съдебен
адрес: гр. С. З., бул. М. М. К. №*, по отношение на Г. Б. Б., ЕГН **********,
с адрес: гр. Д., обл. Смолян, ул. С. № **, съществуване на вземания на “Б.
Д.С.К.” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
М. № **, за които са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК, № 22/27.02.2023г. и Изпълнителен
лист № 18/27.02.2023г. по ЧГД № 50/2023г. по описа на Районен съд - Девин,
произтичащи от неизпълнение на Договор за кредит-овърдрафт от
03.06.2016г., сключен с „Б. Д.С.К.“ АД, включващи: главница 10 000.00 лева
(десет хиляди лева), ведно със законната лихва, считано от 24.02.2023г. до
изплащане на вземането; договорна (възнаградителна) лихва: 830.69 лева
(осемстотин и тридесет лева и 69 ст.) за периода от 05.09.2021г. до
05.06.2022г.; обезщетението за забава (лихвена надбавка за забава): 748.70
лева (седемстотин четиридесет и осем лева и 70 ст.) за периода от 05.05.2022г.
до 22.02.2023г., както и разноски по делото 231.59 лева (двеста тридесет и
един лева и 59 стотинки) - държавна такса и 180.00 лева (сто и осемдесет
лева) - юрисконсултско възнаграждение, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, №
22/27.02.2023г. и Изпълнителен лист № 18/27.02.2023г. по ЧГД № 50/2023г. по
описа на Районен съд – Девин.
Осъжда Г. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., обл. Смолян, ул.
С. № ** да заплати на „Б. Д.С.К” АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. М. № **, представлявано от Т. Ж. Ж. – старши
юрисконсулт, действащ като пълномощник на Д. Н. Н.-И. - Изпълнителен
директор и Б. Ф. С. – Изпълнителен директор, със съдебен адрес: гр. С. З., бул.
М. М. К. №* сторените разноски по настоящото производство в общ размер
761,58 (седемстотин петдесет и един. 58 ) лева, на основание чл.78 ,ал.8
ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд
- Смолян в двуседмичен срок, считано от връчването му.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
8