Определение по дело №7847/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6993
Дата: 18 май 2020 г.
Съдия: Гергана Христова Христова-Коюмджиева
Дело: 20191100107847
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 гр.София, 18.05.2020 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, І-7-ми състав, в закрито заседание на  18 май  2020 г., в състав:

                                           СЪДИЯ: Гергана Коюмджиева

като разгледа гр.д. № 7847/ 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производство по реда на чл.130 ГПК.

         Производството по делото е образувано по искова молба на С.Н.Х. срещу Л.С.А. и Й.С.А., с която са предявени субективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС, да бъде признато за установено, че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 156 кв.м., имот с идентификатор № 68134.4329.335.1, ведно с всички други подобрения в имота, представляващи постройка на допълващо застрояване на един етаж, със застроена площ от 29 кв.м., имот с идентификатор № 68134.4329.335.3, изградени в урегулиран поземлен имот, представляващ дворно място, находящ се в гр. София, район Овча купел, в.з. Горна баня, ул.“*****.   

       В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответната страна Л.С.А. и Й.С.А. са депозирали отговор на исковата молба, в който е изложено становище за недопустимост на исковата претенция. Заявяват, че между същите страни е висящ съдебен спор по гр. д. № 1356/2019г. по описа на СГС, I-12 с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД по отношение на същите имоти.   

       Съгласно нормата на чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Правен интерес следва да е налице, както към момента на завеждане на делото, така и в хода на съдебния процес до постановяване на окончателния съдебен акт.

            При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Исковете са недопустими поради липса на правен интерес от предявяването им. В случая към момента на предявяване на иска за ищцата не е бил налице правен интерес от предявяване на иска, тъй като същата не е собственик на процесния недвижим имот. Твърди се, че на 03.11.2010г. между ищцата и Т.Щ.А.е подписан предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който А.се е задължила да прехвърли на ищцата правото на собственост върху описаните недвижими имоти. Посочено е още, че ищцата е предявила иск с правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД, по който е образувано гр. д. № 1356/2019г. по описа на СГС, I-12-състав.

            Настоящата съдебна инстанция намира, че искът с правно основание чл. 108 ЗС е преждевременно предявен - при липса на правен интерес. Наличието на правен интерес от търсената с иска защита е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. При липса на правен интерес производството по делото следва да се прекрати. На основание чл. 2 ГПК, съдът е длъжен да разгледа и разреши всяка молба за защита на накърнено към подаването на исковата молба материално право, но когато съобразно фактическите твърдения на ищеца,  които ще се формират обективните предели на СПН, предявеното материално право все още не е възникнало, респ. когато то не е годно за принудително удовлетворяване (не е настъпила неговата изискуемост), не е налице правен спор, който да бъде разрешен от съда със сила на пресъдено нещо. Следователно, към този момент не е породена и една от абсолютните положителни процесуални предпоставки, обуславящи възникването и съществуването на правото на иск - правният интерес. При това положение предявения иск за  бъдещо право за периода след подаване на исковата молба е недопустим. /в този смисъл Определение № 587/12.10.2009 г. по гр. д. № 542/2009 т. на ВКС, ІІ т.о. Определение № 359 от 18.06.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3119/2014 г., I г. о., ГК/

     Предвид обстоятелството, че предявените искове са лишени от правен интерес и процесуално недопустими, на основание чл.130 от ГПК исковата молба следва да бъде върната, а производството прекратено.

 

              Водим от горното, съдът

 

                                                  О П Р Е Д Е Л И:

           

       

  ВРЪЩА искова молба вх.№78154 от 13.03.2019г.  на С.Н.Х. срещу Л.С.А. и Й.С.А., с която са предявени субективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС, поради недопустимост на предявените искове.       

           ПРЕКРАТЯВА производство по гр.д. № 7847/2019 г., описа на СГС първо ГО, 7 състав.     

            Определението може да се обжалва с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от получаване на съобщението на страните чрез връчване на препис от същото.               

  

                                                            СЪДИЯ: