№ 244
гр. Ловеч , 10.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на десети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ВАСИЛ АНАСТАСОВ
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20214300600246 по описа за 2021 година
С определение № 225/13.05.2021 г. постановено по ЧНД № 369/2021 г., Ловешкият районен
съд, осми състав е потвърдил Постановление от 02.04.2021 г. на Районна прокуратура -
Ловеч, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №
545/2020 г. по описа на РУ на МВР-Ловеч, пр. преписка № 1282/2020 г. по описа на РП -
Ловеч, като обосновано и законосъобразно.
Срещу цитирания съдебен акт, в предвидения от закона срок е подадена жалба от Ж.
В. М. и Д. АНДР. М., двамата с адрес : гр.Л, бул. „Б.,“ № 55 А, в която се сочи, че
обжалваното определение е необосновано и незаконосъобразно.
Твърдят, че първоинстанциоиният съд е споделил изцяло становището на представителя на
обвинението за прекратяване на наказателното производство, като е приел, че
прокурорският извод за наличието на прекратително основание е правилен и обоснован с
оглед наличните доказателства.
Излагат, че ЛРС е направил анализ на материалите, събрани от прокурора и е приел за
доказана изцяло фактическата обстановка, възприета от прокурора, също, че е приел, че не е
налице извършено престъпление „кражба“ или „обсебване“, като е направил извода, че не е
налице субективната страна на нито едно от двете престъпления.
Твърдят, че ЛРС е приел, че К М. не е сключвала какъвто и да било договор с тях или с
представляваните от тях търговски дружества, поради което не можело да се говори за
неизпълнение на поети задължения.
Считат, че ЛРС отново е стигнал до неправилния извод, че К М. била изнесла вещите в
тяхно присъствие и, че към момента на изнасяне на вещите въобще не е бил повдигнат
въпросът, че тя изнася чужди вещи, което няма право да прави. Изтъкват, че ЛРС напълно е
1
игнорирал факта, че К М. с помоща на трети лица и наети микробуси е изнесла на няколко
пъти почти цялото обзавеждане от техния дом, без тяхно знание и съгласие и едва на
последния курс, когато са били уведомени за изнасянето на вещите им, те са отишли в
къщата и тогава са заварили натоварения вече автомобил
Считат, че напълно необоснован е извода на ЛРС, че не е осъществено престъплението
„обсебване“, като неправилно е прието, че К М. е владелец на техните вещи. Излагат, че
къщата, в която са живели синът им А М., съпругата му К М. и деца им е тяхна собственост.
Твърдят, че те са им предоставили тази къща за ползване, при това безвъзмездно, а не под
наем, т.е. при условията на така наречения „заем за послужване“ по ЗЗД, като не е
необходимо да имат изричен писмен договор, за да се приеме, че А и К. М.и са ползвали
имота при условията на заем за послужване. Считат, че същото се отнася и за намиращите се
вътре вещи, които са тяхна собственост или на представляваните от тях търговски
дружества. Изтъкват, че не са подарявали тези вещи, а са ги предоставили за временно и
безвъзмездно ползване, т.е. отново при условията на заем за послужване. Твърдят, че те са
собственици и владелци на имота и имуществото в него, като К. М. и синът им никога не са
били владелци на имота и на намиращите се вътре движими вещи, собственост на
жалбоподателите. Считат, че А и К. М.и са имали качеството на държатели, а не на
владелци, излагат доводи в тази връзка.
Твърдят, че К. М. е изнесла собствените им вещи, без тяхно знание и съгласие, с ясното
съзнание, че тези вещи не са нейна собственост, при това ги е изнесла, след като вече е
напуснала това жилище и ги е пренесла в гр.София в своето собствено жилище, с което ясно
е демонстрирала намерението си да обсеби тези вещи и да не им ги върне, поради което
считат, че е налице и от обективна и от субективна страна престъплението обсебване.
В заключение молят настоящата инстанция да отмени обжалваното определение с
произтичащите от това законни последици.
Въззивният съд като съобрази изложеното с жалбата и материалите по делото приема
за установено следното :
Досъдебно производство № 545/2020 г. по описа на РУ на МВР-Ловеч, е било образувано с
постановление от 02.11.2020 г. за престъпление по чл.194, ал.1 от НК за това, че през м. май
2020 г. в м. „с.т“, гр.Ловеч, са отнети чужди движими вещи - домашни електроуреди и
покъщнина от владението на Ж. В. М. и Д.А. Мачутанов от гр.Ловеч, без тяхно съгласие, с
намерение противозаконно да се присвоят.
В хода на разследването било установено, че св. А д.м. и К. Тодорова М. имали съвместно
съжителство по време на което през 2015 г. сключили помежду си гр.....ански брак. Година
по - рано заживели в имот намиращ се в м. „с.т“ гр.Ловеч с идентификатор ................,
съставляващ урегулиран поземлен имот с едноетажна еднофамилна жилищна сграда закупен
чрез покупко - продажба на 01.04.2013 г. от бащата на А М. - св. Д.М..
2
Около края на 2019 г. и началото на 2020 г. между А и К. М.и настъпила фактическа
раздяла, като М. напуснал съвместно обитаваното със съпругата си жилище. В къщата
останали да живеят К. М. и двете родени от брака малолетни деца. На 06.03.2020 г. А М.
подал молба за развод, а по същото време, в периода на обявеното в страната извънредно
положение М. заедно с децата отишли да живеят в собствено жилище на последната –
апартамент, находящ се в гр.София, ж.к. „................“. За този период двамата съпрузи рядко
поддържали връзка помежду си по телефона.
Около 24.05.2020 г. К. М. пристигнала в гр.Ловеч за да вземе вещи от обитаваното доскоро
семейно жилище в м. „с.т“ гр.Ловеч. Междувременно помолила за съдействие св. А.М.Р.,
която в годините била ангажирана в къщата като домашна помощница. С нейна помощ
опаковала вещи които товарили в ангажиран за транспорт автомобил.
За пристигането си и изнасянето от къщата, К. М. уведомила по телефона съпруга си.
Привечер на 25.05.2020 г. той пристигнал в къщата заедно с родителите си – свидетелите Д
и Ж. М.и. Последните забелязали присъствието на лек автомобил ползван под наем от св. К.
М. и натоварени в него вещи. А М. влязъл в къщата и установил, че от нея е изнесена
покъщнина. Между присъстващите ескалирало неразбирателство за което в дежурната част
на РУ Ловеч постъпил сигнал. На място пристигнал патрулен екип от полицейски
служители в състава на който присъствал св. М.П.. От проведената със страните беседа
полицейските служители възприели, че К. М. е пристигнала за няколко дни в обитаваният
доскоро имот на родителите на съпруга й, и напуска същия поради тяхната раздяла.
Възприели намиращия се паркиран лек автомобил под наем натоварен с вещи. В тяхно
присъствие възникнала караница между родителите на А М. от една страна и К. М. от друга,
като първите я обвинявали, че е изнесла покъщнина, а втората, че не й позволяват да
напусне къщата. Жалбоподателите заявили, че ще направят оглед и с жалба до РУ Ловеч ще
посочат липсите от къщата. С това били изчерпани действията на органите на реда в
създалата се конфликтна ситуация.
Видно от показанията на св. Ж.М. е, че на 25.05.2020 г. при пристигане на място в имота в
м. „с.т“ заварила лекия автомобил ползван от св. К. М. в който тя и домашната помошница
св. А.Р. товарили багаж. На въпроса какво взема, К. М. й отговорила, че взема дрехи и
лични вещи. След като А М. по нейно нареждане проверил вътре в къщата и заявил, че е
изнесена, я попитала отново какво е взела. Отговора на К. М. бил, че е взела всичко което е
нейно и й е нужно. След както заминала, св. Ж.М. установила, че от къщата липсват
прахосмукачка „Рейнбоу“, сушилня за дрехи „АЕГ“, мебели (шкафове, скринове,
гардероби), парогенератор с дъска за гладене, картини, снимки, портрети, кухненска посуда,
кафе-машина, кухненски робот, пасатори, миксер, преса за коса, мобилно барбекю, пердета,
саксийни цветя, батут.
Идентично описание на вещи сочени за липсващи присъства и в показанията на св. Д.М.. И
двамата жалбоподатели сочат, че когато К. и А. М.и се нанесли да живеят в това жилище,
3
същото било напълно оборудвано и обзаведено, като впоследствие били купувани нови
вещи и електроуреди. В тази връзка се сочи от тях, че визираните като липсващи вещи са
били закупени от управляваните от тях фирми - „ПИК-........ на Ж.М. и ЕТ „.....-Д.М.“, „.....-
........ на Д.М.. Цитирани са фактури за закупуване на въпросните вещи като прави
впечатление, че тези сочени като придобити от ЕТ „.....-Д.М.“, „.....-........ на Д.М. са от
периода основно на 2015 г., отделни от 2017 г., а останалите закупени от „ПИК-........ на
Ж.М. от 2015 -2017 и 2020 година.
От своя страна К. М. е заявила в показанията си, че действително е взела от обитаваното
преди от тях жилище вещи, като визира прахосмукачка „Рейнбоу“, сушилня за дрехи „АЕГ“,
дрехи, играчки, мебели, уреди и приспособления необходими за отглеждането на двете им
деца, като уточнява, че въпросните вещи са използвани във времето и с амортизация.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав намира за правилно
становището на първоинстанционния съд, че в конкретния случай липсват достатъчно
доказателства, които да обосноват извода за извършено престъпление по смисъла на чл.194,
по чл.206 от НК или за друго престъпление от общ характер. В тази връзка Ловешкият РС
обективно е проверил и е подложил на прецизна преценка събраните по делото
доказателства, аргументирано е посочил въз основа на кои доказателствени източници
основава изводите си, като изложените в тази връзка доводи се споделят напълно и от
въззивния състав, и не се нуждаят от допълване и преповтаряне.
Този състав на съда не приема възражението на жалбоподателите, че К. М. е изнесла
собствените им вещи, без тяхно знание и съгласие, с ясното съзнание, че тези вещи не са
нейна собственост, при това ги е изнесла, след като вече е напуснала това жилище и ги е
пренесла в гр.София в своето собствено жилище, с което ясно е демонстрирала намерението
си да обсеби тези вещи и да не им ги върне, от което следва, че в случая е налице и от
обективна и от субективна страна състава на престъплението обсебване.
От една страна, в конкретния случай е налице относимост на процесните вещи към фирмена
собственост, а от друга те присъстват и се ползват безспорно за лични и семейни битови
нужди, по необходимост продиктувана от обитаване на жилището в условията на брачно
съжителстване. Независимо, че процесното жилище е собственост на св. Д.М. – свекър на
св. К. М., същото съгласно & 1 от Допълнителните разпоредби на Семейния кодекс има
статут на семейно жилище, тъй като е било обитавано от двамата съпрузи и техните
ненавършили пълнолетие деца. Ето защо, вземането на вещи от страна на св. К. М., които
съставляват ползвани с години в условията на семейно съжетелство битови уреди и
домакинско оборудване, с цел използването им макар и на друго място при отглеждане на
децата създадени в същото това семейство, не формира съзнание за отнемане с намерение да
бъдат противозаконно присвоени. В този смисъл, поведението на св. К. М., поради липса на
субективния елемент не следва се идентифицира като деяние против насочено против
собствеността чрез кражба или обсебване.
4
Липсата на съставомерност от субективна страна обосновава прекратителното основание по
чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1, предл. 2 - ро от НПК, в каквато насока се е развило
досъдебното производство.
При този изход на процеса въпросът дали свидетелите А. и К. М.и са имали качеството на
държатели или на владелци на процесните вещи, става безпредметен в настоящото
производство. В тази връзка евентуалните претенции на жалбоподателите би следвало да се
решат със способите на гражданското съдопроизводство.
Съобразявайки изложеното, настоящата инстанция приема, че жалбата се явява
неоснователна, което налага потвърждаването на обжалвания съдебен акт.
Водим от гореизложеното и на основание чл.243, ал.8 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 225/13.05.2021 г. постановено по ЧНД № 369/2021 г., от
Ловешкия районен съд, осми състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5