№ 405
гр. Б., 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20221210200220 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на държавно предприятие „Управление и
стопанисване на язовирите“ /ДПУСЯ/, със седалище в гр. С., представлявано
от изпълнителния директор инж.Ц. М. Б., против НП№НЯСС-273/08.12.2021г.
на Председателя на ДАМТН, с което на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 1000.00лв., във връзка с административно
нарушение по 190а, ал.2, вр. с чл.138а, ал.3, т.5 от Закона за водите.
С жалбата се застъпва, че обжалваното НП е незаконосъобразно , тъй
като е издадено при допускане на редица процесуални нарушения по ЗАНН,
в това число и нарушение на сроковете по чл.34 от същият нормативен акт .
Алтернативно се застъпва становището, че деянието е маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН и са иска отмяната на НП.
Председателят на ДАМТН е упълномощил като процесуален представител
по делото с изрично пълномощно, старши юрисконсулт Е. З., която в
писмено становище оспорва жалбата и поддържа тезата, че обжалваното НП е
обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да се
потвърди.
РП-Б., надлежно призована, не ангажира представител по делото и
1
становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по
делото доказателствен материал и закона, установи следното :
Жалбата е подадена от санкционираното с НП лице и в срока по ЗАНН,
поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.Аргументи:
С ангажираните по делото доказателства /писмени и гласни/ по
категоричен и безспорен за страните начин се установи, че на 30.03.2020г.,
между Община-С. и държавата, представлявана от областният управител на
Област –Б., е сключен договор за дарение на поземлен имот-общинска
собственост, находящ се в землището на с.П., Община-С. с оглед
прехвърляне и правото на собственост върху язовир „Д.“. Във връзка с
последното, на 10.06.2020г., областният управител на Б.ска област, е съставил
Акт за публична държавна собственост за същият имот и находящият се в
него язовир, след което на основание чл. 139а, ал.6 вр. с чл. 196, ал.3, вр. с чл.
139д от Закона за водите на ДПУСЯ , е предоставено упражняването на
правата и задълженията на собственика по отношение стопанисването на
язовирната стена и съоръженията към нея. /Тези обстоятелства се установяват
въз основа на представените цитирани писмени документи в кориците на
делото на л. 18,19-21 и л.39./
С нарочна заповед №ОА-РР-127/17.06.2020г. на областният управител на
Б.ска област, е възложено извършване на проверка във връзка със
стопанисването на язовир „Д.“ , находящ се в землище на с.П., Община-С..
Такава проверка е била направена на 25.06.2020г. от лицата : К. К. /експерт
при АКРРДС/, З.Г./инспектор към ГД НЯСС към ДАМТН/, В. Я. /инспектор
при РДПБЗН-Б./, Л. Б. / инспектор при БДЗБР/, Х. Т. / служител при
ДПУСЯ/и Б. Т. служител при Община-С./. В хода на тази проверка и след
посещение и обход на място е констатирано от съответните длъжностни
лица, че има налична храстовидна и дървесна растителност по въздушния
откос , която следва да се премахне от жалбоподателя. Тези предписания са
били материализирани в нарочен Констативен протокол от 25.06.2020г. /л.34-
36/. С Протокола на ДПУСЯ е определен и срок за изпълнението на
предписанията до 16.11.2020г. За страните не е спорно, че този протокол е
изпратен и предоставен своевременно за сведение и изпълнение на
2
жалбоподателя. След изтичането на този срок и за да се провери дали
предписанията са изпълнени от страна на жалбоподателя, свидетелите И.М.,
Л.Т. и А. Б. /всички служители и инспектори при РО НЯСС“Югозападна
България“/, са извършили нова проверка на 18.03.2021г. , в изпълнение на чл.
190, ал.4, т.2 от Закона за водите. Свидетелите посетили язовир „Д.“ на място
, извършили обход и оглед на малката язовирна стена , на съоръженията към
нея и преглед на предоставената документация за експлоатация на язовира,
като установили отново наличие на храстовидна и дървесна растителност по
въздушния откос, която възпрепятствала своевременното откриване на
неизправности по язовирната стена. Проверяващите лица са приели също
така, че тази дървесна и храстовидна растителност, създава предпоставки за
нарушаване повърхността, и еднородността на насипа и на практика
възпрепятстват достъпа и до въздушния откос, извършване на визуален оглед
, като се създават и предпоставки за възникване на филтрация през тялото
на язовирната стена, което води до разрушаването й. Тези констатации на
проверяващите лица са отразени в нарочен Протокол от 19.03.2021г./л.32-
33/. Описаното деяние е квалифицирано като неизпълнение на предписания
по чл.138а, ал.3, т.5 от Закона за водите, което е прието за административно
нарушение по чл.190а, ал.2 от същият Закон и за последното, св.М., в
присъствието на св.Т. и Г., е съставил срещу жалбоподателя АУАН№01-
015/14.06.2021г. Преди съставянето на акта, на жалбоподателя е изпратена
нарочна покана за явяване в тази процедура /л.30/, връчена на процесното
дружество чрез известие за доставяне на 31.05.2021г. След съставянето му,
акта е връчен на датата на съставянето му на упълномощено от
жалбоподателя лице.
Въз основа на АУАН, на 08.12.2021г., Директора на ДАМТН е издал
срещу жалбоподателя обжалваното НП№НЯСС-273, с което за
неизпълнените от него предписания за язовир „Д.“ по чл.138а, ал.3, т.5 от
Закона за водите, на основание чл. 200, ал.1, т.39 , вр. с чл.190а, ал.2 от
същият закон , му е наложил имуществена санкция в размер на 1000.00лв.
НП е връчено /л.24/ чрез известие за доставяне на жалбоподателя на
12.01.2022г. и в законният срок срещу него е депозирана и разглежданата по
делото жалба 25.01.22г. С издаденото НП, санкционният орган е съобразил,
но не е приел, направените писмени възражения срещу АУАН от страна на
жалбоподателя. Санкционният орган е счел също така, че случая не е
3
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
При разпита на свидетелите по акта М. и Т., същите установяват, че лично
са посетили язовир „Д.“ , находящ се в землището на с.П., Община-С. и
извършили процесната проверка през месец март 2021г. На място
установили, че по въздушния откос язовирната стена има наличие на
дървесна и храстовидна растителност, което било неизпълнение на дадени
такива предписания на жалбоподателя при предходна проверка за
състоянието и стопанисването на същият язовир и съоръженията към него.За
това неизпълнение на дадените предписания, на жалбоподателя е издаден от
св.М. процесният АУАН, в присъствието на св.Т. и св. Г., след което акта бил
надлежно връчен. Св.Т. допълва, че протокола от предходната проверка, с
който са дадени на жалбоподателя неизпълнените от него предписания към
м.март 2021г., е изпратен и надлежно връчен на процесното дружество.
Свидетелят Т. сочи също така, че язовир „Д.“ е класифициран като такъв от
първа и висока степен на потенциална опасност от Комисията по проверката.
С представения по делото Регистър на наказателните постановления на
ГД“НЯСС“ за 2021г., се установява, че процесното НП е отразено като
издадено по този регистър с № 435 за 2021г. и именно на дата 08.12.2021г.
/л.79-116/.
При тези установени фактически дадености в разгледаният казус, съдът
счита, че законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на
жалбоподателя за нарушение по чл. 190а, ал.2, вр. с чл.138а, ал.3, т.5 от
Закона за водите .
Наказателното постановление и за страните не е спорно, че е издадено от
компетентен за това орган по смисъла на чл.201, ал.12 от Закона за водите.
НП и АУАН съдържат всички задължителни реквизити за такива
документи по чл.57 и респ. чл.42 от ЗАНН, както следва: дата и място на
съставяне на акта, дата и място на извършване на твърдяното нарушение,
описание на нарушението /бездействие/, правна квалификация на
нарушението и посочване на доказателства, които го обосновават. В тази
връзка, съдът констатира, че в НП и АУАН коректно и безпротиворечиво е
посочено, че процесното нарушение чрез бездействие /неизпълнение на
дадени предписания в срок/ е констатирано при проверка на 18.03.2021г., но
то е започнало след изтичането на срока за изпълнение на предписанията, а
4
именно на 17.11.2021г. В такава хипотеза датата на установяване на
нарушението, не е изтичането на срока за изпълнение на предписанията, както
неоснователно навежда жалбоподателя в жалбата си, а именно датата
процесната проверка и констатацията на нарушението, поради което и в
казуса при издаването на АУАН е спазена нормата на чл.34, ал.1 от ЗАНН.
От своя страна, издаването на НП на 08.12.2021г., е именно в 6-месечният
срок след издаването на АУАН и несъмнено е спазена и нормата на чл.34, ал.3
от ЗАНН, поради което и тези възражения на жалбоподателя се явяват
неоснователни. /Съдът отчете, че НП е надлежно изведено в регистър при
санкционният орган именно с дата на изготвянето си 08.12.2021г. и
ненарушена хронологическа поредност на номерата на НП, а датата на
връчване на НП е неотносима и ирелевантна към преценката за спазване на
нормата на чл.34, ал.3 то ЗАНН във връзка с неговото изготвяне. /
Неоснователно е и възражението на защитата за неспазване на нормата на
чл.40, ал.3 от ЗАНН , защото АУАН не е съставен при липса на свидетели, а
от св.М. и в присъствието на още двама такива, от които св.М. и св.Т. са
участвали и лично извършили на място проверката на 18.03.2021г., с която е
констатирано процесното нарушение на жалбоподателя.
Предвид изложеното и след като страните не спорят, че и АУАН и НП са
надлежно връчени на жалбоподателят и това също се установи в рпоцеса,
съдът констатира, че обжалваното НП е процесуално законосъобразно и
всички възражения на защитата в обратна насока са неоснователни.
Отделно от горното, съдът констатира, че с всички събрани и цитирани
по-горе писмени и гласни доказателства по делото се установи по несъмнен и
категоричен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му
административно нарушение по чл.190а, ал.2, вр. с чл.138а, ал.3, т.5 от
Закона за водите.
На основание чл. 139а, ал.6, във вр.с чл.196, ал.3 , вр. с чл.139д от Закона за
водите , за страните е безспорно, че на процесното държавно
предприятие - жалбоподател по закон е възложено да изпълнява
задълженията и да упражнява правата на собственик на язовирите и
съоръженията към нея в това число и по отношение на процесният язовир
„Д.“, който се намира в землището на с.П., Община-С..
С разпита на свидетелите М. и Т. и представеният по делото Констативен
5
протокол от 25.06.2020г. на Комисия, назначена с нарочна Заповед на
областният управител на Б.ска област, се установи също по категоричен и
безспорен начин, че въпросната комисия е посетила язовир „Д.“ на място и
констатирала лошо стопанисване на същият, като заварила наличие на
храстовидна и дървесна растителност по въздушният откос на язовира,
заради което дала предписания на жалбоподателя за премахването им в срок
до 16.11.2020г. Страните не спорят, че тези предписания с въпросният
протокол са изпратени и сведени до знанието на жалбоподателя
своевременно, но не са били изпълнени в срока до 16.11.2020г. и това е
констатирано на място и към 18.03.2021г., т.е. близо 5 месеца по-късно,
от друга нарочна комисия, с участието на свидетелите М. и Т.. Тези
дадени от компетентните органи, но неизпълнени в срок предписания по
съществото си несъмнено са такива по чл. 138а, ал.3, т.5 от Закона за водите,
защото са дадени на практика на лице стопанисващо от името на собственика
процесният язовир, а тяхното изпълнение е щяло да обезпечи именно
привеждане в готовност за безопасна експлоатация на язовир “Д.“ и
съоръженията към него, в нормални, екстремни и аварийни условия на
работа, в т.ч. за извършването на ремонти и други технически дейности за
привеждането на язовирната стена и съоръженията към нея в изправно
техническо състояние, като за целта е и определен срок за изпълнение на тези
предписания- до 16.11.2020г. /В тази връзка съдът отчете, че в процесният
АУАН изрично е записано от проверяващите лица, че наличието на дървесна
и храстовидна растителност по въздушният откос на процесният язовир,
застрашава сигурността на язовирната му стена, състава предпоставки за
нарушаване на повърхността на насипа , възпрепятства визуален оглед на
язовира и своевременно откриване на неизправности , което на свой ред
предпоставя филтрации през тялото на язовирната стена, което би довело до
нейното разрушаване ./ Законодателят в нормата на чл.190а, ал.2 от Закона за
водите е въвел изрично задължение и правило към стопанисващите и респ.
собственици на язовири- да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл.
138а, ал. 3, т. 5 от същият Закон, каквото задължение се доказа, че не е
изпълнено от жалбоподателя в конкретният казус и именно с това е
реализирал вмененото му нарушение с обжалваното НП.
Касае се за нарушение извършено от юридически субект, който не е ФЛ и
неговата отговорност в казуса е обективна и безвиновна такава.
6
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение като такова, на
основание чл. 200, ал.1, т.39 от Закона за водите, санкционният орган е
наложил на жалбоподателя имуществена санкция размер на 1000.00лв., която
е минимума, предвиден от законодателя за този вид санкция и за нарушение
като процесното , поради което съдът не счита, че това санкциониране е в
нарушение на чл.27 от ЗАНН.
Продължителността на процесното бездействие /близо 5-месечно
неизпълнение на дадените на жалбоподателя предписания/ въпреки че се
касае за язовир от първа и висока степен на потенциална опасност /св.Т./,
категорично изключват възможността да се квалифицира процесният случай
като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН , защото обществената
опасност на процесното нарушение не го отличава с по-нисък интензитет или
незначителност на вредните последици , сравнение с обичайните подобни
нарушения. Ето защо и тези възражения на защитата, съдът намира за
неоснователни.
Предвид изложеното и като констатира, че обжалваното НП е процесуално
и материално законосъобразно, съдът намира, че то следва да се потвърди и
на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП №НЯСС-
273/08.12.2021г., издадено от Председателя на ДМТН-гр.С., с което на
Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовирите“
/ДПУСЯ/, със седалище в гр. С., ул.“Л. С.“№9, ет.8, с ЕИК *******,
представлявано от изпълнителния директор инж.Ц. М. Б., е наложена
имуществена санкция в размер на 1000.00лв. /хиляда лева/, във връзка с
административно нарушение по 190а, ал.2вр. с чл.138а, ал.3, т.5 от Закона за
водите.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Б. в 14-дневен
срок, считано от обявяването му на всяка от страните .
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
7