Р Е Ш Е Н И Е
№ 260006
гр. Пазарджик, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд, Търговско отделение, на тринадесети
декември през две
хиляди и двадесет и първа година в
публично съдебно заседание, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
секретар ВИОЛЕТА БОЕВА
като разгледа докладваното от
съдията т. д. № 30/2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Настоящото
дело е образувано по исковата молба на „ФИДА“ АД -
в несъстоятелност , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Брацигово , п.к. 4679 , ул. Трети
март № 77, чрез синдика Н.Г.М. против Н.Г.П., ЕГН **********, с адрес: ***/.
В
исковата молба са изложени следните обстоятелства:
Твърди
се, че ищцовото АД е универсален правоприемник след преобразуване на „ФИДА“
ООД, което било създадено през 1995 г.
Ответникът
Н.П., който е акционер във „ФИДА“ АД, притежавал 817 акции на приносител, като
наред с това е бил и изпълнителен директор на дружеството до обявяването му в
несъстоятелност. Твърди се, че акционер във „ФИДА“ АД, наред с ответника П.,
била и неговата майка - С.П., заедно с която притежавали общо 49% от акциите.
Третият акционер в дружеството било „ЕМ ДЖИ“ АД, притежаващо 51% от останалия
капитал на „ФИДА“ АД.
Несъстоятелността
на „ФИДА“АД била обявена с Решение №3/04.01.2019 г. на ПзОС по т.д. №201/2017
г., а с Определение № 482/11.08.2020 г. за постоянен синдик на несъстоятелния
длъжник бил назначен Н.М..
Твърди се, че
преди обявяване на несъстоятелността на дружеството с решение на Съвета на
директорите (СД) от 13.10.2016 г., била извършена смяна на изпълнителния
директор на „ФИДА“ АД, като
на мястото на ответника Н.П. бил определен Е.Г.. Въпреки това до 23.01.2018 г. Н.П. изпълнявал длъжността
изпълнителен директор, като това му праовотношение с ищцовото дружество не било
уредено чрез сключване на договор за управление. Правомощията му почивали на
устава на дружеството, приет през 1997 г. и действащ и през процесния
релевантен период, и на закона. Липсвали и изрични правила за работа във ФИДА
АД.
Обстоятелството, за смяна на изпълнителния директор, било заявено за вписване в Търговския регистър, но ответника П. се обявил
против решението и в тази връзка инициирал пред ПзОС две съдебни производства –
т.д. № 190/2016 г. (за оспорване на решението) и т.д. № 191/2016 г. (в хода на
което било постановено спиране на регистърното производство по заявеното
вписване до приключване на т.д. № 190/2016 г. с влязло в сила решение.)
Излагат се
съображения, че през 2019 г. спора по т.д. № 190/2016 г. на ПзОС бил
окончателно решен с влязло в сила Решение на 03.05.2019 г. по т.д. №423/2018 г.
на ПАС, с което исковата молба на Н.П. против смяната му като изп.директор,
извършена с решение на СД от 13.10.2016 г., била оставена без уважение, като
недопустима и производството по делото било прекратено.
Твърди се, че
междувременно, докато блокирал смяната си като изп.директор, водейки посоченото
дело, Н.П. не свикал нито едно заседание на СД, нито едно ОС на акционерите и
през цялото това време управлявал дружеството напълно еднолично, като в крайна
сметка го довел до несъстоятелност. От смяната му с решението на СД от
13.10.2016 г. ответникът започнал да не изпълнява исканията по управлението,
оправени му от другите двама членове на СД и от основния акционер.
С нотариална
покана, изпратена въз основа решение на СД, в лицето на другите двама членове –
Е.Г.и К.Б., ответникът е бил задължен да освободи своята майка С.П. като главен
счетоводител на дружеството. Нотариалната покана му била връчена на 23.01.2018
г., но ответникът не изпълнил решението на СД и продължил да държи Петрова на
този пост, както и да й плаща възнаграждение до обявяването на АД в
несъстоятелност на 04.01.2019 г. Твърди се, по този начин ответникът нанесъл
имуществена вреда на дружеството в размер на платените й възнаграждения за посочения период.
Предвид
изложеното е предявена претенцията ответникът да репарира следните вреди, които е нанесъл на дружеството, а
именно 28 000 лв. - разходи за изплатени възнаграждения на неговата майка и
главен счетоводител на „ФИДА“ АД - С.Н.П., ЕГН **********, за периода от
23.01.2018 г., когато му е била връчена нотариалната покана от името на
останалите други двама членове на СД, да я освободи, до датата на
несъстоятелността на „ФИДА“ АД, обявена с решение №3/04.01.2019 г. по т.д. №
201/2017 г. на ПзОС.
В
законоустановения срок по чл.367, ал.1 ГПК от ответника e постъпил писмен
отговор, в която се излагат съображения, както за недопустимост, така и за
неоснователност на претенцията.
По
отношения съображенията за недопустимост на иска се поддържа, че пред ПзОС между същите страни (като ищец и ответник) и на същото основание
(деликтна отговорност) се води и т.д. № 5/2021 г. по описа на същия съд,
предмет на което била претенцията на ищеца за възстановяване на вреди,
причинени от действията и бездействията на ответника като изп. директор през последните
години преди изпадане на „ФИДА“ АД в несъстоятелност и прекратяване на
търговската му дейност. Твърди се, че в рамките на посоченото дело се
ангажирала отговорността на ответника за всички действия и бездействия,
предприети от него като изп. директор и съответно се претендирало
възстановяването на цялата натрупана счетоводна загуба от дружеството в 2017 и
2018 г. Аргументирана е тезата, че поради тази причина съществувал обективен
идентитет между производствата по т.д. №5/2021 и настоящето дело. Обуславящи и
двете претенции били именно действията/бездействията на ответника като
изпълнителен директор - в първия случай се претендирало възстановяване на
нанесените загуби на дружеството в резултат на управлението на П. за 2017 г.
(136 000 лв.) и за 2018 г. (528 000 лв.), т.е. общо 664 000 лв., а в настоящото
дело се претендирали вреди, които нанесъл на дружеството в размер на 28 000
лв., представляващи разходите за изплатени възнаграждения на главния
счетоводител на дружеството от 23.01.2018 г. до датата на несъстоятелността.
Според ответника претенциите в двете производства се отнасяли като общо към
частно, т.е. във вече висящото дело се търсели всички вреди, които се твърди,
че ответникът нанесъл на „ФИДА“ АД, а в настоящото дело се претендирало обезщетение
за конкретни вреди - възнагражденията, заплатени на счетоводителя. Ето защо се прави искане за прекратяване на настоящето дело на основание чл. 126, ал.1 ГПК.
На
следващо място по съществото на спора се възразява предявеният иск да е
основателен. Липсвал елемент от фактическия състав на деликтната отговорност, а
именно противоправността на деянието, изразяваща се в изплащане
възнагражденията на счетоводителя С.П.. Твърди се, че последната водела
счетоводството на дружеството от създаването му и до датата 30.11.2017 г. не е
имало възражения относно работата или позицията й. Фактът, че след разваляне на
отношенията между акционерите било направено предложение за смяната й, не можел да се тълкува като решение на управителен орган, тъй като то не било
оформено по надлежния ред и не притежавало необходимата форма.
Поддържа се, че
в заплащането за извършена работа, независимо дали по трудов или граждански
договор, нямало нищо противоправно. Не можело да се твърди, че заплащането на
дължими суми по граждански договор представлява увреждащо дружеството действие.
В случая нямало основания да се твърди, че работа не е била извършена и/или че
заплатените суми са прекомерни, т.е. надвишаващи дължимото се заплащане за
обема счетоводна работа.
Оспорва
се и размера на претенцията. Твърди се, че счетоводителката не получила
28 000 лв. от АД. Позовава се на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена
по въззивно дело № 233/2020 г. по описа на ПАС, според която Петрова получила
от „ФИДА“ АД по граждански договор за 2018 г. сумата от 6750 лв. В посочената
експертиза обаче била допусната грешка, тъй като счетоводителката не получавала
трудово възнаграждение от дружеството, а възнаграждението в размер на
13 089,47 лв., било получено от „АПАУНТИНГ“ АД, ЕИК *********.
Възразява
се и че сумата, която С.П. е внесла в дружеството като временна финансова помощ надвишава
сумите, която тя получила от дружеството като възнаграждение.
Предвид,
че допълнителната искова молба на ищцовото дружество е подадена извън срока по
чл.372 от ГПК процедурата за размяна на книжата не е извършена по реда на
чл.373 от ГПК.
С
определение от 25.10.2021 г. по делото е конституирано като трето лице –
помагач на страна на ищеца БУЛГАРКОНФ АД. В съдебно заседание процесуалния
пълномощник на същото е изразил становище, че подържа предявеният от ищцовото
дружество иск. В този смисъл твърди, че ответника не е имал сключен договор за
управление за изпълнение длъжността изъплнителен директор на ФИДА АД, но е
изпълнявал длъжността от 2001 г. до 13.10.2016 г., когато е взето решение от
Съвета на директорите на същото за прекратяване на правоотношението. Твърди се
още, че ответника не е преставал да бъде член на Съвета на директорите на ФИДА
АД до обявяването в несъстоятелност на същото.
В
хода на устните състезания страните в процеса изцяло подържат наведените от тях
доводи и възражения, както и представят доказателства.
Съдът
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 и сл. От ГПК прие за устаневон следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на производството:
Легитимацията
на страните съответства на твърденията на ищеца за
виновно и
противоправно поведение на ответника, което е причинило вредоносни имуществени
последици в патримониума на „ФИДА“ АД.
Сезиран е
родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.
Относно квалифицирането на иска съдът
съобрази наведените от страните факти и обстоятелство и установените в процеса
правнорелевантни факти, а именно, че Н.П. е бил член на Съвета на директорите
(СД) на ищцовото дружество до дата на откриване на производството по
несъстоятелност по отношение на същото с решение №3/04.01.2019г. постановено по
т.д.№201/2017 г. по описа на ПзОС и макар да е освободен като изпълнителен
директор на ФИДА АД на 13.10.2016 г. е изпълнявал длъжността също до 04.01.2019
г. противно на изразената от СД воля и при липса на валидно сключен договор за
управление съгласно чл.244 ал. 4 и 7 от ТЗ. Ето защо и при съобразяване
заявения от ищеца петитум съдът приема, че е сезиран с иск с правното основание
чл.240 ал.2 от ТЗ, който изключва приложението на общия иск за деликтна
отговорност по чл.45 от ЗЗД. Това е така защото отговорността на ответника е свързана със и произтича от неговото
специално качество – член на съвета на директорите на конкретното търговско
дружество, на който е било възложено управлението на същото в качеството му на
изпълнителен член, а не е свързано с осъществен от него гражданскоправен деликт
в качеството му на физическо лице за да се разглежда по общия исков ред. В този
смисъл наведените от страните доводи относно приложението на общата материално
правна разпоредба на чл.45 от ЗЗД съдът приема за неоснователни.
Що се касае до възражението на
ответника, че настоящето дело следва да бъде прекратено на основание чл.126 от ГПК поради наличието на друго висящо производство с идентичен предмет –
т.д.№5/2021 г. по описа на ПзОС, съдът като съобрази предмета му намира, че
същото е неоснователно. Заявената претенция по т.д.№5/2021 г. е за дължимо от
ответника Н.П. на основание чл.45 от ЗЗД обезщетение за вреди причинени от
него, в качеството му на изпълнителен директор на ФИДА АД, в резултат на лошото
му управление през периода 2017 г. – 2018 г. и представляващи счетоводните
загуби на дружеството в размер общо на 664 000 лева. Предмет на настоящето
дело са настъпили вреди за ищцовото дружество в резултат на неизпълнение от ответника Н.П. на решение на
СД на ФИДА АД за освобождаване от дължност „главен счетоводител“ на С.П. . При
тези данни настоящият съдебен състав не може да приеме, че е налице идентитет
между двете дела още повече, че липсва яснота дали претенцията по т.д.№5/2021
г. обхваща и настоящата т.е. да е налице пълна идентичност между предмета на
делата.
Поради изложеното до тук съдът
приема предявеният иск за процесуално допустим.
От фактическа страна съдът приема следното:
Няма спор,
че през 1997 г. чрез преобразуването на „ФИДА“ ООД във „ФИДА“ АД последното е учредено като е
уговорено дружеството да е с едностепенна система на
управление. Тогава ответникът Н.П. е избран за председател на Съвета на
директорите и изпълнителен директор на дружеството с мандат от 3 години. Към датата
на откриване на производството по несъстоятелност на ищцовото дружество
акционери са „Ем Джи“ АД , собственик на 51 % от капитала, Н.П. и С.П.,
собственици на останалите 49% . Предвид
изрично признатите от страните като безспорни факти и на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът приема, че Н.П. е изпълнявал длъжността „изпълнителен директор“ на
ищцовото дружество и в периода от 13.10.2016 г. до 04.01.2019 г., въпреки
взетото решение от СД за освобождаването му от тази длъжност считано от
13.10.2016 г., което във вътрешните отношения в дружеството има действие от
приемане на решението - чл.231 ал.4 от ТЗ. Безспорно е, че на 23.01.2018 г. на ответника е била връчена
нотариална покана във връзка с взето решение от СД за освобождаване на С.П. от
длъжността „главен счетоводител“ на ФИДА АД, както и че това решение не е
изпълнено от ответника. Безспорно е, че С.П., в качеството си на главен
счетоводител и съставител на финансови отчети е съставяла и заверявала ГФО на
ищцовото дружество до обявяването му в несъстоятелност.
От приетия по делото устав на
дружеството, публикуван в
ТРРЮЛНЦ към датата на преобразуването на ФИДА
от ООД в АД през 1997 г.,
се установява, че съгласно чл.24 съвета на директорите избира между членовете
си един изпълнителен директор и председател. В чл.25 от устава пък е уговорено,
че изпълнителния директор изпълнява търговската политика на дружеството и решенията
на Общото събрание и Съвета на директорите и ръководи оперативно дружеството.
От приетото по делото
заключение на вещото
лице по допуснатата ССчЕ, което като компетентно
изготвено и неоспорено от страните съдът изцяло кредитира, се установява, че съгласно ведомостите за заплати на
ФИДА АД, които са предадени в НОИ, начислените възнаграждения на С.П. общо за
2018 г. и 2019 г. са в размер на 10 058,14 лева, в т.ч. за 2018 г. –
9 733,14 лева и за 2019 г. – 325 лева. Предвид, че С.П. е извършвала
дейност във ФИДА АД като самоосигуряващо се лице за нея не били внасяни
осигурителни вноски за сметка на работодателя. С.П. от своя страна е
декларирала пред НАП за 2018 г. придобит доход от друга стопанска дейност по
чл.29 от ЗДДФЛ от ФИДА АД в размер на 9 000 лева. В НАП се съдържа
информация за декларирани от АПАУНТИГ ЕООД за С.П. доходи по трудово
правоотношение за периода от м.септември до м.декември на 2018 г. в размер на
4 728, 32 лева. За 2019 г. и 2020 г. са декларирани от същото дружество
осигурителни доходи по извънтрудови правотношения за С.П., както следва: 2019
г. – 10 065 лева и за 2020 г. – 4 652 лева.
При така установеното по делото от фактическа страна
съдът от правна страна приема предявеният иск за частично основателен като
съображенията му за това са следните:
В свое решение № 60151 от 5.01.2022 г. постановено по т. д.
№ 2272/2020 г., II т. о., ТК, ВКС приема
за константна практиката, че искът с правно основание чл.240 ал.2
от ТЗ засяга отговорността на член на съвет на директорите на
акционерно дружество, включително и такъв изпълняващ длъжността „изпълнителен
директор“, за причинените от неговото управление вреди. Отговорността е
специална, относно извършването на действия в нарушение на задълженията,
произтичащи от договора за управление и пряко от закона, като отговорността е
за действия или бездействия, извършени умишлено или небрежно. На обезщетяване
подлежат вредите, които са в пряка причинно-следствена връзка с неизпълнение на
задълженията от страна на члена на съвета респ. от изпълнителния директор. Отговорността
е неограничена и резултатна - възниква и подлежи на ангажиране за обезщетяване
до пълния размер на вредите, които акционерното дружество е претърпяло
вследствие на лошото управление. В това се включва и хипотезата, при която
вследствие конкретни действия или бездействия на изпълнителен член на съвета на
директорите е причинен неоправдан разход, загуба или липса на парични средства
или имущество. При всички случаи, съобразно общите правила на гражданската
отговорност за вреди, последните следва да бъдат установени по вид и размер,
като реално отразили се върху патримониума на управляваното дружество. Следователно
по повдигнатият
правен спор по чл.240 ал.2 от ТЗ в тежест на
ищеца е да докаже, че твърдяното деяние е противоправно като извършено в нарушение на
законовото задължение на ответника, визирано в нормата на чл. 237, ал. 2 от ТЗ
(задължението да изпълнява функциите си с грижата на добър търговец в интерес
на дружеството и на всички акционери), вина (без значение формата умисъл или
небрежност), която се предполага, настъпила вреда и причинно-следствена връзка
между деянието и вредата. Възможно е да има изключване на вината, с оглед доказване от члена на съвета
на директорите, че няма вина за настъпилите вреди, съгласно правилото на чл.240 ал.3
от ТЗ.
В конкретният случай страните в
процеса не спорят, че ответникът е бил член на СД и е изпълнява длъжността
„изпълнителен директор“ за периода от 13.10.2016 г. до 04.01.2019 г. В това си
качество същият не е изпълнил решение на СД на ищцовото дружество, станало му
известно на 23.01.2018 г., за освобождаване на С.П. като главен счетоводител на
дружеството. Безспорно е и че С.П. в това й качество и като съставител на
финансови отчети е съставяла и заверявала ГФО на ищцовото дружество до началото
на месец януари 2019 г., за което и е получила възнаграждение в размер на
10 058,14 лева, в т.ч. за 2018 г. – 9 733,14 лева и за 2019 г. – 325
лева.
Неоснователно е възражението на
ответника за липса на валидно взето решение от СД за прекратяване
правоотношенията между ищцовото дружество и С.П. от изпълнителния директор на
същото – ответника. Волята за това е изрична и ясно изразена във взетото на
30.11.2017 г. решение от останалите двама членове на СД Е.Г.и К.Б., които
съставляват мнозинство съгласно изискванията на чл.19 от устава и е обективирана
в съставения на същата дата протокол.
Следователно ответникът Н.П. като не е изпълнил решението на
СД за освобождаване на С.П. от длъжността й в противоречие със задълженията му
вменени с разпоредбата на чл.25 от Устава, както и е изплатил на същата
възнаграждение за периода от 23.01.2018 г. до 04.01.2019 г. в доказания размер
от 10 058,14 лева, е осъществил фактическия състав на чл.240 ал.2 от ТЗ.
Вредите безспорно са в пряка причинно-следствена връзка с неизпълнение на
задълженията от страна на члена на съвета респ. от изпълнителния директор. Отговорността за имуществените
последици от неизпълнение на договорно и/или органно задължение на членовете на
съвета на директорите, произтича от дейността им по управление на търговското
дружество и е така наречения "управителски деликт". Отговорността е неограничена и резултатна - възниква и
подлежи на ангажиране за обезщетяване до пълния размер на вредите, които
акционерното дружество е претърпяло.
В този смисъл предявеният иск като основателен до размера на
10 058,14 лева ще следва да се уважи, а за разликата до 28 000 лева
като неоснователен ще следва да се отхвърли.
Страните по делото не са претендирали разноски и затова и
такива не се присъждат.
С оглед изхода на делото ответникът ще следва да бъде осъден
да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Пазарджишкия окръжен съд държавна такса в размер
на 402,33 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Н.Г.П., ЕГН **********,***,
ДА ПЛАТИ НА „ФИДА“ АД (в
несъстоятелност), ЕИК
*********, със
седалище и адрес на управление: гр. Брацигово, ул. „Трети
март“ № 77, на основание чл.240 ал.2 от ТЗ сумата от 10 058,14 лева ( десет хиляди петдесет и осем лева и 14 ст.),
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на „ФИДА“ АД (н), ЕИК
*********, изразяващи се в претърпяна загуба – неоснователно
заплащане на възнаграждение на С.П. за периода от 23.01.2018 г. до 04.01.2019
г. , като за разликата от 10 058,14
лева до 28 000 лева ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н.Г.П., ЕГН **********,***, да плати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Пазарджишкия окръжен съд държавна такса
в размер на 402,33 лева съразмерно на уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: