Решение по дело №1722/2018 на Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ  № 1354

 

 гр. Сливен, 21.11.2018 г.

  

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти гр. състав, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря   МАРИАНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1722  по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази:

        Производството е образувано по искова молба от Д.Д.Г., ЕГН: ********** ***, депозирана чрез пълномощник, съгл. чл.32, т. 1 ГПК адв. С.С. *** против Р.Й.П., ЕГН: ********** ***, с която е предявен осъдителен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди –  правно основание чл.45 ЗЗД.

       Предявен  е осъдителен иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. , изразяващи се в болки и страдания причинени от трайни увреждания-счупване на челюст, на лява скулна кост, довели до затрудняване на дъвкателната способност, контузия на главата със сътресение на мозъка ведно със законната лихва върху сумата от момента на настъпване на събитието /26.11.2016 г./ до окончателното заплащане на сумата.

Ищецът твърди, че с протоколно определение от 10.07.2017 г. по НОХД № 216/2017 г. на СлРС било одобрено споразумение, с което ответникът бил признал за виновен, за  извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. 2, във вр. с чл. 198, ал. 1 НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца. Предмет на настоящото производство е ангажирането и на деликтната отговорност на ответника за извършеното деяние- на 26.11.2016 г., около 23:30 часа в с. Божевци ответникът бил нанесъл побой на ищеца, като му нанасял удари първо в главата, а след това и по цялото тяло. На следващият ден бил откаран в спешното отделение на МБАЛ „Иван Селимински” АД в гр. Сливен били му извършени изследвания и прегледи и бил приет за оперативно лечение в отделение по лицево-челюстна хирургия. Изброява уврежданията, настъпили вследствие на побоя съгласно назначената в досъдебното производство колективна съдебно-медицинска експертиза- черепно-мозъчна травма с наличие на рана в дясната тилна област и данни за сътресение на мозъка, контузия на лявата половина на лицето с наличие на повърхностни охлузвания на кожата, разкъсно-контузна рана на лявата вежда и болезнен травматичен оток на меките тъкани с кръвонасядане в лявата слепоочна област и лявата очна ябълка, открито счупване на алвеоларния гребен фронтално на горната челюст, болезнен травматичен оток и кръвонасядане в лявата скулна област, разкъсна контузна рана на лявата ушна мида, контузия на дясната половина на гръдния кош, контузия на двете коленни стави. Описаните увреждания се били дължали на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и били получени в резултат на нанасяне на множество удари с ръце и крака и падане върху терен от собствен ръст. Нанесените удари в областта на лицето били отговаряли на удари с крак и били поне пет, шест на брой. В резултат на силните удари в главата ищецът получил сътресение на мозъка без да изпада в кома и временно разстройство на здравето неопасно за живота, т.е. лека телесна повреда. Била му нанесена в резултат на побоя и средна телесна повреда- счупване на алвеоларния гребен фронтално на горната челюст заедно със счупване на скулна кост било довело до затрудняване в дъвченето и говоренето. Била му направена операция и се бил лекувал три дни в болница, след това преминал на домашно лечение. Здравословното му състояние се било влошило и в продължение на няколко месеца изпитвал силни болки, в главата, челюстта и цялото тяло, което било наложило многократно да търси медицинска помощ и да приема лекарства. Не се чувствал добре дни наред, като не могъл да се храни и да се движи, изпитвал силни болки и световъртеж и се налагало да почива за да се възстанови. Претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на описания деликт, пряка и непосредствена последица от деликта, които следвало съдът да присъди по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД.

От съда се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 20 000 лв. неимуществени вреди, болки и страдания, следствие  причинените му телесни повреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК отговор от ответната страна не е постъпил.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На  26.11.2016 г. в  с.  Божевци, Община Сливен, ответникът е причинил на ищеца след нанасяне на удари в областта на главата и по цялото тяло  средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК във връзка с ал.1 от НК, изразяваща се в счупване на фронталната част на алвеоларния гребен на горната челюст заедно със счупване на скулната кост, което довело до затрудняване в дъвченето и говоренето и по този начин осъществило медико-биологичният признак „счупване на челюст”, както е причинил и леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК, изразяващи се в сътресение на мозъка, което протекло с изпадане в безсъзнателно състояние за кратко време без пълно безсъзнателно състояние до степен кома, причинило временно разстройство на здравето, не опасно за живота, придружено със световъртеж, гадене, отпадналост и липса на спомен за инцидента, както е причинил и лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК, изразяваща се в разкъсно-контузни наранявания на лявата вежда и лявата ушна мида и травматична перфорация на тъпанчевата мембрана на лявото ухо, които съставляват нарушаване на анатомичната цялост и осъществяват медико-биологичният признак на временно разстройство на здравето, не опасно за живота. Ответникът е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 199, т. 3, предл. 2 във вр. с чл. 198, ал. 1 НК с одобрено споразумение от 10.07.2017 г. по НОХД № 216/2017 г. по описа на СлОС, с което на ответника е наложено наказание- „лишаване от свобода” за срок от 10 месеца.

Горното се установява от приложеното писмено доказателство НОХД № 216/2017 г. по описа на Окръжен съд-Сливен.

От влезлия в сила съдебен акт-одобрено споразумение, обективирано в протоколно определение от 10.07.2017 г., което има характер на влязла в сила присъда по НОХД №  216/2017 г. по описа на СлОС, се установява, че ищецът е получил телесното увреждане-средна телесна повреда „счупване на челюст”, която наказателният съд е приел, че е в причинно-следствена връзка от непозволеното увреждане, причинено от ответника, за което същият е признат за виновен. 

От показанията на свидетелката Данева, майка на ищеца, се установява, че има преки впечатления от състоянието на ищеца и непосредствено след получаване на увреждането, като същият е бил в много тежко състояние след побоя-черепът му бил счупен, бил удрян по гърба, имал охлузвания по цялото тяло и по лицето. Изпаднал бил в безсъзнание и го докарали в болница, зъбите му били разбити. Бил около един месец в болницата, правили му операции на челюстта, като имал затруднения с дъвченето и храненето, както и с говора. Не чувал добре, защото му били спукали тъпанчетата. След побоя бил изгубил своята работоспособност и не можел вече да упражнява своята професия като строителен работник. Посочва, че синът й след побоя не могъл да спи добре, бълнувал, страх го било да излиза навън и затова приятелите му го посещавали вкъщи. Все още не се бил възстановил напълно и се налагало тя да се грижи за него.

Видно от приложената епикриза, издадена на 27.11.2016 г. ищецът в резултат на нанесения му побой бил претърпял счупване на костите на скулите и горната челюст и УНГ-перфорация на долен заден квадрант на лявото тъпанче. Била му извършена операция за наместване на челюстта, като се хранил с течно-кашева храна, тъй като имал проблеми с дъвченето. Видно от представеното по делото съдебно-медицинско удостоверение № 708/2016 г.  В резултат на нанесения му побой ищецът получил контузия на главата с наличие на контузна рана в тилната област на главата, сътресение на мозъка, което било протекло с изпадане в безсъзнателно състояние за неопределено време, счупване на горночелюстния масив във фронталната плоскост с образуване на костни фрагменти, счупване на лявата скулна кост в областта на дъгата й, счупване на лявата орбитална кост, като бил приет за оперативно лечение в лицево-челюстната хирургия на МБАЛ „Иван Селимински” АД, гр. Сливен, както и разкъсване на лявата тъпанчева мембрана с променен слух на лявото ухо, контузни рани в областта на коленете и охлузвания.

Няма данни по делото ответникът да е репарирал до момента претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема следните правни изводи.

Предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД е допустим, тъй като ищецът има качеството на пострадало лице от деянието на ответника, който е пасивно легитимиран да отговаря по иска за непозволено увреждане. В наказателното производство по НОХД №216/2017  г. по описа на ОС-Сливен не е допуснат и разгледан граждански иск за неимуществени вреди от ищеца срещу ответника за причиненото му непозволено увреждане.

Разгледан по същество, съдът намира, че искът по чл. 45 от ЗЗД за сумата-главница от 20000 лв. е частично основателен и следва да бъде уважен само за сумата от 12 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания, в резултат на причинената му умишлено от ответника средна телесна повреда, изразяваща се в „счупване на челюст”,  и леки телесни повреди, изразяващи се в сътресение на мозъка, което протекло с изпадане в безсъзнателно състояние за кратко време без пълно безсъзнателно състояние до степен кома, причинило временно разстройство на здравето, не опасно за живота, придружено със световъртеж, гадене, отпадналост и липса на спомен за инцидента, както и лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК, изразяваща се в разкъсно-контузни наранявания на лявата вежда и лявата ушна мида и травматична перфорация на тъпанчевата мембрана на лявото ухо, които съставляват нарушаване на анатомичната цялост и осъществяват медико-биологичният признак на временно разстройство на здравето, не опасно за живота, както и контузни рани в областта на коленете и охлузвания, като ответникът е признат за виновен с одобрено споразумение от г. по НОХД № 216/2017 г. по описа на СлОС, за извършено престъпление по  чл. 199,  т. 3 във вр. с чл. 198, ал. 2 НК -извършен грабеж с причиняване на средна телесна повреда по следните правни съображения:

 Ответникът е пряк причинител на телесното увреждане и съгласно чл. 45 от ЗЗД дължи заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като съдът приема, че одобреното споразумение по НОХД № 216/2017 г. по описа на СлОС представлява съдебен акт, който е задължителен за настоящия граждански съд, разглеждащ последиците от деянието относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновност на дееца. Одобреното споразумение, имащо характер на влязла в сила присъда срещу ответника, обуславя отговорността му за причиненото непозволено увреждане на ищеца с оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК- относно авторството на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно съдът счита, че съгласно чл. 300 от ГПК, следва да се приеме за установено, че със съдебния акт-одобрено споразумение по НОХД № 216/2017 г. по описа на СлОС, е установена вината на ответника спрямо ищеца и противоправността на деянието му, а именно, че е причинил умишлено след нанасяне на удари в областта на лицето и тялото средна телесна повреда и леки телесни повреди на ищеца, който са допълнителни телесни увреждания, които се установяват от приложената по делото медицинска документация и не се включват като елемент от състава на престъплението по чл.  чл. 199,  т. 3 във вр. с чл. 198, ал. 2 НК и същите леки телесни повреди не са оспорени от ответника, че са в причинна връзка с извършеното от него деяние. Следователно ищецът е пострадал от престъплението на ответника и същият може да претендира неимуществени вреди за телесното си увреждане. Съдът намира, че в случая се установи, че с деянието на ответника, признато за престъпление, са причинени неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на причинените му средна и леки телесни повреди. От доказателствата по делото може да се направи извод, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: деяние, противоправност на деянието, вина, причинна връзка и вреди, поради което счита, че така предявения иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди се явява частично основателен.

Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно константната съдебна практика, справедливостта не е абстрактна категория или субективна - в зависимост от разбиранията и критериите на преценяващия. Във всеки случай преценката следва да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. 

 

 Съдът приема, че от вида на самото телесно увреждане, от начина по който му е било нанесено и обстоятелствата при които е било извършено, както и от показанията на свидетелката, които съдът кредитира като непосредствени и конкретни, съответстващи на приложените по делото писмени доказателства/медицински документи, издадени на името на ищеца/, че увреждането на челюстта е съпътствано със силни болки и страдания, претърпени от ищеца, който към момента на увреждането е бил на 52 години, създадените му затруднения в храненето. Съдът взе предвид изпитваните болки от ищеца при всеки опит да се нахрани в продължение на 4-5 месеца след нараняването, претърпяната оперативна интервенция по наместването на челюстта, което от своя страна му е създало и много неудобства във връзка с говореното, социалното общуване, ограничаване на работоспособността му. По делото не се установи лечението на ищеца да е включвало някакви специални възстановителни процедури, които допълнително да му са причинявали болки и страдания. Съдът взе предвид увреждането на слуха на ищеца в резултат на спукването на тъпанчената му мембрана,  и проблемите в говора, които продължават и към настоящия момент. При определяне на размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът взе предвид и тежкото психическо и емоционално състояние на ищеца след побоя, изразило се в пораждането на страх от излизането навън, постравматичен стрес, нарушения в съня, придружен от бълнувания, загубата на възможността да упражнява своята професия, страх от височини.

С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че се установи, че ответникът е причинил на ищеца неимуществени вреди, като е налице причинна връзка между поведението му и настъпването на вредоносния резултат, т.е, че е налице хипотезата на чл. 45 от ЗЗД.

Съдът след като взе предвид вида на телесното увреждане, причинено на ищеца, претърпените в резултат на него силни болки и страдания за продължителен период от време и продължаващи и към настоящия момент, дискомфортът, създаден на ищеца с оглед начина на лекуване на увреждането-оперативна интервенция и наместване на челюстта с невъзможност да си отваря нормално устата, съпроводени с изживяване на силни болки и страдания в периода на възстановяването, невъзможност за консумиране на всеки вид храна и ограничаване на говорните му функции, както и тежкият постравматичен стрес, който ищецът изпитва, нарушенията в съня и страхът от излизането навън съдът,  съгласно чл. 52 от ЗЗД и по справедливост определи, че ответникът следва да заплати сумата от 12 000 лв./ дванадесет хиляди лева/, за да репарира причинените му неимуществени вреди за описаното по-горе телесно увреждане. Съдът намира, че горният иск за разликата над 12 000 лв. до пълния предявен размер от 20000 лв./ двадесет хиляди лева/ следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

По отношение на иска по чл. 84 от ЗЗД, съдът намира, че следва да се уважи като се присъди законната лихва върху сумата-главница от общо 12 000 лв., , платима от деня на увреждането- 26.11.2016 г. до окончателното заплащане.

Съгласно чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да заплати в полза на РС-Сливен държавна такса в размер на 480 лв. върху размера на така уважения иск.

С оглед изхода на делото-частично уважаване на иска, намира, че съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да заплати на ищеца и сумата от 60 лв. за направени разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска и приложения договор за правна защита.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА на основание чл. 45 от ЗЗД Р.Й.П., ЕГН: ********** *** да заплати на Д.Д.Г., ЕГН: ********** *** сумата от общо 12 000 лв./дванадесет хиляди лева/,  представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди-болки и страдания, в резултат на причинено непозволено увреждане на ищеца на 26.11.2016 г. в с Божевци, Община Сливен от ответника, чрез нанасяне на удари в областта на лицето и тялото, му причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК във връзка с ал.1 от НК, изразяваща се в счупване на фронталната част на алвеоларния гребен на горната челюст заедно със счупване на скулната кост, което довело до затрудняване в дъвченето и говоренето и по този начин осъществило медико-биологичният признак „счупване на челюст”, както е причинил и леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК, изразяващи се в сътресение на мозъка, което протекло с изпадане в безсъзнателно състояние за кратко време без пълно безсъзнателно състояние до степен кома, причинило временно разстройство на здравето, не опасно за живота, придружено със световъртеж, гадене, отпадналост и липса на спомен за инцидента, както е причинил и лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК, изразяваща се в разкъсно-контузни наранявания на лявата вежда и лявата ушна мида и травматична перфорация на тъпанчевата мембрана на лявото ухо, които съставляват нарушаване на анатомичната цялост и осъществяват медико-биологичният признак на временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като ответникът е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 199, т. 3, предл. 2 във вр. с чл. 198, ал. 1 НК с одобрено споразумение от 10.07.2017 г. по НОХД № 216/2017 г. по описа на СлОС, ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от деня на увреждането- 26.11.2016 г. до окончателното заплащане, както да заплати и сумата от 60 лв. за направени разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение съобразно на уважената част от иска.

ОТХВЪРЛЯ  предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД в останалата му част, за разликата над сумата от 12 000 лв. до пълния предявен размер от 20000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Р.Й.П., ЕГН: ********** *** да заплати в полза на РС-Сливен държавна такса в размер на  480 лв. върху така уважения размер на иска.

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: