Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 161
гр. ВРАЦА, 23.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в
публичното заседание на 03.05.2019 г., в състав:
Председател: НАДЯ ПЕЛОВСКА
Членове: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
РЕНАТА МИШОНОВА-ХАЛЬОВА
в присъствието на секретар МИГЛЕНА КОСТАДИНОВА като
разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N 204 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на П.М.П. *** против
Решение № 16/31.01.2019 г. по гр. д. № 802/2018 г. на Районен съд – ***, В
ЧАСТТА, в която съдът е приел, че въззивникът има
изключителна вина за настъпилото в брака дълбоко и непоправимо
разстройство; В ЧАСТТА, в която
ползването на семейното жилище, находящо се на адрес: гр. ***, ул. ***, е
предоставено на съпругата И.А., както и ЧАСТТА относно разноските.
В
жалбата се поддържа, че в обжалваните части решението е неправилно като
издадено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Навеждат се доводи, че по
изключителната вина на ищцата в семейството са възниквали скандали и прояви на
домашно насилие заради честата употреба на алкохол от нейна страна. Посочва се,
че по повод на ескалирал случай на домашно насилие има образувано и приключило
с решение и издадена заповед гражданско дело, въз основа на които спрямо И.А.И.
е наложена мярка за защита – въздържане от домашно насилие за срок от 18
месеца, считано от 26.07.2018 г. Въззивникът твърди, че извънбрачните връзки,
които са му вменени във вина, не са били доказани в първоинстанционното
производство, и дори да е налице вина от негова страна, тя не е изключителна и
единствена, а взаимна. Неправилно, според него, са му вменени във вина и
обстоятелства отпреди сключване на брака. Налице е възражение, че имотът, в
който бившите съпрузи са живели по време на брака, е негова изключителна
собственост, независимо от факта, че е придобит по време на брака с ищцата, тъй
като не придобит в резултат на съвместен принос, а с лични средства.
Навеждат се доводи, че дори и да се приеме, че жилището има характер на
семейно, то отново не са налице предпоставките на СК за предоставяне ползването
му на ищцата, тъй като не е доказано, че тя има жилищна нужда и не притежава
друго жилище. Въззивникът се позовава на влошено здравословно състояние като
основание за предоставяне на него ползването на семейното жилище. Твърди, че
неправилно първоинстанционният съд е отказал да обсъди жилищната нужда,
позовавайки се на брачната вина, с което се навежда към налично нарушение на
процесуалните правила.
Въззивникът
моли за отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на друго, с
което да бъде признато, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака е на насрещната страна, да бъде отхвърлено искането на ищцата за
предоставяне ползването на семейното жилище и същото да бъде предоставено на
него. При условията на евентуалност, в случай, че решението на РС – *** бъде
потвърдено от въззивната инстанция, въззивникът моли ищцата да бъде осъдена да
му заплаща наем в размер на 500.00 лв. месечно за ползването на семейното
жилище от влизане в сила на решението до освобождаване на жилището. Моли и за
присъждане на разноските за двете
инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил
отговор от насрещната страна И.А.И., в който се оспорва въззивната жалба. Навеждат се
доводи, че първоинстанционният съд правилно е приел, че поддържането на извънбрачна
връзка от ответника е
единствена причина за разтрогване на брака. Посочва се, че жилището е съпружеска
имуществена общност. Според въззиваемата,
проявите на ответника през целия им съвместен живот в продължение на двадесет
години са относими към постановяването на крайния съдебен акт. Моли съда да отхвърли въззивната жалба
като неоснователна и недоказана и да й бъдат присъдени деловодните разноски
пред втората инстанция.
Въззивната
жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по
чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се
произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид
следното:
Районен съд-***
е сезиран от И.А.И. *** с иск против П.М.П. от с.гр. за прекратяване с развод
на сключения помежду им граждански брак поради дълбоко и непоправимо
разстройство по изключителна вина на ответника. С брачния иск е съединен иск за
предоставяне ползването на семейното жилище.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника П.М.П., в който оспорва предявените
искове и моли съдът да приеме, че вина за разстройството на брака има единствено
ищцата. Оспорва иска за предоставяне ползването на семейното жилище и счита, че
същото следва да бъде предоставено за ползване на него като собственик.
С Решение № 16/31.01.2019
г. по гр.д.№ 802/2018 г. Районен съд-*** е прекратил с развод сключения
граждански брак между И.А.И. и П.М.П., поради настъпило в брака дълбоко и
непоправимо разстройство, като е обявил за виновен съпруга П.М.П.. Предоставил
е ползването на семейното жилище, находящо се в гр.***, ул.*** на съпругата И.А.. Осъдил е ответникът да заплати
на ищцата деловодни разноски в размер на
625,00 лв., както и допълнителна държавна такса в размер на 25,00 лв.
Предвид изложените
в жалбата на П.П. оплаквания и искания, предметът
на спора пред въззивната инстанция обхваща въпросите за вината за настъпилото в
брака дълбоко и непоправимо разстройство и ползването на семейното жилище след
развода.
След като
обсъди събраните по делото доказателства, касаещи спорните пред настоящата
инстанция въпроси, във връзка с изложените от страните доводи в жалбата и
отговора на същата, настоящият съдебен състав прави следните фактически и
правни изводи:
І. По въпроса за вината за настъпилото в брака
разстройство.
Решението на
районния съд не е обжалвано и е влязло в законна сила в частта, в която
сключеният между страните брак е прекратен с развод, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство. Спорен е единствено въпросът кой от съпрузите е
виновен за това състояние на брачната връзка.
В исковата
молба като брачни нарушения от страна на ответника, довели до дълбокото и
непоправимо разстройство, се посочва поддържане на извънбрачни връзки,
психическо и физическо насилие, като последният случай на нанесено физическо
насилие е от 03.06.2018 г., когато ответникът й е нанесъл удари в областта на
лицето и тялото. В отговора на исковата молба пък се посочва, че причините за
настъпилото разстройство на брака са в поведението на ищцата, която
злоупотребява с алкохол, изпитва неоснователна ревност и подлага ответника на
постоянен психически и физически тормоз, като последните такива случаи са от
02.06.2018 г. и 03.06.2018 г., когато след напиване ищцата е предизвикала
скандали, нанесла е удари и порезни рани на ответника и на неговото куче.
Настоящият
съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства
се установяват сочените брачни нарушения на всяка от страните.
Видно от
представеното по делото удостоверение, страните са сключили граждански брак на
16.12.2016 г., но по делото не се спори, че двамата са живели на съпружески
начала дълги години преди сключването на брака.
От
показанията на свидетелките Ц.И. /майка на ищцата/ и А.Д. /дъщеря на ищцата/ се
установява, че ответникът е поддържал връзки с други жени, както преди
сключването на брака, така и след това. Съдът дава вяра на тези свидетелки,
въпреки близките им родствени връзки с ищцата, тъй като показанията им са
конкретни, базирани на непосредствени възприятия и не влизат в противоречие с
останалите събрани по делото доказателства. Свидетелката И. заявява, че през
2016 г. е чувала слухове, че ответникът
има връзка с жена от гр.Роман, но през м.юни.2016 г. е била очевидец на случай,
при който по време, в което ищцата е на работа, в семейното жилище на страните
е дошла жена и когато свидетелката се е опитала да влезе в жилището не е била
допусната от ответника. Свидетелката Д. установява, че е виждала ответника с
жена от гр.Роман, както и че в края на м.май.2018 г. е отишла в дома на
страните, заедно с приятеля си и детето им, и я е заварила там по време, когато
майка й е на работа. Когато е попитала какво прави тази жена там, ответникът е
заявил, че това не ги интересува и ги е изгонил. Свидетелката установява още,
че след воденото между страните дело за домашно насилие, майка й не ходи в
семейното жилище, а другата жена е там всеки ден. Тези нейни показания се
потвърждават и от свидетеля Б.И., който също заявява, че след предходното дело
между страните вижда друга жена в апартамента.
От
показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява, че и двамата
съпрузи злоупотребяват с алкохол, както и че в такива случаи помежду им често
възникват скандали. В показанията си свидетелката А.Д. заявява, че и двамата
пият и се карат, а в последните месеци майка й е започнала да пие по-често.
Същата свидетелка установява, че ответникът е гонил майка й много пъти от
семейното жилище. Свидетелят Б.И., който е непосредствен съсед на страните,
установява, че в последните 2-3 години е чувал множество скандали и викове на
ищцата, поради което веднъж дори е извикал полиция. Свидетелят установява, че е
виждал ответника в колата или да обикаля около блока и когато го е питал какво
прави, той му е обяснявал, че ищцата се е напила и го е изгонила. Свидетелят В.Д. също заявява, че знае, че
страните пият, карат се и дори се бият.
От събраните
по делото доказателства се установява и конкретен случай, при който на
03.06.2018 г. между страните е възникнал скандал и двамата взаимно са си
нанесли удари, а ищцата е наранила с нож кучето на ответника. Тези
обстоятелства се установяват от следните доказателства: От представеното с
исковата молба медицинско свидетелство е видно, че при извършено на 04.06.2018
г. освидетелстване от лекар са констатирани хематоми по лицето и тялото на ищцата
И.А.И., както и наличие на болка в областта на контузените повърхности, както и
че тези травми могат да бъдат получени по описания от освидетелстваната начин,
а именно - нанесен побой на 03.06.2018 г. чрез удари с юмруци в областта на
лицето и гръдния кош и извиване на горните крайници. Приложено е гр.д.№
822/2018 по описа на МРС, образувано по молба на П.М.П. за налагане на мерки за
защита по реда на ЗЗДН против И.А.И.. На 18.06.2018 г. е издадена заповед за
незабавна защита, с която И.А.И. е задължена да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо П.М.П. и й е наложена забрана да приближава на по-малко от 50 метра П.П.,***,
както и местоработата му и местата за социални контакти и отдих. С Решение №
248/26.07.2018 г. РС-*** е уважил молбата и е наложил мерки за защита на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН като е
задължил И.А.И. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо П.М.П.
за срок от 18 месеца, считано от 26.07.2018 г. От данните по делото е видно, че
тези мерки за защита са наложени именно във връзка със скандали от 02.06.2018
г. и 03.06.2018 г. Отново във връзка със скандала от 03.06.2018 г. е била
образувана и преписка в Районна прокуратура-***, приключила с постановление от
02.07.2018 г., с което е отказано образуване на досъдебно производство. От
показанията на свидетеля И. също се установява, че е чул скандал и е видял кръв
на стълбището, като ответникът му е обяснил, че са имали спречкване и ищцата е
наръгала кучето.
В обобщение
на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че вина за настъпилото дълбоко
и непоправимо разстройство на брак имат и двамата съпрузи, тъй като поведението
на всеки от тях - извънбрачните връзки на ответника и злоупотребата с алкохол
на ищцата, са водели до скандали, при които взаимно са си упражнявали
психически и физически тормоз. Като е приел, че вина за настъпилото в брака
разстройство има само съпругът П.П., районният съд е постановил неправилен и
необоснован съдебен акт, който следва да бъде отменен в тази част и вместо това
следва да бъде постановено решение, с което да бъдат обявени за виновни и
двамата съпрузи.
ІІ. По въпроса за предоставяне ползването на семейното
жилище след развода.
Както бе
посочено, с иска за развод ищцата е съединила и иск за предоставяне ползването
на семейното жилище, находящо се на
адрес - гр.***, ул.***..
В отговора
на исковата молба се твърди, че това жилище е изключителна собственост на
ответника, тъй като е придобито от него с лични средства и като служител на
БДЖ. Посочва се още, че жилището няма характер на семейно такова, тъй като в
него живее само ответника, а ищцата е била допусната временно да пребивава там,
но след упражнено домашно насилие е отстранена от жилището. Навеждат се правни
доводи, че при действието на СК от 2009 г. не е предвидена възможност за
предоставяне ползването на семейно жилище на съпруг, който не е негов
собственик, когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца.
Разпоредбата
на чл.56, ал.1 СК предвижда, че при допускане на развода, когато
семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът
предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна
нужда, а ал.5 на същата разпоредба предвижда, че когато
съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното
жилище, съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид
интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и
други обстоятелства.
В случая се
установява, че първоначално жилището е било предоставено под наем от ДП
"Национална компания железопътна инфраструктура" на П.М.П. като
работник ПЖПС в участък *** към ЖПС Враца с договор за наем на жилищен имот от 15.03.2013
г. Със Заповед № 520/22.03.2013 г. на директора на ДП "НКЖИ" ответникът е настанен в жилището, заедно със
семейството си. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява
по категоричен начин, че след сключването на брака страните са живели съвместно
в предоставеното под наем жилище.
С договор за
продажба от 13.09.2017 г. жилището е продадено от Държавата на П.М.П. за сумата
8 986,00 лева, която е заплатена изцяло към момента на сключване на договора. По
делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че преди
сключването на договора за продажба П.П. и И.И. са изтеглили потребителски
кредит в размер на 23 600 лева, както и доказателства за извършени погасителни
плащания по кредита от ответника П..
Настоящият
съдебен състав намира, че с оглед обстоятелството, че собствеността върху
жилището е придобита по време на брака, същото представлява съпружеска
имуществена общност по смисъла на чл.21, ал.1 СК, независимо от това, че е придобито
на името на ответника П.П.. Наведените
от същия доводи за липса на съвместен принос и за закупуване на жилището с
лично имущество не могат да бъдат обсъждани в рамките на бракоразводното дело.
При така
възприетата съсобственост върху семейното жилище, въпросът за ползването му
след развода следва да бъде разрешен при обсъждане на критериите, посочени в
чл.56, ал.1 и 5 СК.
От писмените
доказателства е видно, че жилището е с площ 71,31 кв.м. и се състои от две
стаи, кухня и сервизно помещение. При това положение и с оглед изключително
влошените отношения между страните, съдът намира, че жилището не може да бъде
предоставено за съвместно ползване.
От събраните
по делото доказателства е безспорно установено, че страните имат едно дете - М.П.М.,
която към настоящия момент е пълнолетна и не живее в жилището, с оглед на което
интересите й не следва да бъдат взимани предвид при разрешаването на въпроса за
ползване на същото.
Както бе
посочено по-горе в решението, съдът приема, че вина за настъпилото в брака
разстройство имат и двамата съпрузи, поради което този критерий също не може да
е решаващ по отношение ползването на жилището.
От
приложените по делото медицински документи и копия от рецептурни книжки е
видно, че и двете страни от заболявания, изискващи постоянно лечение - ищцата И.И.
страда от артериална хипертония, исхемична болест на сърцето и захарен диабет,
а ответникът П.П. - от есенциална хипертония.
При това положение настоящият съдебен състав
намира, че въпросът за ползването на семейното жилище следва да бъде разрешен единствено
при съобразяване жилищната нужда на всеки от съпрузите. Страните не са
представили доказателства, от които да се установява дали имат право на
собственост върху други жилищни имоти. От събраните по делото гласни
доказателства обаче се установява, че преди да им бъде предоставено под наем
жилището, страните са живели в жилище, собственост на родителите на ищцата, а
след постановяване на мерките за защита по реда на ЗЗДН И.И. отново се е
завърнала в това жилище. При това положение настоящият съдебен състав приема,
че към настоящия момент ищцата има задоволена жилищна нужда, поради което
семейното жилище следва да бъде предоставено за ползване на ответника. С
отговора на исковата молба същият не е отправил изрично искане в този смисъл
под формата на насрещен иск, но производството по предоставяне на семейното
жилище е с характер на спорна съдебна администрация, с оглед на което искането
може да бъде направено по всяко време.
В обобщение на изложеното, въззивният съд
приема, че решението на МРС следва да бъде отменено и в частта, в която
семейното жилище е предоставено за ползване на съпругата И.И., и вместо това
следва да бъде постановено решение, с което жилището се предоставя за ползване
на съпруга П.П.. Ищцата не е направила искане за определяне размер на дължим
наем в рамките на бракоразводния процес, поради което съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
ІІІ. Относно
разноските.
Направените
по делото разноски следва да останат за сметка на всяка от страните с оглед
извода за виновно поведение на двамата съпрузи и съгласно разпоредбата на
чл.329, ал.1, изр.2 ГПК. Ето защо решението на МРС следва да бъде отменено в
частта, в която П.П. е осъден да заплати на И.А. деловодни разноски в размер на
625 лева.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 16/31.01.2019 г. по гр.
д. № 802/2018 г. на Районен съд – ***, В ЧАСТТА, в която съдът е приел, че вина за настъпилото в брака дълбоко и
непоправимо разстройство има единствено
ответника П.П.;
В ЧАСТТА, в която ползването на семейното жилище, находящо се на адрес:
гр. ***, ул. ***, е предоставено на съпругата И.А., както и ЧАСТТА, в която П.П. е осъден да заплати на И.А. деловодни
разноски в размер на 625 лева, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА ЗА ВИНОВНИ за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака им и двамата съпрузи - И.А.И.
и П.М.П..
ПРЕДОСТАВЯ ползването
на семейното жилище, находящо се в гр.***,
ул.*** на съпруга П.М.П..
Решението не
подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.2 ГПК и е окончателно.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........