РЕШЕНИЕ
№ 19291
гр. София, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110102079 по
описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 92, ал. 1
ЗЗД и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични
задължения в размер на сумите, както следва: 39,96 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски № 14451870001 от 27.02.2018 г., съгласно фактура № 12721292/08.09.2016 г.,
начислена за периода от 08.08.2019 г. до 07.09.2019 г., както и 44,50 лв., представляваща 5
броя неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 27.02.2018 г. с предмет: GSM
NOKIA 2, дължими за периода м.09.2019 г. – м.02.2020 г., за които суми по ч. гр. дело №
31594/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 26.06.2022 г.
Ищецът .... твърди, че между .... и ответника С. Т. В. е съществувало облигационно
правоотношение въз основа договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги и
договор за лизинг с клиентски № 14451870001 от 27.02.2018 г. Поддържа, че по договора за
предоставяне на далекосъобщителни услуги е уговорено ползването на мобилна услуга с
номер 0878 828 066 при условията на тарифен план Smart M с месечна абонаментна такса от
11,99 лв. с ДДС, с краен срок на договора от 24 месеца, съответно до 27.02.2020 г. Сочи, че
отново на 27.02.2018 г. ответникът е обвързал ползването на мобилен номер 0876 830 864 с
договор за лизинг с предмет: GSM NOKIA 2, с обща лизингова цена от 213,60 лв., платима
чрез 24 броя месечни лизингови вноски в размер от по 8,90 лв. всяка. Заявява, че ответникът
не е изпълнил свои парични задължения по посочените договори, а именно: за потребени от
него електронни съобщителни услуги на обща стойност от 177,95 лв., отнасящи се за
периода от 08.07.2019 г. до 07.08.2019 г., съгласно фактура № **********/08.08.2019 г.,
което от своя страна е станало основание за прекратяването му считано от 15.08.2019 г.,
поради което на основание чл. 43, т. 1 от ОУ на абоната е била начислена неустойка за
едностранно прекратяване в размер на 39,96 лв., равняваща се на трикратния размер на
месечните такси на всяка абонаментна услуга (по 13,32 лв.) от сключения договор. Допълва,
1
че неплатени са останали и 5 броя лизингови вноски по договора за лизинг от 27.02.2018 г. с
предмет: предоставяне ползването на мобилно устройство GSM NOKIA 2, които са дължими
за периода м.09.2019 г. – м.02.2020 г., като общата им стойност се равнява на сумата от 44,50
лв. Твърди, че съгласно Анекс към договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен със „С. Г.
Груп“ ЕАД, придобило вземанията по процесните договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски № 14451870001 от 27.02.2018 г. и договор за лизинг
от същата дата, на основание договор за цесия от 16.10.2018 г., ищецът ....... ЕООД се
легитимира като техен носител, с което обосновава и активната си легитимация да ги
претендира от ответника С. В., тъй като същият е бил уведомен за извършената цесия.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. Т. В. не е подал отговор на исковата
молба.
В открито съдебно заседание заявява, че е платил процесните вземания след
получаване на препис от исковата молба, в подкрепа на което представя платежно
нареждане от 17.05.2023 г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи наличието на облигационно правоотношение с ответника по силата на
твърдените договор за мобилни услуги и договор за лизинг с посоченото съдържание;
изпълнение на задълженията си по тях посредством предоставяне на съответната услуга и
мобилното устройство за ползване от ответника, както и тяхната цена.
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да установи наличието на облигационно правоотношение с ответника по силата на
твърдените договор за мобилни услуги и договор за лизинг с посоченото съдържание;
наличието на валидна клауза за неустойка в случай на предсрочно прекратяване на
договорите поради виновно неизпълнение на задълженията на ответника, както и размера на
уговорената неустойка.
В случая, с оглед плащането на процесните задължения (което представлява
конклудентно признание относно наличието на дълг на посоченото основание) съдът счита
за безспорно установени всички елементи от фактическите състави на процесните вземания
за неустойка и лизингови вноски (включително и качеството на ответника С. Т. В. на страна
по облигационно правоотношение с „Бъ...., чийто правопораждащи юридически факти са
били договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги и договор за лизинг с
клиентски № 14451870001 от 27.02.2018 г. с твърдяния предмет, както и реалното
предоставяне на твърдяните услуги и мобилно устройство по всеки един от тях. Нещо
повече, в подкрепа на този извод са и данните, удостоверени в писмените доказателства по
делото – договорни условия за лизинг на устройство № ********** от 27.02.2018 г.,
декларация – съгласие към него, фактури, приемо-предавателен протокол, извлечение от
кредитна сметка, договор за цесия, уведомление и др. За установяване на факта на плащане
на процесните вземания съдът съобрази представеното от ответника платежно нареждане от
17.05.2023 г. (л. 82 от делото), от което се установява, че от страна на трето за спора лице -
„...., което дружество видно от служебно извършената от съда справка се явява актуален
работодател на ответника В. (л. 62 от делото), е наредена в полза на .... сумата от 84,46 лв.,
точно на колкото се равнява и сборът на исковите суми. В случая, доколкото като основание
на превода е посочен именно номерът на настоящото дело, съдът приема, че волята на
платеца е била да погаси именно процесните вземания, още повече, че като допълнително
пояснение в платежния документ е отбелязано и името на ответника С. В..
Касае се за настъпил в хода на процеса факт, който следва да бъде съобразен – арг. чл.
2
235, ал. 3 ГПК, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло поради
погасяването им чрез плащане в хода на процеса.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Към момента на
завеждане на делото – 13.06.2022 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК/
ответникът е бил в забава на плащането на претендираните суми, доколкото не оспорва по
основание и размер вземанията на ищеца за неустойка и лизингови вноски. Установява се,
че те са били погасени в хода на процеса – едва на 17.05.2023 г., поради което с поведението
си той е станал повод за завеждане на делото срещу него и на заявителя - ищец се дължат
своевременно поисканите от него разноски в производството по ч. гр. дело № 31594/2022 г.
по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство, за които няма данни да са
били погасени, а именно: сумата от по 205,00 лв. за всяко от тях – платена държавна такса в
размер на 25,00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лв. При това
положение, в полза на ответника не се следват разноски по делото, още повече, че той не
претендира и не доказва извършването на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ....... ЕАД, ...., със седалище и адрес на управление: .....
срещу С. Т. В., ЕГН **********, с адрес: ..... установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено
съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 39,96 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски № 14451870001 от 27.02.2018 г., съгласно фактура
№ 12721292/08.09.2016 г., начислена за периода от 08.08.2019 г. до 07.09.2019 г., както и
44,50 лв., представляваща 5 броя неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
27.02.2018 г. с предмет: GSM NOKIA 2, дължими за периода м.09.2019 г. – м.02.2020 г., за
които суми по ч. гр. дело № 31594/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.06.2022 г.
ОСЪЖДА С. Т. В., ЕГН **********, с адрес: ... да заплати на ....... ЕАД, ...., със
седалище и адрес на управление: ....., сумата от 205,00 лв., представляваща разноски в
производството по ч. гр. дело № 31594/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от
205,00 лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3