№ 2985
гр. София, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20231100503928 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Й. Х. Ф. срещу решението, постановено по гр.д.
№ 37015/2021 г. на СРС, ІІІ ГО, 83 състав, с което месечната издръжка на въззиваемата
страна в размер на 100 евро, присъдена с решение по гр.д.№ 15315/2010 г. на СРС, 90
състав, е увеличена на 300 евро, считано от 25.06.2021 г. В жалбата се твърди, че решението
е изцяло неправилно, като подробно са изложени съображенията за това. Въззивникът моли
да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявеният иск за
увеличение на месечната издръжка на въззиваемата страна.
В съдебно заседание пледира за уважаване на въззивната жалба, като развива
подробни съображения за нейната основателност, включително и в писмени бележки.
Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна В. Й. Ф., действаща чрез неговата майка и законен представител
Г. А. М., застъпва становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба.
Развива подробни съображения за правилността на атакуваното първоинстанционно
решение, включително и в писмени бележки.
Не претендира разноски за въззивната инстанция. Релевира възражение за
прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение.
1
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден
и допустим съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за
установено следното:
С решението, постановено по гр.д. № 37015/2021 г., СРС, ІІІ ГО, 83 състав e
увеличил размера на издръжката от 100 евро, присъдена с решение № ІІІ-90-136/22.05.2012
г., постановено по гр.д. № 15317/2010 г. на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско
отделение, 90 състав, като е осъдил Й. Х. Ф. да заплаща на малолетното си дете В. Й. Ф.,
действащо чрез неговата майка и законен представител Г. А. М., месечна издръжка в размер
на 300 евро, считано от датата на предявяване на иска (25.06.2021 г.), присъждайки и
законната лихва за забава. Първоинстанционният съд е осъдил ответника да заплати на
ищеца сумата от 593.77 лева, представляваща разноски за първата инстанция, а по сметка на
СРС държавна такса в размер на 576 лева върху увеличението на издръжката и е допуснал
предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
Наведените във въззивната жалба доводи са частично основателни.
Първоинстанционният съд е установил точно фактическата обстановка, но е направил
неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото относно размера на увеличената
месечна издръжка на детето В. Й. Ф..
Съгласно чл.150 от СК, каквато е правната квалификация на предявения иск,
определената издръжка може да бъде изменяна при изменение на обстоятелствата, което
изменение трябва да бъде трайно и съществено и да касае нуждите на издържания или
възможностите на дължащия издръжка. Присъдената издръжка следва да задоволява поне
минимално необходимите нужди от средства за отглеждане на детето.
Въззиваемата страна В. Й. Ф., роден на ******* г. (на почти 13 години и половина), е
в добро здравословно състояние. Пред първата инстанция е представен социален доклад, в
който е отразено изявление на майката Г. М., че В. е здраво дете, не боледува често от
респираторни заболявания, приема имуностимуланти за превенция. Към момента на
определяне на месечната издръжка от 100 евро с решението по гр.д. № 15317/2010 г. на
Софийски районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 90 състав, влязло в сила на 22.05.2012 г.,
В. Й. Ф. е бил на ненавършени 3 години, а към момента е на ненавършени 14 години. През
изминалия период от единадесет години ищецът - въззиваем в настоящото производство е
пораснал, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите му от средства за
съществуване и социално-културно развитие, които не могат да бъдат задоволявани с
издръжката в досегашния й размер. Настъпили са промени в обстоятелствата, при които
размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат траен и продължителен
характер, от което може да се направи категоричен извод, че няма да се възвърне
състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства.
Пред първата инстанция са събрани доказателства, от които е видно, че въззивникът,
2
гръцки гражданин, с обичайно местоживеене в Република Гърция, за месец април 2020 г. е
получил брутно трудово възнаграждение в размер на 1752 евро ( от които 1532 евро
основна заплата, 100 евро -надбавка за отдалечени и гранични райони и 120 евро -семейни
надбавки), респ. нетно възнаграждение за м. април 2020 г. - 1294.01 евро (л.147 от делото но
СРС); в периода 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г. последният е получил общо (нетни)
възнаграждения в размер на 16 223 евро, или средно месечно нетно възнаграждение за
периода около 1351.92 евро (л.239 от делото на СРС). Полученият от него общ трудов доход
за календарната 2021 г. е в размер на 17 800 евро, респ. средномесечен трудов доход за
периода - 1483.33 евро.
От представените пред настоящата инстанция писмени доказателства, се установява,
че въззивинкът страда от хронично сърдечно заболяване -Чиста хиперхолестеролемия и
Хипертонична сърдечна болест (без застойна) сърдечна недостатъчност, за което заболяване
приема лекарства, чиято месечна стойност е около 19.58 евро. За календарната 2022 г.
декларираният от въззивника годишен доход от трудово възнаграждение е в общ размер от
21 684 евро или средно месечен трудов доход за периода - 1807 евро. За календарната 2022 г.
облагаемият годишен трудов доход на последния е в общ размер от 18 653.84 евро, респ.
средномесечния му облагаем доход е в размер на 1554.49 евро. Въззивникът е в
трудоспособна възраст (53-годишен) и въпреки здравословните си проблеми полага труд по
трудово правоотношение, като има алиментни задължения към още две малолетни деца -
А.А., родена на ******* г., и Е.Х. родена на *******., т.е родени след постановяване на
решението, с което е определена досегашната издръжка на въззиваемата страна, и двете в
училищна възраст и посещаващи учебни заведения в Гърция, видно от представените пред
въззивната инстанция документи.
В настоящия случай е налице безспорно изменение на обстоятелствата, при които е
определена издръжката, предвид възрастта на детето, което значително е израснало за
изминалите единадесет години, и предстои да навлезе във възрастта на непълнолетието,
ученик е, като му предстои през учебната 2023/2024 г. да започне гимназиалния етап на
своето образование, а от там са нараснали и неговите нужди и потребности. В същото време
установеното относно материалните възможности на дължащия издръжката родител
издръжка сочи, че последният получаван от него средно месечен трудов доход е в размер на
около 1807 евро (доход по смисъла на т. 5 от ППВС 5/70 г. – така и ТР № 34 от 05.12.1973 г.
по гр.д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС, като има алименти задължения към още две малолетни
деца (каквито задължения не е имал към момента, когато е бил определян размера на
досегашната издръжка на въззиваемата страна), последното несъобразено от районния съд.
В тази връзка въззивният съд намира за погрешен извода на районния съд, че материалните
възможности на въззивника му позволяват да заплаща издръжка на въззиваемия в
претендирания размер от 300 евро месечно.
Поради безусловното задължение на родителите за издръжка към техните
ненавършили пълнолетие деца, какъвто е случая, съдът намира за неотносими сочените от
въззивника и доказани обстоятелства за това, че издържа съпругата си, както и че има
3
задължения във връзка със застраховки живот, за заплащане на данъци и консумативни
разходи. В настоящото производство преценка за изменение размера на издръжката следва
да бъде направен единствено и само с оглед възрастта и нуждите на малолетното дете В. Й.
Ф. и възможностите на дължащия издръжка негов баща, преценени с оглед неговите доходи,
имотно състояние и квалификация (т.5 от ППВС 5/70 г.).
Като взе предвид изложеното съдът намира, че предвид доказателствата по делото е
налице изменение на обстоятелствата, относими към размера на издръжката на малолетното
дете – изминалия продължителен период (единадесет години) от предходния момент на
определяне на издръжката и израстването на детето. Особени потребности на детето извън
обичайните за възрастта, не се твърдят и не се установяват. От друга страна не се събраха
доказателства за промяна във възможностите на дължащия издръжка, която да обоснове
присъдения от районния съд размер на издръжката със завишаването й на 300 евро. Съдът
счита, че за задоволяване потребностите на малолетното дете В. с оглед възрастта му,
възможностите на неговите родители и нормативната уредба за размера на дължимата
издръжка (минималния съгласно чл.142 от СК е 195 лв.), е необходима и достатъчна
ежемесечна издръжка в размер на 750 лева, от които въззивникът, с оглед възможностите
си, следва да заплаща 230 евро, равняващи се на 449.84 лева по фиксинга на БНБ, а
останалата част да се поеме от майката, наред с полаганите от нея преките и непосредствени
грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Искът в останалата част до присъдения от
районния съд размер следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен, респ.
първоинстанциононто решение потвърдено в частта досежно завишаването на месечната
издръжка от 100 евро на 230 евро.
Решението следва да се отмени и в частта, в която ответникът е осъден да заплати по
сметка на СРС сумата над 366.13 лева до 576 лева – държавна такса върху увеличението на
издръжката, както и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата над
385.95 лева до 593.77 лева – разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.
Предвид частичното уважаване на въззивната жалба, въззиваемата страна дължи
разноски на въззивника в общ размер на 260.49 лева (104.93 лева – заплатена държавна
такса за въззивната жалба и 259 лева, от които 175 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивното производство, редуцирано, с оглед основателното възражение
по чл.78, ал.5 ГПК до минимално предвидения размер в чл.7, ал.6 от НМРАВ в редакцията
на ДВ, бр.88 от 4 Ноември 2022г. и 84 лева - такси за превод на документи от гръцки на
български език).
Именно предвид изхода на спора, ищецът - въззиваема страна в настоящото
производство дължи на ответника - въззивник в настоящото производство допълнително и
разноски за първоинстанционното производство, съразмерно с отхвърлената от настоящата
инстанция част от иска, в размер на 264.89 лева (При определянето на дължимите за
първоинстанционото производство разноски, които са в доказан размер от 1529.34 лева -
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1072.50 лева и такси за превод на
документи от гръцки на български език в размер на 456.84 лева, съразмерно с отхвърлената
4
част на иска, настоящата въззивна инстанция зачита своевременно релевираното възражение
за прекомерност на заплатеното от въззивинка за първата инстанция адвокатско
възнаграждение и с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на
предоставената защита го намаля до размер на 300 лева, съобразявайки приложимата
разпоредба на чл.7, ал.6 от НМРАВ, в редакцията на ДВ. бр.68 от 31 Юли 2020г.).
Въззиваемата страна не претендира разноски за въззивното производство, поради
което и такива не й се следват.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 745 от 17.01.2023 г., постановено по гр.д. № 37015/2021 г.,
СРС, ІІІ ГО, 83 състав, в частта, в която месечната издръжка на детето В. Й. Ф. е увеличена
за разликата над 230 евро до присъдените 300 евро месечно, считано от 25.06.2021 г., в
частта, в която Й. Х. Ф. е осъден да заплати по сметка на СРС сумата над 366.13 лева до 576
лева – държавна такса върху увеличението на издръжката, и в частта, в която Й. Х. Ф. е
осъден да заплати на В. Й. Ф., чрез неговата майка и законен представител Г. А. М. сумата
над 385.95 лева до 593.77 лева – разноски по делото, като вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Й. Ф., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка
и законен представител Г. А. М., ЕГН **********, срещу баща му Й. Х. Ф., роден на
********** г. в Република Гърция, иск с правна квалификация чл. 150, пр.1 и пр. 3, във вр.
с чл. 143, ал. 2 СК – за увеличаване на присъдената му месечна издръжка от 100 евро с
решение № ІІІ-90-136/22.05.2012 г., постановено по гр.д. № 15317/2010 г. на Софийски
районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 90 състав, за разликата над 230 (двеста и тридесет)
евро до 300 (триста) евро, считано от 25.06.2021 г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 745 от 17.01.2023, постановено по гр.д. № 37015/2021
г., СРС, ІІІ ГО, 83 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА В. Й. Ф., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и законен
представител Г. А. М., ЕГН **********, да заплати на Й. Х. Ф., роден на ********** г. в
Република Гърция, сумата от 264.89 лева – разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА В. Й. Ф., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и законен
представител Г. А. М., ЕГН **********, да заплати на Й. Х. Ф., роден на ********** г. в
Република Гърция, сумата от 260.49 лева – разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6