Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,30.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В
въззивен състав
в публичното заседание на първи
юли
през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я
ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при
секретаря КРИСТИНА ПЪРВАНОВА
и
прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова
в.гр.д.№ 13982 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба, подадена от М.В.Л., ответник
пред СРС, срещу решение № 178549/29.07.2019 г., постановено по гр.д. №
90086/2017 г. по описа на СРС, 144 състав, с което решение са уважени
предявените срещу въззивника, ответник пред СРС, искове по чл. 422 от ГПК,
както и в тежест на ответника са присъдени разноските по делото.
Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на
така постановеното решение, било в нарушение на материалния закон:
Сочи, че от ищеца не било доказано, че ответницата е
потребител на топлинна енергия. Не се установило, че за имота, описан в
представения нот.акт е открита партида с аб.№ 206190. В представените от ищеца
документи и фактури не бил индивидуализиран имота и задълженото лице. Вещите
лица нямали задача да проверят партидата на топлоснабдения имот, нито кое лице
е титуляр или собственик на имота и затова заключенията на СТЕ и СЧЕ не
следвало да бъдат кредитирани. Следвало да се приложи чл.202 ГПК. Вещите лица
били работили по документи, представени от ищеца и третото лице помагач.
Неправилно СРС бил определил доставеното количество топлинна енергия /ТЕ/ въз
основа на заключението на СЧЕ. Следвало да се вземе предвид констатираното от
вещото лице по СТЕ, че е налице неправилно изчисление на сумата за сградна
инсталация. Съгласно последното заключение стойността на ТЕ възлизала на
1706,42 лв. По отношение на акцесорното вземане се сочи, че не били ангажирани
доказателства за публикуване на процесните фактури в интернет на страницата на
ищеца. Затова ответницата не била изпаднала в забава по смисъла на чл.33, ал.1
и ал.2 от ОУ на ищцовото дружество. Наред с това се сочи, че тази клауза на ОУ
изисквала от потребителя наличие на специално техническо устройство с достъп до
интернет. Счита, че потребителя не може
да бъде задължаван да прави значителни инвестиции за снабдяване с такива
технически средства и да прави вложения, за да изпълнява задълженията си към
ищцовото дружество. Затова счита, че разпоредбите на чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ
са нищожни по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП вр. с чл.146, ал.1,предл.1 ЗЗП. В
този смисъл било прието в решение № 5991 от 18.08.2017 г. по гр.д.№ 15611 по
описа за 2016 г. на СГС, Четвърти В състав. Наред с това се сочи, че ищецът не
бил доказал какво е реално доставеното до конкретния имот, количество топлинна
енергия. Ищецът не бил доказал и годността на измервателните уреди. Правилото
на чл.162 ГПК се явявало неприложимо.
Иска се от настоящата инстанция да
отмени решението с което на основание чл.422 ГПК са признати вземания в полза
на ищеца /пред СРС/ по отношение на въззивницата и да постанови друго, с което
искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
От въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД не е постъпил отговор. Представено е
становище с което се сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Претендират се
разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Третото
лице помагач на страната на ищеца – „Н.“ ЕАД не взема становище по въззивната
жалба. Не претендира разноски.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивницата е била уведомена
на 07.08.2019 г. Въззивната жалба е подадена
на 20.08.2019 г. следователно същата е в
срока по чл.259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва на основание чл.422 ГПК
са признати вземания в полза на ищеца /пред СРС/ по отношение на ответницата /въззивник/,
следователно въззивната жалба е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че
обжалваното решение е постановено в
допустим процес и е валидно:
За издадената на 20.03.2017 г. по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 15189 по описа за 2017 г., длъжникът е била
уведомена на 06.11. 2017 г. Възражението по чл.414 ГПК е подадено на 15.11.2017
г., т.е. в предвидения срок. Указанията по чл.415 ГПК са достигнали до знанието
на заявителя на 27.11.2017 г. Исковата молба е предявена на 22.12.2017 г., т.е.
в законовоустановения срок.
По
основателността на въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е
приел, че ответницата е собственик на процесния недвижим имот, същият бил
придобит от нея въз основа на договор за покупко-продажба по реда на НДИ. По
арг. от чл.153, ал.1 ЗЕ, страните били обвързани от облигационно отношение за
периода по исковата молба – м.05.2014 г. до м.04.2016 г. Отношенията се
уреждали във връзка с публично известни ОУ. Имотът собственост на ответницата
бил отразен в списъка на собствениците в ЕС с титуляр ответницата и аб.№
206190.
От заключението на вещото лице по СТЕ се установило,
че за имота е начислявано потребление на ТЕ, както и такава отдадена от сградна
инсталация, топлинна енергия за БГВ /битово горещо водоснабдяване/. От вещото
лице било констатирано по отношение на начислените суми за отдадена топлинна
енергия за сградна инсталация, допуснато нарушение на действалата към този
момент правна уредба. Вещото лице било определило сумата в размер на 1 706,42
лв. като стойност на ТЕ и енергия за БГВ. По отношение на последното били взети
предвид показанията на един водомер за топла вода. Вещото лице било
констатирало, че за исковия период е осигуряван достъп до измервателните уреди,
воден е отчет на водомерите и показанията на същия за подписани.
За изпадането в забава на ответницата за плащане на
сумите по главниците, СРС се е позовал на чл.33,ал.1 ОУ като е приел, че потребителите
са длъжни в 30-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми
на интернет страницата на ищцовото дружество, да заплатят стойността на потребеното
количество енергия. Ответницата не била оспорила счетоводните записвания на
ищеца, данните по издадените фактури за прогнозна консумация и данните по
изравнителните сметки и издадените Общи фактури. Не се оспорвало и
публикуването на месечните дължими суми на интернет страницата на ищеца. За
конкретните дължими стойности СРС се е позовал на заключението на ССчЕ,
съгласно което общото задължение на ответницата възлизало на 2 088,78 лв.,
от които 563,80 лв. за отопление, 1 854,33 лв. за топла вода и 27,12 лв.
за услугата дялово разпределение. Според заключението размерът на лихвата
възлизал на 371,73 лв., но тъй като ищецът претендирал 322,13 лв. при съобразяване
с диспозитивното начало е присъден по-малкия размер.
/Възражението за погасяване на вземанията по давност е
прието за неоснователно; пред настоящата инстанция липсва довод за неправилност
на решението във връзка с това възражение поради което съдът не излага мотиви/.
По доводите
във въззивната жалба:
Относно това
дали ответницата има качеството на потребител по смисъла на ЗЕ:
Ищецът се позовава на обстоятелството, че ответницата
като собственик на процесния имот има качеството на потребител по смисъла на
чл.153 ЗЕ. За да докаже това свое твърдение с исковата молба е представил
писмо, изходящо от СО-район „Възраждане“ , в което е посочено, че жилището с
административен адрес: гр.София, ж.к.“******, ет.2, ап.7 е закупено от М.В.Л. с
договор от 21.12.1989 г. от ОБНС „Възраждане“.
Видно от доклада по чл.140 ГПК, обективиран в
определение № 44308 от 19.02.2019 г. /л.65 по делото пред СРС/, указано е на
ищеца, че следва да докаже наличието на облигационно отношение между страните
във връзка с покупко-продажба на топлинна енергия. Изрично му е указано, че не
сочи доказателства ответницата да има качеството на потребител на топлинна
енергия по смисъла на ЗЕ. По искане на ищеца е изискан от СО-район „Възраждане“
цитирания в писмото договор за покупко-продажба по реда на НДИ; същият е
представен на л.212 и л.213 по делото пред СРС; приет е в публичното съдебно
заседание, състояло се на 21.05.2019 г.
При това положение правилно СРС е приел, че страните
са обвързани от облигационно отношение.
Липсват данни ответницата да е изгубила собствеността
върху процесния топлоснабден имот с аб. № 206190.
Противно на твърдяното от въззивницата, по делото се
установи, че за имота, описан в представения договор за покупко-продажба е
открита партида с аб.№ 206190. Под този № имота е вкл. в списъка на
собствениците в ЕС, който е подписан от Л. под № 7/л.22 по делото пред СРС/. В
представените от ищеца документи и фактури е индивидуализиран имота и
задълженото лице-ответницата.
Действително, вещите лица са нямали задача да проверят
кое лице е титуляр или собственик на имота, но това се установява с писмени
доказателства, каквито, както беше вече по-горе констатирано, са представени.
Следователно този довод на въззивницата, за да не
бъдат заключенията на СТЕ и СЧЕ кредитирани, е неоснователен.
Относно
дължимостта на предявените от ищеца за установяване, вземания:
Противно на твърдяното от въззивницата, вещите лица са
имали задача да проверят по партидата на топлоснабдения имот какви са
отразените задължения; има ли плащания /тъй като такъв довод е бил правен в
отговора по исковата молба/.
Действително, видно от заключението на вещото лице
изготвило допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно- техническа
експертиза, стойността на потребената ТЕ, отдадена от сградна инсталация е
изчислена в разрез с правната уредба, действала за процесния период. СРС е
констатирал този факт, но е позовал решаващите си мотиви относно стойността на
установените от ищеца вземания, на заключението на съдебно-счетоводната
експертиза/ССчЕ/.
Настоящата инстанция като сравни двете заключения,
констатира, че вещото лице по ССчЕ не е взело предвид констатациите на
техническата експертиза и е включило в общата дължима сума, неправилно
определените такива за сградна инсталация.
Въззивната инстанция кредитира заключението, изготвено
от вещото лице Томов; същият е съобразил действащите към процесния период
нормативни актове в областта на енергетиката. Същевременно е взел предвид и
резултатите от изравнителните сметки /виж л.185 поделото пред СРС/, тъй като и
със заявлението и с исковата молба се претендират за установяване вземания за
периода м.05.2014 г.- м.04.2016 г., както и сумата по изравнителна сметка,
отразена в Обща фактура № **********/31.07.2014 г. за отоплителен сезон м.05.2013
г.- м.04.2014 г. При това положение от ищеца е установено вземане за главница в
общ размер на 1706,42 лв. По отношение на последната от вещото лице, изготвило
заключението по СТЕ не са констатирани нарушения на нормативните актове. За
процесния период потребителят е осигурил достъп за проверка на отоплителната
инсталация и отчет на водомера; главните отчети да подписани от потребителя.
Записаното в главните отчети съвпада с отразеното в изравнителните сметки.
Заключението на съдебно-техническата експертиза не е
оспорено от нито една от страните. Последното се установява от съдържанието на
протокола, отразяващ извършените от съда и страните процесуални действия в
публичното съдебно заседание, състояло се на 11.04.2019 г./л.199-200 по делото
пред СРС/.
Следователно, в
частта, в която СРС е приел за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата
над 1706,42 лв. до пълния предявен размер от 2 088,78 лв., представляваща
стойност на доставена и неплатена топлинна енергия, решението е неправилно и
като такова ще следва да бъде отменено. Претенцията по чл.422 ГПК за сумата
над 1706,42 лв. до пълния предявен размер от 2 088,78 лв. като
неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.
По отношение
акцесорните искове за забавено издължаване на главниците:
Противно на твърдяното /в отговора по исковата молба и
поддържано в молба от 30.06.2020 г. пред настоящата инстанция/ ищецът е
представил констативни протоколи, заверени от Нотариус, удостоверяващи публикуването
на месечните дължими суми на интернет страницата на ищеца. Същите са
представени по делото /пред СРС/ и не са оспорени от нея.
Ищецът е претендирал лихва за забава от 15.09.2014 г.
до 06.03.2017 г., т.е. от датата посочена в съобщението към Общата фактура.
При това положение обсъждането на въпроса дали уговорките
в чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ, действали за процесния период, са нищожни, става
безпредметно.
Само за пълнота на изложението ще посочим, че
настоящият състав не споделя приетото в решение № 5991 от 18.08.2017 г. по
гр.д.№ 15611 по описа за 2016 г. на СГС, Четвърти В състав, за нищожност на
клаузите по чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ, в сила от 12.03.2014 г. Решението не
представлява задължителна съдебна практика по смисъла на чл.290 ГПК. Соченото
от въззивницата решение е постановено от същия съд- СГС.
Следва да добавим, че по делото не е установено
ответницата да е направила „значителни“ вложения. Така нареченото „техническо
средство“ всъщност е мобилен телефон, какъвто при достигнатото ниво на
техниката през настоящия 21 век не може да се приеме за „специално“, в който
смисъл са доводите на въззивницата. Освен това, това „техническо средство“ не е
необходимо да се закупува само за нуждите на облигационното отношение с „Т.С.“
ЕАД, а служи за ежедневна употреба. Налице е и насрещна престация от „Т.С.“ ЕАД, същата е вложила средства за изграждане и
поддържане на интернет страница с цел своевременно уведомяване на потребителите
на топлинна енергия, виж приетото в ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 417 ОТ 23.03.2015 Г. ПО ГР. Д. № 563/2015 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС.
Относно
размера на лихвата за забава, противно
на твърдяното от въззивницата, допустимо е приложението на чл.162 ГПК.
При извършено изчисление размерът на лихвата за забава
върху установената за дължима главница се явява в размер на 304,70 лв.
Решението в тази
му обжалвана част е частично неправилно поради което ще бъде отменено по иска
по чл.422 ГПК вр.с чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата над 304,70 лв. до пълния предявен
размер от 322,13 лв. Вместо това ще бъде постановено друго, с което тази
претенция на ищеца за разликата над 304,70 лв. до пълнения претендиран размер
от 322,13 лв, ще бъде отхвърлена като неоснователна.
В останалата част поради съвпадане на крайните изводи
на двете съдебни инстанции обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
В
заповедното производство:
На заявителя
се следват разноски в размер на 80,50 лв.
Длъжникът не е претендирал разноски, а и липсват доказателства
в това производство такива да са действително извършени.
Пред първата
съдебна инстанция:
С оглед изхода на спора на ищеца се следват разноски
в размер на 391, 98 лв.
Или обща
сума в размер на 472,48 лв., поради
което за разликата над тази сума до присъдената от СРС в размер на 611,74 лв.,
решението като неправилно ще следва да бъде отменено.
На ответницата разноски не се присъждат, тъй като
липсват данни такива да са действително извършени.
Пред
въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивницата разноски се следват.Такива реално са сторени в обща
размер на 148,22 лв., от които държавна такса за въззивно обжалване в размер на
48, 22 лв. и платено адв.възнаграждение в размер на 100 лв. Или при
съобразяване с уважената част на въззивната жалба разноски й се следват в размер на 121,49 лв.
Въззиваемият претендира разноски и такива са сторени за юриск.възнаграждение,
което съдът определя в размер на 100 лв.
за процесуално представителство.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 178549/29.07.2019 г., постановено по гр.д.
№ 90086/2017 г. по описа на СРС, 144 състав,
в частта, в която по иска по чл.422 ГПК, предявен от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
срещу М.В.Л., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, офис –партер-адв.Р.Р., е прието за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата над
1706,42 лв. до пълния предявен размер от 2 088,78 лв., представляваща
стойност на доставена и неплатена топлинна енергия, за периода м.05.2014 г.-
м.04.2016 г., както и сумата по изравнителна сметка, отразена в Обща фактура №
**********/31.07.2014 г. за отоплителен сезон м.05.2013 г.- м.04.2014 г., за
имот- ап.7, аб. № 206190, с административен адрес: гр.София, ж.к.“******, ет.2,
както и в частта за лихвата за
забавено издължаване на главницата за
сумата над 304,70 лв. до пълния предявен размер от 322,13 лв., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на 20.03.2017 г. по реда на чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 15189 по описа за 2017 г., както и
в частта за разноските за сумата над
472,48 лв. до присъдената от СРС сума в размер на 611,74 лв.
и
вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, срещу М.В.Л., ЕГН **********, съдебен
адрес: ***, офис –партер-адв.Р.Р., искове по чл.422 ГПК да бъде признато за
установено, че ответницата дължи на ищеца
сумата над 1706,42 лв. до пълния
предявен размер от 2 088,78 лв., представляваща стойност на доставена
и неплатена топлинна енергия, за периода м.05.2014 г.- м.04.2016 г., както и
сумата по изравнителна сметка, отразена в Обща фактура № **********/31.07.2014
г. за отоплителен сезон м.05.2013 г.- м.04.2014 г., за имот- ап.7, аб. №
206190, с административен адрес: гр.София, ж.к.“******, ет.2, както и в частта за лихвата за забавено издължаване на
главницата за сумата над 304,70 лв. до пълния предявен размер от 322,13 лв., изтекла за
периода от 15.09.2014 г. до 06.03.2017 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на 20.03.2017 г. по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 15189 по описа за
2017 г., като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 178549/29.07.2019 г., постановено по
гр.д. № 90086/2017 г. по описа на СРС, 144 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.В.Л., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, офис –партер-адв.Р.Р., сумата
в размер на 121,49 лв.- разноски пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА М.В.Л., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис –партер-адв.Р.Р.,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** , сумата
в размер на 100 лв. за процесуално
представителство пред въззивната
инстанция.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на страната на ищеца –
„Н.“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.