Решение по дело №2112/2020 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№         /……………….2020 година, гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ВАРНА, I касационен състав, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

       ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

 

при секретаря Анна Димитрова и при участието на прокурора Владислав Томов, като разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА  к. адм. д. № 2112 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.221 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на РД „Автомобилна администрация“-Варна към ИА „Автомобилна администрация, представлявана от и.д. директор на РД „Автомобилна администрация“-Варна, чрез мл. експерт В В , срещу Решение № 260050/25.08.2020 г. на Районен съд – Варна /ВРС/, постановено по АНД № 2103/2020 г. по описа на Районен съд Варна, V състав, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 23-0000289 от 06.04.2020г., на и.д. Директор на РД „Автомобилна администрация“, гр. Варна, с което на „ДЖИ ТИ ЕС Травъл” ООД, гр. Варна, представлявано от С Д С , е наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 лв., на основание  чл.104 ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, за нарушение на чл.10 пар.2 изр.1, пр.2 от Регламент /ЕО/ № 561/06 /Регламента/, във вр. с чл.78 ал.1, т.1 от ЗАвтП.

В жалбата са изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон, както и че неправилно въззивният съд е установил фактическата обстановка. Според касатора, изводът на съда, че АНО не е посочил конкретно какво вменено от закона задължение има превозвача, по организация на работа на водачите, съответно кое свое задължение не е изпълнил, не кореспондира с установена регламентация. Доколкото нито Регламент № 561/2006 г. на ЕС, нито в ЗАвтП и поднормативните му актове, са разписани конкретни действия, които превозвачите трябва да спазват, а е въведено цялостно задължение при извършване на автомобилни превози, на всеки водач да бъдат осигурени изискуемите почивки в предвидените за това срокове и размери, което в случая не е сторено. Във връзка с това се позовава на разпоредбата на чл.10, пар.3, изр.1 от Регламент/ЕО/ №561/2006 г., с която е регламентирана обективна отговорност на транспортното предприятие за нарушения, извършени от негови водачи. Счита за недопустимо да се вменява задължение на наказващия орган да дописва и доразвива закона, след като това не е сторено от законодателя. Твърди, че допускайки водачът да не изпълни в пълен обем намалената си дневна почивка в рамките на 9 последователни часа, транспортното предприятие не е организирало работата на водача по описания в Регламент/ЕО/ №561/2006 година начин, с което е допуснало процесното нарушение, за което правилно е санкционирано на основание чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП. Намира, че поведението на дружеството е следвало да бъде такова, че водачите към транспортното предприятие да не извършват нарушение на регламента, а по какъв начин това ще се случи е изцяло в правомощията на дружеството.Отправя искане за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се явява представител. Представен е писмен отговор, в който касационната жалба се поддържа.

Ответникът по касационната жалба - „Джи Ти Ес Травъл” ООД, гр. Варна, в депозиран чрез процесуален представител отговор на касационна жалба, оспорва същата, излагайки подробни съображения. С допълнителна молба претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл.348 ал.1, т.1 от НПК, приложим по препращане от чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Районният съд е установил от фактическа страна, че при извършена на 23.01.2020г. комплексна проверка на транспортната документация на „ДЖИ ТИ ЕС Травъл” ООД, гр. Варна, при която е установено, че на 14.09.2019 г. в гр. ////, ул. //// № ///, „Джи Ти Ес Травъл“ ООД, гр. Варна не е организирало труда на водача И Н М при извършване на случаен превоз на пътници по такъв начин, че същият да е в състояние да спазва изискванията на чл.8 параграф 2 изречение 2 във връзка с чл.4 буква „ж“, второ тире от Регламента, а именно – за 24-часовия период на управление, започващ в 06:09 часа на дата 14.09.2019 г., на водача не е осигурена намалена дневна почивка от поне 9 последователни часа, като му е осигурена почивка от 04 часа и 22 минути /в периода от 00:13 часа до 04:35 часа на дата 15.09.2019 г./, като намалението на дневната почивка е с 04 часа и 38 минути. За гореустановеното срещу дружеството е съставен акт за установяване на административно нарушение, който е подписан без възражения. Такива не са постъпили и в тридневния срок по чл. 44 от ЗАНН. Възприемайки изцяло фактите в АУАН, административнонаказващият орган /АНО/ е издал оспореното пред районния съд НП.

За да отмени НП, решаващият състав на ВРС е приел, че същото, както и съставения АУАН, са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Счел е, че е налице допуснато нарушение на Регламент № 561/2006 г. на ЕС, но е достигнал до извод, че следва да бъдат посочени конкретните задължения, които не са изпълнени от превозвача, което в случая не е сторено. Липсата на пълно и точно описание на съставомерните признаци на нарушението районният съд е приел за съществено нарушение на процесуалните правила и в частност на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което нарушава правото на защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице. Посочил е, че АНО не е изследвал изобщо и няма доказателства за това дали транспортното предприятие за посочения период е изпълнило задължението си да изготви предварителен график за управление на превозното средство от съответния водач, за почивките по време на работа и за периодите, когато водачът следва да е на разположение и други подобни.

Правилно ВРС е приел в мотивите към обжалваното решение, че за „Джи Ти Ес Травъл“ ООД, гр. Варна съобразно разпоредбата на чл.10, параграф 2, изречение първо, предложение второ от Регламента съществува задължение да организира работата на водачите по такъв начин, че те да са в състояние да спазват глава II от Регламента, където са уредени условията за време на управление, почивки по време на работа, както и надлежно инструктиране на водачите и извършване на редовни проверки за спазването на разпоредбите на регламента. От писмените доказателства приложени към преписката – разпечатки от дигиталната карта на водача безспорно се установява, че е допуснато нарушение, изразяващо се в неизползване от страна на водача И М на дневна почивка с минимална продължителност от поне 9 часа.

При извършена проверка, касационният състав при Административен съд – Варна установи законосъобразността на оспореното решение. Същото е постановено при правилно приложение на материалния закон и съблюдаване на съдопроизводствените правила.

Районен съд - Варна е установил вярно фактическата обстановка, обсъдил е поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован и в съответствие с материалния закон извод за незаконосъобразност на наказателното постановление. Настоящият касационен състав споделя изцяло мотивите на въззивния съд относно издаването на наказателното постановление в противоречие с материалния закон.

Нарушението на правилата по глава II от Регламент № 561/2006  може да се дължи както на виновно поведение на превозвача, така и на виновно поведение на самия водач, който въпреки създадената от работодателя си организация не е спазил правилата за почивките. Както следва от разпоредбата на чл.10, пар.2 от Регламент № 561/2006 година, осигуряване спазване на разпоредбите на глава II от Регламента се осъществява посредством инструктиране на водачите и извършването на редовни проверки. Видно от АУАН и НП липсват каквито и да било констатации в тази връзка, респ. изводи какво конкретно е следвало да извърши транспортното предприятие, за да осигури спазване на разпоредбите на глава II от Регламент № 561/2006 от страна на водачите. Съгласно чл.8, пар.2 от Регламент № 561/2006, за всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал следващата дневна почивка. Действително, съобразно чл.19, пар.2 от Регламент № 561/2006, държавата членка оправомощава компетентните органи да налагат санкции на предприятие и/или водач за нарушения на същия регламент, които са установени на територията и за които не е наложена санкция. Следователно както транспортните предприятия, така и водачите са носители на определени задължения и всеки от тях носи отговорност за неизпълнението на съответните задължения - Решение на СЕС от 9 юни 2016г. по дело Ю, С-287/14, т.32. Тоест, за да се търси отговорност за неизпълнение на задължение от всеки един от споменатите субекти - адресати на разпоредбата, следва техните задължения да са ясно разписани. Създаването на организация на трудовия процес е необходимо присъщ елемент от работодателската власт на всеки работодател и обхваща дейности по управление и поставяне на задачи на участниците в този процес, по координация между изпълнителите на отделни трудови функции, по контрол за ефективно, качествено и законосъобразно изпълнение на тези трудови функции и т.н, а видно от материалите по административнонаказателната преписка тези въпроси изобщо не са изследвани.

Нарушението е установено от разпечатки от дигиталната карта на водача, от които е констатирано, че същият на 15.09.2019 г. е ползвал намалена дневна почивка от 04 часа и 22 минути вместо предвидената минимална намалена дневна почивка от 09 часа, с което е нарушен чл.8, пар.2, изр.2 от Регламент № 561/2006 година. Същите обаче дават информация само за това, за съответния период водачът колко време е бил в период на управление или на почивка, но нямат нищо общо с организацията на работа, създадена от превозвача. Нарушението на правилата по глава II от Регламент № 561/2006 може да се дължи както на виновно поведение на превозвача, така и на виновно поведение на самия водач, който, въпреки създадената от работодателя си организация, не е спазил правилата за почивките.

Предвид изложеното, правилно въззивният съд е приел, че НП е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна, както и на обстоятелствата, при които е извършено, което представлява самостоятелно и достатъчно основание за неговата отмяна.

Касационният състав изцяло споделя съображенията на ВРС  по отношение на това, че неправилно касаторът се позовава на разпоредбата на чл. 10, § 3 изр.1 от Регламент № 561/2006 г., с която е регламентирана обективна отговорност на транспортното предприятие за нарушения, извършени от негови водачи, тъй като дружеството е санкционирано за нарушение на чл.10 § 2 изр.1 пр.2 от Регламента, а не за нарушение на чл.10 § 3 изр.1.

Следва да се отбележи, че дори и да се възприеме твърдението на касатора, че празнотата в регламента дава възможност на превозвача да избере начина на извършване на проверките и организация на работата, то в този случай в хода на АНП първо следва да се изискат доказателства по какъв начин конкретният превозвач е регламентирал чрез вътрешните си актове тази организация, съответно кои актове или свои разпоредби не е изпълнил и едва след това да формира извод за извършено административно нарушение на чл.10 пар.2 изр.1пр.2 от Регламент 561/06 във вр. с чл.78 ал.1т.1  от ЗАвП.

     По изложените съображения обжалваното решение се явява постановено при правилно приложение на материалния закон и като валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора претенцията на ответната страна за присъждане на разноски е основателна. На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в полза на „Джи Ти ЕС Травъл“ ООД следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., изплатено в брой, съгласно договор за правна защита и съдействие от 18.11.2020 година.

Мотивиран от което и на основание чл.221 ал.2 предл.1 от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260050/25.08.2020 г. на Районен съд Варна, постановено по АНД № 2103/2020 г. по описа на Районен съд Варна, V състав, с което е отменено Наказателно постановление №23-0000289 от 06.04.2020г., на и.д. Директор на РД „Автомобилна администрация“ , гр. Варна, с което на „ДЖИ ТИ ЕС Травъл” ООД, гр.Варна, представлявано от С Д С  е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000.00  лв., на основание  чл.104 ал.1 от ЗАвП, за нарушение на чл.10 пар.2 изр.1, пр.2 от Регламент/ЕО/ №561/06 във вр. с чл.78 ал.1т.1  от ЗАвП.

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ , гр. Варна да заплати на „ДЖИ ТИ ЕС Травъл” ООД, гр.Варна, представлявано от С Д С , адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.

Решението е окончателно.

 

Председател:                 Членове: 1.

 

 

  2.