Р Е
Ш Е Н
И Е
****, 10. 10. 2016 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на трети октомври през
двехиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Х. ТОМОВ
при
секретаря Р.К. като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 4235 по
описа за 2016 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени
искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Х.Н.И. от **** против Ц.И.Ц. ***.
В молбата се твърди, че с протокол от 09. 12. 2015 год. по НОХД № 2686/ 2015
год. по описа на Плевенския районен съд е било сключено споразумение, с което
ответникът Ц.И.Ц. се е признал за виновен в това, че на 03. 09. 2015 год. в ****
е причинил на ищеца Х.Н.И. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
три поредни дланни кости с размествания, довело до трайно затрудняване на
движението на горен ляв крайник- престъпление по чл. 129 ал. 2 във вр. с ал. 1
от НК. Твърди се, че вследствие на стореното от ответника за ищеца са настъпили
трайни негативни изменения в здравословното му състояние, продължително
страдание, болка, дискомфорт, подтиснатост. Твърди се, че лечението на ищеца е
продължило дълго, като болките продължават и към настоящия момент. Твърди се,
че във връзка с лечението е бил закупен имплант за сумата от 1 300 лв.,
направен е бил преглед в МЦ „Екзакта Медика” ООД **** на
стойност 35 лв. и заплатена потребителска такса в УМБАЛ „Д- р Георги Странски”
ЕАД **** на стойност 34, 80 лв. В заключение ищецът моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 1 369, 80 лв., представляваща
обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Отделно от това ищецът моли съда да осъди ответника да му
заплати сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинените на
ищеца неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането- 03. 09. 2015 год.- до окончателното изплащане на сумата.
Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът
ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
За да се реализира деликтната отговорност по чл. 45 и сл.
от ЗЗД следва да са налице няколко кумулативно предвидени предпоставки. На първо място трябва да е извършено
определено деяние /действие или бездействие/, което да е противоправно и
виновно. Противоправността винаги и безусловно е
свързана с нарушаването на определени правни норми. Вината се предполага до
доказване на противното, т. е. причинителят на увреждането може да доказва, че
не е действувал виновно и да се освободи от отговорност. Формите на вината
/умисъл и непредпазливост/ са визирани в разпоредбата на чл. 11 от НК, но се
използуват и от гражданското право. Следващ съществен елемент на непозволеното
увреждане е вредата. Тя може да бъде имуществена и неимуществена /морална/, но
във всички случаи подлежи на възстановяване само, ако е в причинна връзка с
противоправното и виновно деяние на дееца. В конкретния случай всички
необходими елементи на непозволеното увреждане са налице. Безспорно по делото
е, че с влязло в сила споразумение от 09. 12. 2015 год. по НОХД № 2686/ 2015
год. по описа на Плевенския районен съд ответникът Ц.И.Ц. е
бил признат за виновен в това, че на 03. 09. 2015 год. в **** е причинил на Х.Н.И.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на три поредни дланни кости с
размествания, довело до трайно затрудняване на движението на горен ляв крайник-
престъпление по чл. 129 ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. При това положение и предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК във вр. с чл.
413 ал. 2 от НПК съдът приема, че следва да се ангажира отговорността на
ответника за причинените вследствие неговото виновно и неправомерно
поведение вреди на ищеца.
Първата от претенциите на ищеца е за причинените
вследствие на деликта имуществени вреди. По делото са приложени документи
/фактура № ********** от 15. 09. 2015 год., издадена от УМБАЛ „Д- р Георги
Странски” ЕАД ****, на стойност 1 300 лв., вносна бележка от същата дата,
с която горната сума за имплант е заплатена от ищеца, и два броя фискални
бонове, издадени от УМБАЛ „Д- р Георги Странски” ЕАД **** и МЦ „Екзакта Медика” ООД **** на стойност 34, 80 лв.,
съответно 35 лв./. Горните документи не са оспорени от ответника по реда на чл.
193 от ГПК и кореспондират с част от събраните гласни доказателства. Същите
установяват размера на направените от ищеца разходи във връзка с отстраняване
на последиците от претърпяната средна телесна повреда, който съвпада с този,
предявен с исковата молба. Поради това в частта му досежно претендираните
имуществени вреди искът на Х.Н.И. следва да се уважи изцяло, като върху
обезщетението следва да се присъди законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, в каквато
насока е искането на ищеца.
Втората претенция на ищеца касае
претърпените от него неимуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Релевантен за размера на обезщетението момент е този на постановяване на
съдебното решение, като следва да се вземат предвид всички обстоятелства,
очертаващи действителните болки и страдания на пострадалия. От приложените по
настоящото и по НОХД № 2686/ 2015
год. писмени доказателства се
установява, че вследствие деянието на ответника на ищеца е причинено счупване
на на три поредни дланни кости с размествания, което е
довело до трайно /поне месец и половина/ затруднено движение на лявата ръка. Горните констатации се
потвърждават и от събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства. От
показанията на разпитаните свидетели **** и ****
се установява, че ищецът е изпитвал силни болки от счупването
на ръката, която не е могъл да
ползва през
един продължителен период от време. Свидетелката ****
твърди, че и понастоящем ищецът не може да свива два от пръстите на ръката си и
чувства болки в нея при промяна във времето. Отделно от това в
показанията на свидетелите се съдържат сведения, че претърпяното телесно
увреждане е причинило и определени емоционални и психически травми на ищеца. Съдът
кредитира така депозираните показания, доколкото същите са дадени от лица,
които имат трайни и непосредствени впечатления от здравословното състояние на ищеца
в периода след увреждането.
Съобразявайки
горните доказателства и установените с тях обстоятелства,
а именно: видът, характерът и степента на констатираното увреждане,
начинът на извършване на същото, видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност, болките и страданията, претърпени както при причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи, психическата травма както при причиняване на увреждането, така и
впоследствие,
обстоятелството,
че причиненото увреждане е оставило трайни, негативни поледствия в
общото здравословно състояние на пострадалия, съдът намира, че
размерът на обезщетението, което ответникът следва да заплати на ищеца за
претърпените от него болки и страдания, следва да се определи на 6 000 лв. За
разликата до претендираните 10 000 лв. предявеният иск за неимуществени вреди
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Доколкото претърпените от ищеца неимуществени вреди
произтичат от непозволено увреждане и предвид разпоредбата на чл. 86 ал. 1 във вр. с чл. 84 ал. 3 от ЗЗД ответникът следва да заплати и законната лихва върху присъденото обезщетение,
считано от датата на увреждането /03. 09. 2015 год./ до окончателното изплащане
на сумата.
При
този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
деловодни разноски в размер на 518, 55 лв. съобразно уважената част от исковете.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху уважената част от иска в
размер на 294, 79 лв.
По така изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА- на основание чл. 45 от ЗЗД- Ц.И.Ц. ***, ЕГН **********, да заплати
на Х.Н.И. от ****, ЕГН **********, сумата
от 1 369, 80 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 10. 06. 2016 год. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА- на основание чл. 52 във вр. с чл. 45 от ЗЗД- Ц.И.Ц. ***, ЕГН **********,
да заплати на Х.Н.И. от ****, ЕГН **********, сумата от 6 000, 00 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, ведно със
законната лихва, считано от 03. 09. 2015 год. до окончателното изплащане на
сумата, като за разликата до 10 000 лв. ОТХВЪРЛЯ
предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА- на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК- Ц.И.Ц. ***, ЕГН **********, да заплати
на Х.Н.И. от ****, ЕГН **********, сумата
от 518, 55 лв.,
представляваща деловодни разноски съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА- на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК- Ц.И.Ц. ***,
ЕГН **********, да заплати по сметка на Плевенския районен съд сумата от 294, 79 лв.,
представляваща държавна такса върху уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: