№ 105
гр. Костинброд, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Стефан М. Стойков
при участието на секретаря Албена Вл. Арсова
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело №
20241850100489 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на ищеца – Н. М. В., предявена чрез адвокат В.
В., с който се иска осъждане на държавата в лицето на ответника СРС да му заплати сумата
от 15 000 лева, представляваща обезщетение за вреди, в това число имуществени в размер
на 5 000 лева и неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, причинени вследствие
нарушаване правото му на разглеждане в разумен срок на НЧХД № 5890/2018 г. по описа на
СРС, 16-ти състав.
Твърди, че на 08.02.2018 г., чрез упълномощен представител е внесъл тъжба за
престъпление от частен характер, като пред ответника е образувано НЧХД № 5890/2018 г. по
описа на 16-ти състав на СРС.
Твърди, че в хода на това производство са проведени четири открити заседания, като
е приключило с присъда от 27.05.2019 г., а мотивите към нея са изготвени на 29.08.2022 г. в
СРС, като по подадена от него въззивна жалба е образувано ВНЧХД № 930/2023 г. по описа
на СГС, по което в о.с.з. на 07.04.2023 г. производството е прекратено, поради изтичане на
абсолютна давност.
Описва като претърпени неимуществени вреди болки и страдания от травмите,
нанесени му от лицето срещу което е предявена тъжбата.
Описва имуществените вреди като направени разноски за двама адвокати за две
инстанции.
С допълнителна молба посочва, че претендира 5 000 лева за разходи за адвокат, по 3
000 лева за неимуществени вреди от две телесни повреди, и остатъка до 15 000 лева за
1
психични увреждания.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява се от упълномощения
представител, който поддържа иска. Не ангажира допълнителни доказателства.
В срока за отговор ответника подава такъв, с който оспорва допустимостта на иска,
като изтъква липсата на доказателства за осъществена процедура по Глава трета “а“ от ЗСВ.
Оспорва иска и по същество.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Писмено иска гледане на
делото в негово отсъствие. Претендира разноски.
Искът е допустим, след като е предявен по приключило производство, по което
ищеца изразява оплакването си за нарушаване на правото му на разглеждане на делото в
разумен срок. Проведена е процедура по реда на глава трета "а" от Закона за съдебната власт
по което не е постигнато споразумение.
По същество е частично основателен.
Основание за този извод е факта, че общата продължителност на делото пред двете
инстанции е общо над пет години, без да е налице влязъл в сила акт по същество .
Няма основания да се счита, че делото разкрива някаква правна сложност, а така
също няма никакви действия на ищеца, които да са допринесли за продължителността при
разглеждане на правния спор.
Без съмнение този срок е прекомерен и дава основание за извод, че е налице
нарушаване правата на ищцата като участник в правен спор да получи произнасяне в
разумен срок – право по чл. 6 от ЕКПЧ.
Производството пред СРС – НЧХД № 5890/2018 г. е образувано по тъжба, подадена
на 08.02.2018 г. Остават неизвестни причините за образуване на производството под
посочения номер едва на 12.04.2018 г., когато е разпределено на съответния съдия
докладчик, като следва да се отбележи, че до тази дата е отстранявана нередовност на
тъжбата.
С разпореждане от 31.07.2018 г. – три месеца и половина след образуването, не е
даден ход на тъжбата, като са изискани материали от РП, което принципно не е било
необходимо, след като при сравняване на дати на постановлението за отказ да се образува
ДП и датата на предявяване на тъжбата може да се направи несъмнен извод, че не е изтекъл
шестмесечния срок по чл. 81, ал. 3 от НПК /макар да не съставено необходимото
постановление за спиране, а за отказ да се образува нак. п-во/.
Изисканите материали от СРП са представени на 08.08.2018 г., като с разпореждане
на съда от 17.10.2018 г. делото е насрочено за о.с.з. на 03.12.2018 г., в което е даден ход,
допуснати са поискани от страните доказателства и делото е отложено за 20.02.2019 г.
В проведеното съдебно заседание на тази дата е даден ход, разпитани са трима
призовани свидетели и делото е отложено за 18.03.2019 г.
В съдебно заседание на тази дата е даден ход и съдът е допуснал служебно
2
извършване на съдебно-медицинска експертиза, като е отложил делото за 27.05.2019 г.
В съдебното заседание на тази дата е изслушано назначеното ВЛ и е прието
заключението му, като са дадени указания на тъжителя за идентифициране на допуснат
свидетел за призоваване, като делото е отложено на17.06.2019 г.
В съдебно заседание на посочената дата е разпитан свидетел, даден е ход на съдебни
прения и е постановена присъда.
Мотивите към присъдата са изготвени вероятно на 19.08.2022 г., както е посочено в
протокола за проверка от ИВСС в хода на процедурата по Глава трета „а“ от ЗСВ, след като
съобщенията до тъжителя за допълване на жалбата са изпратени на 29.08.2022 г. и на
19.01.2023 г., като и двете са получени от него съответно на 23.01.2023 г. и на 21.01.2023 г.
/поради поправка е възможно датата да е 20-ти/.
На 20.06.2019 г. е подадена въззивна жалба от тъжителя, която е оставена без
движение с разпореждане /ръкописно върху жалбата/ за внасяне на дължимата ДТ, което е
сторено на 12.02.2020 г. /остава неизвестно поради какви причини съобщението е изпратено
на 23.01.2020 г./.
Делото е изпратено на СГС на 17.02.2023 г., като с определение от 23.02.2023 г. е
насрочено о.с.з. на 07.04.2023 г., когато е даден ход и по искане на подсъдимия
наказателното производство е прекратено поради изтичане на абсолютната давност, при
което е отменена присъдата, постановена от първоинстанционният съд. Логично липсва
произнасяне по разноски.
В хода на посоченото производство не е предявяван граждански иск.
В хода на производството пред СРС тъжителят е представляван от адвокат С.М., като
е представен договор за правна помощ с определено в него възнаграждение за адвоката в
размер на 600 лева.
В хода на въззивното производство тъжителят е представляван от адвокат В., като е
представен договор за правна помощ с определено възнаграждение в размер на 1 000 лева.
По подадено заявление от страна на ищеца на 30.08.2023 г., е осъществена процедура
по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ, като след изготвяне на КП от Инспекторат при ВСС на
18.12.2023 г., от страна на Министерство на правосъдието е отправено предложение до
ищеца за сключване на споразумение, по което да му бъде изплатено обезщетение в размер
на 2 200 лева за нарушеното му право на разглеждан на делото в разумен срок. От
представената преписка не личи да е направено изявление от ищеца за приемане на
предложението, което е получено от неговия представител на 12.011.2024 г.
Разглежданите по настоящото дело претенции са заявени на 28.03.2024 г. пред
Административен съд С. град, като производството пред този съд е прекратено на
17.04.2024 г. и е изпратено на СРС, като на 07.05.2024 г. производството прекратено и
изпратено на настоящия съд.
При тези факти, установени по несъмнен начин от приложените писмени
доказателства, неоспорени от страните, настоящия съд намира, че от формална страна
3
производството е допустимо, като предявено с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ. Налице е
изчерпване на процедурата по специалния ред за административно решаване на въпроса с
претенцията на ищеца, след което е предявена претенцията пред съда.
По същество искът е частично основателен.
Без съмнение е налице нарушаване правото по чл. 6 от ЕКПЧ за разглеждане на всяко
едно гражданско или наказателно дело в разумен срок. Образуваното по тъжба от ищеца
наказателно производство е продължило над пет години, който срок без съмнение е
неразумно дълъг за конкретното обвинение. Не може да се посочат факти и да се обоснове
извод за някаква особена фактическа или правна сложност на предявеното обвинение.
Налице са сравнително активни действия на съда по осигуряване условия за разглеждане на
делото в рамките на предвидените в НПК срокове за насрочване на следващи заседания.
Липсват и данни за някакви сериозни обективни трудности при извършване на
съдопроизводствените действия – връчване на книжа, призоваване и изпълнение на
указанията на съда, макар че дори и при еднотипни дела всяко от намиращите се на
производство такова има своята специфика, изискваща внимание и активни действия от съда
по разрешаване на правния спор срок в приемливи срокове
Не са налице факти за действия на ищеца, които да са довели до съществено отлагане
и да са допринесли за продължителността на производството.
Изложеното дава основание за извод, че макар и без пряка вина ответникът носи
отговорност за недопустимото забавяне по разглеждане на обвинението, предявено от ищеца
към подсъдимия В. Д., което в крайна сметка е лишило ищеца от отговор – положителен или
отрицателен по предприетите действия за защита на личните си права.
Без значение за отговорността на ответника са фактическите му твърдения, отнасящи
се до това забавяне, но с оглед пълнота на изложението следва да се отбележи, че
основателно е направено позоваване на високата натовареност на съдиите в конкретния
съдебен орган, както са налице и доказателства за предприети дисциплинарни мерки спрямо
конкретния съдебен състав, но това е без значение за специфичната отговорност по реда на
ЗОДОВ.
Практически от страна на ищеца не са ангажирани доказателства за претърпените от
него неимуществени вреди, като наличието им се предполага, а не са установени факти или
обстоятелства за липсата на такива.
Според съда справедливото обезщетение за преживените негативни емоции от
забавеното производство са в размер на сумата от 3 000 лева, в какъвто размер следва да
бъде уважена претенцията за неимуществени вреди, доколкото искът е доказан по
основание, но поради липса на доказателства за точният му размер и предвид изискването
на чл. 52 от ЗЗД за справедливост съдът преценява че адекватното обезщетение е именно в
такъв размер, докато в останалата част – до пълния предявен иск от 10 000 лева следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на претендираните имуществени вреди съдът намира, че е основателна
4
претенцията за присъждане на разноски в размер на 1 600 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение за участието на повереник в наказателното производство, след като са
налице доказателства за тези разноски, като невъзможността да бъдат присъдени в
наказателното производство и да бъде издаден ИЛ произтича от задължителното
предписание на чл. 190 от НПК.
Поради това следва да бъде уважена частично претеницята за имуществени вреди и
бъде оставена без уважение за разликата над 1 600 лева до пълният й размер от 5 000 лева.
Предвид изхода от делото са основателни исканията на страните за разноски.
Разноските на ищеца са в размер на 1 750 лева за адвокатско възнагр. и 10 лева за
дължимата ДТ, като съдът отчита за направено възражение за прекомерност принципното
искане на ответника за присъждане на възнаграждение в предвидените минимални размери
на Наредба № 1 от 2004 г., като договореното възнагр. е именно в такъв размер на база обща
претенция в размер на 15 000 лева.
Предвид частичното уважаване на исковете на ищеца следва да се присъди сумата от
539.73 лева, съразмерно с уважената част.
На ответника следва да бъде присъдена сумата от 69.33 лева съразмерно с
отхвърлената част и на база минималното възнаграждение според Наредба за заплащане на
правната помощ.
Предвид всичко изложено съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОТВЕТНИКА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ
НА ИЩЕЦА Н. М. В., ЕГН ********** общата сума от 4 600 /четири хиляди и
шестстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени и
имуществени вреди, вследствие нарушение на правото му на разглеждане и решаване в
разумен срок на НЧХД № 5890/2018 г. по описа на 16-ти състав на СРС, в това число
сумата от 3 000 лева за неимуществени вреди и сумата от 1 600 лева за имуществени,
КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА ЗА разликата над сумата от 4 600 лева до пълния размер от
15 000 /петнадесет хиляди/ лева, в което число сумата от 10 000 лева за неимуществени
вреди и сумата от 5 000 лева за имуществени.
ОСЪЖДА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ НА Н. М. В.,
ЕГН ********** сумата от 539.73 /петстотин тридесет и девет лева и петдесет и три
стотинки/ лева за направени разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Н. М. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ЕИК *** сумата от 69.33 /шестдесет и девет лева и тридесети три стотинки/ лева
за направени разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.
5
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
6