№ 14978
гр. С., 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110127249 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от (ФИРМА), ЕИК ******** срещу (ФИРМА),
ЕИК *********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.
411 КЗ за неизплатена част от регресна претенция за изплатено от ищцовото
дружество застрахователно обезщетение по имуществена застраховка и
ликвидационни разходи, които ответното дружество в качеството на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за
настъпването на вредите водач на МПС не е възстановило, ведно със законна
лихва от предявяване на исковата молба до изплащане на вземането. Ищецът
твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско” е настъпило пътнотранспортно произшествие на
19.06.2021 г. в гр. С., на кръстовището между ул. „Д. П.“ и ул. „О.“, при което
вследствие виновното поведение на водач на МПС с рег. № ** **** ** с
валидна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното
дружество, са нанесени имуществени щети върху МПС с рег. № ** **** **,
за което ПТП е образувана щета при ищеца и същият е заплатил сумата в
размер на 4392,20 лв. като застрахователно обезщетение на доверен сервиз,
където е ремонтиран автомобилът и от където е предоставен на собственика
заместващ автомобил. Посочва се, че съгласно клауза Е в Общите условия
застрахователят покрива и разноските по предоставяне на заместващ
1
автомобил в слувай на настъпване на застрахователно събитие. Поддържа, че
до ответника е изпратена покана за заплащане на сумата, заедно с 15 лв.
ликвидационни разходи, като същият е изплатил сумата в размер на 3976,60
лв. Неизплатена остава регресната претенция в размер на 430,60 лв.
Претендира разноски.
Отговор на исковата молба е постъпил в едномесечния законоустановен
срок, с който искът се оспорва като неоснователен. Признава се факта, че в
срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка
„Каско” е настъпило пътнотранспортно произшествие на 19.06.2021 г. в гр.
С., на кръстовището между ул. „Д. П.“ и ул. „О.“, при което вследствие
виновното поведение на водач на МПС с рег. № ** **** ** с валидна
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответното дружество, са
нанесени имуществени щети върху МПС с рег. № ** **** **, за което ПТП е
образувана щета при ищеца и същият е заплатил сумата в размер на 4392,20
лв. като застрахователно обезщетение на доверен сервиз, където е ремонтиран
автомобилът и от където е предоставен на собственика заместващ автомобил.
Посочва се, че е получена покана, по силата на която се твърди, че е
изплатена сумата изцяло в дължимия размер за поправка за увреденото МПС.
Оспорва се да се дължи по регрес заплащане на сумата за предоставен
заместващ автомобил. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно
разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
2
обстоятелства.
С доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско” е настъпило пътнотранспортно
произшествие на 19.06.2021 г. в гр. С., на кръстовището между ул. „Д. П.“ и
ул. „О.“, при което вследствие виновното поведение на водач на МПС с рег.
№ ** **** ** с валидна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с
ответното дружество, са нанесени имуществени щети върху МПС с рег. № **
**** **, за което ПТП е образувана щета при ищеца и същият е заплатил
сумата в размер на 4392,20 лв. като застрахователно обезщетение на доверен
сервиз, където е ремонтиран автомобилът и от където е предоставен на
собственика заместващ автомобил. До ответника е изпратена от ищеца покана
за заплащане на горепосочената сума, заедно с 15 лв. ликвидационни разходи,
като ответникът е изплатил сумата в размер на 3976,60 лв.
Спорен по делото е единствено въпросът разходите за предоставяне на
заместващ автомобил са ли вреди, намиращи в причинна връзка с процесното
ПТП, тоест отговаря ли ответникът за направените от ищеца разходи за
предоставяне на заместващ автомобил – релевантен материалноправен въпрос
е всички обезщетени от ищеца вреди намират ли се в причинна връзка с
процесното ПТП.
От приетите по делото доказателства, включително относно наема на
заместващия автомобил, се установяват възложените в доказателствена на
ищеца тежест факти и обстоятелства, касателно основанието за предоставяне
на заместващ автомобил на собственика на увредения автомобил. От
приложената полица да застраховка Каско и допълнителната клауза Е плюс
заместващ автомобил се установява, че в случай на настъпване на
застрахователно събитие и при изпълнение на изрично посочени условия,
застрахователят се е задължил да предостави на застрахования услугата
заместващ автомобил.
Съгласно чл. 493, ал. 1 от КЗ застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, вреди
вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство
по време на движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива: 1.
3
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане
или смърт; 2. вредите, причинени на чуждо имущество; 3. пропуснатите
ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането; 4.
разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенция по т. 1
– 3, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования;
5. лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.
Съгласно клауза Е + от договора чл. 2, ал. 1, застрахователят /ищцовото
дружество/ предоставя на застрахования "заместващ автомобил" в случай на
настъпване на застрахователно събитие и при наличие на посочените там
условия.
Установява се от представеното с исковата молба /л. 19 доказателство –
възлагателно писмо за заместващ автомобил, че такъв действително е бил
предоставен на застрахования от страна на ищеца. С оглед съдържанието на
това писмо, предоставянето на заместващ автомобил е обусловено от факта на
претърпяното по вина на застрахования при ответника /въззивник/ ПТП и
необходимостта от извършване на ремонт за остраняване на щетите по
застрахованото при ищеца имущество от доверен на застрахователя сервиз.
По отношение размера на цената за ползването на заместващия
автомобил по делото е представена фактура от 19.08.2021 г. (л. 24) на
стойност 930,98 лв. с вкл. ДДС.
С оглед изложеното следва да се приеме, че се касае за имуществена
вреда, която е пряка и непосредствена последица от процесното
застрахователно събитие. Увреденото застраховано имущество е било
предадено в доверен на застрахователя сервиз за извършване на ремонтни
дейности, което обстоятелство не е спорно по делото. За периода, докато
автомобилът се е намирал в сервиз, собственикът му е бил лишен от
възможността да ползва имуществото си, с оглед което следва да се приеме,
че последният обективно се е нуждаел от заместващ автомобил. Цената на
ползването на тази услуга съгласно издадената фактура е в размер на 930,98
лева. Установява се, че за периода до 13.08.2021 г., когато автомобилът е
върнат на ползващото се по застраховката лице съгласно приемо-
предавателен протокол от посочената дата, необходимостта от заместващ
автомобил за увредения е била налице.
Съгласно данните от заключението на САТЕ, което съдът кредитира
4
като обективно и компетентно дадено, средната цена за наемане на автомобил
на ден към датата на настъпване на събитието е в размер на 35,35 лева. В
конкретния случай от доказателствата по делото е установено, че заместващ
автомобил е ползван. Възлагателното писмо за ползване на тази услуга е
издадено на 15.07.2021 г., а застрахованият автомобил е върнат на
собственика му на 13.08.2021 г. Предвид ограничението на клауза "Е+" и
изричното записване в писмото, че автомобил се предоставя за до 30
календарни дни, следва да се приеме, че този разход за застрахователя е
установен в производството и стойността му не надвишава средните пазарни
цени за периода.
Предвид изложеното по-горе, следва да се приеме, че ищецът се е
суброгирал в правата на увреденото лице до сумата, заплатена като
застрахователно обезщетение по договора за имуществена застраховка
"Каско".
Следователно заплатеното обезщетение за разходи за наем на
заместващ автомобил представлява имуществена вреда за застрахования по
смисъла на чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ /присъщ реален разход по смисъла на чл. 400,
ал. 2 КЗ/, явяваща се пряка и последица от увреждането, подлежаща на
възстановяване от застрахователя по Гражданска отговорност по пътя на
регреса по чл. 411 КЗ.
Възражението на ответника за обратното и отказът му да заплати тази
вреда са в противоречие с обезщетителния и обезпечителния характер на
застраховката Гражданска отговорност, чието основно предназначение е да
репарира в рамките на застрахователната сума реално възникналите за
третото увредено лице вреди, за които съществува основание да бъде
ангажирана гражданската отговорност на застрахования деликвент.
Оставането на застрахования собственик без автомобил за
продължителен период от време и неудобството от тази липса представлява
според настоящия съдебен състав пряк и непосредствен резултат от
непозволеното увреждане – ПТП – по смисъла на чл. 429, ал. 2, т. 1 КЗ, което
е причинено виновно от застрахования при ответник водач на автомобила.
Размерът на обезщетението за тези вреди във вид на пропуснати ползи попада
в обсега на лимита на отговорността по застраховката Гражданска
отговорност, поради което няма основание същите да не се поемат от
5
застрахователя по задължителната застраховка Гражданска отговорност на
виновния водач. Заплатеното обезщетение за наема на заместващия
автомобил, предоставен на собственика на увредения автомобил от
процесното застрахователно събитие не попада и в обсега на чл. 494 КЗ, в
които случаи застрахователят по застраховка Гражданска отговорност може
да откаже да заплати застрахователно обезщетение. Доказателствата,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, сочат недвусмислено и
категорично на извода, че заплатения от ищеца наем за заместващ автомобил,
предоставен на собственика на увредения при ПТП автомобил, съставлява
имуществена щета, която е пряк и непосредствен резултат от увреждането,
причинено от деликвента, водача на увреждащия автомобил, за която същият
следва и да отговаря. В случай, че на застрахования не бил предоставен
заместващ автомобил, за който застрахователят по застраховка "Каско" бил
заплатил наем за ползването, то същия за периода на ремонта на увредения
автомобил, увреден при процесното ПТП, следвало да ползва или услугите на
таксиметрови фирми, или градски транспорт, да наеме автомобил за своя
сметка от "Рент-а-кар" или да използва предоставен за ползване от трети
лица, автомобил, което щяло да му причини допълнителни неудобства,
неприятни емоции и притеснения във връзка с ежедневните му задължения и
ангажименти.
Следва да се вземе предвид, че непосредствени и преки са онези вреди,
които по време и място следват противоправния резултат. 3аконодателят
предвижда в случаите, когато се ангажира гражданската отговорност на
длъжника, той да отговаря само за онези вреди, които са по причина на
неговото противоправно поведение /непозволено увреждане или неизпълнено
договорно задължение/, за които вреди причинната връзка не се прекъсва.
Причинната връзка се разглежда като необходимо следствие на конкретно
човешко деяние, ако вредата закономерно произтича от самото деяние, тоест
между вредата и деянието има причинна връзка, когато деянието е решаващо,
вътрешно необходимо, /а не случайно/, свързано с резултата, ерго
закономерно води до настъпване на вредоносните последици.
Следователно от значение е конкретното проявление на действието или
бездействието на деликвента, което съставлява пряка и непосредствена
причина за причинените вреди.
6
В конкретния случай не може да бъде споделена тезата, че вредите,
представляващи разходи във връзка с наемане на заместващ автомобил не са
в пряка и непосредствена причинноследствена връзка с процесното ПТП,
след като невъзможността да се ползва личния автомобил е именно поради
ПТП, причинено от водача по застраховка Гражданска отговорност сключена
с ответното дружество. Това е така, защото е засегнато имуществото на
увреденото лице /като съвкупност от права, задължения, фактически
състояния и пр. / ако автомобилът не беше увреден, нямаше да се наложи
ремонта му и собственикът му щеше да продължи да го ползва. Самият
ремонт изисква престой в сервиз и до отремонтиране автомобилът не може да
се ползва, което представлява загуба за собственика.
От горното следва, че предявеният следва да се уважи в пълния
предявен размер.
По разноските:
При този изход на делото ищецът има право на разноски. Ответникът
дължи на ищеца разноски в размер на 400 лв., съобразно представените
доказателства.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411 КЗ ЗАД (ФИРМА), ЕИК ********* да
заплати на (ФИРМА), ЕИК ******** сумата в размер на 430,60 лв.,
представляваща регресна претенция за изплатено от ищцовото дружество
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка и ликвидационни
разходи във връзка с вреди, причинени на МПС с рег. № ** **** ** в резултат
на ПТП, настъпило на 19.06.2021 г. в гр. С., на кръстовището между ул. „Д.
П.“ и ул. „О.“, вследствие виновното поведение на водач на МПС с рег. № **
**** ** с валидна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с
ответното дружество.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК (ФИРМА), ЕИК
********* да заплати на (ФИРМА), ЕИК ******** сумата в размер на 400
лв., представляваща съдебни разноски.
7
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8