О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 711
гр. Пловдив 12.12.2019г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА
ВЕЛИНА АНТОНОВА
при
участието на секретаря НЕЛИ КИРИЛОВА, в присъствието на прокурора ЯСЕНКА ШИГАРМИНОВА като разгледа ВЧНД № 451/19г. по описа
на съда, докладвано от съдия СТОЙНОВА, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда на глава XXI от НПК – чл.436 ал.2 от НПК.
Образувано е по постъпила от Б. и Е. К., чрез пълномощник
– адв. М., жалба против протоколно определение от 15.08.2019г., постановено по ЧНД
№352/19г. по описа на ОС – П., с което е
оставена без уважение молбата за съдебна реабилитация на наследодателя на
молителите А. Б. К. по осъждането му с Присъда №1/19.02.1945г. по н.д. №1/1945г.
на 6 – ти петчленен състав на Народния съд в гр. П.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност
на атакуваното определение, като се иска същото да бъде отменено и да се
постанови ново, с което се постанови съдебна реабилитация по отношение на
посоченото осъждане на наследодателя на молителите А. Б. К.. Според изложеното
в жалбата, по отношение на осъждането на К. не следва да се изисква да са
настъпили визираните в чл.87 от НК предпоставки, тъй като те обективно не са
могли да настъпят, поради което се иска тези предпоставки да се игнорират като
изискуеми се от съда. Навеждат се и доводи за това, че присъдата е била
неправилна, незаконосъобразна, необоснована, че наследодателят на молителите е
бил невинен по предявеното му обвинение, за което е осъден, в подкрепа на което
становище са приложени писмени, нотариално заверени декларации, от различни
лица.
В съдебно заседание жалбоподателите лично и чрез
защитника си адв. М. поддържат така
подадената жалба по съображенията, изложени в нея. Допълват, че са правени
опити за сезиране на Главния прокурор, който да поиска преглед по реда на
надзора на постановената присъда, но такова производство не е проведено.
Представителят на Апелативна
прокуратура – Пловдив взема становище, че подадената жалба е неоснователна и моли
да не се уважава. Счита, че няма основание да се игнорират визираните в чл.87
от НК предпоставки, с които законът обвързва основателността на искането за
реабилитация по чл.88 от НК. А тъй като те не са изпълнени за наследодателя,
според прокуратурата, няма как като основателна да се квалифицира подадената от
наследниците му молба за реабилитация.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, проверявайки законосъобразността и обосноваността на атакуваното
определение, намира и приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирани лица –
наследници на А. Б. К., на които законът – чл.88 от НК, дава процесуална
легитимация да поискат съдебна реабилитация на своя наследодател. Резонно, една
от процесуалните предпоставки да се иска такава реабилитация е наличието на
безспорни доказателства, че наследодателят е бил осъден, което се установява
като несъмнен факт по делото въз основа на справката за съдимост на А. Б. К. и
приложената Присъда №1/19.02.1945г. по
н.д.№1/1945г. на 6 – ти петчленен състав на Народния съд в гр. П. Правният интерес на молителите се обуславя и
от обстоятелството, че деянието, предмет на постановената присъда не е било амнистирано,
липсват доказателства присъдата да е отменена по реда на надзора, възможност за
което е съществувала до 30.06.2000г. В настоящия казус има още една особеност,
която следва да се отрази, а именно факта, че искането, отправено от молителите
К. не е първо такова. Същото искане с правно основание чл.88 от НК – за
реабилитация на наследодателя им А. К., е правено от наследниците и през
2012г., като с определение по ЧНД №37/2012г. по описа на ОС – Пазарджик,
потвърдено с определение по ВЧНД №65/2012г. на АС – Пловдив, молбата е оставена
без уважение. Доколкото обаче, според
чл.436 ал.4 от НПК, при отказ да се уважи подадена молба за реабилитация, нова
молба може да се подаде отново най – рано след една година, следва да се
приеме, че наличието на предходно съдебно произнасяне по същия въпрос не е
процесуална пречка за сезиране и произнасяне на съда по подадена седем години
по-късно молба със същото правно основание. Друг е въпроса, дали в подадената
нова молба са изложени новонастъпили обстоятелствата, различни от тези, налични
през 2012г. и послужили като основание на съдилищата да откажат съдебна
реабилитация на наследодателя на молителите, по който въпрос мотиви ще се
изложат по-долу. Поради изложеното до тук депозираната пред ОС – Пазарджик
молба за съдебна реабилитация, респективно, подадената жалба пред този съд
следва да се квалифицират като процесуално ДОПУСТИМИ, но разгледани по същество
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Безспорни се явяват фактите,
извличащи се от справката за съдимост на А. Б. К. и от приложената присъда, според
които с Присъда № 1 от 19.02.1945 г. по наказателно дело № 1/1945 г. на
Народния съд в гр. П., К. е бил признат за виновен в това, че за времето от
1.01.1941г. до 03.09.1944г., като шофьор, доброволно е служил и предавал на
полицията, жандармерията и войската такива сведения, които са се отнасяли до
безопасност или важни интереси на партизаните или други борци за народни
свободи. За това и на основание чл. 2, т. 8 от Наредба-закон за съдене от
Народен съд виновниците за въвличане на България в световната война срещу
съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея /наричана по - долу Наредба –
закон/е осъден на смърт и глоба 500.000 лева, заменима при несъбираемост с
6-месечен тъмничен затвор, а на основание чл. 30 от Наредбата-закон К. е лишен
от права завинаги и е конфискувано имуществото му в полза на държавното
съкровище. Присъдата е изпълнена на 20.02.1945г.
Произнасянето по предмета на
делото налага на първо място да се проследи, макар и не обширно и изчерпателно,
актуалното и относимо към направеното от молителите искане, законодателство. Обявявайки
по законодателен път, чрез разписаното в ЗПГРРЛ, че на определени лица следва
да се признае пълна политическа и гражданска реабилитация, законодателят
изрично е изключил от кръга лица, за които такава реабилитация е дадена, тези,
които са осъдени по Наредбата – закон от Народен съд през 1944г. – 1945г. –
чл.1 т.1 от Закона, с изключение на осъдените от Трети тринадесетчленен състав
на Народния съд по н.д. №3/1945г., сред които А. К. не е. Отново, по силата на
волята на законодателя, деянието, за което К. е бил признат за виновен и
осъден, е изключено от обхвата на амнистията, дадена със Закона за амнистията
от 1964г. и от 1991г., като изрично е посочено, че не се амнистират осъдените
на доживотен затвор или смърт, а именно последното е наложеното на
наследодателя на молителите наказание. По делото липсват данни, по инициатива
на Главния прокурор, производство по преглед по реда на надзора на
постановената спрямо наследодателя А. К. присъда да е провеждано. Налице са
решения на ВС, с обект присъди, постановени в посочения период 1944г. – 1945г.
от Народния съд по Наредбата – закон - Решение №243/12.04.1996г., 2 н.о. и
Решение №172/26.08.1996г. Прочитът им говори, че частичната отмяна на
постановени от Народния съд присъди / само тези, постановени от Първи и Втори
тринадесетчленни състави/ е мотивирана с констатации за необоснованост и липса
на доказателствена обезпеченост на предявените обвинения и тяхната обективна и
субективна съставомерност, като дори с Решение №243/12.04.1996г., 2 н.о.
постановената от Народен съд, 2 състав, присъда от 01.02.1945г. по н.д.
№2/1944г. е отменена само частично, по отношение на осъдените с нея 124 лица, а
по отношение на 2 лица е оставена в законна сила. В тази връзка, тук е мястото
да се отбележи, че в това производство, този съдебен състав, не разполага с
правомощията и компетенциите, които ВС е имал в производствата по преглед по
надзора на влезли в законна сила присъди. Ето защо, една значителна част от
наведените в жалбата, респективно в молбата за реабилитация, доводи и
съображения не могат да бъдат обект на анализ и правен коментар в настоящето
производство, същността, значението и последиците от което, както и кръга от
компетенциите и правомощията на съда, са ясно разписани в закона – чл.85 –
чл.88а от НК, чл.433 – чл.436 от НПК и трайно установени, според правната
теория и съдебната практика. Доводи относно неправилност, незаконосъобразност,
фактическа и правна необоснованост на постановената спрямо наследодателя на
молителите присъда, относно законността на съда, произнесъл тази присъда и противоконституционността
на Наредбата – закон, по която наследодателят е осъден, както и относно
виновността/невинността на осъденото лице, са недопустими и неотносими към предмета
на настоящето дело. Настоящият състав, в това производство е лишен от
възможността да приложи исканите от молителите правомощия и да вземе становище
относно законността на формирания съдебен състав, законосъобразността,
правилността и обосноваността на постановената спрямо А. К. присъда.
Неотносими, а и негодно доказателствено средство, тъй като
представляват свидетелски показания в писмен вид, са и приложените към молбата писмени декларации
на отделни лица, които не съдържат релевантна за предмета на делото информация,
относима към визираните в чл.87 от НК предпоставки за допускане на съдебна реабилитация.
Впрочем, идентично становище е застъпвано и от Конституционния съд, който с Определение № 3 / 14 юли 1994 г. по к. д. №
7/94 г. е отклонил като недопустимо искането на Върховния съд на Република
България за установяване несъответствие на Наредбата-закон за съдене от Народен
съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи
и за злодеянията, свързани с нея, с Конституцията на Република България, с
международните договори, по които България е страна, и с общопризнатите норми
на международното право. В определението се сочи, че неблагоприятните последици
от прилагането на този закон може да се поправят по законодателен ред, а правилността на постановените по тази
Наредба – закон присъди и отстраняване на допуснатите в наказателните производства
грешки може да стане в производство по
преглед по реда на надзора на тези присъди. В този смисъл искането на молителите,
включително заявено и в тази инстанция - да се приеме от съда, че
наследодателят им неправилно е бил обвинен и осъден, тъй като е бил невинен, не
държи сметка и за същността на реабилитацията по националното право и кръга от
въпроси, които се обсъждат в производството. Реабилитацията е институт, чрез
който се заличава осъждането на едно лице и се отменят за в бъдеще последиците,
които законите свързват със самото осъждане, но в производство по съдебна
реабилитация осъдените не се признават за невинни и не се оправдават по
предявените им обвинения.
След като наследодателят на
молителите не е бил реабилитиран по законодателен път, със закон или друг нормативен
акт, с който да е била прогласена отмяна на всички присъди, постановени от Народния
съд в посочения период и след като постановената спрямо него присъда не е била
отменена по съдебен ред, за наследниците на А. К. е останала единствената
възможност да претендират съдебната му реабилитация по реда на чл.88 от НК,
т.е., да докажат и установят, че предвидените от законодателя в чл.87 от НК
предпоставки за съдебна реабилитация са настъпили. Поначало, реабилитацията,
така, както е разписан закона, предпоставя
наличието на живо лице, което в течение на три години от изтичане срока
на наказанието – основното и кумулативно наложеното, да не е извършило друго
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, да
е имало добро поведение, да е възстановило вредите от умишленото си
престъпление. Така очертаното говори, че за лица, осъдени на доживотен затвор
или смърт, освен ако наказанията не са опростени или осъдените помилвани,
действащият закон не допуска реабилитацията им, защото обективно предпоставките
за реабилитирането им не могат да се покрият от тези лица / в този смисъл е и
становището, изразено в кн. „ Реабилитацията по българското наказателно право“
с автор д - р по право Р.И./. Тоест, липсва действаща правна норма, уреждаща
предпоставките за реабилитация на лице, осъдено на доживотен затвор или смърт. В
тази връзка, не може да се сподели тезата, че конкретно по отношение на А. К. е
налице изключение от изискването, за да се постанови съдебна реабилитация да са
покрити, предвидените в чл.87 от НК законови предпоставки, тъй като това би
било израз на неравнопоставеност между отделни осъдени лица, заявили претенция
да бъдат реабилитирани с акт на съда. Така че в казуса следва да се установи дали
изискванията на чл.87 от НК са изпълнени и това изискване важи и в
производството по чл.88 от НК, образувано по искане на наследници на осъден
наследодател. Нещо повече, в самата разпоредба – чл.88 от НК изрично е
посочено, че тези предпоставки следва да се изпълнени не изобщо някога във
времето, а към момента на смъртта на наследодателя, тъй като е отразено, че
реабилитацията е допустима само, ако наследодателят е имал / а не има
понастоящем/ право на това. Именно в това се корени несъгласието на този състав
със становището, изложено в приложените към жалбата съдебни решения, които
обсъждат наличието на законовите предпоставки по чл.87 от НК към момента на подаване на молбата за
съдебна реабилитация, респективно, коментират давностните срокове,
предвидени за изпълнение на наказанията с имуществен характер – например глоби.
Няма съмнение, че към момента на смъртта на наследодателя на молителите -
20.02.1945г., за него не са били налице основания за реабилитирането му по
съдебен път, поради което и няма основание той да бъде реабилитиран по искане,
отправено от неговите наследници 74 – години след това.
Всички приложени от
молителите съдебни актове, съдържащи становище в обратния смисъл, са
постановени от съдилища с по-нисък ранг от настоящия и съвсем не са
задължителни за Апелативния съд. Нещо повече, прегледът в публично достъпната
информация, относно „съдбата“ на тези съдебни актове показва, че по-голямата част
от тях изобщо не са били обект на съдебен контрол пред горестоящ съд, а тези,
които са били атакувани са отменени. Например с Решение №8/15.01.2016г. по
в.ч.н.д.№449/2016г. по описа на АС – В. е отменено определение
№413/27.11.2015г. по ч.н.д. № 337/2015г. по описа на ОС – Ш. / приложено от
жалбоподателите/, с което допусната от окръжния съд съдебна реабилитация на
осъден на смърт по силата на постановена през 1945г. присъда от В. областен
народен съд, е отменена от Апелативния съд и е отказана съдебна реабилитация по
мотиви, частично припокриващи се с изложените до тук. В това решение на АС – В.
има позоваване и на Решение №114/2008г. по н.д. №69/2008г., с което първо н.о. на
ВКС е оставил без разглеждане жалба срещу въззивно решение на АС-В. по ВЧНД
№443/2007г., с което е отказана съдебна реабилитация на наследодателя на молителката.
ВКС не се е произнесъл по правилността на съдебния акт, като е приел, че липсва
възможността за касационна проверка на решението на АС-В., но са изложени
доводи в подкрепа на извода за липсата
на право на реабилитация на осъденото лице. Така че не може да се сподели и становището,
че съществува съдебна практика и то трайна и утвърдена в смисъла, в който
молителите сочат, в подкрепа на което са приложили и копия от съдебни актове.
На последно място, но не по
значение, не може да се подмине без коментар наличието на влязло в законна сила
съдебно решение, с което молбата за съдебна реабилитация, подадена от същите
молители, е оставена без уважение. Както се каза вече, законът дава възможност
нова молба за съдебна реабилитация да се подаде една година, след предходен
отказ за реабилитиране, но следва да има промяна в обстоятелствата, на които
молителите са се позовали и от които черпят доводи за основателност на искането
си. Без никакво съмнение, в сега подадената молба за реабилитация, не се сочат
нови, различни от обсъжданите вече от предходни съдебни състави обстоятелства,
а постановяване на съдебен акт с различен резултат, при едни и същи
предпоставки и на базата на едни и същи доказателства, би означавало да се
ревизира незаконосъобразно влязло в законна сила определение, което е
задължително за всички – чл.413 от НПК.
Посоченото до тук мотивира настоящия
съдебен състав да счете, че атакуваното определение е правилно и
законосъобразно и като такова следва да се потвърди, за което и
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 15.08.2019г.,
постановено по ЧНД №352/19г. по описа на ОС – Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: