МОТИВИ към НОХД №595/2016 г.:
Обвинението е против подсъдимия С.Д.Л.
*** за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 във връзка с чл.194, ал.1 във
връзка с чл.29, ал.1, б.”а” и "б" във връзка с чл.18, ал.1 от НК.
Подсъдимият се обвинява за това, че на 31.01.2016 г., в
гр.Пазарджик, при условията на опасен рецидив е направил опит да отнеме чужди
движими вещи – лаптоп „Асус“ 7.5 инча на стойност 550 лв., таблет „Дива“ 6 инча
на стойност 140 лв., цифров фотоапарат „Канон“ на стойност 100 лв., мъжка
раница „Венгер“ на стойност 40 лв., мъжко кожено яке на стойност 56 лв., 2 бр.
платнени якета на стойност 50 лв., мъжко зимно яке на стойност 30 лв., 4 бр.
мъжки кожени обувки на стойност 40 лв., чифта дамски обувки на стойност 10 лв.
и 2 бр. дамски чадъри на стойност 10 лв., всичко на обща стойност 1 026
лв. от владението на В. Павлов П. и Б.Н.В. – П. ***, без тяхно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало недовършено по
независещи от дееца причини.
При проведеното съкратено съдебно следствие
по реда на Глава двадесет и седма от НПК подсъдимият С.Л. прави самопризнание
съобразно чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в обвинителния акт, като се съгласява да не
се събират доказателства за тези факти.
Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и
при съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие
за установено следното:
Пострадалите свидетели В. и Б.П. живеели в
апартамент, намиращ се в гр.Пазарджик, бул.„България“ №46, ет.3, в близост до
църквата „Света Богородица“. Външната входна врата на кооперацията била
масивна, метална и всеки живущ имал ключ за нея. По принцип тя редовно се
заключвала, но имало случаи нерядко когато стояла отворена и незаключена.
Вратата на жилището на пострадалите била масивна, дървена, с обикновена
секретна брава, която те невинаги заключвали, доверявайки се на обикновено заключената
входна врата на кооперацията.
На 31.03.2016 г., около 18.40 вечерта подсъдимият С.Л.
употребил известно количество алкохол, след което тръгнал из гр.Пазарджик с цел
да извърши кражба от нечий дом. Така той минал покрай жилищната кооперация на
пострадалите П. и влязъл вътре през незаключената входна врата. След това
започнал да проверява за отключени врати и се качил до жилището на
пострадалите. Там установил, че входната врата на дома им била отключена и така
проникнал в антрето на апартамента. В същото по това време се намирали лаптоп
„Асус“ 7.5 инча, таблет „Дива“ 6 инча, цифров фотоапарат „Канон“, мъжка раница
„Венгер“, мъжко кожено яке, 2 бр. платнени якета, мъжко зимно яке, 4 бр. мъжки
кожени обувки, чифта дамски обувки на стойност и 2 бр. дамски чадъри,
собственост на свидетеля В.П. и съпругата му свидетелката Б.П..
Преди това пострадалият В.П. се бил върнал за
малко от гр.Пловдив и смятал да излезе отново по работа. По тази причина той не
заключил входната врата на апартамента като бил седнал да изпие едно кафе и
разговарял със съпругата си, която също си била вкъщи. Докато разговаряли,
свидетелката Б.П. видяла подсъдимия С.Л., който бил влязъл в тяхното антре. Тя
се изплашила и извикала, след което свидетелят В.П. подгонил подсъдимия вън от
жилището и надолу по стълбите. Пострадалият успял да настигне подсъдимия Л.,
който бил клекнал в ъгъла до заключената входна врата на кооперацията, и го
хванал за якето. В този момент вратата била отключена от влизащ в сградата съсед
на П., поради което С.Л. успял да излезе. Свидетелят В.П. успял да го настигне
след няколко метра и отново го хванал за якето. Подсъдимият обаче се дърпал
енергично, при което якето му останало в ръцете на пострадалия, а самият Л.
избягал в посока градинката на близката църква „Света Богородица“. Свидетелят В.П.
сигнализирал за инцидента на тел. 112 като на пристигналите на място полицаи –
свидетелят Борислав Ангелов и колегата му Георги Тасев предал якето на подсъдимия,
в което имало негови документи, и дал подробности за случая. При кратък оглед
наоколо полицаите установили подсъдимия С.Л., който се намирал на пейка в
градинката на църквата „Св. Богородица“. Л. бил задържан, след което свидетелят
Иван Вълчев – служител в сектор „Криминална полиция“ при РУ на МВР Пазарджик му
снел писмено обяснение. Пред свидетеля Л. разказал за стореното от него в
подробности и за начина на задържането му.
По делото била назначена съдебно-оценъчна
експертиза, според чието заключение общата стойност на вещите, които подсъдимият
С.Л. е имал намерение да отнеме от дома на пострадалите П. е 1026 лв. по
пазарни цени към инкриминираната дата с приспаднато овехтяване.
Видно от справката за съдимост на подсъдимият Л., същият е бил осъждан повече пъти
на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, част от които на повече
от една година лишаване от свобода, които са търпени ефективно.
В този смисъл същият е извършил
настоящото деяние при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а”
и “б” от НК.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
самопризнанието на подсъдимия и доказателствата събрани на досъдебното
производство, а именно показанията на свидетелите В.П., Б.В.-П., Борислав
Ангелов, Иван Вълчев, заключението на оценъчната експертиза, както и писмените
доказателства приложени по делото.
Всички събрани по делото доказателства са еднопосочни и непротиворечиви и водят до единствен и категоричен извод
за виновността на подсъдимия Л..
При
така установената фактическа обстановка, съдът
прие, че подсъдимият С.Д.Л. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на чл.196, ал.1, т.1 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.”а”
и "б" във връзка с чл.18, ал.1 от НК, като на 31.01.2016
г., в гр.Пазарджик, при условията на опасен рецидив е направил опит да отнеме
чужди движими вещи на обща стойност 1 026 лв. от владението на В. Павлов П.
и Б.Н.В. – П. ***, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини.
Изпълнителното
деяние на второто престъпление се характеризира с
действия, които първо са насочени към отнемане на вещта от владението на нейния
собственик (владелец или държател), и второ - които са насочени към установяване
на свое владение върху веща. С извършване на
действията на влизане в апартамента с ясно определена цел, да отнеме
каквото намери, подсъдимият е
започнал изпълнителното деяние за отнемане вещите от
владението на нейния собственик. Изпълнителното деяние с установяване на свое
владение върху вещите,
предмет на кражбата, от страна на дееца
обаче не останало недовършено, поради
появата на собствениците на предмета на деянието. Затова
квалификация на това деяние представлява
опит за кражба, като същото е останало недовършено по независещи от дееца
причини. Същото се наказва, като за довършено деяние.
При
извършване на деянието подсъдимият е действал при пряк умисъл,
като е съзнавал всички обективни елементи на състава и
е искал настъпването на общественоопасните последици.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия С.Л. за извършеното от него деяние съдът се
ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54
от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената опасност на кражбата, която е
висока. Това са едни от най-често срещаните престъпления, заемащи голям дял
сред ръста на обществената престъпност в страната.
Съдът прецени и обществената опасност на конкретното
деяние, която е сравнително висока, като се има предвид начина на извършване.
Подбудите за извършване на деянието се коренят в незачитането
на установения правов ред в страната.
При преценката на обществената опасност на подсъдимия,
съдът взе предвид характеристичните данни за същия, които са отрицателни.
Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът прецени съдействието за изясняване на фактическите
обстоятелства, с оглед направеното самопризнание, а като отегчаващи - лошите
характеристични данни, многобройните предишни осъждания, все за тежки умишлени
престъпления, основно против собствеността, последните от които изтърпени на
15.04.2015 г. /само девет месеца преди настоящото деяние/, сравнително високата
стойност на предмета на деянието и процесуалното поведение на подсъдимия,
изразяващо се във формално признание за вина, без критично отношение към
извършеното.
Съдът счете, че за постигането на целите на наказанието
по чл.36 от НК – личната и генералната превенции и съобразно изискванията на
чл.373, ал.2 от НПК, следва на подсъдимия С.Д.Л.
да се наложи наказание при условията на чл.58а, ал.1 от НК, а
именно ТРИ ГОДИНИ И
ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
След редукцията по правилата на чл.58а, ал.1 от НК за намаляване с 1/3
съдът наложи наказание на подсъдимия С.Д.Л.
от ДВЕ ГОДИНИ И
ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Като прецени данните за личността на подсъдимия Л., както и предишните осъждания съдът счете, че
за неговото поправяне и превъзпитание е необходимо наказанието лишаване от свобода
да се изтърпи ефективно, тъй като институтът на условното осъждане по смисъла
на чл.66 от НК е неприложим.
Затова на основание
чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът постанови наказанието да се търпи при първоначален СТРОГ режим
в затвор от закрит тип.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна времето
през което С.Л. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане по стража“,
считано от 01.02.2016 г.
С
оглед разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК
подсъдимият С.Л. бе осъден да заплати направените по делото разноски в размер
на 135,24 лева, платими по сметка на ОД на МВР Пазарджик, както и ДТ в размер
на 5 лева, при служебно издаване на изпълнителен лист, последните платими по
сметка на Районен съд Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: