ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 174
гр. гр. София , 26.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II-РИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и шести август, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Венелин Б. Иванов
Членове:Даниела Росенова
Николай Д. Димитров
като разгледа докладваното от Даниела Росенова Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600333 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 345 НПК.
Образувано е по частeн протест на прокурор от СП против определение на СНС,4 състав
, от 13.08.2021 г., по н.о.х.д. № 4015/2019г. С определението е разрешено на подс. М. С. С.
да напусне територията на Република България за периода от 29.08. до 7.09 .2021 г.
В протеста се излагат аргументи , че определение е неправилно.Посочва се, че не са
представени убедителни медицински документи за причините ,поради които подс.С. е
напускал страната. В настоящия случай, според прокурора, е представена единствено
покана от болница в гр. Женева, която не съдържа конкретика за това при какви
медицински специалисти има запазени часове и какво лечение ще се провежда. В протеста
се изразява мнение, че високата степен на обществена опасност на умишлените
престъпления, за които е предаден на съд подс.С. и обстоятелството, че разполага с
„огромен паричен ресурс“ биха му дали „както мотив , така и възможност да се укрие“
Предлага се да бъде отменено определението, с което е разрешено на подс.С. да напусне
пределите на Република България в периода от 29.08. 2021 г до 7.09.2021 г.
В писмено възражение защитата на подс.С. представя доказателства, от които е видно, че
подсъдимия е посещавал болница в Република Турция. Посочва се,че подсъдимия има право
на второ лекарско мнение, защото не е установено по какви причини поддържа висока
температура. За тези обстоятелства са представени медицински документи и представена
приетата форма във вид на покана за провеждане на консултации в Конфедерация
Швейцария, гр. Женева. Не се съгласява с изложеното в протеста твърдение за опасност от
1
укриване, което се основава на „ финансовия статус „ на подсъдимото лице. Посочва, че
последния е имал коректно процесуално поведение до момента и е трайно свързан с
територията на Република България.
Предлага протеста да бъде оставен без уважение като неоснователен .
Апелативният специализиран наказателен съд като се запозна с доказателствата по делото,
обжалвания съдебен акт и протеста намери за установено следното :
Протестът е неоснователен. Определението е правилно, обосновано и по същество
законосъобразно. Приложени са необходимия обем от доказателства, които съдържат
информация за здравословното състояние на подс.С..Проблемите от здравословен характер
са основателна причина да бъде уважено искането да напусне страната за да бъдат
извършени необходимите консултации с медицински специалисти. Действително подс.С.
не е представил медицински документи за предходното си пътуване в Р.Турция,но такива са
представени пред въззивната инстанция. Неоснователна и необоснована е претенцията на
държавното обвинение за съществуване на опасност от укриване на лицето в чужбина. По
делото не са събрани доказателства за реална опасност от укриване при напускане на
страната. Но са събрани безспорни данни, че подс.С. развива сериозен бизнес, с който
издържа семейство си и е трайно установен на територията на страната.
Следва да се посочи, че практиката на върховното съдилище по прилагане на чл.68 НПК
е последователна, че без наличието на безспорни данни за съществуваща опасност от
укриване в чужбина не може да се отнеме възможността на лицата да пътуват. Подс.С. има
мярка за неотклонение „парична гаранция„ която не ограничава правото му на свободно
предвижване по принцип. Тази мярка обезпечава коректното му отношение към воденото
съдебно производство срещу него и по размер е съобразена с обществената опасност на
инкриминираните му деяние.
В решение на върховната инстанция по прилагане на чл. 68 НПК този въпрос се посочва :
„Мерките за процесуална принуда следва да обезпечат нормалното протичане на
наказателния процес и реализирането на наказателната отговорност на обвиняемото лице.
Коментираната забрана за напускане пределите на страната, също както мерките за
неотклонение и другите мерки за процесуална принуда, е свързана с известно ограничаване
в обществен интерес на правата на личността и в частност правото на свободно
придвижване. Законова предпоставка за продължаващото й изпълнение, по аргумент от чл.
68 ал.6 НПК , е констатацията, че е налице опасност от укриване на обвиняемия извън
страната.“
Следва да се обърне внимание, че пред първата инстанция е представено копие от
самолетен билет л.2937 с.д., от което е видно, че е за пътуване на 28.08.2021 г., 13.40 часа.
2
Молбата на адв. А.П. е с искане за разрешение за напускане на страната за времето от
29.08.2021 до 7.07.2021 г. , както е и уважена от съда. Въззивният съд няма правомощие да
изменя съдебният акт, когато е въз основа на отправеното искане на страните, в
производство по чл.68 ал.7 НПК , дори по силата на служебното начало.
По тези съображения въззивния съд намира, че определението от 13.08.2021 г.,като
правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.345 ал.1 НПК Апелативен Специализиран
Наказателен съд , 2 въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определението от 13.08.2021 постановено по н.о.х.д № 4015/2021г. , 4
състав, СНС.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3