№ 267
гр. Кюстендил, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Йоана Н. Такова
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело №
20241500500281 по описа за 2024 година
„МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „***“ №4, вх. А, ет. 5, обжалва Решение № 228/29.02.2024г., постановено от
Районен съд – Кюстендил по гр.д.№ 2127 по описа за 2023г. на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС - Кюстендил е отхвърлил
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.143 ЗЗД и чл.86 ЗЗД,
предявени от „Мъни Плюс Корп“ ЕАД /с предишно наименование „Състейнъбъл Бизнес
Солюшънс“ АД/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „***“ № 4,
вх. А, ет. 5, представлявано от изпълнителните директори *** и ***, срещу В. Л. Б., ЕГН
**********, с адрес: с. Караджово, общ. Садово, обл. Пловдив, ул. „1-ва“ № 5, с искане да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 117 лева,
представляваща неплатена от ответника сума по Договор за продажба на изплащане №
*********/03.05.2019г., която сума е заплатена от „Мъни Плюс Корп“ ЕАД /с предишно
наименование „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД/ на „А1 България“ ЕАД в качеството
му на поръчител, съгласно сключен между последните Договор за поръчителство от
07.11.2014г., както и сумата в размер 29,02 лева – мораторна лихва за забава за периода от
21.12.2020г. до 01.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от
1
подаване на заявлението до окончателно заплащане на сумите, за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 1210/2023г. по описа на РС – Кюстендил.
С посоченото решение КнРС на основание чл.78, ал.3 ГПК във вр. с чл.38, ал.2 ЗА, е
осъдил „Мъни Плюс Корп“ ЕАД /с предишно наименование „Състейнъбъл Бизнес
Солюшънс“ АД/, ЕИК ***, да заплати на адв. С. В. М. сумата в размер на 400 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение с оглед на предоставена безплатна адвокатска
защита на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
Въззивникът обжалва постановеното първоинстанционно решение като
неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде постановено ново, с което да се уважат
предявените искове.
Твърди, че е сключен договор за поръчителство между „Състейнъбъл Бизнес
Солюшънс“ АД и „А1 България“ ЕАД. Първоначално същият е бил сключен за срок от една
година, след което срокът му е продължен няколко пъти с анекси- същите -сключени в
писмена форма, както и подписани от страните, като на основание т.З от Договора за
поръчителство „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД се е задължило в качеството си на
поръчител да обезпечи задълженията на абонати, сключили с „А1 България” ЕАД Договор
за продажба на изплащане с „А1 България” ЕАД. Предметът на договора за поръчителство
от 07.11.2014 г. се отнасял до гарантиране от страна на поръчителя „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД на вземанията на “А1 България”ЕАД от абонати по договор за продажба на
изплащане (съгласно раздел II, т.1, стр.З от Договора за поръчителство).
Сочи, че в договора за продажба на изплащане страните се договарили “А1
България” ЕАД в качеството му на продавач да прехвърли собствеността върху една или
няколко вещи срещу цена, която купувачът (абонатът) се задължава да му заплати в размера
и при условията на разсрочено плащане, а с подписването на договор за продажба на
изплащане с “А1 България” ЕАД купувачът се е задължил да заплати първоначална вноска
при предаването на вещта, а всяка следваща месечна вноска - в сроковете за плащане на
сумите по месечни таксуващи фактури, издавани за ползвани услуги по Договора за услуги.
Твърди, че вземанията, които “A1 България” ЕАД, в качеството му на продавач по
договора за продажба на изплащане, има към купувача по договора, са обезпечени чрез
Договор за поръчителство от трета страна според раздел III, т.9.1.2. Следователно в
сключения Договор за продажба на изплащане №*********/03.05.2019г. между „А1
България” ЕАД и ответника е бил индивидуализиран размерът на месечните погасителни
вноски, чието изпълнение било обезпечено с Договора за поръчителство, и предхождано от
действията на абоната за първоначално кредитно оценяване. Също така е бил определен
кредитен лимит за потребителя и след това е подписан настоящият договор между „А1
България” ЕАД и ответника, като въз основа на изготвена оценка от страна на „Състейнъбъл
бизнес солюшънс“ ЕАД и одобрение от потребителя, „Мъни Плюс Корп“ ЕАД е обезпечил
задължението на В. Л. Б. към продавача.
Излага становище по отношение липсата на доказателства за връчване на
2
уведомление по чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, като твърди, че такова е изпратено на В. Л. Б. на адрес:
гр. Кюстендил, ул. „Самуил“ 47 чрез „Български пощи“, но нямало обратна разписка, като
счита, че дори да се приемело, че уведомлението не било достигнало до знанието на
ответника, длъжникът не получава никакви права срещу поръчителя поради
неуведомяването му.
Твърди, че съгласно чл.143, ал.3 от ЗЗД ако поръчителят е изпълнил задължението,
без да уведоми за това длъжника, последният може да му противопостави възраженията,
които е могъл да направи на кредитора при изпълнението. Поръчителят по договор може да
иска връщането на онова, което кредиторът недължимо е получил.
Сочи, че според трайната практика на ВКС длъжникът и поръчителят отговарят
солидарно пред кредитора, поради което кредиторът може да претендира изпълнение от
всеки един от тях и едновременно от двамата, но няма право да получи повече от
дължимото. Поддържа, че длъжникът не получава никакви права срещу поръчителя поради
неуведомяването му. Сочи съдебна практика в тази насока.
Моли за отмяна на решението на PC – Кюстендил като неправилно и
незаконосъобразно, както и за постановяване на ново, с което да бъдат уважени предявените
искове.
Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответната
страна, в случай че надвишава минималните размери, предвидени в Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна В. Л. Б.
чрез пълномощника адв. С. В. М. АК - Пазарджик, с който се изразява становище за
правилност, законосъобразност, мотивираност на решението на първоинстанционния съд;
респ.намира същото за кореспондиращо със събраните по делото доказателства.
Въззиваемата страна твърди, че правилно първоинстанционният съд въз основа на
доказателствата по делото е приел, че към момента на извършване на плащането от страна
на „Мъни Плюс Корп“ ЕАД на 21.12.2020 г., договорът за поръчителство не е бил валиден,
тъй като на 30.09.2020 г., съобразно последно сключения анекс, той е бил изтекъл. Поради
което след като към датата на извършеното от ищцовото дружество плащане не е бил
налице валиден договор за поръчителство, то и ищцовото дружество не е имало качеството
на поръчител по валиден договор за поръчителство, респ. не е имало основание да изпълни
задължението на В. Б., възникнало след изтичане срока на договора за поръчителство, и това
изключва приложението на нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, предвиждаща, че поръчителят,
който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и
разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Сочи
се, че договорът за поръчителство не е действал към момента на плащането - 21.12.2020 г. ,
съответно липсата на дълг, който да изпълни поръчителят в срока на действие по сключения
от него договор за поръчителство, респ. изпълнение на задължение - без „Мъни Плюс Корп“
3
ЕАД да имат качеството на поръчител по валиден договор за поръчителство, води до извода,
че „Мъни Плюс Корп“ ЕАД не са имали основание да изпълнят задължението.
Иска се отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна, като бъде потвърдено
първоинстанционното решение.Претендират се разноски.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и
на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз
основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
намира за установено от фактическа страна следното:
Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в
първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт,
подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която
проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
Решението е и допустимо.
По правилността:
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната
жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл
са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд
е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на
събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като
обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.143 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД, с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумаи в
размер на съответно 117 лева, като платена от ищеца в качеството му на поръчител поради
неизпълнение на договорно задължение на ответника към трето лице- „А1 България“ ЕАД -
съконтрагент на ищеца по Договор за поръчителство от 07.11.2014г., както и сумата в размер
29,02 лева – мораторна лихва за забава за плащане на главницата за посочен период , ведно
със законната лихва върху последната от подаване на заявлението до окончателно заплащане
на сумите, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1210/2023г. по описа на РС – Кюстендил.
В срока по чл. 131 от ГПК е подаден отговор от ответната страна, в който са
изложени съображения за неоснователност на предявените искове, като се правят следните
4
възражения - твърди се, че към момента на извършване на плащането от страна на ищеца
договорът за поръчителство, сключен между него и „А1 България“ ЕАД, не бил валиден, тъй
като на 30.09.2020г., съобразно последно сключения анекс, той бил изтекъл, поради което
ищецът не е имал качеството на поръчител и това изключвало и приложението на чл.143,
ал.1 ЗЗД; отделно е направено и възражение за неуведомяване на ответника, че ищецът е
изпълнил вместо него.
За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел за безспорно
наличието на облигационно правоотношение между ответника и „А1 България“ ЕАД, въз
основа на сключен помежду им Договор за продажба на изплащане № *********, както и
обстоятелството, че са останали незаплатени суми в размер на 117 лева от страна на
ответника, които са били погасени от ищеца в качеството му на поръчител по Договор за
поръчителство от 07.11.2014 г. Първоинстанционният съд е приел, че няма пречка договор за
поръчителство да бъде уговорен за един бъдещ дълг, както е в настоящия случай, но е
следвало същият да не е бил прекратен към датата на изпълнение на задълженията от страна
на ищеца вместо ответника, докато – видно от датата на действие на последния представен
по делото Анекс към договора от 07.11.2014г., сключен на 08.08.2020г., действието на
договора за поръчителство е удължен до 30.09.2020г. Тъй като по делото е установено, че
ищецът е заплатил процесната сума на 21.12.2020г., ищецът вече не е имал качеството на
поръчител и това плащане е направено без основание, тъй като към датата на извършването
му не е налице действащ договор за поръчителство.
Доколкото в настоящото производство не са приобщени други доказателства, като
въззивният съд изцяло споделя мотивите на Кюстендилския районен съд в атакуваното
решение, в т.ч. установяващи фактическата обстановка по делото, то счита, че същите не
следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към
мотивите на първоинстанционния съд.
При наличие на данни по делото, че към момента на извършеното от ищеца плащане
срокът на договора за поръчителство е бил изтекъл, то не е доказано твърдението на ищеца,
наличието на соченото основание за плащане (посочения договор за поръчителство) , за да
заплати вместо ответника остатъкът от неплатените вноски от цената на закупения от
последния мобилен телефон, тъй като- както се посочи- не е бил налице действащ договор
за поръчителство. По делото не са представени доказателства, от който да е видно, че
определеният срок на договора е бил продължен. При това положение, не може да бъде
направен законосъобразен извод, че плащането е направено от въззивника именно в
качеството му на поръчител. Същото е направено без основание, тъй като към датата на
извършването му не е налице действащ договор за поръчителство.Предвид липсата на
соченото основание досежно претендираната главница, неоснователна се явява и
акцесорната претенция за лихва.
При този изход на въззивното производство, въззивникът следва да бъде осъден да
заплати адвокатско възнаграждение в размер 400 лв. за въззивната инстанция в полза на
процесуалния представител на въззиваемата страна, като размерът не надвишава
предвидения в Наредба №1/09.07.2004г.
На основание изложеното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 228/29.02.2024г., постановено от Районен съд –
Кюстендил по гр.д.№ 2127 по описа за 2023г. на същия съд.
ОСЪЖДА „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ ЕАД, с ЕИК ***, гр.София, да заплати на адв.С.
В. М. от АК – Пазарджик , сумата 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение с
оглед на предоставена безплатна адвокатска защита на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА на
въззиваемия В. Л. Б., ЕГН **********, в настоящото производство .
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6