№ 522
гр. Варна , 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20203100502676 по описа за 2020 година
Производството е реда на чл. 268-272 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „ Национална полиция“ ,
представлявана от гл.юрисконсулт Х. М., срещу решение № 2976/ 8.7.2020г. постановено по гр.д.
№ 17073/ 2019г. на Районен съд-Варна, с което е осъдена да заплати на Д. Н. П., сумата
1637.34лв., представляваща незаплатено дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от
233.37 часа, за периода 21.10.2016г.- 30.09.2019г., със законната лихва върху главницата от датата
на предявяване на иска- 22.10.2019г., до окончателното изплащане на задължението, и сумата
132.28лв., обезщетение за забава върху главницата, считано от падежа- 01.11.2016г. до подаване
на исковата молба, на основание чл. 178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
Присъдени са разноски, на основание чл.78 ГПК.
Изложени са възражения за неправилност и незаконосъобразност на решението,
постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда
полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители , чиито служебни
правоотношения са уредени цялостно от ЗМВР. Разпоредбите на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата са неприложими към предмета на спора по изложените в
отговора на исковата молба мотиви. Счита за необосновано възприетото от съда становище за
непълнота в специалната уредба на отношенията, след отмяната на чл. 31, ал.2 от отменената
Наредба 8121з-407. Развити са съображения във връзка с установената нормална продължителност
на работното време в чл. 187, ал.1 ЗМВР, с която страните по служебно правоотношение са
обвързани. Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не следва да се прилага
за служители на МВР, поради действащата за процесния период наредба, в която липсва изрична
норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен
коефициент. По същество претендира отмяна изцяло на решението като неправилно.
Въззиваемата страна- Д.П., чрез процесуален представител,изразява становище за
неоснователност на жалбата с изложените в писмен отговор аргументи.
Съдът, при съобразяване становищата на страните и доказателства по делото, на
1
основание чл.269 ГПК и чл.235, ал.1 и 2 ГПК, констатира :
В предмета на разглеждане са предявените от Д. Н. П. ГД „ Национална полиция“,
гр.София, осъдителни искове: 1/ за сумата 1446.93лв. - дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 233.37 часа, за периода 21.10.2016г.- 30.09.2019г., получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, със законната лихва
върху главницата от датата на предявяването му; 2/ за сумата 99.72лв.- сбор от мораторната лихва
върху главницата, изчислена върху всяка неплатено допълнително възнаграждение по отчетни
периоди.
Ищецът твърди и от представената кадрова справка се установява , че през исковия
период е полагал труд на длъжността „ ст.полицай“ в Зонално жандармерийско управление“ –
Варна към Дирекция „Жандармерия“ при Главна дирекция „Национална полиция“, гр.София, в
правоотношение, регламентирано от нормите на Закона за МВР.
Работното време на работещите на 8-, 12- и 24-часови смени, е изчислявано сумирано за
тримесечен период съгласно чл.187, ал.3 от МВР, и на основание чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР
работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд.
Счита, че съобразно действащите подзаконови нормативни актове отработените часове нощен
труд при сумирано изчисляване на работното време следва да се приравнят на дневни по метода на
чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установена за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Общо за периода са положени 1632 часа нощен труд, които приравнени с коефициент 1.143
възлизат на 1865.37часа. Получената разлика от 233.37 часа представлява своеобразен извънреден
труд, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника. При изчисляване на база основно
месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187, ал. 6 от ЗМВР, задължението на
ответника възлиза на 1446.93лв./ при компенсация 6.20лв. на час/.Върху главницата следва да се
начисли лихва за забава върху всяко дължимо допълнително възнаграждение по отчетни
тримесечни периоди , считано от датата на падежа до датата на иска-21.10.2019г.
Ответникът оспорва претенцията за допълнително възнаграждение за положения труд
през нощта като неоснователна и недоказана. Не оспорва, че предвид характера на заеманата
длъжност ищецът е изпълнявал служебните си задължения при 12-часови дневни и нощни
работни смени, определени със заповед № 365з-3139/ 31.08.2016г. относно разпределение на
работното време на държавните служители в ОДМВР-Варна по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и § 86 от
ПЗР на ЗИД на ЗМВР /ДВ. Бр. 14 от 2015г./.
В приетите, на основание чл. 187, ал.9 от ЗМВР подзаконови нормативни актове, само
Наредба № 8121з-407/ 11 .08.2014г. за реда на организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР,, отменена с
Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г., в сила от 01.04.2015г. / отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016г. на ВАС по адм.д.№ 5450/ 2016г./ предвижда с чл.31, ал.2, при сумирано отчитане на
отработеното време часовете между 22.00ч. -6.00ч.,да се умножават по 0.143, и полученото число
да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Останалите наредби - Наредба
№ 8121з-592/ 25.05.2015г., в сила от 01.04.2015г., Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г.,/ обн.ДВ, бр.
60-2.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./, Наредба № 8121з-908/ 02.08.2018г.за условията и реда за
заплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР за научна степен, за
полагане на труд през нощта от 22.00ч. до 6.00ч., за полагане на труд на официалните празници ,
за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности / обн.ДВ, бр. 67-
14.08.2014г./, предвиждат при отчитане на часовете нощен труд техния брой да се посочва само в
цяло число. При надвишаване нормата работни часове, на ищеца е изплащан извънреден труд, на
основание чл. 179, ал.1, т.3 от ЗМВР. За изчисляване на отработеното от ищеца време, съответно
за компенсиране на положеният извънреден труд, са прилагани разпоредбите на специалния Закон
за МВР. Излага правни съображения за приложима нормативна уредба при заплащането на нощен
труд на служители по служебно правоотношение в държавната администрация – чл.187, ал.3,
чл.179, ал.1 от ЗМВР, която изключва субсидиарно позоваване на чл.9 от Наредбата за структурата
2
и организацията на работната заплата / обн.ДВ, бр.9/ 2007г., в сила от 01.07.2007г./
По фактите и обстоятелствата:
Между страните няма спор, че в периода 21.10.2016г.- 30.09.2019г. са били в служебно
правоотношение, възникнало по реда на ЗМВР. Ищецът е изпълнявал посочената полицейска
длъжност без прекъсване на професионалния му стаж в МВР. Като държавен служител по смисъла
на чл.142,ал.1 т. 1 от ЗМВР е полагал труд при 8-,12-,24- часови дежурства, със сумирано отчитане
на работното време за тримесечен период.
Според представените платежни документи/ т.II от делото на ВРС/ към основното трудово
възнаграждение са начислявани допълнително суми за отработените часове нощен труд, на
официални празници и извънреден труд, различно за отчетен период. Данните са коментирани в
съвкупност и аналитично от вещото лице при изпълнение на поставената задача на ССЕ.
Заключението е приобщено към делото без възражения от страните.
Релевантни към спорното правоотношение са констатациите за отработените часови при
12-часови смени: 194 броя дневни смени, 202 броя нощни смени, според таблица 1 /Т.1, кол.2,3/;
Часовете нощен труд – 1634 часа, посочени по тримесечия в кол.5; преизчислени към дневни с
коефициент 1.143 , общо 1867.66лв., поотделно за всеки месец и по тримесечия / кол.6, 7/.
Получената разлика между часовете преизчислен нощен труд / кол.6/ и нощните часове /кол.4/ за
целия исков период е 233.66 часа. Данните в таблица 2 за броя на смените / дневни и нощни/ по
тримесечия, са извлечение от графиците за положен труд за целия период. Съобразно т.4 от
заключението общата стойността на допълнителните незаплатени часове е 1637.34лв. / Т.2, кол.8-
9/, а изчислената лихва за забава върху размера на всяко плащане по тримесечен отчет, е - 132.28лв.
На основание чл.214 ГПК, съобразно направеното искане, е допуснато изменение чрез
увеличаване размера на претенции : главница от 1446.93лв. на 1637.34лв., мораторна лихва от
99.72лв. на 132.28лв , в който размер са уважени с решението.
По основателността на главната искова претенция:
Приложими към разглежданите отношения са разпоредбите на ЗМВР, раздел IV
Възнаграждения, материално и социално осигуряване на служителите на МВР.
Според чл.176 ЗМВР месечното възнаграждение се формира от основно месечно
възнаграждение за заеманата длъжност и допълнителни възнаграждения, изброените в чл. 178,
ал.1 ЗМВР – за прослужено време, изпълнение на специфични служебни дейности, извънреден
труд, работа при специфични условия, и в чл.179, ал.1 ЗМВР – за научна степен, за полагане на
труд през нощта от 22.00ч до 6.00ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, и други извън посочените, в случаи определени със закон или с акт на МС за
държавните служители от МВР.
Съгласно чл.179, ал.2 ЗМВР условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният
размер- с негова заповед. На основание чл.187, ал.9 от ЗМВР / ДВ, бр.53 от 27.06.2014г./
подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители е наредба на министъра на вътрешните работи.
По приложението на закона за издадени: Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г., Наредба №
8121з-592/ 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г., предвиждащи работа на смени с
полагане на труд през нощта, между 22.00ч. и 6.00ч., максимално 8 часа за всеки 24-часов период.
С първата Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г., обн. ДВ, бр.69- 2014г., в сила от 19.08.2014г., отм.
ДВ, бр.40, в сила от 01.04.2015г., ДВ бр.60, в сила от 02.08.2016г., е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време да се прилага коефициент 0.143 на общия брой часове положен
труд между 22.00ч. и 6.00ч.- чл.31, ал.2. Следващите две наредби: Наредба № 8121з-592/
3
25.05.2015г., обн. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г., отменена с решение на ВАС по
адм.д.№ 5450/ 2016г., в сила от 11.07.2016г., и Наредба № 8121з-779, обн.ДВ, бр. 60 от
02.08.2016г., не регламентират аналогично отчитане на отработените часове нощен труд с
коефициент.
В периода на разглежданите отношения са в сила правилата на Наредба № 8121з-776/
29.07.2016г., считано от 02.08.2016г. до 30.06.2019г., която с §4 от ЗР отменя наредба № 8121з-407/
11.08.2014г./ действала до 02.08.2016г., поради отмяната на Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г.с
решение на ВАС/, Наредба № 8121з-908/ 02.08.2018г. на министъра на вътрешните работи.
Единствено отменената Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г., въвежда с чл. 31, ал.2 правилото, при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове нощен труд за съответния период
да се преизчислява с коефициенти, полученото число да се сумира с броя отработени часове за
отчетния период. Останалите наредби предвиждат ред за отчитане на работните часове в
интервала 22.00-6.00. в цяло число, т.е. без превръщането на нощните часове в дневни.
Спорният въпрос е породен от отсъствието на изрична норма, която допуска
преизчисляване на часовете нощен труд към дневни с коефициент. След отмяната на Наредба №
8121з-407/ 11.08.2014г. възниква празнота по регламентирани от ЗМВР въпроси на организацията,
разпределението и отчитането на работното време на лица, изпълняващи длъжност по служебно
правоотношение в съответната структура на МВР.
Разглеждащият състав приема, че спрямо заплащането в конкретната хипотеза, на
основание чл. 46 от ЗНА следва да се прилагат по аналогия разпоредбите на общото трудово
законодателство при сумирано отчитане на работното време. В подкрепа на този извод е
отсъствието на регламентация в Кодекса на труда, Закон за държавния служител и Закон за МВР,
относно реда и начина на отчитане при сумирано работно време / чл. 142, ал.2 КТ, чл.187, ал.3
ЗМВР/. Създадените подзаконовите нормативни актове - Наредба за работното време , почивките и
отпуските , Наредба за структурата и организацията на работната заплата, и приетите по законова
делегация съгласно чл.187, ал. 9 ЗМВР наредби на държавните служители в МВР, съдържат
различен модел при сумирано отчитане на работното време, в частност за положените часове
нощен труд . Този извод се налага при съпоставка между съдържанието на чл. 9а, ал.4 от НРВПО,
чл.9, ал.2 от НСОРЗ, и наредбите на министъра на вътрешните работи, в сила за разглеждания
период.
Според текста на чл.188, ал.1 и 2 от ЗМВР служителите на МВР за длъжни да бъдат на
разположение при изпълнение на задълженията, произтичащи от изпълняваната длъжност, и за
полаганият труд между 22.00 и 6.00ч. се ползват със специална закрила по Кодекса на труда.
Отчитането на отработеното работно време между 22.00ч. и 6.00ч. се извършва с протокол по
заповед на МВР, въз основа на който се изчислява общият брой часове положителен труд за
отчетен период. Предназначението на този отчет е да определи часовете положителен нощен труд
от служителя, в случаите на 9,12,24-часови дежурства, съобразно изискванията на чл.187, ал.1
ЗМВР, за нормална продължителност на работно време – 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица, и изискването работните часове да не надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
–чл.187, ал.3 ЗМВР, т.е. полаганият труд през нощта в интервал 22.00ч. – 6.00ч., поради
спецификата на служебните задължения.
Според чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/
НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Представлява общо правило за случаите аналогични на настоящия.
Според чл.9б, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, при сумирано
изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 от КТ се определя норма за продължителност на
работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по
календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на
работното време, определено в трудовия договор.
Според чл.140, ал.1 КТ нормалната продължителност на седмичното работно време при 5
4
дневна работна седмица е 35 часа. Нормалната продължителност на работното време пред нощта е
до 7 часа. Доколкото ЗМВР не въвежда правило за нормална продължителност на работното време
през нощта, посочвайки единствено, че нощен е трудът в интервала между 22.00ч.-6.00ч., то следва
да се приеме, че установената в основния закон продължителност на нощен труд от 7 часа е норма,
към която следва да се измерва и работното време на служителите по ЗМВР. При сумирано
изчисляване на работното време извънреден труд представляват всички часове / след превръщане
на нощните часове в дневни/, които са над нормата за съответния период, аналогично на
отчитането въведено с чл.9б Наредба за работното време, почивките и отпуските.
В обобщение на изложеното, предвид всички установени факти по делото, ответникът
следва да заплати стойността на отработените часове нощен труд, получени след преизчисляване с
коефициент 1.143, в размер на присъдената сума от 1637.34лв., за периода 21.10. 2016г.-
30.09.2019г., със законната лихва от датата на исковата молба ,и сумата 132.28лв. – лихва за забава
върху главницата, изчислена върху всяко допълнително възнаграждение за период от съответния
падеж до 22.10.2019г., на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР, и чл.86 от ЗЗД.
С изложените мотиви решението следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
разноски в размер на 480лв.- заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие с включен ДДС, съответно на искането направено с молбата по чл. 80 от ГПК.
На основание чл. 271 и чл. 280, ал.3 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2976/ 8.7.2020г. постановено по гр.д.№ 17073/ 2019г. на
Районен съд-Варна.
ОСЪЖДА ГД „Национална полиция“ при МВР-гр.София, да заплати на Д. Н. П., ЕГН-
**********, сумата 480лв. / четиристотин и осемдесет лева / - съдебни разноски, на основание чл.
78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5