№ 157
гр. София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Иван Стойчев
Членове:Карамфила Тодорова
Доротея Кехайова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
в присъствието на прокурора Л. Ц. Р. Л. Ц. Р. Г. Сл. М.
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241000600114 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 327 и сл. от НПК.
Образувано е във връзка с подаден протест от прокурор при Окръжна
прокуратура-Благоевград срещу присъда на ОС Благоевград, Х наказателен състав от
16.11.2023 г., постановена по НОХД № 725/2023 г., с която подсъдимият Р. А. М. е
признат за невиновен в това на 08.11.2022 г. в с. ***, обл. Благоевград от къща,
находяща се на ул. „***“ № ** да е отнел чужда движима вещ - пластмасова бутилка,
съдържаща 300 грама алкохол – ракия на стойност 3.60 лв. /три лева е шестдесет
стотинки/ от владението на С. Е. Д. от с. ***, с намерение противозаконно да я
присвои, като употребил за това сила – нанесъл удар с мотика по ръката и главата на Д.
и го вързал с тениска за ръцете, като грабежът е придружен със средна телесна
повреда, причинена от удара с мотика по ръката, изразяваща се в счупване на лявата
лъчева кост, с разместване на фрагментите, което е довело до трайно затруднение на
движенията на ляв горен крайник /за период от време по-голям от един месец, като
възстановителния период е около 3- 5 месеца/ и деянието е извършено при условията
на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода, не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК, а именно: със споразумение,
одобрено с протоколно определение №96/09.01.2019 г. по НОХД № 666/2019 г., по
описа на районен съд гр. *** и споразумение, одобрено с протоколно определение №
8185/26.10.2020г. по НОХД №439/2020г., по описа на районен съд гр. ***,
престъпление по чл.199, ал.1, т.3, пр.2 и т.4 от НК, вр. чл. 198, ал.1 от НК, вр. чл.29,
1
ал.1, буква „а” и буква „б“ от НК и на основание чл.304 от НПК е оправдан по така
повдигнатото му обвинение. Отхвърлен е като неоснователен предявеният от
гражданския ищец С. Е. Д. срещу подс. М. граждански иск за сумата от 2000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди. Съдът се е
произнесъл по веществените доказателства.
Против постановената присъда е постъпил протест и допълнение към него, в
който се посочва, че постановеният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен.
Критикува се направеният от първия съд доказателствен анализ и възприетият подход
да не се кредитира протоколът за разпознаване на лица поради провеждането на това
действие по разследването в разрез с процесуалните правила. Сочи се, че във
външността на поставените за разпознаване лица липсват фрапантни разлики, а
пострадалият е придобил нужните възприятия за да може да разпознае подсъдимия,
както и че не е било необходимо по време на разпознаването лицата да са с поставени
маски. Не се споделя и подходът на съда да игнорира показанията на двамата
полицейски служители, с чиито показания според прокурора се създава нужната верига
от доказателства, която е достатъчна за осъждането на М.. На последно място
отбелязва, че първият съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, не е
дал отговор на това дали се доверява на показанията на пострадалия, дадени в хода на
съдебното следствие или на тези от досъдебната фаза на наказателното производство,
които относно съществените за предмета на доказване факти са последователни и най-
вече в частта относно авторството на деянието. Предлага се въззивната инстанция да
отмени протестираната присъдата и на основание чл. 334, т. 1 и т. 2, вр. чл. чл. 336, ал.
1, т. 2 от НПК да постанови нова, с която да признае подс. Р. А. М. за виновен в
извършването на престъплението, за което е предаден на съд, като му определи
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ години при първоначален строг
режим. Отправя се алтернативно искане за връщане на делото на първоинстанционния
съд за ново разглеждане поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, изразяващи се в липса на мотиви.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на САП не
поддържа протеста и допълнението към него, като изразява съгласие с мотивите на
първия съд. Сочи, че безспорно деянието е извършено, но липсват достатъчно
доказателства за това негов автор да е именно подсъдимият. Приема за правилно
отхвърлянето на протокола за разпознаване, доколкото предхождащият го разпит го
дискредитира. Отбелязва се, че в различните фази на наказателното производство
пострадалият е депозирал диаметрално противоположни показания относно външния
вид на дееца, като веднъж е заявил, че извършителят е със слабо телосложение и не
може да посочи цвета на очите му, а впоследствие, че е с набито телосложение и тъмни
очи, чийто цвят всъщност е син. Установява се още, че извършителят е бил с маска на
лицето, което препятства възможността извършеното разпознаване да се възприеме
като достоверно доказателство за личността на дееца. Излага допълнителни аргументи
за провеждане на това действие по разследването в разрез с изискванията на чл. 171,
ал. 2 НПК, тъй като две от съпоставените с подсъдимия лица не са били със сходна
външност, а на възрастовия критерии са отговаряли само двама, от съпоставените
общо три лица. Допълва, че в показанията си пострадалият твърди, че е чул
нападателят ясно да казва: „дай парите“, без да е изтъквал особености на говора,
същевременно се установява, че в проведеното съдебно заседание на 28.09.2023 г.
съдът е констатирал, че подсъдимият „фъфли“, като голяма част от изреченото е
неясно, което също разколебава обвинителната теза, относно авторството на деянието.
2
Изразява солидарност с възприетият от контролирания съд подход да изключи от
доказателствената съвкупност показанията на полицейските служители П. и М.,
поради производния им характер, съдържащ преразказ на снети обяснения от лице,
което е нямало качество обвиняем и е напълно неграмотно. Отправя искане за
потвърждаване на оспорения съдебен акт.
Защитникът на подс. Р. М. - адв. Д. отправя искане за потвърждаване на
постановената от първоинстанционния съд присъда. Счита, че изводите на
контролираната съдебна инстанция относно авторството на деянието са логични,
почиващи изцяло на събрания доказателствен материал. Приема, че е налице пълна
липса на каквито и да било годни доказателства, които да подкрепят обвинителната
теза.
В правото си на лична защита и предоставената му последна дума подсъдимият
Р. М. заявява, че се присъединява към казаното от защитника си и че не е извършил
това, за което го обвиняват.
Софийски апелативен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК,
намира за установено следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при фактическа обстановка, която
по категоричен начин се установява от събраните пред ОС Благоевград необходими и
възможни доказателствени материали, обсъдени в мотивите на присъдата. Чрез
законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите и
възможни от гледна точка на разпоредбата на чл. 102 НПК доказателства. Аналитично
са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изследвани от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, след като подложи
на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи
възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи
относно фактите по делото, поради което споделя фактическите констатации на ОС
Благоевград. Предвид гореописаното, САС приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Р. А. М. е роден на ******** г. в град ***, без образование,
неграмотен, неженен, живущ в гр. ***, трудово зает като пастир в с.***.
Р. А. М. е осъждан многократно, основно за престъпления против собствеността,
като релевантните за правната квалификация на инкриминираната престъпна дейност
са следните осъждания:
1. С влязло в сила на 09.01.2019 г. протоколно определение, с което е одобрено
споразумение по НОХД № 666/2019г. по описа на Районен съд гр. ***, с което е
бил признат за виновен за извършено на 18.11.2017 г. престъпление по чл. 346,
ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, за което е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 6 месеца при първоначален строг режим. С допълнително определение е
било определено общо наказание по реда на чл. 25, ал. 1 НК измежду
наказанията, определени по НОХД №666/2019г. и това по НОХД №809/2017г. по
описа на РС-***, в размер на най-тежко от тях, а именно 6 месеца „лишаване от
свобода“ (изтърпяно към 19.07.2019г.);
2. С влязло в сила на 26.10.2020г. протоколно определение, с което е одобрено
споразумение по НОХД № 439/2020г., по описа на РС гр. ***, с което
подсъдимият е бил осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/
3
година при първоначален строг режим, изтърпяно на 22.07.2021 г. Това наказание
е било групирано с наложеното му по НОХД №57/2020г на РС-*** като е било
определено общо наказание в размер на най-тежкото от тях, а именно това по
НОХД № 439/2020г. на РС-*** в размер на 1 /една/ година „лишаване от свобода“
при първоначален строг режим.
През периода на месец ноември 2022 г. подс. Р. М. живеел в гр. *** и работел в
с. *** като пастир на кози. Придвижвал се с автобус, който тръгвал от гр. *** в 07,30
ч. сутринта и се връщал - през летния период в 18.30 ч., а през зимния /вкл. и
м.ноември/ - в 17.30 ч. През зимата автобусът в този час бил последен за деня. Ако
поради някаква причина нямало автобус или имало закъснение, тогава работодателят
на подс. Р. М. го прибирал до дома му в *** с автомобил. Почти всяка вечер в този
период подсъдимият след като приключвал работата си, отивал в намиращия се в
близост до козарника магазин на свид. И. Б., откъдето обичайно си купувал цигари и
алкохол, след което изчаквал на спирката автобуса и с него се придвижвал до град ***.
Не се случвало след този час подсъдимият да се връща в магазина.
Пострадалият С. Д. и съпругата му С. Д. живеели в къща в с. ***, ул. „***“, №
**, която се намирала в противоположния край на селото спрямо козарника, в който
подс. М. работел и магазина на св. Б.. Къщата се състояла от един етаж, с приземни
стаи и под тях гараж и изба. Достъпът към дворното място на къщата бил улеснен от
към съседната градина, тъй като на места оградата била паднала, а в съседния имот не
живеел никой. Откъм улицата имотът бил отделен с ограда и порта. Пострадалият бил
пенсионер, но съпругата му продължава да работи в гр. ***. На 07.11.2022 г. свид. Д.а
била на работа, поради което не била в селото. В същото време, през деня С. Д. и синът
му Ю. Д. прибирали закупените от тях дърва за огрев в дома им в с.***. Около обяд С.
Д. закупил половин литър /500 гр./ ракия, поставена в бластмасова бутилка от
минерална вода с вместимост 500 мл. от намиращия се в близост до дома му магазин
за сумата от 6 лева. Още в магазина пострадалият изпил 100 грама, а остатъкът от
ракията занесъл в дома си, където след обяд заедно със сина му пили още, като общото
изпито количество ракия било около 200 грама. Останалото количество – около 300 гр.
ракия, останало в пластмасовото шише от минерална вода, в което я закупил. След като
си починали, продължили отново да прибират дървата и след като приключили, около
18ч. синът на пострадалия - Ю. Д., се прибрал в град ***, където живеел.
Около 20-20.30 ч. пострадалият отишъл отново до магазина, купил хляб и се
прибрал в къщата си в с. ***, където останал сам. Заключил вратата на двора, но
оставил отключена входната врата за къщата. Вечерял и си легнал на леглото в
кухнята, където телевизорът работел. Светлината в стаята идвала от телевизора, тъй
като лампата била изгасена. Св. Д. бил уморен и неусетно заспал без да изключи
телевизора. Около 01.30 ч. на 08.11.2022 г. в просъница забелязал, че се отваря вратата
на кухнята, от където видял да влиза мъж с поставена маска на лицето. Непознатият
бил облечен с черно шушляково връхно яке, с качулка, която била поставена на
главата му. Бил с поставена платнена маска на лицето, която била с отвори за очите, но
позволявала да се видят горната част на скулите, веждите, част от челото и част от
брадичката. Непознатият мъж се насочил към него и извикал: „Дай парите!“.
Пострадалият седнал в леглото и му отговорил, че няма пари. Неустановеното лице се
насочило срещу него, държейки мотика с дървена дръжка. Пострадалият се изправил и
за да се защити взел намиращия се в близост до масата стол и го вдигнал. Първият удар
от неустановеното по делото лице попаднал в стола, който се счупил. Последвал втори
удар с тъпата част на мотиката, който попаднал в областта на лявата предмишница на
4
Д., с която той се опитал да предпази главата си от удара. След удара мотиката се
отклонила и го ударила в областта на лявата страна на главата му, над лявото ухо - в
лявата теменно-слепоочна област. В резултат на удара по главата, му потекла кръв. Д.
паднал на леглото и за кратко загубил съзнание. След няколко минути се съвзел и
установил, че ръцете му са завързани отпред с тениска. Докато продължавал да лежи в
леглото със завързани ръце, извършителят претърсвал стаята за пари. Изваждал вещи
от шкафовете и ги хвърлял на пода. Отворил хладилника, но не взел нищо. Докато
претърсвал стаята, пострадалият Д. се обърнал към него и му казал да спре да търси,
защото няма пари и да го пусне. Преди да напусне стаята, неустановеното лице
отвързало ръцете на Д. и взел пластмасовата бутилка с остатъка от 300 гр. ракия в него,
на стойност 3,60 лв. Когато излязъл навън, захвърлил мотиката в съседния двор.
След като неустановеното лице напуснало стаята, пострадалият Д. станал от
леглото и започнал да търси телефона си, за да сигнализира за случилото се на МВР -
Дирекция „Национална система 112“. Тъй като не видял, че е паднал под масата за
хранене, потърсил помощ от съсед, който се обадил и съобщил за случая.
Когато на следващата сутрин св. Х. М. видял мотиката в неговия двор,
установил, че не е негова, предположил, че е на съседа му и я хвърлил в двора на Д..
Във връзка с осъществен в началото на 2023 г. опит за кражба на вещи от къща в
с. ***, подс. Р. М. бил задържан на 03.01.2023г., в 23.00ч. със заповед за задържане на
лице по реда на ЗМВР с рег. № 255зз-4/03.01.2023г. Тъй като полицейските служители
установили сходство между тази кражба и грабежа от дома на пострадалия Д. – през
тъмната част на денонощието, от жилище на възрастни хора, решили да проведат
оперативна беседа със задържания Р. М.. По време на беседата М. бил силно
алкохолно повлиян, първоначално отричал съпричастността си към грабежа от дома на
Д., но след това признал и за други престъпления, за които бил разпитван от
полицейските служители. На следващия ден /04.01.2023г./ и след самопризнанието в
хода на проведената беседа, Р. М. бил привлечен като обвиняем за престъплението,
което първоначално било квалифицирано като такова по чл.198, ал. 1 от НК. В
присъствието на защитник обвинението му било предявено и бил проведен разпит, по
време на който Р. М. заявил, че се признава за виновен без допълнителни разяснения
по фактическото обвинение.
Още на същия ден /04.01.2023г./ в интервала от 15.30 ч. до 15.40 ч. било
извършено разпознаване на лица, в хода на което действие по разследването
пострадалият С. Д. посочил подсъдимия Р. М. като лицето, което е извършило грабежа
в дома му и посочил, че го разпознава по очите и телосложението.
С протоколи за доброволно предаване Д. предал тениската, с която бил вързан,
мотиката, която разпознал като тази, с която бил нападнат и ударен, както и намерена в
дома му брадва.
От своя страна подс. Р. М., с протокол за доброволно предаване предал
единствената шапка, която имал.
От заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза се
установява, че в резултат на нанесения през инкриминираната вечер удар на
пострадалия С. Д. е причинено счупване на лъчевата кост с разместване на костните
фрагменти на границата на средната – долна трета на костта. Това увреждане според
вещите лица е осъществило критериите на квалифициращия медико-биологичен
признак трайно /за период от време по-голям от един месец/ затруднение на
движенията на ляв горен крайник като при нормално протичане на възстановителния
5
процес средностатистическия период на възстановяване от такава травма е от порядъка
на 3-5 месеца – средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. Останалите
травматични увреждания: разкъсно-контузна рана в лявата париетемпорална /теменно-
слепоочна/ област на главата и малък екстракраниален /подкожен/ хематом,
осъществяват медико-биологичния признак временно разстройство на здравето,
неопасно за живота по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Ударът в главата според
експертите е причинил краткотрайна загуба на съзнанието, което не представлява
комоционна кома, ето защо е било прието, че отново осъществява признака временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Описаните травматични увреждания,
локализирани в областта на главата и левия горен крайник, по своята морфологична
характеристика добре отговарят и е възможно да бъдат получени по време и начин, за
които съобщава в свидетелските си показания пострадалият С. Д..
От заключението на изготвените по делото ДНК експертизи не се установява
наличието на биологичен материал от подсъдимия Р. М. по мотиката, с която са
нанесени ударите. Не се установява такъв и по брадвата, която е предадена доброволно
от пострадалия. Установява се, че върху тениската, с която на пострадалия са били
завързани ръцете, както и по блузата, с която е бил облечен са налични следи
единствено от кръвта на пострадалия С. Д..
На фазата на досъдебното производство е била допусната и изготвена
дактилоскопна експертиза, от заключението на която се установява, че върху
предоставените брадва и мотика не са открити годни за сравнително изследване и
идентификация дактилоскопни следи. Било е извършено дактилоскопно изследване и
на иззетите при огледа в дома на пострадалия Д. следи от копчета за осветление. В
резултат на изследването четирите дактилоскопни следи от пръст, открити съответно
върху ел. копче за осветление до дворната чешма, ел. копче за осветление в салон, ел.
копче за осветление в кухня и върху дебитна карта на пода в кухнята, не са годни за
изследване и не подлежат на идентификация.
Изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за
установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: обясненията на подс. Р. М. и показанията на
свидетелите С. Е. Д., включително надлежно приобщените по реда на чл. 281 НПК, С.
Д., С. П., Г. М., И. Б., Д. К., Х. М.; писмените доказателства и доказателствени средства
- протоколи за оглед на местопроизшествие от 08.11.2022 г., протокол за разпознаване
на лица от 04.01.2023 г., протокол за вземане на сравнителни образци от 10.11.2022 г. и
от 12.11.2022 г.; протоколи за доброволно предаване от 08.11.2022г., медицинска
документация за пострадалия Д. и справка за съдимост на подсъдимия, приобщени към
доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 от НПК, както и от
заключението на изготвените по делото СМЕ, Дактилоскопна и 2 бр. ДНК експертизи.
Възприетите от първата инстанция фактически положения относно основните
факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото
доказателства не са допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие със
изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е
обосновал съображенията си, въз основа на които е дал вяра на едни от тях и не е
кредитирал други. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени
направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в
мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е
допуснато превратното им тълкуване. Необходимо е да се отчете, че когато изразява
съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният
6
съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да
анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените
доводи в жалбата или протеста /Р. 372/01.10.2012 г. по н. д. № 1158/2012 г. на ВКС, Н.
К., III Н. О./.
Като е спазил принципа за преценка на достоверността на доказателствата,
съставът на ОС-Благоевград, разгледал делото като първа инстанция, е коментирал
изчерпателно доказателствения материал и го е съпоставил. Възраженията,
обективирани в протеста, касаещи допуснато от първоинстанционният съд превратно
тълкуване на доказателствата по делото, довело до изключване от доказателствения
материал на протокола за разпознаване на лица и показанията на двамата полицейски
служители, пред които в хода на проведена с подсъдимия, беседа последният е признал
извършването на престъплението, за което е предаден впоследствие на съд, настоящият
съдебен състав намира за неоснователни, поради следните съображения:
В конкретния случай основният проблем е не в това дали има ли извършено
деяние, а дали подсъдимия Р. М. е извършител на престъплението, за което е обвинен.
Въз основа на извършения самостоятелен анализ на приобщените доказателствени
източници, въззивният съд установи, че основните източници на доказателства -
показанията на свидетеля Д. и протоколът за извършено разпознаване не могат да
бъдат ценени с необходимото доверие, съответно съдържащата се в тях информация не
е от естество да обоснове несъмнен извод за това, че именно подсъдимият М. е
съпричастен към извършването на процесното престъпление.
На първо място, показанията на Д., дадени непосредствено пред
първоинстанционния съд, съдържат изявления на свидетеля, което поставя под
сериозно съмнение достоверността на доказателственото средство в частта относно
съпричастността на подсъдимия към извършеното престъпление. В проведено на
28.09.2023 г. съдебно заседание, свидетелят е заявил, че лицето, което го е нападнало в
дома му е било с маска на лицето, която имала отвори единствено за очите и устата,
успял е да види очите на нападателя си и това са очите на подсъдимия. Същевременно,
във връзка с извършеното в досъдебна фаза на процеса процесуално-следствено
действие по разпознаване на лица, а и на по-късните етапи от наказателното
производство, свидетелят не споделя, някога преди това да е виждал подсъдимия, да го
познава или да го е виждал по някакъв повод. Това изявление се оказва с решаващо
значене, тъй като внася съмнение по основния въпрос за това подсъдимият ли е автор
на инкриминираното деяние.
Действително, по делото е извършено разпознаване, при което подсъдимият Р.
М. е разпознат от свидетеля Д. като извършител на престъплението. Това процесуално-
следствено действие отговаря на регламентираните в процесуалния закон изисквания.
В тази насока следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е формирал
неправилен извод за това, че разпознаването е опорочено, като се е мотивирал с това,
че представените за разпознаване лица не са били със сходна външност, поради данни
за разлики във височината, цвета на кожата и възрастта. Тези разсъждения биха били
релевантни, ако имаше данни за това, че разпознаващото лице е възприело ясно
чертите на лицето на нападателя, който при последващото разпознаване е посочил като
извършител на престъпното посегателство. В конкретния случай от материалите по
делото се потвърждава, че непосредствено след образуването на досъдебното
производство, при проведения на 08.11.2022г. разпит на пострадалия Д. пред
разследващ орган (приобщен по надлежния ред чрез частично прочитане на протокола
за разпит на свидетел по реда на чл. 281 НПК), същият е заявил, че нападателят му е
7
бил с черна маска на лицето и качулка или шапка (тези обстоятелства той потвърждава
и при разпита си в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд).
Уточнява още, че осветлението в стаята е била загасено, а светлината е идвала от
екрана на работещия телевизор и работещото осветление в съседна стая. Въпреки това
определя външния вид на нападателя като лице със слабо телосложение, мургава кожа,
с височина 170 см. и възраст 20-25 г. Това описание търпи промяна по време на
разпита на Д. пред съда, когато макар да продължава да твърди, че нападателят е бил с
мургава кожа, вече определя телосложението му като „набито“. По-нататък
пострадалият сочи, че е видял очите на дееца, по които и пред съда го е
идентифицирал с подс. М., но все пак подържа, че осветлението в кухнята, където се е
намирал по време на нападението е идвало единствено от екрана на телевизора. Видно
от наличния по делото протокол при осъществяване на процесуално-следственото
действие са участвали изискуемите от закона поемни лица, като е изпълнено и
вмененото по силата на чл. 171, ал. 2 от НПК задължение за представяне на общо
четири, които според настоящия съдебен състав са без фрапантни разлики във
външността (независимо от известните различия във възрастта, височината и цвета на
кожата, подсъдимият не се отличава драстично от останалите представени за
разпознаване лица по нито един от тези признаци). Освен това няма каквито и да е
данни, преди разпознаването да е осъществен контакт между разпознаваните лица и
свидетеля Д.. При това положение, няма основание да се приеме, че разпознаването е
извършено в разрез с изискванията на НПК. Независимо от всичко това, съдържащата
се в протокола за разпознаване информация, свързваща подсъдимия с авторството на
процесното деяние, не може да се цени с доверие и да обоснове несъмнен извод за
съпричастност на подсъдимия. Проблемът се корени в това, че дадените в хода на
досъдебното производство и на съдебното следствие от св. Д. показания са
непоследователни и вътрешно противоречащи си. Така свидетелят посочва, че мястото
е било слабо осветено, извършителят на деянието е бил с качулка и маска на лицето,
същият не е възприел изцяло физиономията му, както и не става ясно дали деецът е бил
със слабо или напротив – с набито телосложение. Следва да се отбележи, че в своите
показания дадени преди провеждане на разпознаването на лица св. Д. акцентира
единствено върху телосложението и очите на лицето, по които е посочил, че е
разпознал М. и в протокола за разпознаване на лица и въпреки това не дава еднозначен
отговор при провежданите му разпити относно това как определя телосложението на
дееца и не може да дефинира цвета на очите му. Не дава и каквато и да било
конкретика за наличие на особености на двата основни признака, по които твърди, че е
извършил разпознаването.
Ето защо, макар поначало показанията на Д. да са достоверни, това не може да
се каже за частта, в която се твърди, че подсъдимият е автор на престъплението. Това
неминуемо повлиява и върху оценката за достоверност на съдържащата се в протокол
за разпознаване на лица информация, според която подсъдимият е идентифициран като
извършител на процесното деяние, тъй като тази идентификация е извършена от
свидетелят Д., който дава противоречива информация относно възприятията си,
свързани с автора на деянието. Като единствен очевидец на случилото се, показанията
на свидетелят Д. са основен доказателствен източник по делото, който в случая не се
характеризира с необходимата за цялостното му кредитиране убедителност, което в
конкретния случай рефлектира и върху доказателствената сила на разпознаването. Ето
защо и този съдебен състав прие, че не може да кредитира показанията на св. Д., които
макар в най-пълна степен да разкрива подробности от случилото се с него на
инкриминираната дата, не може да обоснове еднозначен и несъмнен извод за
8
извършителя на нападението. Както вече бе посочено по-горе, в хода на съдебното
следствие и в предсъдебната фаза пострадалият сочи, че макар и да е наблюдавал
действията на подсъдимия това се е случвало на светлина, която е идвала единствено
от телевизора и съседно помещение, чиято врата била затворена. С оглед изложеното
този съдебен състав не може да приеме, че Д. е имал добра видимост по време на
нападението, а доколкото нападателят е бил с маска не може да се приеме, че е успял
да възприеме особеностите на лицето му. Същевременно възпроизведеното от този
свидетел за телосложението на извършителя на деянието е толкова противоречиво, че
не може да послужи като обективна и достоверна база за формиране на каквито и да
било изводи за външността на дееца.
Установява се още, както и правилно е маркирано от представителя на
държавното обвинение в хода на заключителната му реч пред въззивния съд, че според
пострадалия Д. извършителят на престъпното деяние му е казал: „дай парите“, без да
сочи някаква неяснота в говора. В същото време първият съд е направил констатация,
че подс. М. има неясен говор. Тук е мястото да се отбележи, че последното
кореспондира с непосредствените възприятия на настоящия съдебен състав от
проведеното на 18.04.2024г. съдебно заседание.
Ето защо твърденията на свидетелят Д. за това, че е възприел извършителя на
престъплението, съответно е запомнил по такъв начин особеностите на очите и
телосложението му (в които няма нищо характерно), остава изолиран в
доказателствената съвкупност. Това на свой ред съставлява основание за съда да не се
довери на споделеното от свидетеля, че именно подсъдимият М. е автор на
инкриминираното деяние. Не са налице и основания да бъде прието, че съдът
необосновано е изключил от доказателствения материал по делото протокола за
разпознаване на лица като годен източник за изграждане на фактическите си изводи.
По отношение на показанията на полицейските служители – С. П. и Г. М., които
са участвали в действията по установяване и задържане на подсъдимия във връзка с
подозрения за съпричастността му към друго извършено престъпление в с. ***, са
налице обстоятелства, които водят до тяхната частична процесуална недопустимост.
Към момента на свидетелстването си П. и М. са били полицейски служители в РУ ***.
Тези свидетели в показанията им пред съда пресъздават разказаното им от подсъдимия
М. в рамките на проведена от тях оперативна беседа. От разпитите на тези двама
свидетели се установява, че М. е бил задържан във връзка с извършена кражба в къща в
с. ***. След задържането му полицаите провели беседа с подсъдимия, в рамките на
която му задавали въпроси във връзка с други престъпления, включително
инкриминираното деяние, извършено на 07.11.2022 г. и съответно в своите показания
те възпроизвеждат казаното от М. в отговор на тези въпроси.
Съществено значение при оценката на показанията на посочените по-горе
свидетели - полицейски служители има обстоятелството, че към момента на
провеждане на беседата им с подсъдимия към него вече е било отправено подозрение
(фактическо обвинение), че е извършител на деянието. Това се установява от
показанията на самите свидетели.
При това положение показанията на посочените свидетели, съдържащи
извънпроцесуалните самопризнания на подсъдимия, са дадени в противоречие с
основните положения, гарантиращи правото на защита – М., който не е бил запознат с
правото си да не се самоуличава, както и не му е осигурен защитник. Така в Решение
№ 391 от 25.10.2013 г. на ВКС по н.д. № 1220/2013 г., III н.о.) Върховният касационен
съд постановява, че свидетелските показания на полицейски служител относно
9
самопризнанието на обвиняемия са предназначени да „заменят“ самото самопризнание,
което е направено в нарушение на процедурните изисквания. В този смисъл това
доказателствено средство е имало за цел да „заобиколи закона“.
Поради тези съображения САС счита, че показанията на свидетелите П. и М. в
частта, в която съдържат извънпроцесните признания на М. трябва да бъдат изключени
от доказателствата по делото, доколкото те възпроизвеждат незаконосъобразно снети
самопризнания на подсъдимия М..
Поради тези причини обясненията на подсъдимия М. пред първия съд, с които
той отрича да е извършил престъпно деяние, за което му е повдигнато обвинение,
остават неопровергани от останалите доказателствени материали и следователно не
следва да бъдат третирани като негова защитна позиция, а следва да бъдат възприети
като правдивоподобни.
Това е така, тъй като за да бъдат приети за достоверни обясненията на
подсъдимия, не се изисква те да намират подкрепа, а да не се опровергават от
несъмнено установени доказателства или да не се дискредитират на собствено
основание поради неясноти, необясними празноти или тъй като съдържат обективно
невъзможна версия. В настоящия случай, въззивният съд също както първия намира, че
няма основания да не даде вяра на обясненията на подсъдимия, че не е извършил
инкриминираното деяние, тъй като на инкриминираната дата и час вече е бил в гр. ***,
където е домът му и където се е прибрал след приключване на работния ден в 17 ч. От
едната страна обясненията на подсъдимия се подкрепят и потвърждават от показанията
на свидетеля И. Б., който потвърждава, че всяка вечер подс. М. се прибирал с автобуса,
като преди това пазарувал от магазина, който той стопанисва и не са му известни
случаи, в които подсъдимият след прибирането си в *** да се връща в с. ***. От друга
страна, събраните доказателства не могат да установят обвинението по категоричния
начин, който се изисква за осъждане съгласно чл. 303, ал. 2 НПК.
В обобщение на гореизложеното, съдът счете, че първостепенният съд е
направил правилни правни изводи, досежно липсата на несъмнена доказаност на
твърдяното от държавното обвинение авторство на инкриминираното деяние. Напълно
законосъобразно и обосновано е посочил, че обвинението спрямо подс. М. е останало
недоказано, доколкото събраните по делото доказателства не сочат категорично и
безспорно на извършеното от него инкриминирано деяние с претендираните от
прокуратурата предмети, по претендирания начин, място и време, въпреки
изчерпването на процесуалните способи за това.
За да бъде доказано авторството на подс. М. е необходимо безусловно да бъде
изяснено, че именно той е използвал принудата и е отнел процесната вещ от
владението на пострадалия, т.е. необходимо е да има категорични и недвусмислени
доказателства за идентифицирането му като извършител.
След изключване от доказателствената съвкупност на показанията на
свидетелите П. и М. и след обсъждане показанията на св. Д. и протокола за
разпознаване на лица следва да се приеме, че не са налице никакви други доказателства
по делото, които да свързват подсъдимия с извършения грабеж. Не се установяват
безспорно никакви действия на подсъдимия, свързани с престъплението. В държане на
подсъдимия не са намерени и никакви вещи, които да сочат, че именно той е автор на
деянието, на мястото на извършване на престъплението, а по средството, използване за
сломяване на съпротивата на пострадалия не са установени каквито и да било следи от
него. По делото не е несъмнено доказано, че подсъдимият е отнел по насилствен начин
10
инкриминираната вещ, прекъсвайки владението на св. Д., с намерение противозаконно
да ги присвои.
Следва да се обърне внимание на това, че не се налага детайлен анализ на
възпроизведените в показанията на останалите свидетели – Д.а, Б., К. и М.
обстоятелства (които не се отличават с голяма информационна стойност от гледна
точка на предмета на правния спор, с който настоящата инстанция е ангажирана).
Действително, тази информация би могла да има значение, но тя би била с решаваща
стойност, едва при наличието на убедителни доказателства за съпричастност на
подсъдимия към престъпната дейност. Както бе посочено, понастоящем такива не са
налични, предвид невъзможността на съда да се довери на свидетеля Д., респ. на
извършеното от него разпознаване. С оглед на това и показанията на горепосочените
свидетели не заемат централно място при формиране изводите на съда и не налагат
коментар. Разказаното от тези свидетели не опровергава споделеното от подсъдимия в
обясненията му, а настоящият съдебен състав не счита, че в материалите по делото има
такива, които да сочат за недостоверност на това доказателствено средство.
Ирелевантно е и констатираното противоречие между показанията на
пострадалия Д. и съпругата му – С. Д. относно това дали вечерта на 07.11.2022 г. в
дома им е имало ракия или не, тъй като в конкретния случай не се приема, че деянието
въобще не се е случило, а единствено, че не подсъдимият М. е негов извършител.
Независимо от това настоящият съдебен състав приема, че сведенията на пострадалия
Д. относно това дали в дома му е имало ракия, която е била взета от нападателя му са
единствено достоверните по този въпрос, тъй като той е единственият, който е бил в
къщата непосредствено преди и по време на деянието (извън нападателя) и е логично
именно той да е най-запознат с това какви вещи са се намирали в дома му.
При така установената фактическа обстановка и доколкото не се установява
подс. Р. М. да е осъществил разследвания грабеж, окръжният съд законосъобразно и в
съответствие с изискванията на чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението за
извършено престъпление по чл. 199, ал. 1от НК без да анализира наличието или
отсъствието на квалифициращите обстоятелства на този престъпен състав. Все поради
това е безпредметно и обсъждането на субективните признаци на деянието, тъй като
такова от страна на подсъдимия не е осъществено.
Доказателствата по делото не позволяват да се направи несъмнен и категоричен
извод за това, че подсъдимият М. е упражнил принуда спрямо св. Д. за отнемане от
владението му на инкриминираната пластмасова бутилка, съдържаща 300 гр. ракия.
При липсата на доказателства, които по категоричен и несъмнен начин да свържат
личността на подсъдимия с инкриминираното престъпление, обвинителната теза е
напълно недоказана и логичния и законосъобразен изход от наказателното
производство е оправдаването на подсъдимия. С оглед всички изложени съображения
въззивният съд напълно споделя крайния правен извод на окръжния съд, че са налице
предпоставките на чл. 304 НПК за признаване на подсъдимия за невиновен по
повдигнатото му обвинение.
С оглед оправдателния характер на постановената първоинстанционна присъда,
разноските по делото правилно са оставени за сметка на държавата, в съответствие с
разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК. Законосъобразно е бил отхвърлен и предявения
срещу подс. Р. М. граждански иск.
Въззивният съд няма основание за корекция на оспорения съдебен акт и в частта,
с която е разрешен въпросът за веществените доказателства по делото.
11
Предвид изложеното и с оглед на извършената на основание чл. 314
НПК цялостна служебна проверка на правилността на обжалваната присъда,
въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи нейното
изменение или отмяна.
Предвид това атакуваната присъда, като правилна и законосъобразна,
постановена без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, следва
да бъде потвърдена.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338 от НПК, Софийският апелативен
съд, І наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 16.11.2023 г., постановена по НОХД №
725/2023г. на ОС Благоевград, Х наказателен състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от
съобщението до страните за изготвянето му пред Върховен касационен съд на
РБългария.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12