РЕШЕНИЕ
№ 673
гр. гр. Хасково, 17.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Диана Д. Пашова
при участието на секретаря Калина Ст. Христова
като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело №
20245640100365 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Б. Д. М. чрез
процесуален представител-адвокат А. Д. против „Вива Кредит“ АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за
сумата от 603,07 лв., представляваща платена без основание сума по договор
потребителски кредит № 797524 към искане № 9164980, ведно със законна
лихва от 15.02.2024 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди на 16.01.2023г. да е сключил с ответник договор за
потребителски кредит № 797524 към искане № 9164980 и на същата дата –
16.01.2023г. да е сключил с „Кеш Пойнт“ ООД договор за посредничество за
предоставяне на потребителски кредит. Съгласно договора за потребителски
кредит № 797524 от 16.01.2023г. страните да са се съгласили ответникът да
предостави на ищеца заемна сума в размер на 1200 лв., а ищецът - се е
задължил да върне заемната сума при условията и сроковете на договора.
Твърди в чл. 3 от договора да е уговорено заеманата сума от 1200 лв. да бъде
върната по следния начин: на 21 вноски, от които: 3 вноски всяка с размер на
18,69 лв. и 18 вноски всяка с размер 76,96 лв., с ден на плащане: понеделник,
вид вноска: двуседмична, годишен процент на разходите на заема: 49.61 %,
фиксиран годишен лихвен процент: 40.05 %, дата на първо плащане:
30.01.2023г., обезпечение: Поръчител или банкова гаранция - по избор на
заемополучателя, дата на последно плащане: 06.11.2023г., обща сума за
плащане: 1 441,35 лева. В чл.11 ал.1 от договора за потребителски кредит да е
уговорена и неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 1330,65
1
лв. Това задължение за обезпечение да е посочено в чл.5 от Договора,
съгласно който заемополучателят следва да предостави обезпечение във вид
на: 1. безусловна банкова гаранция, издадена от лииензирана в БНБ търговска
банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месена
след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по
договора за кредит, включваща договорената главница и лихва ИЛИ 2.
Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно
на следните условия: 2.1. При един поръчител- осигурителният доход следва
да е в размер на не по- малко от 7 пъти размера на минималната работна
заплата за страната; 2.2 при двама поръчители, размерът на осигурителния
доход на всеки един от тях следва да е в размер на поне 4 пъти минималната
работна заплата за страната; 2.3. Да не е/са поръчители по други договори за
заем, сключен/и с Кредитора; 2.3. Да не е/са кредитополучател/и по договори
за кредит, сключени с кредитора по които е налице неизпълнение; 2.5. Да
нямат кредити към банки или финансови институции с класификация
различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения,
съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; 2.5. Да представят служебна
бележка от работодателя си или друг съответен документ удостоверяващ
размера на получавания от тях доход. Съгласно чл.5 ал.2 от договора страните
да се споразумели, че заемополучателя ще предостави посоченото в алинея 1
обезпечение в срок до 3 (три) дни от сключване на настоящия договор.
Общият размер на неустойката при непредоставяне на обезпеченията във вида
и съгласно изискванията на заемателя да възлиза на 1330.65 лв. лева за целия
срок на договора за потребителски кредит. Счита, че от договора следва
ищецът да се е задължил да върне сумата от 2772.00 лева, която включва: 1)
1200.00 - главница; 2) 241,35 лева - лихва; 3) 1330.65 лв лева - неустойка в
случай на непредоставяне на обезпечение. Срокът на кредита е 06.11.2023 г.
Твърди да е заплатил на ответника общо сумата от 1803.07 лв., както следва:
на 28.02.2023 г. - 260.00 лв., на 09.03.2023 г. - 76.00 лв., на 29.03.2023 г. - 80.00
лв., на 31.03.2023 г. (1)- 20.00 лв., на 31.03.2023 г. (2) -550.00 лв., на 31.03.2023
г. (3)- 817.07 лв.
Ищецът развива съображения договорът да е недействителен на осн.
чл. 26 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК поради това, че не са спазени изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Навежда съображения, че клаузата, задължаваща
заемополучателя да осигури обезпечение под формата на поръчителство или
банкова гаранция е нищожна като представляваща скрито възнаграждение за
заемодателя, което следва да бъде, но не е, включено в ГПР. Счита, че като не е
включена сумата за неустойка в ГПР не е спазено изискването на чл. 11, т. 10
от ЗПК, защото не е посочен верният ГПР. Счита, че неустойката е добавка
към възнаградителната лихва по договора, без обаче в последния или в
неговите приложения да е посочена като такава, което означава, че е нарушена
и разпоредбата на чл. 11, т. 9 от ЗПК поради неправилно посочване на
лихвените проценти. Ето защо, само на тези основания договорът за кредит е
2
изцяло нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК.
Поради това, че в договора не е посочено кои разходи формират ГПР, счита, че
е нарушен чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК. Твърди да е очевидна
невъзможността за ищеца да осигури исканите обезпечения в толкова кратък
срок, както и невъзможността на самите поръчители да се снабдят с целия
набор от изискуеми документи, което се доказва и от обстоятелството, че
заемателят не е изчакал да включи подобна неустойка при изчисляването на
месечните погасителни вноски, а видно от погасителния план, във всяка
месечна вноска се включва и сума, представляваща част от общия размер на
описаната неустойка. Счита уговорената неустойка в общ размер от 1330,65
лв. да е нищожна поради противоречие с добрите нрави и също така да
представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като
твърди да е необосновано висока. Счита, че записването в кредитния договор
на размер на ГПР, който не е реално прилаган в отношенията между страните
да представлява „заблуждаваща търговска практика“ по см. на чл. 68 д, ал. 1 и
ал. 2, т. 1 ЗЗП, както е и в настоящия случай. Навежда съображения, че в ГПР
следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. Твърди посочването само с цифрово изражение на процента
ГПР да не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта
на разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. Поставянето на
заемополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява
дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в
ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. Твърди, че тази неточност в посочването на размера на разходите поставя
потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е
оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е
недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото
законово основание. Счита, че изискването за предоставяне на обезпечение,
чрез поръчителство или банкова гаранция на цялата дължима сума по
договора- главница, лихви, неустойки, съдържа множество изначално
поставени ограничения и конкретно определени параметри, които - предвид
броят им и изключително краткия срок, в който следва да се предоставят, на
практика правят задължението неизпълнимо. Срокът да е твърде кратък и за
потребителя да се създава значително затруднение да се снабди с банкова
гаранция или поръчителство, тъй като за учредяването им се изисква набавяне
на документи, одобрение и пр., т. е. действия, за които са нужни технологично
време и съдействие от трети лица (поръчители/банкова институция). Поради
тези съображения, счита, че предвидената неустойка води до скрито
оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за
3
кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника,
съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като
съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена по този
начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към
възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.
Клаузата за дължимостта й в чл. 11, ал. 1 от договора твърди да е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави и поради това, че излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Развива
съображения размерът на възнаградителната лихва да противоречи на добрите
нрави, договорената между страните лихва да надхвърля повече от 3 пъти
законната, което е в нарушение на добрите нрави, тъй като надвишава
трикратния размер на законната лихва. Поради това счита, че клаузата от
Договора, която урежда възнаградителната лихва по договора, накърнява
равноправието между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с
принципа на добросъвестността при договаряне, с оглед което се явява
нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Иска в мотивите си съдът да се
произнесе по твърденията за недействителни на договора, както и по
отношение на действителността на клаузата, уреждаща неустойката при
непредоставяне на обезпечение, и клаузата в договора, уреждаща
възнаградителната лихва.
Ищецът твърди да е заплатил предсрочно задълженията по договора и
към момента на предявяване на иска да е платил сумата в размер на 1803,07
лв. Твърди да дължи на заемодателя само заемната сума в размер на 1200 лв.
лв. поради това, че договорът е недействителен. Освен това, твърди, че дори и
съдът да приеме, че не е недействителен целия договор, а е недействителна
клаузата за неустойката при непредоставяне на обезпечение и
възнаградителна лихва, пак следва да получи връщане на даденото, извън
сумата за главница. Претендира връщане на сумата от 603,07 лв. като дадена
без основание. Претендира разноски, включително адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Навежда съображения, че
при отхвърляне на иска, на ищеца като потребител не следва да е натоварен с
разноски.
В становище от 19.04.2024г. ищецът оспорва отговора на ответника,
включително навежда възражения срещу оспорването от ответника на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Ответникът оспорва исковете. Навежда съображения, че ако
неустоечната клауза е недействителна, това не се отразява на целия договор.
Твърди ГПР, посочен в договора, да съответства на законовите изисквания.
Заявява изрично в него да не е включена уговорената неустойка и навежда
съображения, че неустойката не представлява разход, който да бъде включен в
ГПР. Навежда съображения за действителност на уговорената неустойка;
сочи, че е уговорена като фиксиран размер и двете страни са били напълно
наясно с размера й още преди да настъпи фактът на неизпълнение на
задължението, което обезпечава. Т.е. към датата на сключване на договора
4
кредиторът не е знаел дали ще възникне основание за плащане на
неустоечната сума. Твърди неустойката да е уговорена като фиксирана сума и
изцяло в полза на потребителя да е разсрочена на вноски, които може да
изплати заедно със съответната част за главница и лихва на всеки падеж.
Твърди ответникът да е внесъл достатъчно яснота по този въпрос, като в
Погасителния план – Приложение 1, неразделна част от договора, е посочена
възможната вноска за неустойка за целия период на погасяване.
Обстоятелството, че тя се дължи само при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение е посочено изрично в плана за погасяване, като в
6-та и 7-ма колона от него с знак „*“ и съответната бележка след плана е
посочено, че тези суми ще бъдат дължими само при неизпълнение на
задълженията по чл. 5 от договора за заем. Ясно и точно да са посочени
размерите на вноските с и без неустойка, каква част от тях представлява лихва
и главница към всеки един падеж. Смисълът да бъдат посочени сумите е
именно пълна и изчерпателна информираност на потребителя за
задължението му към търговеца при всяко възможно развитие на
правоотношението им. Навежда съображения, че неустойката не представлява
„добавка към възнаградителната лихва“. Обстоятелството, че страните са се
договорили, в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение, неустойката да бъде изплащана на части, а не еднократно, и в
полза на потребителя да бъде плащане на всеки падеж, не води до
превръщането й в лихва. Счита, че тази уговорка е изцяло в полза на ищеца,
тъй като разпределя задължението му във времето. Навежда доводи, че
клаузата, с която е определена и приложимата лихва по кредита също да е
индивидуално уговорена и съставена на ясен и разбираем език. Счита, че ясно
изразеният размер на лихвения разход върху предоставената сума не изисква
преценка за неравноправен характер на договорната клауза, тъй като е част от
основния предмет на договора. Твърденията, че уговореният в договора за
потребителски кредит фиксиран лихвен процент е в противоречие с добрите
нрави, тъй като надвишава три пъти размера на законната лихва да са
неправилни и необосновани. Твърди възнаградителната лихва да е част от
ГПР, в същото време в закона е установен максималният размер на ГПР, който
към датата на сключване на договора е по-висок от определения между
страните. Поради това, че лихвата по кредита е по-ниска от максимално
допустимата, е напълно действителна. Твърди към момента на сключването
му потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл
да се задължи към заемателя при всички възможни хипотези на развитие на
отношенията им. Твърди преди сключване на договора и с подписването му
заемополучателят да е бил наясно, че ГПР не включва неустойката и, че
последната ще се дължи, ако не се предостави обезпечение на кредита. Твърди
оспорената от ищеца неустойка по всички договори да е уговорена като
санкция за неизпълнение, в случай че заемополучателят не изпълни поетия с
подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне
едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ
5
на условията, посочени в чл. 5 от договора, както и в още няколко договора,
сключени между страните - Договори № 760129, 772634, 778159, 839743,
751388, 896927, 843262, 737272, 970865 и в чл. 6 Договори № 772843 и
788397. Твърди, че дори и заемополучателят да не е могъл да обмисли
достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на неустоечните клаузи
и след сключването на всеки договор, дори след изтичането на тридневния
срок, да е осъзнал, че е неспособен да се справи с това да представи поръчител
или банкова гаранция, които да отговарят на съответните условия на
кредитора, заемополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в
които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 7, ал.1 от
Договора, чл. 28, ал. 5 от Общите условия както и т. 1, Част IV от Стандартния
европейски формуляр без да е обвързан по никакъв начин от спорната
неустойка, както и без никакви други отрицателни последици – заплащане на
обезщетения или такси. Твърди с тази клауза се уговаря равновесието между
страните и се защитават в пълна степен правата на потребителя, в случай че
последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него
условия. Друга възможност за заемополучателя е било удължаването на
тридневния срок чрез предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или
предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на запис
на заповед например.
Твърди ищецът по своя воля да е инициирал сключването на 12
договора с уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на
обезпечение в периода 2022 г. – 2023 г., респективно при идентични условия, с
които категорично е бил наясно при сключването на всеки договор за кредит;
по-голямата част от кредитите да са погасявани доброволно и предсрочно.
Представя Справките за движения по договори с ищеца, от които твърди да е
видно, че договорите са погасявани един с друг, като с част от главницата на
сключения договор се погасява предходен договор. Така: Договор
737272/19.09.22г. е погасен на 19.10.23 г., когато е сключен Договор 751388;
Договор 751388/19.10.22г. е погасен на 29.11.22 г., когато е сключен Договор
772843; Договор 760129/03.11.22г. е погасен на 09.12.22г., когато е сключен
Договор 778159; Договор 772634/29.11.22г. е погасен на 10.04.23г., когато е
сключен Договор 843262; Договор 772843/29.11.22г. е погасен на 29.12.22 г.,
когато е сключен Договор 788397; Договор 778159/09.12.22г. е погасен на
16.01.23г., когато е сключен Договор 797524; Договор 797524/16.01.23г. е
погасен на 31.03.23 г., когато е сключен Договор 839743; Договор
843262/10.04.23г. е погасен на 19.07.23г., когато е сключен Договор 896927;
Договор 896927/19.07.23г. е погасен на 28.11.23 г., когато е сключен Договор
970865. Твърди от Справките да е ясно, че ищецът тегли кредит, ползва
главницата, след това тегли друг, а на 29.11.2022 г. даже два, и с част от него
да погасява предходния заем и така до последният 12-ти договор, който е
сключен на 28.11.2023 г. и, по който ищеца да е в неизпълнение. Счита, че тези
погасявания се обясняват именно със завеждането на идентични съдебни
производства, които в съвкупност изграждат заключението, че лицето е целяло
6
начисляването на неустойката по колкото се може повече договори, за да
обоснове формалното си право на иск от водене на настоящите производства,
в които да печели от СИТИ КЕШ чрез кумулирането на разноски по договори
за безплатна правна помощ. Горното е в пряко противоречие с
добросъвестността, която страните си дължат в преддоговорните отношения
по чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип, че никой не може да черпи права от
неправомерното си поведение.
Твърди да е налице индивидуално договаряне и добросъвестност от
страна на заемодателя, тъй като ищецът се е запознал многократно с
условията на кредитния продукт с уговорка за плащане на неустойка в
периода от 2022 г. до 2023 г., като по всеки кредит е получавал преддоговорна
информация и сам е избирал да се обвърже с клаузите за неустойка при
безспорното знание за икономическите последици от тях.
Поради изброените по-горе причини, свързани с индивидуалното
договаряне и възможността заемополучателят да може да въздейства върху
обстоятелствата, водещи до начисляването , респективно върху цялостното
отпадане счита, че не може да се говори за противоречие на неустойката с
добрите нрави. На следващо място, твърди неустойката да е имала
предварително определен начален и краен момент, също така е била с
фиксирани параметри за срока на договора. И доколкото преценката за
нищожност на неустойката на това основание се прави за всеки конкретен
случай, счита, че в разглеждания такъв противоречие с добрите нрави не е
налице, още повече, доколкото при изследването на този въпрос се прави
проверка за наличие и на допълнителни критерии, които също отсъстват, като
например този дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи като поръчителство, залог или ипотека, както и дали
неустойката е в прекомерно съотношение с очакваните от неизпълнението
вреди. При сключване на процесните договори заемополучателят не е
предоставил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от
връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя
страна кредиторът е направил предварителна оценка на вредите от липса на
такова обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането,
калкулирайки я в неустойката по чл. 11, като е дал възможност и
допълнителен срок на клиента да предостави такова обезпечение и съответно
да не плаща неустойката.
Оспорва да е налице неравноправност по ЗЗП. Всички доводи за
нищожност на процесната клауза за неустойка, изложени в исковата молба, са
неоснователни. Клаузите от договора са уговорени конкретно с ищеца, същите
са ясно и точно описани в договора и потребителят е бил наясно с всички
аспекти на финансовото си задължение към търговеца, както при сключване
на процесния договор, така и преди това. В погасителния план, както и в
Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити също са посочени разходите по кредита, размера на
договорната лихва, ГПР, както и размера на неустойката, уговорена
7
впоследствие в договора за кредит.
Твърди въпреки твърденията си за нищожност на процесния договор
ищецът да е сключил с ответното дружество 12 договора за кредит за
идентични кредитни продукти, предоставяни при идентични условия.
Предвид това, не може да се твърди липса на индивидуално договаряне на
клаузите по договорите, както и липса на информираност с условията и
последиците от процесните клаузи, доколкото ищецът се е запознавал с тях
многократно и всеки път е имал възможност да не се задължава с тях, но сам е
избирал да направи обратното. Ищецът е бил информиран за условията за
ползване на продукта на търговеца предварително – да представи обезпечение
в тридневен срок, като има право на избор какво да бъде то, а в случай че не го
направи, да плати неустойка в точен и индивидуално определен размер, да
връща заемната сума при фиксирана лихва. Впоследствие и след еднократно
задължаване с условията по договора, потребителят отново е избрал същите
условия и повторно се е задължил с тях и това поведение е повтаряно от
потребителя до сключването на 12 идентични договора. От тук е явно, че в
случая е налице индивидуално договаряне, което изключва неравноправността
на оспорените клаузи и липсата на достатъчно информация за финансовите
задължения, които се поемат с тях (позовава се на съдебна практика).
Изложеното изключва възможността ищецът да не е бил
предварително наясно с икономическите последици от сключваните договора
за кредит, респективно да е налице нарушение на чл. 143 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и
като прецени представените по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, счита за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото са приети за безспорно установени между страните
следните обстоятелства: че между ищеца и ответника е сключен договор за
потребителски кредит № 797524 от 16.01.2023г. към искане № 9164980, на
основание на който ответникът е предоставил на ищеца и ищецът е усвоил
заемна сума от 1200 лв. при условие заемната сума да бъде върната по
следния начин: на 21 вноски, от които: 3 вноски всяка с размер на 18,69 лв. и
18 вноски всяка с размер 76,96 лв., с ден на плащане: понеделник, вид вноска:
двуседмична, годишен процент на разходите на заема: 49.61 %, фиксиран
годишен лихвен процент: 40,05 %, дата на първо плащане: 30.01.2023г.,
обезпечение: поръчител или банкова гаранция - по избор на заемополучателя,
дата на последно плащане: 06.11.2023г., обща сума за плащане: 1441,35 лева;
съгласно чл. 5 от договора страните са уговорили заемополучателят следва да
да предостави обезпечение във вид на: 1. безусловна банкова гаранция,
издадена от лииензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на
договора за кредит до изтичане на 6 месена след падежа на последната
редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер
на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща
8
договорената главница и лихва ИЛИ 2. Поръчителство на едно или две
физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: 2.1. При
един поръчител- осигурителният доход следва да е в размер на не по- малко от
7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; 2.2 при двама
поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да
е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; 2.3. Да не
е/са поръчители по други договори за заем, сключен/и с Кредитора; 2.4. Да не
е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с кредитора по
които е налице неизпълнение; 2.5. Да нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и
по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; 2.6.
Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен
документ удостоверяващ размера на получавания от тях доход; съгласно чл.5
ал.2 от Договора страните да се споразумели, че заемополучателя ще
предостави посоченото в алинея 1 обезпечение в срок до 3 (три) дни от
сключване на настоящия договор.
Прието е за безспорно установено също, че в чл.11 ал.1 от договора за
потребителски кредит да е уговорена неустойка за непредоставяне на
обезпечение в размер на 1330,65 лв.
Процесният договор е с предмет предоставяне на заемна сума,
заемодателят е юридическо лице, което е небанкова финансова институция по
см. на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗПК, предоставяща кредита в рамките на своята
търговска дейност, ищецът е физическо лице, което е действало извън рамките
на своята професионална дейност. Следователно, процесният заем има
характер на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от
ЗПК. Следователно, в отношенията между страните са приложими
специалните разпоредби на ЗПК и процесният договор за заем следва да
съответства както на общите изисквания за валидност на правните сделки,
така и на специалните изисквания, предвидени в императивните разпоредби
на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т.
7 -9 ЗПК.
Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Неустойката представлява обезщетение за претърпените от
неизпълнението на договорното задължение вреди и има санкционен
характер. В случая, чрез процесната неустойка кредиторът обезпечава
неизпълнение на договорно задължение, което не е нито пряко нито косвено
обвързано с основното задължение на потребителя по връщане на заемната
сума. Процесната неустойка обезпечава неизпълнението на длъжника да
обезпечи предоставения му кредит, което е недопустимо. Съгласно чл. 71,
предл. първо ЗЗД при неизпълнение на задължението длъжникът да обезпечи
9
вземането на кредитора, последният има право да поиска изпълнение на
срочното задължение и преди срока. Законът допуска единствено възможност
за кредитора да обяви вземането за предсрочно изискуемо и да пристъпи към
събирането му, ведно с уговорените в договора разходи. Уговарянето на
неустойка, което принципно е допустимо за всяко неизпълнение на договора, в
този случай, надхвърля законовите рамки, както и нейния обезпечителен и
санкционен характер и представлява типична проявна форма на нарушаване
на закона и нарушение на добрите нрави. По начина, по който е уговорена
неустойката за това неизпълнение на договора, представлява сериозна
санкция за длъжника и неоснователно обогатява кредитора, на когото е
известно, че в краткия срок и при тези условия, за длъжника е обективно
невъзможно да осигури исканото обезпечение (изискванията в рамките само
на три календарни дни потребителят да осигури поръчител или банкова
гаранция ограничава необосновано възможностите на длъжника да
предостави обезпечение на дълга). Неизпълнението води до имуществена
санкция за потребителя, която е два пъти повече от размера на предоставената
заемна сума по кредита и която се прибавя към нея, т.е дългът на заемателя се
увеличава необосновано и значително дори при точно изпълнение. Освен
това, изискването за предоставяне на обезпечение под формата на банкова
гаранция се явява безпредметно, тъй като длъжникът не би имал интерес да
иска заем от кредитната институция, ако може да я получи от банка. Такава
клауза за неустойка не може да бъде оправдана.
Процесната клауза е нищожна, защото отрича договорния характер на
поръчителството или банковата гаранция като обезпечения, като
същевременно не обезпечава по никакъв начин изпълнението на главното
задължение на длъжника да върне заетата сума и възнаграждението за това:
условието за дължимост е не плащане на това задължение, което съставлява
съществен елемент на договора за заем, а странично такова, срещу което,
обаче, длъжникът не получава насрещна престация. Обезпечителната функция
липсва. Няма имуществени вреди от неизпълнението на задължението за
непредставяне на обезпечение, тоест, обезщетителна функция също отсъства:
възникването на неустоечното задължение е самоцел на кредитора.
Липсват данни как точно и въз основа на какви критерии е формиран
размерът на процесната неустойка, който е и необосновано висок.
Неустойката противоречи на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) заради
основанието, на което се дължи и което е вписано в т. 6.1. от договора за
паричен заем. Чл. 92 ЗЗД предвижда, че неустойката обезпечава изпълнението
на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без
да е нужно те да се доказват, което предполага безусловно задължение за
кредитора да я определи по достатъчно ясен и напълно разбираем начин, че да
не бъде прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди, респективно да
посочи размера й при частично или при неправилно изпълнение.
Изискванията, които поставя кредитора пред потребителя относно характера и
вида на обезпечението, което трябва да гарантира изпълнението на договора за
10
връщане на заема не съответстват нито на закона, нито на морала, нито на
добрите търговски практики в тези случаи. Същите са рестриктивни и не
съответстват на предназначението на неустойката, като правен институт (чл.
92 ЗЗД). Същата по начина, по който е регламентирана от кредитора,
включително и начина на погасяването й, има наказателен характер, а не само
обезщетителен и обезпечителен и поставя потребителя в изключително
неравностойно положение спрямо търговеца, защото го задължава от една
страна да плати необосновано висока по размер неустойка, равняваща се на
сума два пъти по-голяма от предоставената заемна сума, и то само за
непредставено в срок обезпечение. Така уговорената клауза представлява
своеобразен източник на допълнителна печалба за кредитора над уговорената
такава под формата на договорна лихва. Трудно би могло да се определи това
вменено задължение на длъжника като справедливо, нормално и
съответстващо на нормите на закона, като типично и в съответствие с добрите
търговски практики в отношенията с определено икономически по-слабата
страна. В този си вид неустойката е изгубила своето законово предназначение
да служи като обезпечение на задължението и да служи като обезщетение на
вредите.
Процесната неустойка е дължима независимо дали заемът е върнат от
потребителя своевременно, или не е върнат, доколкото тя има отношение към
неизпълнение на задължение на потребителя да осигури обезпечение на
задължението, което налага извод, че при нейното определяне по основание,
параметри и по размер заемодателят не е спазил правилата на
добросъвестността. Неустойката в случая представлява допълнително
предвидена скрита печалба за търговеца за сметка на потребителя извън
уговорената под формата на договорна възнаградителна лихва. Нелогично е,
че при нормално развитие и изпълнение на договора за заем от страна на
потребителя, на заемодателя да му се следва печалба в размер на
възнаградителна лихва само от 241,35 лв. на база фиксиран годишен лихвен
процент по заема от 40,05 %, докато при същото развитие на отношенията, но
с предвидена неустойка не по същинското изпълнение на договора, а само по
обезпечението му, пак при нормално и добросъвестно изпълнение на
задължението, да се дължи още 1330,65 лв.
Процесната клауза заобикаля и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК,
според която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Следва да се отбележи още, че съгласно чл. 8, § 1 от Директива
2008/48 преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да
направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при
необходимост това задължение може да включва да се направи справка в
съответната база данни. В този смисъл се посочва, че в условията на
разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират
по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна
оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват
11
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат
необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които
те не процедират по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора
да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото
цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и
неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на Директива
2008/48, която се състои в предвиждането в областта на потребителските
кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области,
която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители в
Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да
се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на
потребителски кредити. В този смисъл § 40-43 от Решение от 27.03.2014г. по
дело С-565/12 на четвърти състав на СЕС. Ето защо, клауза, която предвижда,
че се дължи неустойка при неосигуряване на поръчител, което задължение
става изискуемо след 3 дни от подписване на договора за потребителски
кредит е в пряко противоречие с целта на Директивата. На практика, такава
клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредитът е предоставен, като ако не го направи, дългът
му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се
увеличава. Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника,
първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му да се да предостави
кредитът, която практика би съответствало на изискванията на Директивата.
Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16 ЗПК. Съдът
има задължение да се придържа към Директивата при тълкуването на
националния закон, като той следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед
целите на директивата. В този смисъл, ако има вреди за ответника, то тези
вреди са самопричинени, тъй като, ако има предварителна оценка, че е нужно
обезпечение, за да се отпусне кредитът, той не би трябвало да се отпусне
преди да се предостави обезпечението. В случая това изискване не е спазено и
от неизпълнение на това задължение за предварителна оценка финансовата
институция не може да черпи права за себе си, за да изведе легитимен интерес
от описаната неустойка.
На следващо място, клаузата е неравноправна, освен на основание
общата разпоредба на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и на основание изрично предвидената
чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, съгласно който е неравноправна клауза, която
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Тежестта за доказване, че
клаузата е индивидуално договорена е за ответника, който въпреки указанията
на съда, не е посочил доказателства, че клаузата е индивидуално договорена.
При липса на доказателства за противното, съдът приеме, че клаузата не е
12
индивидуално уговорена. Изготвена е предварително от ответника и ищецът
не е имал възможност да влияе върху съдържанието й. Следователно,
процесната клауза е нищожна, защото е неравноправна и не е индивидуално
уговорена (арг. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 143 ЗЗП). Изготвена е предварително
от ответника и ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието й.
Уговорената неустойка от 1330,65 лв., съставлявайки скрита печалба
по договора, е разход по кредита и следва да бъде включена в годишния
процент на разходите, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, за който ал. 4 предвижда да е
в максимално допустим размер – пет пъти размера на законната лихва.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК Годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съгласно § 1, т. 1 на ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси. С уговорената неустойка се въвеждат именно
допълнителни разходи и същата следва да е включена в ГПР. Като не е
включена неустойката в размера на ГПР потребителят е въведен заблуждение
да прецени дали да сключи договора за кредит при така определените условия
за връщането на заетата сума. С включването на неустойката към ГПР от
49,61%, действителния такъв нараства многократно над допустимата
стойност, която е пет пъти размера на законната лихва за просрочени
задължения в лева /ОЛП на БНБ + 10 пункта х 5/. С оглед това, съдът намира,
че при сключването на процесния договор за заем и чрез предвиждане на
неустойка, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за
заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по
кредита. Предвид горното, посочените в договора размери на годишния
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не
съответстват на действително уговорените такива. Очевидно потребителят е
въведен в заблуждение за реалното оскъпяване на кредита при условията на
процесния договор. Следователно, на чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
договорът е недействителен. В случая, не е налице някоя от хипотезите на чл.
26, ал. 4 ЗЗД хипотези- нищожната клауза на процесния договор за кредит
относно определянето на ГПР да бъде заместена по право от повелителни
13
норми на закона, или че договора за потребителски кредит би бил сключен и
ако в него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като той е въведен
като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
За изчерпателност, по наведените възражения за нищожни клаузи
следва да се отбележи следното: Няма предвидено законово ограничение за
максималния размер, до който страните могат да договарят размера на
възнаградителната лихва, освен предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК размер на
ГПР. С оглед изискването на закона при договаряне между страните да не се
накърняват добрите нрави, следва да се приеме, че именно те налагат
максималния размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна
лихва е действително. Съгласно съдебната практика противно на добрите
нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по
обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека, залог), противно на добрите
нрави е нейният размер да надвишаваща двукратния размер на законната
лихва (в този смисъл Решение № 906/30.12.2004г. по гр. д. № 1106/2003 г. на
ВКС, II г. о., Решение № 378/18.05.2006г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, II г.
о., Решение № 1270/09.01.2009г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, II г. о.;
Определение №901/10.07.2015г. по гр. д. № 6295/2014г. на ВКС, IV г.о.).
Уговорената в процесния необезпечен договор възнаградителната лихва
надвишава трикратния размер на законната лихва и по този начин накърнява
добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на
чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД.
Прието е за безспорно установено между страните, а и се установява
от приложените писмени доказателства, че ищецът е платил на ответника
сумата от 1803,07 лв., с която е погасена сумата от 1200 лв. за главница. От
платената в общ размер 1803,07 лв. като се извади сумата от 1200 лв. за
главница (арг. чл. 23 ЗПК) остава сумата от 603,07 лв., колкото се претендира
от ищеца. Следователно, искът за връщане на дадено при начална липса на
основание е основателен и следва да бъде изцяло уважен.
Поради уважаване на главния иск, следва да бъде уважен и
акцесорния иск за законна лихва считано от 15.02.2024г. (датата на
депозиране на исковата молба) до окончателното плащане на вземането.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ищеца. Ищецът е
освободен от държавна такса. На осн. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да плати в полза на РС-Хасково държавна такса в размер на 50 лв.
По претенцията за адвокатско възнаграждение:
От представените доказателства /сключен договор за правна защита и
съдействие/, се установява, че между ищеца и процесуалния представител е
постигната уговорка за оказана правна помощ и съдействие при условията на
чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. за оказване на помощ на материално затруднено лице.
Процесуалният представител претендира възнаграждение в размер на 480 лв.
14
с ДДС. В становище от 24.04.2024г. ответникът прави възражение да не се
присъждат разноски на процесуалния представител на ищеца. Сочи съдебна
практика на СГС и СРС. Твърди, че ищецът е водил дела срещу ответника в
отделни производства от настоящото.
Твърденията на ответника, че искът е предявен при условия на
злоупотреба с процесуални права са неоснователни. Това, че между страните
са сключени няколко договора с подобни клаузи, за които се твърди да са
нищожни и срещу които потребителят търси защита не може да се приеме за
злоупотреба с процесуални права, още повече, че договорът е със страна
именно ответника, който като е направил волеизявление и е станал страна по
тези договори. Потребителят - заемополучател има правен интерес да иска
установяване нищожност на клаузите по договора и връщане на недължимо
платените суми и защита на този интерес е завеждане на настоящото дело.
Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗАдв. адвокатът има право на
възнаграждение за своя труд (арг. чл. 36, ал. 1 ЗАдв.). Съгласно чл. 38, ал. 1
адвокатът може да оказва безплатно адвокатски услуги на посочените в тази
разпоредба лица, включително материално затруднени лица (чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв.). Разпоредбата на чл.36, ал.2, изр.2 ЗА изрично забранява уговарянето
на адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от посочения в наредба,
издадена на основание чл.36, ал.2 ЗА, за съответния вид работа. Това е
Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
приета от Висшия адвокатски съвет. Следователно, определянето на
адвокатско възнаграждение от съда при предоставена безплатна правна
защита (чл.38, ал.2 ЗА) и намаляването му при прекомерност на уговореното
(чл.78, ал.5 ГПК) е ограничено до минималния размер по тази наредба.
Въведеното с чл.38, ал.2 ЗА правило, че съдът присъжда
възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е
значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи
(например, при представителство от адвокат по Закона за правната помощ,
възнагражданията в които случаи са предвидени в Наредбата за заплащане на
правната помощ, приета от Министерския съвет, и са значително в по-нисък
размер от тези в наредбата по ЗА за един и същи вид работа), без възможност
на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа,
създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и
интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение
на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто
смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС, което е
задължително за съдилищата. По изложените съображения нормата на чл. 38,
ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не
следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне
служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери,
както и приетите за подобни случаи възнаграждения в Наредбата за заплащане
15
на правната помощ, подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора,
интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото (в т.см. Определение
№50015/16.02.24г. по т.д. № 1908/2022 на ВКС, ТК, I отд., съдия – докладчик
Т. К.).
В конкретния случай, делото не се отличава с фактическа сложност,
произнасянето на съда е на база представени писмени доказателства и приети
за безспорни обстоятелства, приключило е в едно съдебно заседание, в което
не са се явили страните и техните процесуални представители. По въпросите
за неравноправни клаузи в потребителските договори, включително със
заемодател ответника „Сити Кеш“ ООД има постановени влезли в сила
съдебни решения, които са непротиворечиви. Това прави делото без
затруднения при доказването, с ясен отговор, който съдът ще даде по правни
въпроси. Следователно, делото не се отличава с правна сложност.
Освен това, съдът е запознат, че адв. А. Д. е представител на ищеца -
Б. Д. М. по множество дела в РС-Хасково, имащи за предмет прогласяване
недействителност на неравноправни клаузи или потребителски договори за
заем и искове за връщане на суми, получени на основание прогласена
твърдяна недействителност на клаузи или договори. Такива са: гр.д.
№20245640100353, гр.д. №20245640100354, гр.д. №20245640100355, гр.д.
№20245640100357, гр.д. №20245640100358, гр.д. №20245640100359, гр.д.
№20245640100362, гр.д. №20245640100363, гр.д. №20245640100360, гр.д.
№20245640100361, гр.д. №20245640100362, гр.д. №20245640100363, гр.д.
№20245640100364, гр.д. №20245640100365, гр.д. №20245640100366, гр.д.
№20245640100367, гр.д. №20245640100368, гр.д. №20245640100369, гр.д.
№20245640100370, гр.д. №20245640100371, гр.д. №20245640100372, гр.д.
№20245640100374, гр.д. №20245640100573 и гр.д. №20245640100578, по
всички дела адв. Д. е представлявал Б. Д. М.. При служебен преглед на
исковите и уточнителните молби съдът установява, че изложените доводи,
както и процесуално поведение на адв. Д. са идентични. Следователно, в
конкретния случай, е очевидно, че времето и усилията на процесуалния
представител за защита и съдействие по делото са по-малки в сравнение с
грижата, която е нормално да бъде предоставена от адвокат по защита и
съдействие на дела, които не само, че не се отличават с фактическа и правна
сложност, но са дела, по които има непротиворечива съдебна практика.
Като съобрази изложеното, съдът намира, че на процесуалния адвокат
на ищеца следва се да присъди възнаграждение в размер на 200 лв. При
присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и
съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. параграф 2а от Наредба 1/2004г. за
минималните възнаграждения на адвокатските възнаграждения следва да
включва ДДС (Определение №44 от 28.01.2022г. на ВКС по ч.т.д. №
2525/2021г., II т.о., докладчик съдията П. Х., Определение №45 от 28.01.2022г.
16
на ВКС по ч.т.д. № 2526/2021г., II т.о., докладчик съдията П. Х., Определение
№98 от 08.03.2022г. на ВКС по ч.т.д. № 1544/2021г., II т.о., докладчик съдията
Б. Й.). По делото са представени доказателства за регистрация на адвоката по
ДДС. Следователно, ответникът следва да бъде осъден да плати на адв. Д.
възнаграждение в общ размер на 240 лв. с ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК *********, ДА ПЛАТИ на Б. Д.
М., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД сумата от
603,07 лв., представляваща неоснователно получена сума по недействителен
договор потребителски кредит № 797524 от 16.01.2023г., ВЕДНО СЪС
ЗАКОННАТА ЛИХВА, считано от 15.02.2024г. до окончателното плащане на
задължението.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК *********, да заплати на на
осн. 78, ал. 6 ГПК, да плати в полза на Районен съд -Хасково държавна такса в
размер на 50 лв. общо за двата иска.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК *********, да плати на адв. А.
Д., вписан в САК, сумата от общо 240 лв. с ДДС, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв.,
представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на Б.
Д. М., ЕГН ********** по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните. Препис да
се връчи на страните. На ищеца – чрез процесуалния представител адв. А. Д.
на посочения в исковата молба ел. адрес за призоваване, на ответника – чрез
процесуалния представител на посочения съдебен адрес в отговора на
исковата молба в гр. София.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Н. Д.
17