Р Е Ш Е Н И Е
№ 260718
гр.Пловдив, 15.12.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на шестнадесети октомври, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД №
3870/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 19-1030-013165 от
20.02.2020г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ при
ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Г. П. В., ЕГН:**********, с адрес ***.
1.на основание чл.183, ал.4, т.7 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. /пет
лева/, за нарушение на чл.137Е от Закона за движението по пътищата.
2. на основание
чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 150 лв. /сто и пет лева/, за
нарушение на чл.150А, ал.1 от Закона за движението по пътищата.
3. на основание
чл.175, ал.3 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/, за нарушение на чл.140,
ал.1 от Закона за движението по пътищата.
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е
незаконосъобразно – противоречи на материалния закон и е издадено в нарушение
на процесуалните правила. Посочва, че жалбоподателят не е управлявал мотоциклет
на посочената улица, както и че такава не съществува. Още сочи несъответствие
между описанието на нарушението в обстоятелствената част на наказателното
постановление и правната му квалификация в диспозитива, което засяга правото на
защита на жалбоподателя. Предлага наказателното постановление да бъде отменено.
Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат В. поддържа жалбата на
изложените основания, също предлага наказателното постановление да бъде
отменено, както и да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско
възнаграждение.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не
изпраща представител, в писмено становище поддържа, че изложеното в жалбата на
отговаря на истината, като адреса – гр.Раковски, ул.„Христо Ботев“ № 43
съществува безспорно, както че видно от приложената справка база данни на КАТ –
описаното МПС не е регистрирано и към настоящия момент. Също посочва, че не са
налице съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка е изяснена,
административната преписка съдържа достатъчни по обем, категоричност и
безспорност доказателства, които доказват вината на жалбоподателя и обуславят
административнонаказателната му отговорност. Предлага жалбата да бъде оставена
без уважение, а наказанието постановление да бъде потвърдено, както и в
условията на евентуалност присъдените разноски за адвокатско възнаграждение да
бъдат намалени до минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 01.06.2020 г. видно от приложената към наказателното
постановление разписка, а жалбата е изпратена до РС-Пловдив чрез ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“
на 17.08.2020г. съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена
от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на
правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 15.09.2019г., около 19:00 часа, на неустановено поделото място
в гр.Раковски, свидетелят А.Х.В. – в качеството му на *** на ОД МВР – Пловдив,
спрял за проверка МПС – мотоциклет „Мегалути Медицън“, като установил, че
същото МПС било управлявано от жалбоподателя Г. П. В., който при управлението
не използвал защитна каска. Свидетелят В. още констатира, че МПС – мотоциклет
„Мегалути Медицън“ не било с поставени регистрационни табели, като не било регистрирано
по надлежния ред, както и че жалбоподателят В. не притежавал свидетелство за
управление на МПС, валидно за категорията, към която спадало управляваното от
него МПС.
На място и в присъствието на жалбоподателя, свидетелят А.Х.В.
съставил АУАН с бланков № 324829 от 15.09.2019г. срещу жалбоподателя Г. П. В.
за нарушение на чл.137Е от
Закона за движението по пътищата, чл.150А, ал.1 от Закона за движението по
пътищата и чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата, който АУАН
жалбоподателят подписал, без да отрази възражения. Въз основа същия акт било
издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода
на съдебното следствие свидетели А.Х.В. и И. Й. Р., които описват случая, начина на извършване на
проверката, както и процедурата по съставяне на АУАН. Съдът преценява
показанията на същите свидетел като последователни, логични, непротиворечиви и
съответстващи на събрания по делото доказателствен материал, като кредитира
същите като истинни. Следва да се посочи, че между показанията на горните двама
свидетели не се установяват противоречия, доколкото В. не помни дали АУАН е бил
съставен на мястото на проверката или в РУП.
Горната фактическа обстановка се установява и от приложените
писмени доказателства, а именно – писмо с Изх.№ 11 – 03 – 73/11.09.2020г. на
кмет на Община Раковски, от което се установява, че посочения в АУАН и
наказателното постановление административен адрес, на който се сочи, да е
извършено нарушението, а именно – гр.Раковски, ул.„Христо Ботев“ № 43 не
съществува.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия,
съгласно така представената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи, като за
актосъставителя следва да се има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.1
от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство
по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване
на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта
да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са
и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В този смисъл съдът намери за неоснователни възраженията на
жалбподателя за наличие на несъответствие между описанието на нарушението в
обстоятелствената част на наказателното постановление и правната му
квалификация в диспозитива. Същото възражение е неконкретизирано и като такова
не може да бъде коментирано от съда.
Въпреки горното съдът намери, че в хода на съдебното следствие,
при преценка на цялата доказателствена съвкупност, не се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което
Г. П. В., ЕГН:**********,
15.09.2019г., около 19:00 часа, гр.Раковски, ул.„Христо Ботев“ № 43, виновно да
е нарушил разпоредбите на чл.137Е
от Закона за движението по
пътищата, чл.150А, ал.1 от Закона за движението по пътищата и чл.140, ал.1 от
Закона за движението по пътищата.
В този смисъл не се установява твърдяното място на нарушението, а
именно - гр.Раковски, ул.„Христо Ботев“ № 43.
Както вече бе посочено – съгласно
писмо с Изх.№ 11 – 03 – 73/11.09.2020г. на кмет на Община Раковски -
административен адрес – гр.Раковски, ул.„Христо Ботев“ № 43 не съществува.
Още следва да се съобрази и обстоятелството, че свидетелят А.Х.В., разпитан пред съда на 01.09.2020г.
/л.16 от делото/ също заявява, че не може да си спомни дали вписания от него в
АУАН адрес гр.Раковски, ул.„Христо
Ботев“ № 43 е този на РУ – гр.Стамболийски, нито дали АУАН е съставен на място
на установяване нарушенията, или в сградата на
РУ – гр.Стамболийски.
От последното следва заключение, че в АУАН и наказателно
постановление е посочено място на нарушението, което не съществува като
административен адрес, а същевременно не може да се установи действителното
място на извършване на проверката, доколкото и свидетелите се сочат такова. В
този смисъл установяването на мястото на нарушението общо като гр.Раковски
съвсем не е достатъчно, доколкото по този начин не може да бъде установено
непротиворечиво, че мястото е съставлявало път, отворен за обществено ползване.
Ето защо в случая твърдените нарушения
на чл.137Е от Закона за движението по
пътищата, чл.150А, ал.1 от Закона за движението по пътищата и чл.140, ал.1 от
Закона за движението по пътищата не могат да се считат за установени, доколкото
не се установяват по място. Предвид това обжалваното наказателно постановление
следва да се счита за незаконосъобразно – постановено при неправилно приложение
на материалния закон. Последното мотивира отмяна на наказателното
постановление.
С оглед изхода на спора,
на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени извършените от него разноски в
настоящото производство за заплатено възнаграждение за осъществяване на
процесуално представителство от упълномощен от него адвокат. Следва да се
посочи, че от страна на същия е направено своевременно искане за присъждане на
разноските в настоящото производство, като е представен и оправдателен документ
за тяхното извършване – договор за правна помощ /лист 4/, като е посочено като
договорено и платено в размер на 450 лева.
Същевременно налице е възражение и искане на въззиваемата страна
за намаляване размерна на присъденото възнаграждение за процесуално
представителство на жалбоподателя до минималния такъв, посочен в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения,
издадена от Висшия адвокатски съвет. Следва да се съобрази, че
съгласно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от същата Наредба, минималния размер е именно 300 лева. В този
смисъл искането на въззиваемата страна се явява основателно, доколкото
настоящото дело не съставлява фактическа и правна сложност, протекло е в две
съдебни заседания с кратка продължителност, с разпит на двама свидетели. Ето
защо и съобразно направеното възражение, на жалбоподателят следва да бъде
присъдени разноски в настоящото
производство за заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат до посочения в чл.18, ал.2, вр.
чл.7, ал.2, т.1 от горепосочената Наредба размер, а именно – такъв от 300 лева.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-1030-013165 от 20.02.2020г., издадено от М.
В. М., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив, с което
на Г. П. В., ЕГН:**********, с адрес ***.
1.на основание чл.183, ал.4, т.7 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лв. /пет
лева/, за нарушение на чл.137Е от Закона за движението по пътищата.
2. на основание
чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 150 лв. /сто и пет лева/, за
нарушение на чл.150А, ал.1 от Закона за движението по пътищата.
3. на основание чл.175, ал.3
от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание –
глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/, за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона
за движението по пътищата.
ОСЪЖДА ОД МВР – гр.Пловдив да заплати на Г. П. В., ЕГН:********** сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща
извършени разноски в настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.