О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 162
гр.Силистра, 22.03.2021 година
Административният съд гр.Силистра,в закрито
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря Виолина Рамова, като разгледа
докладваното от съдия Славова адм.дело№49
по описа на съда за 2021г. установи,че
с вх.№330/19.03.2021г. по делото е постъпила административната преписка, от
документите в която, могат да се правят изводи за редовността на сезирането на
съда в темпорално и процесуално отношение.На 18.03.2021г. оспорващата е внесла
и дължимата държавна такса за съдебното производство, отстранявайки
нередовността на жалбата. Освен това, едновременно с обжалването на
административния акт, представляващ Заповед №21-03 62-000029/08.03.2021г.,издадена
от полицейски инспектор към ОД МВР Силистра;РУ гр.Тутракан, с която е наложена
принудителна административна мярка /ПАМ/ на основание чл.171 т.2а б.“а“ от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е формулирано и искане за спиране на допуснатото по
силата на закона предварително изпълнение на акта,по аргумент от чл.172 ал.6 ЗДвП, ведно с искане за прогласяване на нищожността на допуснатото ѝ
предварително изпълнение от полицейския орган на основание чл.60 ал.1 АПК.
За искането за спиране на
предварителното изпълнение на невлезлия в сила акт, до-пуснато по силата на
закона, няма нормативна пречка, при съобразяване с общата разпоредба на чл.166 ал.4
във връзка с ал.2 АПК,съгласно която:„Допуснатото
предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен
закон,когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол,може по искане
на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2“В такава именно
хипотеза съдът приема,че е заявено искане за спиране изпълнението на оспорената
Заповед на ответния орган,като специалният закон ЗДвП допуска постановяването
на друг резултат от съда /не го забранява изрично/,което сочи,че са налице
процесуалните предпоставки за разглеждането му в закрито съдебно заседание. Следователно,
по заявеното искане за спиране на изпълнението на оспорената ЗППАМ,по което с
оглед констатациите за допустимо упражняване на правото на жалба, съдът дължи
произнасяне,съгласно регулацията от чл.166 ал.3 АПК.
Производството е образувано по жалба на Т.С.Ш. ***, срещу Заповед №21-0362-000029/08.03.2021г. за
прилагане на принудителна административна мярка по чл.171 г.2а б.“а“ ЗДвП,по
вид „прекратяване на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца, считано от
07.03.2021г..Дерегистрираният автомобил е марка „СЕАТ
Кордоба“ рег.№.., собственост на
жалбоподателката, а ПАМ е приложена чрез отнемане на 2 /две/ табели с
регистрационен номер СС.. и отнемане
на Свидетелство за регистрация на МПС №*********.
Административната принуда е наложена с цел
преустановяване на констатирано с АУАН серия GА 295872/07.03.21г. административно нарушение на чл.102
ал.1 т.1 пр. “посл.“ ЗДвП,изразило се в предоставяне
на управлението на автомобила от собственика му на неправоспособния Т.Ф.Ф.. Видно от Докладна записка УРИ362р-3146/08.03.21г.,
изготвена от мл.автоконтрольор В.П.(актосъставител) е, че в момента на установяване на релевираното нарушение, на предната седалка до
неправоспособния водач е била жалбоподателката,изрично обяснила,че е предоставила
управлението на автомобила на сина си. След извършена справка в информационната
система на КАТ е било установено, че Т.Ф.Ф.е непълнолетен
и няма издавано свидетелство за правоуправление на МПС, поради което е сезирана
Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и
непълнолетните в Община гр.Главиница, съгласно чл.13 ЗБППМН.
Предварителното
изпълнение на оспорения акт е допуснато ex lege, което означава,че законодателят е презюмирал наличие на особено важни държавни и обществени
интереси,необходимостта от защита на които, по дефиниция, са материалноправните предпоставки от чл.60 ал.1 АПК.Изводът
се извежда от разпоредбата на чл.172 ал.6 ЗАвтП,регламентираща отклонение от
принципа на чл.166 ал. АПК,че всяко оспорване по правило спира изпълнението на
невлезлия в сила административен акт. Фактически искането следва да бъде
разгледано по реда на чл.166 ал.4 АПК, доколкото няма специална регулация в
ЗАвтП.
Ответният орган - Полицейски инспектор към ОД МВР гр.Силистра;РУ гр.Тутракан,след получаване на първоначалното разпореждане на
съда,едно с жалбата, не изразява становище.
Оспорващата, в нарушение на чл.152 АПК, е депозирана настоящата жалба на-право в съда, което е наложило извършване
на предварителни процесуални действия по отстраняване на нейните нередовности и
задължителното представяне на административната преписка. Сезираният съд не
може да разгледа настоящото искане не само в процесуалния срок от чл.166 ал.3 АПК, но и изобщо, при липсата на доказателства за допустимостта на
производството,каквито се съдържат единствено в приложената административна
преписка.Непосредствено след постъпване на заверено копие от съща-та (вх.№330/19.03.21г.) по делото, в
хипотезата на незабавност, настоящият състав е сложил на разглеждане в закрито
заседание, направеното искане за спиране на допуснатото предварително
изпълнение на релевирания акт по силата на закона.
Последното, по изключение може да
бъде спряно от съда, при установяване на материалноправните
предпоставки от чл.166 ал.2 АПК за спиране на акт от процесния вид - налагане
на ПАМ за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
преустановяване на административните нарушения, по аргумент от чл.171 ал.1 ЗДвП, към който ред препраща приложимата ал.4 чл.166 АПК. Същите могат да бъдат
сведе-ни до следното: ако предварителното
изпълнение на акта може да причини на оспорващия значителна или трудно
поправима вреда, за каквито факти няма изложени аргументирани твърдения в
настоящата жалба, а още по-малко са приложени някакви доказателства, в
контекста на чл.166 ал.2 изр.2 АПК,т.е. фактите и обстоятелствата,на кои- то се
позовава молителката, да са нови.
В горния контекст преценено възражението
за нищожност на разпореденото предварително
изпълнение на основание чл.60 ал.1 АПК на процесната
ЗППАМ от по- лицейския орган,е основателно съгласно чл.172 ал.5 и ал.6 ЗДвП.
Видно от последните е, че обжалването на заповедите, с които се прилагат ПАМ по
чл.171 ЗДвП се извършва по реда на АПК, а подадената жалба не спира
изпълнението на приложената административна принуда. В изключение от общото
правило в административния процес, уреждащо суспензивния
ефект на жалбата, в случая, със специалната разпоредба на чл. 172 ал.6 ЗДвП, е
допуснато пряко предварително изпълнение на административните актове от
процесния вид.Следователно,недопустимо е когато е допуснато предварително
изпълнение на невлязъл в сила административен акт по силата на закона,да е на- лице
и обективирана в писмен вид воля на полицейския орган
за същото действие. Ето защо, в тази ѝ част, молбата по чл.166 ал.4 АПК е
основателна.
Когато законът разпорежда предварително изпълнение на определена
категория актове, той презумира съществуването на
една, повече или на всички предпоставки от чл.60 АПК. Същевременно законовата
презумпция по чл.172 ал.6 ЗДвП за наличието на условия,обосноваващи
предварителното изпълнение на издадения акт,не е необорима.Специалният закон (ЗДвП) обаче,не предвижда основания за спиране изпълнението
на визираните в чл.172 ал.6 ЗДвП заповеди, за които е дерогирал
суспензивния ефект на жалбата, поради което по
аналогия и с оглед препратката от чл.172 ал.5 ЗДвП, се прилага чл.60 АПК,
уреждащ общите основания за допускане на предварителното изпълнение.
Основателността на искането за спиране по чл.166 ал.2 АПК на актове по чл.172
ал.1 ЗДвП зависи от преценката дали незабавното изпълнение на ПАМ може да
причини значителна или труднопоправима вреда на
адресата,която да бъде противопоставима на
предпоставките от чл.60 ал.1 АПК. Освен това, законът изрично изисква предпоставките,
при които съдът може да спре предварителното изпълнение, да са нови факти и
обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини
труднопреодолимата вреда за оспорващата. Доказателствената
тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната
сфера на адресата на акта, е на жалбоподателката. Същата се позовава на
представени медицински документи, удостоверяващи значително тежкото
здравословно състояние на нейната майка, за която е установила, че тя се грижи,
в качеството се на личен асистент (Тристранно
споразумение №142/27.01.20г.). От ЕР №3030/22.11.19г.
на ТЕЛК-Силистра се установява, че чувствителното влошаване на здравето на Ш.Л.Р.,
е датирано от лятото на 2019г., което също сочи, че не са налице нови по
смисъла на закона обстоятелства, които да бъдат съобразени от настоящия съд в
контекста на чл.166 ал.2 АПК.
Напротив, на жалбоподателката всички
изложени в искането ѝ факти, са били добре известни към момента на
извършване на процесното нарушение на чл.102 ал.1 т. 1 ЗДвП,въпреки което е
предоставила управлението на автомобила си на непълно- летния си син,който е
неправоспособен водач.Сам по себе си фактът на невъзможност за ползване на дерегистрирания автомобил за транспортиране на болната
ѝ майка до лечебни заведения (последното
не е и установено като наложително), не е
релевантен за преценката на значителните или труднопоправими
вреди.Тази опасност е съществувала непрекъснато от прекарването на мозъчния
инфаркт от г-жа Р. и не се намира в пряка и непосредствена връзка с прилагането
на процесната ПАМ, защото невъзможността да се ползва
автомобила от жалбоподателката е допустимо да настъпи и по други причини, стоящи
вън и независимо от настоящото административно производство.
След
като наличието на опасност да настъпят нови, зависещи единствено и само от
предварителното изпълнение на ПАМ, вреди за оспорващата, които да са от такава
значимост, че да могат адекватно да противостоят на обществения интерес,
защитен с предпоставките от чл.60 ал.1 АПК,е единственият стандарт при решаване
на настоя-щото ѝ искане и не е ангажирала доказателства в подкрепа на
доводите си в тази насока, то същото следва да бъде отхвърлено. Безспорно е, че
невъзможността да използва автомобила си в рамките на определения с ПАМ шест месечен
период, би представлявало определени затруднения и следователно, сам по себе си
е факт, който ще има не-благоприятни последици за жалбоподателката. Но същите
настъпват не от факти и обстоятелства осъществени след издаването на процесната ЗППАМ, т.е. нови такива, а в резултат на самото
допуснато предварително изпълнение от закона. Следователно, незабавното
изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен
друг приоритет със същата степен на значимост, защото ситуацията с грижите
около болната майка на жалбоподателката няма да е различна и след евентуалното влизане в сила на
оспорената заповед. В горния смисъл е и по-новата съдебна практика (Вж.Определение № 11615 / 31.07.19г.,
адм.д. № 8686/19г.; Определение №13741/ 16.10.19г.,адм.д.№11112/19г. и др. на
ВАС, VII
О). Освен
това, след изменението на чл.172 ал.5 ЗДвП с ДВ,бр.77/2018г., в сила от 01.01.2019г., съгласно който решенията на административния съд
по жалби срещу индивидуални административни актове за прилагане на ПАМ от вида
на изброените в чл.172 ал.1 ЗДвП, не подлежат на обжалване, което сочи на
окончателност и на настоящото определение по чл.166 ал.4,вр.
с ал.2 АПК, предвид връзката между главното производство и акцесорните
му. Едностранността на делото по главното
производство (срещу
самата ЗППАМ) при приключване
на спора със съдебен акт,с който същият е решен по същество, предопределя и едностранност н производството по акцесорното
искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение н заповедта -
предмет на съдебния контрол за законосъобразност в главното
производство./Вж.Определение №3963/25.03.20г.,адм.д.№ 3215/20г.;Определение
№14182/17.11.20г.,адм.д.№11724/20г. и др. на ВАС,VIIО/.
Предвид на изложеното, настоящият
състав намира, че не са налице материалните предпоставки за спиране на допуснатото
по силата на закона предварително изпълнение на оспорената ЗНПАМ, воден от
което и на основание чл.166 ал.3 АПК,във връзка с чл.172 ал.6 ЗДвП, Административният
съд гр.Силистра
О П Р Е Д Е Л И :
Прогласява НИЩОЖНОСТТА на Разпореждане за допускане на предварително
изпълнение на основание чл.60 ал.1 АПК, инкорпорирано в Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №21-0362-000029/08.03.2021г. на полицейски инспектор
към ОД на МВР гр.Силистра, РУ гр.Тутракан.
ОТХВЪРЛЯ
искането на Т.С.Ш. ***, с ЕГН:**********
за спиране на допуснатото по силата
на чл.172 ал.6 ЗДвП предварително изпълнение на Заповед №21-0362-000029/08.03.2021г.
на полицейски инспектор към ОД МВР Силистра, РУ-Тутракан,с която е приложена
ПАМ по чл.171 т.2а б.“а“ ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от
6 месеца, считано от 07.03.2021г., чрез сваляне на два броя табели с
регистрационен номер СС4109РВ и
отнемане на Свидетелство за регистрация на МПС №**** на лек
автомобил „СЕАТ Кордоба“, собственост на жалбоподателката.
Определението
е окончателно.
СЪДИЯ: