Р Е Ш Е Н И Е
№261078
гр. Перник,
18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, гражданска
колегия, Х – ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Съдия:
Маринела Маринова-Стоева
при
секретаря Божура Антонова, като разгледа гр. д. № 06071 по описа за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Р.А.М. *** АД, с която се иска поради
погасяване по давност да се признае за установено, че като наследник на В.Е.М.
не дължи сумата от 1015,64 лева – главница за стойността на доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2009г. до 30.04.2011г., сумата от 229,95 лева –
лихва за забава за периода от 30.06.2009г. до 17.10.2012 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 23.11.2012г. до окончателното й изплащате, както
и 24,91 лева – разноски за държавна такса и 133,33 лв. разноски за
юрисконсултско възнаграждение, за които вземания е издаден изпълнителен лист по
ч. гр. д. № **** по описа за 2012 г. на Районен съд – Перник.
В
исковата молба се посочва, че за следните вземания: сумата от 1523,46 лева –
главница за стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2009г.
до 30.04.2011г., сумата от 344,92 лева – лихва за забава за периода от
30.06.2009г. до 17.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от
23.11.2012г. до окончателното й изплащате, както и сумата 37,37 лева – разноски
за държавна такса и сумата 200 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение, е
издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № **** по описа за 2012 г. на Районен
съд – Перник в полза на „Топлофикация – Перник” АД срещу наследодателя й – В.Е.М.,
чиято преживяла съпруга е ищцата. Съгласно приложено удостоверение за
наследници длъжникът е починал на 05.03.2019 г. и оставил за свои наследници
ищцата –съпруга, И.Е.С.-сестра и В.Е.М. – сестра.
Въз
основа на този изпълнителен лист било образувано изп. д. № *** г. по описа на
ЧСИ С.Б.. Изложени са подробни доводи, че претендираните вземания в съответната
на наследствената квота на ищцата част, са погасени по давност.
Ответното
дружество не е подало отговора на исковата молба. В писмената си защита оспорва
предявения иск по съображения, че са предприети действия, с които погасителната
давност е била прекъсната. Поддържа се, че новата погасителна давност е започнала
да тече от отвяната на ППВС № 3/1980 г., извършена с ТР № 2/26.06.2015 г.
Претендират се разноски.
Пернишкият районен съд, след
като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
По
делото са приложени материалите по ч. гр. д. № **** по описа за 2012 г. на
Районен съд – Перник, от които става ясно, че по реда на чл. 410 и следв от ГПК е издадена заповед за изпълнение № 6493
от 23.11.2012г. срещу В.Е.М. и е издаден
изпълнителен лист от 31.05.2013 г. в полза на „Топлофикация – Перник” АД
отнасящ се за следните вземания: сумата от 1523,46 лева – главница за
стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2009г. до
30.04.2011г., сумата от 344,92 лева – лихва за забава за периода от
30.06.2009г. до 17.10.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от
23.11.2012г. до окончателното й изплащате, както и 37,37 лева – разноски за
държавна такса и 200 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.
От
приложеното изп. дело № *** г. се установява, че същото е образувано въз основа
на посочения изп. лист от 31.05.2013 г. по молба на взискателя „Топлофикация
Перник“ ЕАД от 26.06.2013 г. Съдебният изпълнител е извършвал справки относно
имуществото на длъжника, наложил запор върху вземанията му за пенсия, спряно е
от движение притежавано МПС. С молба от 20.09.2013 г. длъжникът Васил Миланов е
поискал разсрочване на задължението, като внесъл първоначално сумата от 50 лв.
и поел задължение за плаща по 50 лв. ежемесечно до пълното погасяване на
задължението. Постъпили са на 24.09.2013 г. от длъжника 50 лв., а на 11.12.2013
г. 30 лв. На 13.03.2015 г. е постъпила молба от взискателя за извършване на
справки и при установяване на имущество за налагане на запор и възбрана. На
03.06.2020 г. е постъпила молба от взискателя за конституиране на наследниците
на починалия длъжник.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявените искове са с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК. Предмет
на доказване от ищеца е, че правото на принудително изпълнение за вземането по
изпълнителния лист, е погасено, поради факти и обстоятелства, настъпили след
съдебното му установяване.
В тежест на ответника е да докаже, че е
предприел действия по принудително събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност,
т. е., следва да докаже прекъсване или спиране на давностния срок
Към 24.06.2013 г. - датата на образуване на производство по изпълнително
дело № *** г. на ЧСИ С.Б., е действало ППВС 3/18.11.1980г., съгласно което
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае
изпълнителното производство давност не тече. Съгласно т. 10 от ТР №
2/26.06.2015г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира. Разрешенията, дадени с ТР № 2/26.06.2015 г.,
се прилагат занапред спрямо
неприключилите към момента на обявяването му изпълнителни производства, какъвто
е настоящият случай /в същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. №
2382/2017 г. на ВКС/.
В разглеждания случай, след като изпълнителният лист е издаден въз основа
на заповед за изпълнение на парични задължения, настоящият съдебен състав счита,
че погасителната давност за вземанията на взискателя е петгодишна. Съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Това е така защото
влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена на съдебното решение по
смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.Характерно за влезлите в сила решения е тяхното
установително действие в отношенията между страните - след влизане в сила на
решението страните не могат да продължават спора. Правното положение е
установено и страните са длъжни да съобразяват своето поведение с решението. Те
не могат да се позовават на факти и обстоятелства възникнали до приключване на
устните състезания след които решението е влязло в сила - такива факти са
преклудирани. Изключение представляват институтите на отмяна на влязло в сила
решение и случаите ако след устни състезания са настъпили нови факти, даващи
право на нов иск за спорното право. Аналогично е положението при влезлите в
сила заповеди за изпълнение. Съгласно практиката на ВКС длъжникът по заповедта
не може да оспорва вземането с възражения основани на факти или обстоятелства,
които са му станали известни или са могли да му станат известни до изтичане на
срока за възражение по чл. 414 ГПК. Следователно влязлата в сила заповед има
установително и преклудиращо действие. Както при съдебните решения, така и по
отношение на заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването или
дължимостта на вземането само на строго лимитирани основания - по реда на чл.
423 ГПК (аналогичен на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК. Реда
по чл. 439 ГПК е приложим при нововъзникнали обстоятелства, които както при
съдебните решения могат да се релевират чрез иск щом са настъпили след
приключване на устните състезания и съответно не се преклудират. Основанията по
чл. 424 ГПК са аналогични на основанията за отмяна на влезли в сила решения по
чл. 303, ал. 1, т. 1 с особеност, че се релевират по исков ред. Видно от
гореизложеното чрез разпоредбите на чл. 423, чл. 424 и чл. 439 ГПК
законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на
влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен
в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Следователно по
действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила
заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
От изложеното следва, че в разглеждания случай вземанията на ответното
дружество се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок. С образуване
на изпълнителното дело давността е прекъсната и спряна до постановяване на тълк.
д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС на 26.06.2015 г. От този момент съгласно постановките на т.
10 от същото в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече
нова давност, но давността не се спира.
Съгласно решение № 37 от 24.02.2021г. по
гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о. двугодишният срок за перемпция започва да
тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително
доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т.е. осъществяването
на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите
не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след
направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото
съдействие и така осуетява неговото прилагане. В случая след подаване на
молбата за образуване на изп. производство на 21.06.2013 г. взискателят е направил нови искания за прилагане на изп.
способи преди изтичане на две години с
молба от 15.03.2015 г.. Дори да се приеме, тъй като е нечетливо, че се касае за
месец август и реално същата да е подадена след изтичане на двете години, то
перемция не е настъпила, тъй като тя започва да тече от първия момент, в който
е спряло осъществяването на изпълнителните способи – 11.12.2013г. – последното
постъпление на сума, внесена лично от длъжника. В този смисъл към 26.06.2015 г.
– приемането на посоченото ТР изп. производство не е било перемирано. Дотогава
давността е била прекъсната и от този момент е започнала да тече новата 5 годишна
давност за вземанията. От този момент нататък до предявяване на иска –
11.11.2020г. действия, годни да прекъснат давността от взискателя не са
предприемани.
Действително след молбата от 2015 г.
взискателят не поискал извършването на други действия и е настъпила перемция
след изтичане на две години от подаването й.
Извършването на изпълнителни действия,
поискани от взискателя, при настъпила перемпция и прекратяване на
изпълнителното дело по право, не е невалидно. Докато изпълнителният лист е при
съдебния изпълнител, той е длъжен при поискване от взискателя да осъществява
принудително изпълнение чрез предвидените изпълнителни способи. Настоящият
съдебен състав споделя становището, застъпено в решение № 37 от 24.02.2021г. по
гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о., според което, когато по изпълнителното
дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той
дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист.
Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело,
тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не
е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания
изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди
на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. В случая няма поискани от взискателя и след
перемцията изп действия. Молбата от 03.06.2020г., с която се иска издаване на удостоверение за
наследници и конституирането на такива на мястото на починалия длъжник не
представлява искане за прилагане на изпълнителен способ, което е годно да
прекъсне давността.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. / т.
10 от ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Ищецът се легитимира като
наследник на длъжника в изпълнителното производство с наследствена квота 2/3
съобразно чл. 9, ал.3 от ЗН. Предявените искове следва да се уважат за
припадащата му се част от задълженията в посочените размери.
По разноските:
С оглед изхода на спора
на осн. чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят сторените в
производството разноски.
Ищецът
е направил разноски за ДТ в размер на 56,15 лв., сумата 24,00 лв.- такса за
издаване на копие от изп. дело и 300 лева - адвокатски хонорар. Възражението на
ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца е
неснователно, тъй като същото е в минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1/09.07.2004 г.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд,
Гражданска колегия,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.А.М., ЕГН **********, с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, в качеството си на
наследник на В.Е.М., поради погасяване по давност следните вземания: сумата от
1015,64 лева – главница за стойността на доставена топлинна енергия за периода
от 01.05.2009г. до 30.04.2011г., сумата от 229,95 лева – лихва за забава за
периода от 30.06.2009г. до 17.10.2012 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 23.11.2012г. до окончателното й изплащате, както и 24,91 лева –
разноски за държавна такса и 133,33 лв. разноски за юрисконсултско
възнаграждение, за които вземания е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № ****
по описа за 2012 г. на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА
„Топлофикация - Перник” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ
“Република” ДА ЗАПЛАТИ на че Р.А.М., ЕГН **********, с
адрес *** сумата в размер на 380,15 / триста и осемдесет лева и петнадесет
стотинки/ лева, представляваща разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала:С.Г.
СЪДИЯ: