№ 471
гр. гр.Н., 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело №
20222150100319 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.51, ал.1, вр. с
чл.45, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът А. С. И. с ЕГН **********, с адрес: град С., квартал Д., улица П.А.Р.,
твърди в исковата си молба, че е собственик на апартамент № 2 с идентификатор *******,
находящ се на п. етаж, вход *, в сграда *, заедно със съответния процент идеални части от
общите части на сградата и 54.64/2380 идеални части от поземлен имот с идентификатор
******, в който е изградена сградата, почивен комплекс „Б.“, в град С.В.. Твърди също, че
ответникът Н. К. О. с ЕГН **********, с адрес: град С.В., улица О. № ***, община Н.,
притежава няколко апартамента в почивния комплекс, които отдава под наем, по който
начин развива хотелиерска дейност. През летния сезон наемателите на ответницата
постоянно вдигат шум, който ищцата е принудена да търпи по всяко време на денонощието.
Ответницата, като етажен собственик в сградата, не заплаща разходи за управлението и
поддръжката на общи части, за разлика от ищцата, която извършва тези разходи по силата
на сключен от нея договор. Шумовете, чиито източник са наемателите, ползващи
апартаменти на ответницата, са от 2013г., от които ищцата търпи вреди, за които счита, че
следва да бъде възмездена като ответницата следва да й заплати обезщетение. Заради
силните шумове ищцата е принудена да не използва поне едно от помещенията в
апартамента си за продължителен период от време. По начина, по който ответницата е
избрала да си служи с имота си, тя неоснователно ограничава, смущава и пречи на ищцата
пълноценно и според предназначението да ползва жилището си, като моли съдът да й
1
забрани ползването на собствения апартамент чрез отдаването му под наем. В петитума на
исковата молба е формулирано искане ответницата да бъде осъдена да заплати на ищцата
сумата в размер на 1 000 лева, представляваща обезщетение за причинени в резултат на
ограничаване и смущаване правото й на собственост неимуществени вреди.
С допълнителна молба, подадена в изпълнение указанията на съда, ищцата
уточнява, че всяка година от 2013г. до 2021г. включително през периода от месец юни до
месец септември е принудена да търпи шум и викове, както и че неимуществените й вреди
се изразяват в преживени страдания от този постоянен шум. Заради него ищцата е лишена от
възможността да ползва необезпокоявано, нормално и спокойно собствения си недвижим
имот, прилежащите към него общи части, както и прилежащата площ около сградата.
Ответницата отказва да окаже съдействие за преустановяване на това създавано
безпокойство, вместо това неправомерно развива хотелска дейност. Поддържа искането си
да й бъде забранено да ползва апартаментите си чрез отдаването им под наем.
В отговора на исковата молба ответникът изразява становище за допустимост на
исковете, но счита същите за неоснователни. Признава, че притежава в собственост
апартаменти в сградата, в която е апартаментът на ищцата, като допуска вдигането на шум и
въобще по същество не оспорва твърденията на ищцата. Ответницата обаче отрича да е
договаряла и да е сключвала договори за наем с лицата, ползващи нейните апартаменти, за
които ищцата твърди, че са вдигали шум. Позовава се на настъпила погасителна давност,
като отрича да извършва непозволена от закона дейност. Моли за отхвърляне на исковите
претенции.
С влязло в сила определение от 22.11.2022г., постановено по делото, съдът е
прекратил производството в частта относно предявения от А. С. И. иск да бъде забранено на
Н. К. О. ползването на собствените й апартаменти, находящи се в почивен комплекс „Б.“ в
град С.В., Поземлен имот с идентификатор ******, чрез отдаването им под наем, поради
недопустимост на иска.
Ищцата не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. Представила е
писмени бележки, в които заявява, че поддържа както иска си, по който производството е
прекратено, така и този за осъждането на ответника да й заплати обезщетение за
неимуществени вреди. Поддържа и първоначалните си твърдения, които възпроизвежда,
отбелязва, че ответницата не отрича вдигането на шум и нахлуването на трети лица в
апартамента на ищцата.
В съдебно заседание ответницата не се явява, представлява се от упълномощен
адвокат, който моли за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. Претендира
разноски.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Ищцата А. С. И. е собственик, по силата на договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № **, том **, рег.№ ****, дело № ****г. на
2
нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 на НК и район на действие Н.ския районен съд, по
който договор тя е имала качеството на купувач, на недвижим имот, находящ се в почивен
комплекс „Б.“ – С.В., изграден в поземлен имот с идентификатор ******, с административен
адрес: улица Бор, урегулиран от 2 380 кв.м., трайно предназначение – Урбанизирана, начин
на трайно ползване – незастроен имот, за жилищни нужди, а именно: Апартамент № 2,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******.1.2, находящ се на п.
етаж, вход *, в сграда № 1, застроена площ 54,64 кв.м., ведно със съответния процент
идеални части от общите части на сградата, както и 54.67/2380 кв.м. идеални части от
поземления имот.
За двете жилищни сгради, находящи се в поземлен имот с идентификатор ****** по
кадастралната карта на град С.В. (УПИ I-7052, квартал 34, град С.В.-юг), община Н., а
именно сгради с идентификатори ******.1 и ******.2, е издадено от Главния архитект на
Община Н. Удостоверение № 144/28.05.2008г. за въвеждане в експлоатация на строеж:
„Жилищни сгради за сезонно обитаване и басейн – комплекс „Б.““.
Управлението и поддръжката в комплекса се осъществява от търговско дружество
по силата на сключени със собствениците на самостоятелни обекти в комплекса договори, в
които това дружество – изпълнител по договорите – се е задължил да осъществява
поддръжка, организационно, техническото и административното управление на комплекса,
техническата поддръжка на общото оборудване, инсталации и планове или други части на
сградата (плувен басейн, зелени площи, паркинг), организиране контролно наблюдение на
паркинга на комплекса, организиране на почистване на санитарно-хигиенна поддръжка на
общите части и всички сгради на комплекса; собствениците от своя страна са се задължили
да заплащат на изпълнителя годишна такса по възмездните договори. Такъв договор е
сключила ищцата. В тези договори като право на съответния собственик е предвидено да
отдава имота си под наем с цел печалба, в които случаи гостите/наемателите се ползват с
еднакви на собственика права относно ползването на всички платени и безплатни
съоръжения. Предвидено е право на собственика да отстъпи на своите гости и наематели
правото си да отсядат в комплекса без те да са обезпокоявани от други собственици, гости,
наематели, управителя, негови служители и подизпълнители. Уговорено е също при
установяване на нарушения на правилата за вътрешния ред от страна на собственика и
неговите гости, управителят да има право да изиска от собственика да спре извън законовите
си действия и да възстанови незабавно причинените щети и повреди. Като санкция за
неизпълнение е предвидено управителят да може да ограничи достъпа до всички общи части
и съоръжения на собственици, техни гости и наематели, които неколкократно нарушават
установените в комплекса правила, като на нарушителите ще им се позволи да потребяват
общите части с единствена цел да посещават или напускат личните си имоти.
Н. О. притежава четири апартамента в комплекс „Б.“ – един в едната жилищна
сграда – сграда 2, вход *, ап.4, и три в сграда *: вход *, ап.1, вход Б, ап.8 и ап.9. За тези
апартаменти от Община Н. са издадени удостоверения за категоризация, с период на
валидност от 19.02.2020г. до 19.02.2025г., за категория „две звезди“, в който обектите са
3
посочени като Апартаменти за гости, а като лице, извършващо дейност в обектите, е
посочен „СТЕФАНЕЛИ-2017“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град С.В., улица О. № ***.
На 31.08.2020г. А. С. И. е подала жалба до Община Н. срещу съседката си Н. К. О.,
в която е описано, че последната отдава под наем собствените й пет апартамента си в
комплекс „Б.“, единият от които е на партерния етаж, като входът е откъм терасата, в който
туристите се сменят често и вдигат пиянски шум, което създава неудобство и безпокойство,
минават покрай апартамента на И., а понякога по погрешка влизат и в нейното жилище,
като в сградата няма портиер или пазач. Заявила е, че не е давала съгласие на съседите за
отдаване под наем.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Съгласно чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага
до доказване на противното. Основателността на иск за непозволено увреждане изисква
кумулативното наличие на предвидените в нормата предпоставки, а именно: ответникът да е
осъществил деяние – действие или бездействие; деянието да е противоправно; от него да са
причинени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с противоправното дияние и
деянието да е извършено виновно. Съгласно нормата на чл.154 от ГПК всяка страна е
длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В случая в
тежест на ищеца е да докаже наличието на посочените предпоставки (без вината, която се
предполага до доказване на противното според чл.45, ал.2 от ЗЗД) за да бъде уважен
деликтния иск. Липсата на който и да е от елементите на сложния фактически състав на
непозволеното увреждане води до неоснователност на искането за репариране на
причинените вследствие на непозволеното увреждане вреди.
Ищецът ангажира отговорността на ответника с твърдението, че последният е
собственик на имот, който упражнява правата си по начин, препятстващ възможността на
ищеца, който също е собственик на имот в същата сграда, да ползва имота си според
притежавания от него обем от права, т.е. свързано е с действие и състояние, което пречи и
смущава ползването на имота на ищцата по предназначение и това ограничение не е
законово обосновано. Налице е въздействие, което засяга неоснователно обекта на ищцата и
посредством което обикновено се създават пречки за упражняване на установения правен
режим на позване на имота, като по този начин се накърняват правата на собственика и се
създават пречки правото на собственост да се упражнява в пълен обем. Затова на първо
място А. И. следваше да уставови кое е действието, което препятства упражняване правото
й на собственост, кой е авторът на това действие и в какво се състои нарушението, както и
да установи връзката между неоснователното действие/бездействие и създаденото състояние
на пречене на упражняване на собственост, след което да установи и конкретните вреди,
които твърди, че са настъпили и тя е претърпяла като пряка и непосредствена последица от
така създаденото състояние на вдигане на непрестанен шум и невъзможността поради това
4
тя да ползва помещение от имота си, както и доказателства за размера на причинените
неимуществени вреди, които се претендират ответницата да й заплати като обезщетение.
Като правопораждащ факт, без който не възниква обезщетително правоотношение
по чл.45 от ЗЗД, причинната връзка подлежи на доказване от този, който твърди
възникването на това правоотношение. Следователно доказателствената тежест за наличието
на такава е на ищеца. Съответно при липса на доказателства в тази насока или при наличие
на съмнение, че е възможно да няма причинна връзка, доказването е непълно и влизат в
действие неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест. Тези последици се изразяват в задължение за съда да счита непълно доказания
правопораждащ факт за неосъществил се от обективната действителност.
Ищцата не ангажира никакви доказателства, въпреки предоставената й
възможност, за създаденото състояние на шум през въведените периоди, нито за това, че то е
пречинено или допуснато от ответницата с бездействието си, нито пък за последиците от
създаденото и поддържаното положение, които ищцата твърди, а именно, че създава
безпокойство и се пречи за упражняване правото й на собственост върху имота й в пълен
обем, в което се изразяват и претърпените от нея вреди. Отговорността на ответницата не
може да бъде ангажирана само поради обстоятелството, че ищцата с твърдениято си я е
посочила като извършител на противоправно деяние, защото тези твърдения по правилата
на гражданския процес подлежат на доказване.
С оглед именно на липсата на доказателства в подкрепа на което и да е твърдение
на ищцата в исковата й молба, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Претенцията на ищеца за заплащане на разноски се явява неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена предвид, че не й се следват разноски по чл.78, ал.1 от ГПК
с оглед изхода на делото.
Ответникът не е направил разноски по делото, не претендира заплащането на
такова, поради което съдът не следва да се произнася по присъждане на такива неизвършени
и непретендирани разноски.
Предвид гореизложеното, Н.ският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. С. И. с ЕГН **********, с адрес: град С., квартал
Д., улица П.А.Р., иск за осъждане на Н. К. О. с ЕГН **********, с адрес: град С.В., улица О.
№ ***, община Н., да й заплати сумата в размер на 1 000 лв. (хиляда лева), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в страдания, причинени в резултат на
ограничаване и смущаване ползване на собственото й жилище, представляващо апартамент
№2, находящ се на партерния етаж, вход *, в сграда * в к.к. Б. в град С.В., ведно с
прилежащите 54.64/2380 идеални части от общите части в сградата, през периодите от месец
юни до месец септември от 2013г. до 2021г. включително, дължащо се на шумове и силни
5
викове, предизвикани от наематели, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на А. С. И. с ЕГН **********, с адрес: град С., квартал
Д., улица П.А.Р., иск за осъждане на Н. К. О. с ЕГН **********, с адрес: град С.В., улица О.
№ ***, община Н., да й заплати сумата в размер на 400 лв. (четиристотин лева),
представляваща направени по делото разноски, съгласно списъка на разноските.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
6