Решение по дело №640/2020 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 260124
Дата: 30 ноември 2020 г. (в сила от 30 ноември 2020 г.)
Съдия: Наталия Денева Георгиева
Дело: 20204500500640
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                             №260124

 

                                      гр. Русе,  30.11.2020г.

                          В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                         Русенски окръжен съд                       гражданска колегия в открито заседание на 10 ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                      Председател:         НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА

                                      Членове                 АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

                                                                        АНТОАНЕТА АТАНАСОВА 

 

при секретаря МАРИЕТА ЦОНЕВА                                           и в присъствието на

прокурора                                                              като    разгледа докладваното от съдията Н. Георгиева                                                           в.  гр. дело 640 по описа         за 2019год.,  за да се произнесе, съобрази:

 

                   Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

                   К.Й.М. *** е обжалвала решението на Русенския районен съд по гр.д.№1633/2020г., с което е отхвърлен иска й по чл.224 КТ и върху нея са възложени направените по делото разноски. Излага оплаквания за неправилност на решението и моли то да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което искът й да се уважи и да се присъди възнаграждение за безплатно представлявалия я адвокат за двете инстанции.

                   Итма моделс“ЕООД-Русе оспорва основателността на жалбата и моли тя да не се уважава и да му се присъдят разноските за въззивното производство.

                   Въззивният съд счита жалбата за допустима – подадена е от заинтересована от обжалването страна в законния срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя е неоснователна.

                   Районният съд е отхвърлил иска по чл.224, ал.1 КТ за заплащане на сумата 213,50лв. – обезщетение за 7 дни неизползван платен годишен отпуск за 2020г., със законната лихва от 29.04.2020г. до окончателното плащане, и е възложил върху жалбоподателката направените по делото разноски, тъй като работодателят платил процесната сума в срока по чл.228, ал.3 ГПК, а искът бил предявен преди падежа на задължението.

                   Решението на районния съд е правилно. Жалбоподателката е работила в „Итма моделс“ЕООД-Русе по безсрочен трудов договор, прекратен едностранно от работодателя на 06.04.2020г. на основание дисциплинарно уволнение. Претендират се обезщетение за 7 дни неползван платен годишен отпуск за 2020г. в размер на исковата сума, което било начислено, но не било платено. Исковата молба е предявена на 29.04.2020г. С отговора на исковата молба работодетелят представил платежно, от което е видно, че по сметката на жалбоподателката е превел процесната сума на 26.05.2020г., което обстоятелство се признава от страната както в производството пред районния съд, така и във въззивната жалба.

                   При така изяснената фактическа обстановка съдът намира предявеният иск за неоснователен, а обжалваното решение за правилно. Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е имала право на 7 дни платен годишен отпуск, който не е използван, поради което й се е дължало обезщетение по чл.224, ал.1 КТ. Не е спорно, че то е в размер на 213,50лв., и че й е платено от работодателя на 26.05.2020г. При тези данни правилно районният съд е отхвърли предявения иск, тъй като работодателят е платил обезщетението, с което е удовлетворено вземането на ищцата. Правото на работника или служителя на обезщетение по чл.226 КТ за неползван платен годишен отпуск възниква към момента на прекратяване на трудовия договор, а срокът за изплащането му е определен в нормата по чл.228, ал.3 КТ – не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено. В настоящия случай работодателят е платил обезщетението на 26.05.2020г., поради което искът следва да се отхвърли като погасен поради плащане. В исковата молба ищцата е посочила, че е уволнена на 06.04.2020г., по което обстоятелство не е имало спор, и тъй като работодателят е платил преди изтичането на срока по чл.228, ал.3 КТ, той не е изпаднал в забава и не следва да носи отговорност за направените по делото разноски, тъй като с поведението си не е станал причина за завеждане на делото, исковата молба по което е депозирана в канцеларията на районния съд на 29.04.2020г. Неоснователно е оплакването за неправилно приложение на материалния закон при определяне на обезщетението вместо по реда на чл.177 КТ, по реда на чл.228, ал.1 КТ, тъй като в крайна сметка по делото няма спор между страните, че за неползваните 7 дни платен годишен отпуск за 2020г. ищцата има право да получи обезщетение в размер на 213,50лв., което й е платено изцяло. Възраженията във въззивната жалба кога и на какво основание е прекратен трудовият договор между страните са недопустими и по тях съдът не дължи произнасяне, тъй като са заявени за първи път пред въззивната инстанция и противоречат на изявлението на страната в исковата молба, че работодателят я е уволнил дисциплинарно на 06.04.2020г. Обжалваното решение следва да се потвърди, като върху жалбоподателката се възложат направените от работодателя разноски за въззивното производство.

                   По изложените съображения Окръжният съд

 

                                        Р      Е       Ш      И:

 

                   ПОТВЪРЖДАВА решение №260128 от 17.09.2020г. на Русенския районен съд по гр.д.№1633/20г.

                   ОСЪЖДА К.Й.М. *** да заплати на „Итма моделс“ЕООД-Русе сумата 300лв. разноски за въззивното производство.

                   Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: