Р
Е Ш Е
Н И Е
№260124
гр. Русе, 30.11.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенски окръжен съд
гражданска колегия в открито заседание
на 10 ноември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
Членове АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при секретаря МАРИЕТА ЦОНЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията
Н. Георгиева в. гр. дело №640 по описа
за 2019год., за да се произнесе,
съобрази:
Производството
е по чл.258 и сл. ГПК.
К.Й.М.
*** е обжалвала решението на Русенския районен съд по гр.д.№1633/2020г., с
което е отхвърлен иска й по чл.224 КТ и върху нея са възложени направените по
делото разноски. Излага оплаквания за неправилност на решението и моли то да се
отмени и вместо него да се постанови друго, с което искът й да се уважи и да се
присъди възнаграждение за безплатно представлявалия я адвокат за двете
инстанции.
„Итма моделс“ЕООД-Русе оспорва
основателността на жалбата и моли тя да не се уважава и да му се присъдят
разноските за въззивното производство.
Въззивният съд счита жалбата за допустима – подадена е от
заинтересована от обжалването страна в законния срок срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя е неоснователна.
Районният
съд е отхвърлил иска по чл.224, ал.1 КТ за заплащане на сумата 213,50лв. – обезщетение
за 7 дни неизползван платен годишен отпуск за 2020г., със законната лихва от
29.04.2020г. до окончателното плащане, и е възложил върху жалбоподателката
направените по делото разноски, тъй като работодателят платил процесната сума в срока по чл.228, ал.3 ГПК, а искът бил
предявен преди падежа на задължението.
Решението
на районния съд е правилно. Жалбоподателката е
работила в „Итма моделс“ЕООД-Русе
по безсрочен трудов договор, прекратен едностранно от работодателя на
06.04.2020г. на основание дисциплинарно уволнение. Претендират се обезщетение
за 7 дни неползван платен годишен отпуск за 2020г. в размер на исковата сума,
което било начислено, но не било платено. Исковата молба е предявена на
29.04.2020г. С отговора на исковата молба работодетелят
представил платежно, от което е видно, че по сметката на жалбоподателката е
превел процесната сума на 26.05.2020г., което
обстоятелство се признава от страната както в производството пред районния съд,
така и във въззивната жалба.
При
така изяснената фактическа обстановка съдът намира предявеният иск за
неоснователен, а обжалваното решение за правилно. Към момента на прекратяване
на трудовото правоотношение ищцата е имала право на 7 дни платен годишен
отпуск, който не е използван, поради което й се е дължало обезщетение по
чл.224, ал.1 КТ. Не е спорно, че то е в размер на 213,50лв., и че й е платено
от работодателя на 26.05.2020г. При тези данни правилно районният съд е
отхвърли предявения иск, тъй като работодателят е платил обезщетението, с което
е удовлетворено вземането на ищцата. Правото на работника или служителя на
обезщетение по чл.226 КТ за неползван платен годишен отпуск възниква към
момента на прекратяване на трудовия договор, а срокът за изплащането му е
определен в нормата по чл.228, ал.3 КТ – не по-късно от последния ден на
месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено. В настоящия
случай работодателят е платил обезщетението на 26.05.2020г., поради което искът
следва да се отхвърли като погасен поради плащане. В исковата молба ищцата е
посочила, че е уволнена на 06.04.2020г., по което обстоятелство не е имало спор,
и тъй като работодателят е платил преди изтичането на срока по чл.228, ал.3 КТ,
той не е изпаднал в забава и не следва да носи отговорност за направените по
делото разноски, тъй като с поведението си не е станал причина за завеждане на
делото, исковата молба по което е депозирана в канцеларията на районния съд на
29.04.2020г. Неоснователно е оплакването за неправилно приложение на
материалния закон при определяне на обезщетението вместо по реда на чл.177 КТ,
по реда на чл.228, ал.1 КТ, тъй като в крайна сметка по делото няма спор между
страните, че за неползваните 7 дни платен годишен отпуск за 2020г. ищцата има
право да получи обезщетение в размер на 213,50лв., което й е платено изцяло. Възраженията
във въззивната жалба кога и на какво основание е
прекратен трудовият договор между страните са недопустими и по тях съдът не
дължи произнасяне, тъй като са заявени за първи път пред въззивната
инстанция и противоречат на изявлението на страната в исковата молба, че
работодателят я е уволнил дисциплинарно на 06.04.2020г. Обжалваното решение
следва да се потвърди, като върху жалбоподателката се възложат направените от
работодателя разноски за въззивното производство.
По
изложените съображения Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №260128 от 17.09.2020г. на Русенския районен съд по гр.д.№1633/20г.
ОСЪЖДА
К.Й.М. *** да заплати на „Итма моделс“ЕООД-Русе
сумата 300лв. разноски за въззивното производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: