Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

                                                                №389

Гр. Габрово,29.05.2018г.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ГАБРОВСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД  в  публично заседание на трети май през две хиляди  и  осемнадесета година в състав:

Председател: ГЕРГАНА  АНТОНОВА

Съдебни заседатели:

 

При секретаря  КРАСИМИРА  НИКОЛОВА и  в  присъствието на прокурора ........................................ като разгледа  докладваното от съдията Антонова  гр.д.№389  по  описа  за  2018г.  и  за  да  се произнесе  взе  предвид  следното:

 

 

           

              Предявени са обективно съединени искове с правно основание  чл.422,ал.1  от  ГПК.

   В исковата  молба  ищецът  твърди, че  на 10.08.2017г. от името на ищцовото дружество „МАКСИМА- НЕДВИЖИМИ ИМОТИ" ЕООД пред Районен съд - Габрово е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу Д.Р.А., за сумата от 500 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ от 977.92 лева, съставляваща неизплатено възнаграждение за посредничество по сключен между страните договор за посредничество, договорките на който са обективирани в подписан на 02.06.2017 година Договор за посредничество при продажба на недвижим имот.

Претендирани са също така мораторна лихва в размер на 13.34 лева за забава при изплащане на посоченото възнаграждение за периода от уговорения в договора за посредничество падеж - деня на сключване на нотариалния акт, а именно 23.06.2017г. до деня да депозиране на настоящето заявление в регистратурата на съда, а именно - 10.08.2017 година, законна лихва от датата на подаване на заявлението - 10.08.2017 година, до окончателното изплащане на вземанията. По образуваното ч.гр.д. № 1865/2017г. по описа на Габровски районен съд, искането на „МАКСИМА -НЕДВИЖИМИ ИМОТИ" ЕООД е уважено и в полза на същото е издадена Заповед № 3147/11.08.2017г. за изпълнение.

В срока по чл. 414 от ГПК е депозирано възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което със съобщение, получено от заявителя (чрез пълномощник) на 06.10.2017 година, съдията докладчик по делото е указал на „МАКСИМА -НЕДВИЖИМИ ИМОТИ" ЕООД да предяви иск относно вземането си.

Твърди  се, че между ищцовото дружество и ответника има облигационна връзка - сключен е договор за посредничество при продажба на недвижим имот с предмет - посредничество за продажбата на собственото на ответника жилище, съставляващо апартамент 3, етаж 2, с адрес: град Пловдив, район Тракия, ул. „******" №12, с площ от 52.46кв.м., състоящо се от коридор, дневна с кухненски бокс, спалня, баня-тоалетна и тераса, описан в нот. акт № 78, том7, рег.№8832, дело 1278, издаден на 20.12.2016г. от СВ-Пловдив, с уточнена между страните начална продажна цена от 35100 евро, с дължимо на ищцовото дружество възнаграждение в размер на 2 % (два процента) от продажната цена. Уговорено е ищцовото дружество - „Максима недвижими имоти" ЕООД, като посредник, да разполага с изключителните права за продажба на имота.

Тези  договорки страните обективират на 02.06.2017 година с подписването на Договор за посредничество при продажба на недвижим имот с изключителни права - приложен като доказателство към настоящата искова молба.

Идеята на изключителността на предоставените права е, че за срока за договора (в случая за два месеца) имотът се предлага на пазара единствено и само от посредника ищцовото дружество) и това предполага, че всеки евентуален купувач е разбрал за оферирания имот именно благодарение на действията на посредника - дали като клиент на заявителя или благодарение на рекламата и публикуваните обяви за конкретния имот, без да влиза в преки договорни отношения като купувач с посредника. Поради това и възнаграждението на посредника е договорено като дължимо независимо дали купувачът на имота е предложен пряко от посредника (тоест е негов клиент) или не е.

С договора на посредника е възложено да извърши маркетингово проучване на  пазара във връзка със сключване на договори за покупко-продажба на имота, да включи имота в базата си данни за предлагане, като оферира на кандидат купувачи със заявено подобно търсене, да проведе рекламна кампания за търсене на купувачи, както и да съдейства на възложителя за сключването на сделка при евентуално намиране на  купувач. Договорът е сключен със срок от два месеца, тоест до 02.08.2017 година. По смисъла на чл. 1, т. 3 от Договора, възложителят (ответника) дължи на посредника възнаграждение в размер на 2 % от продажната цена на имота, но не по-малко от 500 евро, като възнаграждението следва да бъде изплатено в деня на включване на предварителен договор или нотариален акт с купувач, независимо дали последния е предложен пряко от заявителя или не (чл. 3, т. 6.1 от Договора).

         Ищецът в качеството си на посредник, е изпълнило възложените му задължения по договора - имотът е включен в базата му данни, имотът е рекламиран, провеждани са огледи с евентуални купувачи, също клиенти на заявителя. Така  в резултат на проведен оглед с посредничеството на ищцовото дружество, е намерен и конкретен потенциален купувач на имота - също клиент на ищеца – Т.Р.И.. Същата е проявила интерес към апартамента на ответника и на 29.05.2017 година, със съдействието на ищцовото дружество, е заплатила сумата от 1000 лева на посочено от ответника лице - Р.Г.М.. Същата е представена от ответника като негова доверена приятелка, която, преди  получаването на посочената депозитна сума в размер на 1000 лева, е представила на ищцовото дружество пълномощно, издадено в нейна полза от ответника Д.А., като подписът на последния е удостоверен с нотариална заверка peг. №1646/28.03.2017 на Нотариус per. № 144 - Пловдив. Макар и пълномощното да не е точно за получаване на суми, и упълномощената, и ответника, са уверили довереното дружество, че Р.Г.М. има правото да получи депозитната сума от него и за сметка на ответника. Така на 29.05.2017 година ответникът - чрез помощник, е получил от евентуален купувач - клиент на ищеца, сумата от 1000 лева като депозит за закупуването на имота със съдействието на ищцовото дружество. При подписването на договора за посредничество между ищцовото дружество и ответника на 02.06.2017г., ответникът е потвърдил пред доверителя ми получаването на сумата. До сключването на предварителен договор между ответника и намерения от ищеца евентуален купувач за покупко-продажба на апартамента не се стига.

          На 23.06.2017 година, пряко поетите към ищеца  задължения, ответникът продава имота, предмет на сключения Договор за посредничество, като сделката е обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №60, том 1, дело40/2017г.  на нотариус  с  рег. №144 на  НК. Купувачът не е клиент на дружеството, но съгласно договорката в чл. 6.1 от договора за посредничество, предвид изключителността на предоставените права за продажба, ответникът следва да му  заплати уговореното възнаграждение, дори и в този случай - ако купувачът  не  е  пряк  клиент   на  посредника.

Ответникът не изпълнява поетото задължение и не заплаща уговореното в  договора възнаграждение нито в деня на нотариалното прехвърляне на имота, нито по- късно. Той дори не информира посредника си за извършената продажба. Ищецът разбира за сделката при рутинната проверка в Имотния регистър, извършвана при такъв тип посреднически договори с предоставени изключителни права, с цел точност и акуратност на публикуваните обяви за продажба при тяхното подновяване за нов период. Ищецът е направил многократни опити да се свърже по телефона с ответника и се постигне доброволно уреждане на отношенията, но  до  настоящия  момент  опитите  му са  останали  без успех.

Освен неплатеното главно задължение в размер на 500 евро, съставляващо дължимо награждение по договор за посредничество при продажба на недвижим имот, се претендира длъжникът да заплати и 13.34 лева, съставляващи мораторна лихва за забава при изплащане на  посоченото възнаграждение за периода от уговорения в договора за посредничество в деня на сключване на нотариалния акт за покупко-продажба на недвижим имот, именно 23.06.2017г.- година, до деня на депозиране на настоящето заявление в съда, а именно - 10.08.2017г., както и законна лихва върху неизплатеното възнаграждение, считано от деня на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на дължимата  сума.

         ИСКА  СЕ съдът  да  приеме  за установено,  че ответникът дължи  на ищеца   сумата от 500 евро, ведно със законната лихва  считано от 10.08.2017г., до окончателното изплащане, представляваща: дължимо възнаграждение за посредничество при продажба на недвижим имот; сумата 13.34лв.- мораторна лихва  за  забава  за  периода 23.06.2017г. - 10.08.2017г..

          Ищецът  претендира  да  му  бъдат  присъдени  направените  разноски  по  делото.

          Ответникът прави възражение за нищожност на договора за посредничество  от 02.06.2017г., тъй като клаузата относно  предмета на договора предвидена  в  чл.1, а именно: ”възложителят възлага на посредника изключителните права за продажбата на недвижимата собственост”,  противоречи  на  закона, като излага аргументи, че тази уговорка ограничава  правото на собственост  на  ответника, и по точно  правото му  на разпореждане  с  имота.

Ответникът прави възражение за нищожност на договора за посредничество, поради  накърняване  на  добрите  нрави, тъй като  в  чл. 5.2 и чл. 6.1 от същия се съдържат  неравноправни  клаузи, които  ограничават  автономията  на  волята   на  страната - възложител.

           По  делото   са събрани  писмени  доказателства.

           От  съвкупната  им  преценка,  съдът  приема  за  установено   от  фактическа   страна   следното:

          Въз  основа  на заявление    от  10.08.2017г.  по  ч.гр.д. №1865/2017г. на Габровски  районен съд е издадена  Заповед №3147/11.08.2017г.  за  изпълнение на парично  задължение по чл.410 от ГПК, с  която   се  разпорежда  длъжникът Д.  Р.А. да  заплати  на  кредитора „Максима- Недвижими  Имоти” ЕООД, сумата  от  500евро-главница, ведно със  законната  лихва  от  10.08.2017г. до  окончателното  изплащане  и сумата 13.34лв.-мораторна лихва  за  периода  23.06.2017г.-10.08.2017г.

           В указания срок  длъжникът е  депозирал възражение  с вх.№9903/29.08.2017г.  срещу издадената заповед за изпълнение.

С  разпореждане  от 11.09.2017г. съдията- докладчик е  указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането, като  довнесе и  дължимата държавна такса. Това разпореждане е указано на заявителя  със съобщение,  подписано  от пълномощника му  на 06.10.2017година. Видно от печата положен върху исковата молба  ищецът е депозирал  установителен иск срещу длъжника на 28.02.2018г., т.е. в законоустановения  едномесечен  срок.

          Касае се за иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК-  когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя , че може да предяви иск  относно вземането си , като   същият се смята за предявен  от момента на  подаване на заявлението  за издаване на заповед за изпълнение. Следователно от изложеното дотук съдът счита, че предявеният иск е допустим – подаден в предвидения от закона едномесечен срок, като  ищецът има правен интерес ,тъй като вземането му  е оспорено от ответника.

           Предмет  на иска е установяване дължимостта  на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен  лист, поради което в това производство могат да се направят всякакви възражения  срещу дължимостта  и  изискуемостта на вземането, по които  съдът дължи произнасяне  по съществото  на  делото.

          По  делото са представени следните писмени  доказателства: договор за посредничество при продажба на недвижим имот от 02.06.2017г., договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 01.05.2017 г. с приложение 1, нотариален акт за продажба на недвижим имот № 78/20.12.2016 г. на нотариус с рег. № 171 на  НК, действащ в района на РС – Пловдив, нотариално заверено пълномощно от 28.03.2017 г., разписка за капаро от 29.05.2017 г., на за покупко - продажба на недвижим имот № 60/23.06.2017 г. на нотариус с рег. № 144 НК, справка за изчисления на законна лихва, от  които се установява следната  фактология:

            На 02.06.2017г. е сключен   договор за посредничество  за продажба на недвижим имот  между ищеца „Максима-недвижими  имоти” ЕООД, като  посредник  и  ответника  Д.  Р.А., като възложител, по силата на който  възложителят  възлага на посредника изключителните  права  за  продажбата   на недвижима  собственост, а именно: недвижим имот, находящ  се  в гр.Пловдив, район Тракия, ул.”******” №12,ап.3 с площ  от  52.46кв.м.,състоящ се от  коридор, дневна с кухненски  бокс, спалня, баня-тоалетна  и тераса, описан   в  нот.акт №78  от  20.12.2016г. на Нотариус  с рег. №171  на НК.

        Съгласно  т.3 от   договора посредникът получава   възнаграждение  в размер  на 2% от  продажната  цена на недвижимия имот, но  не по- малко от  500 евро. Възнаграждението следва   да  бъде изплатено в  деня  на подписване на предварителен договор или нотариален акт между  възложителя  и купувача.

         В  чл.4  са  посочени  задълженията  на посредника, а именно: възложено е да извърши маркетингово проучване на  пазара във връзка със сключване на договори за покупко-продажба на имота, да включи имота в базата си данни за предлагане, като оферира на кандидат купувачи със заявено подобно търсене, да проведе рекламна кампания за търсене на купувачи, както и да съдейства на възложителя за сключването на сделка при евентуално намиране на  купувач.

         Съгласно чл.5.2 на  уговореното   възнаграждение при  всички случаи, в  които  намери и представи   пред  възложителя /свърже с възложителя/ купувач/  и впоследствие  бъде  сключен Нотариален  акт между   възложителя и представения  от посредника  купувач, роднини на купувача, роднини по права  линия и по сватовство, свързани  лица, лице  живеещо с него на съпружески  начала; други  фирми с участие на  купувача, независимо  дали посредника е изпълнил  другите  си задължения по договора и независимо   кога  е  сключен  Нотариалния акт, дори  той   да  е сключен  след изтичане  или   прекратяване   на  този  договор.

        Съгласно  чл. 6.1  от  договора, възложителят се задължава да заплати   на посредника  уговореното  в  т.3 възнаграждение в размера и сроковете посочени  в  този договор, ако  сключи предварителен  договор или прехвърли нотариално  гореописания имот  на купувач, дори  той да не  му е предложен от посредника.

         Представен  е договор за посредничество при  покупка  на  недвижим  имот, сключен   на 01.05.2017г. между  ищцовото  дружество, като  изпълнител  и лицето  Т.Р.И. , като   възложител.

         Към договора  е приложен като  неразделна  част,  протокол   за оглед  на  недвижими имоти, в който  е  удостоверено, че   дружеството  посредник    е  организирало  оглед  на  процесния  имот на  29.05.2017г.  за  възложителя  Т.Р.И..

         Представена  е  разписка  за  капаро  от 29.05.2017г., издадена  от  купувача Т.Р.И., за депозирана  сума   в размер  на 1000лв. във  вид  на  капаро  за   закупуване  на недвижим  имот,   находящ  се в  гр.Пловдив, ул.”Генерал  Кесяков”, която  е предадена  на   Р.Г.М.. Видно от представеното  нотариално заверено  пълномощно от  28.03.2017г., същата  е  пълномощник на продавача  Д.  Р.А.. Капарото гарантира, че в срок  до 02.06.2017г. ще бъде сключен  предварителен   договор   за  покупко- продажба  на имота.

         С нотариален акт №60,томІ, рег. №3532, н.дело №40  от  2017г. на Нотариус  с  рег.№144 на НК,  на  23.06.2017г. е сключен  договор  за  покупко- продажба на  недвижим имот, с  който  Д.  Р.А.   продава  на Д.С.Т.  собствения  си  недвижим  имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №56784.540.309.3.3, представляващ: АПАРТАМЕНТ №3, на 2 етаж, с административен  адрес: гр. Пловдив, ж.к.”Тракия”, ул.”*******” №12, с площ на апартамента 52.46 кв.м., заедно с прилежащите  части: изба  №3 с  площ  от 6.23кв.м.,както и 2.126% идеални части от общите части на сградата и  съответните идеални части от правото на строеж върху мястото,  за  продажна  цена   от  37 800лв.

         С оглед на установената фактология по делото,  съдът  прави следните  правни  изводи:

         По делото е доказано, че страните са били обвързани от договорни отношения, породени от писмен договор за посредничество при покупка на недвижим имот. Договорът за посредничество не е правно регламентиран, но към него по аналогия следва да се прилагат правилата на договора за поръчка, т.е. този договор по своята правна характеристика е неформален, възмезден и двустранен. Независимо, че касае покупко- продажба на недвижим имот, формата за действителност – нотариален акт, се изисква за прехвърлителната сделка – покупко-продажбата, но не и за договора за посредничество, тъй като той няма прехвърлително действие. По силата на този договор посредникът – ищец, се задължил да извърши  възложените му от ответника -продавач правни действия, които в конкретния случай са: посредничество  за извършване на  продажбата  на недвижим имот.

         През 2017г. ответникът е  възложил на  дружеството  изключителните права   за продажбата, т.е. да бъде единствен  посредник  при  продажбата на апартамента му в гр.Пловдив, като  го  рекламира, предлага  на  кандидат-купувачи, да организира срещи и води преговори  с  потенциални купувачи. Установено по делото е, че посредникът е намерил  купувач  на апартамента- Т.Р.И., с която също има  сключен  договор за посредничество. Тя е платила  капаро в  размер  на 1000лв., но не е сключен  договор за покупко-продажба  с този купувач.       

         На  23.06.2017г.,  с  нотариален  акт  №60/2017г. е сключен   договор за покупко-продажба  на имота, с  който  ответникът  Д.  Р.  А.  продава имота на Д.С.Т.  за  сумата  от  37 800лв.

          В чл.3  от  договора за посредничество  е  определено възнаграждението  на посредника в  размер  на 2% от продажната цена  на  имота, но не  по- малко от  500евро.

          Съгласно чл.6.1 от договора възложителят дължи  на  посредника  договореното комисионно  възнаграждение, ако прехвърли нотариално  гореописания имот  на  купувач, дори  той  да не  му е предложен  от  дружеството посредник.

          Ответникът прави възражение за нищожност на договора за посредничество  от 02.06.2017г., тъй като клаузата относно  предмета на договора предвидена  в  чл.1, а именно: ”възложителят възлага на посредника изключителните права за продажбата на недвижимата собственост”,  противоречи  на  закона, като излага аргументи, че тази уговорка ограничава  правото  на собственост  на  ответника, и по точно  правото  на разпореждане с имота.  Тази  уговорка  между  страните   означава, че   ответникът  е  възложил  на  ищеца  да  бъде единствен  посредник  при  продажбата  на  неговия имот, която  не  ограничава  правото му  на  собственост  върху  имота включително и правото  му да се  разпорежда  с него. Възложителят  се  е подписал лично на договора,  и  по този  начин е приел  всички клаузи. 

        Ответникът прави възражение за нищожност на договора за посредничество, поради  накърняване  на  добрите  нрави, тъй като  в  чл. 5.2 и чл. 6.1 от същия се съдържат  неравноправни  клаузи, които  ограничават  автономията  на  волята   на  страната - възложител. След  като възложителят  се е съгласил  да сключи договора  за посредничество  с условието, че  ответното  дружество да бъде  единствен  посредник  при  продажбата  на имота, то клаузата, за  дължимост  на комисионното възнаграждение, в  случай че имотът  бъде  продаден   на   купувач, който  не е намерен  и предложен  от посредника, е справедлива, тъй като гарантира и обезпечава добросъвестното  изпълнение  на задълженията  на  възложителя. В  този смисъл  процесния договор  за посредничество не ограничава автономията  на  волята   на страните, не  противоречи нито  на закона,  нито  на  добрите нрави.

        В съответствие с гореизложеното  съдът  приема, че  възраженията на ответника за  нищожност  на  договора    са  неоснователни.

        Разпоредителната сделка, обективирана в нотариален акт №60 от 23.06.2017г., е сключена от ответника с купувача Д.С.Т., като  страните  по  нея не са били свързани от  ищеца, въпреки  уговорката че   е  единствен  посредник  при  продажбата  на  имота. Поради това  за ответника възниква задължението  да  заплати договореното комисионно възнаграждение на посредника в  размер  на 500евро, съгласно  чл.6.1 от  договора. 

        От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, се установяват твърденията на ищеца, че е изпълнил задълженията  си  по  договора  за   посредничество.

        При тълкуване съобразно чл.20 ЗЗД на договорните клаузи, свързани с обема задължения на посредника и цялостния смисъл на договора, се установява, че крайната договорна цел е постигането на съгласие между страните и сключването на предварителен и окончателен договор. Това  сочат регламентираните в чл.10 от предварителния договор  задължения на посредника. Установено по делото  е, че ищецът е посредничил добросъвестно за продажбата  на недвижимия имот  на ответника– организирал е оглед на имота, водил е преговори с потенциален купувач, който  е заплатил капаро.       

        Правото на ищеца за възнаграждение по процесния договор е обусловено от осъществяването на определен резултат - подписване на предварителен договор, респ. окончателен договор с купувач, представен от ищцовото дружество. В настоящото производство е безспорно установено, че  страните по договора  за  покупко- продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт от 23.06.2017г. не са  били свързани от ищеца. Разпоредителната сделка, обективирана в нотариален акт №60 от 23.06.2017г., е сключена от ответника с купувача Д.С.Т., въпреки  уговорката че  ищецът е  единствен  посредник  при  продажбата  на  имота.

          В  съответствие с гореизложеното, съдът приема, че  ответникът има задължение към  посредника   „Максима- недвижими  имоти”  ЕООД да  му заплати договореното комисионно възнаграждение  в  размер  на 500евро, съгласно чл.3 и чл.6.1  от договора, което не  е изпълнил,  с  оглед  постигнатия  краен  резултат, а именно:  сключването на окончателен  договор за  покупко-продажба  на  недвижим имот  с  нотариален  акт  №60/23.06.2017г..

       Съгласно  чл.3  от  договора за посредничество,   възнаграждението следва  да бъде  изплатено   в  деня  на подписване   на предварителен  договор  или  нотариален  акт. Тъй като  в  случая ответникът  не е изпълнил  задължението  си в  срока, следва  да понесе  санкцията  за  това, като  заплати обезщетение за забава. Съгласно приложената  справка,  лихвата  за забава  върху  977.92лв./левовата равностойност  на  500евро/ за  периода 23.06.2017г.- 10.08.2017г. е  в  размер  на  13.34лв. Следователно   ответникът  дължи   на ищеца  мораторна  лихва  в  размер  на  13.34лв.

         По изложените съображения  предявените искове относно вземането  за  главницата в размер  на 500евро., ведно със законната  лихва считано  от  10.08.2017г. до изплащане на вземането, както и относно  мораторната  лихва  в  размер  на 13.34лв. са  основателни и доказани, поради което следва  да   бъдат  уважени  изцяло.

              С оглед  изхода на спора  ответникът  следва  да  бъде  осъден  да  заплати на ищеца направените разноски в  настоящото исково  производство в  размер  на 350лв., от които: д.такса- 50.00лв. и 300лв.- адвокатско възнаграждение,  на основание чл.78,ал.3 от ГПК.

              Ответникът  следва   да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в производството по ч.гр.д.№1865/2017г. на ГРС в  размер на  325лв., от които: д.такса - 25.00лв. и  адвокатско  възнаграждение- 300лв..

         Воден   от  горното  съдът

                             

                             Р     Е     Ш    И:

       

        ПРИЗНАВА  ЗА  УСТАНОВЕНО  в отношенията  между  страните, че Д.  Р.  А., ЕГН**********, с адрес: ***, с  пълномощник: адвокат Р.Н.  от АК- Велико Търново, съдебен адрес:***, Бизнес  център-ОББ, ет.4, ст.417,  дължи  на  „МАКСИМА -НЕДВИЖИМИ  ИМОТИ” ЕООД, ЕИК202798741, седалище и адрес  на  управление: гр.Пловдив, ул.”Ламартин” №2, ет.2, представлявано от  М.И.Г.,  с пълномощник: адвокат  М. ***, съдебен  адрес:***,офис 202, следните  суми: сумата  от  500евро /петстотин  евро/-главница, ведно със законната  лихва от  10.08.2017г. до изплащане  на вземането; сумата от  13.34лв./тринадесет  лева и  тридесет  и четири  ст./-мораторна  лихва за периода  23.06.2017г.- 10.08.2017г., за  които  е издадена  Заповед  за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №3147/11.08.2017г. по  ч.гр.д. №1865/2017г. по описа  на Районен  съд- Габрово, на основание чл.422,ал.1 от ГПК.

        ОСЪЖДА Д.  Р.  А., ЕГН**********, с адрес: ***, с  пълномощник: адвокат Р.Н.  от АК- Велико Търново, съдебен адрес:***, Бизнес  център- ОББ, ет.4, ст.417 да заплати на  „МАКСИМА -НЕДВИЖИМИ  ИМОТИ” ЕООД, ЕИК202798741, седалище и адрес  на  управление: гр.Пловдив, ул.”Ламартин” №2,ет.2, представлявано от  М.И.Г.,  с пълномощник: адвокат  М. ***, съдебен  адрес:***,офис 202,  направените  разноски  по делото в  размер  на 350лв./триста и петдесет  лева/, на основание чл.78,ал.1 от  ГПК.

        ОСЪЖДА Д.  Р.  А., ЕГН**********, с адрес: ***, с  пълномощник: адвокат Р.Н.  от АК- Велико Търново, съдебен адрес:***, Бизнес  център- ОББ, ет.4, ст.417 да заплати на  „МАКСИМА -НЕДВИЖИМИ  ИМОТИ” ЕООД, ЕИК202798741, седалище и адрес на  управление: гр.Пловдив, ул.”Ламартин” №2,ет.2, представлявано от  М.И.Г.,  с пълномощник: адвокат  М. ***, съдебен  адрес:***, офис 202,  направените  разноски  по ч. гр.д.№1865/2017г. по описа  на  Районен съд- Габрово в размер  на  325лв./триста  двадесет и пет  лева/.

        Решението  подлежи  на въззивно  обжалване  пред Габровски окръжен  съд  в  двуседмичен  срок  от  връчването  му  на  страните.

 

                                                                                РАЙОНЕН  СЪДИЯ: