О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№…………
22.01.2020 г. гр. Плевен
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Плевенският окръжен съд четвърти въззивен наказателен състав
На двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година
В закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЛАЗАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
вчнд № 32 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.
243, ал. 7 от НПК.
Образувано е по протест на прокурор при Районна прокуратура-град Плевен, подаден срещу определение № 775 от 19.12.2019 г., постановено по чнд № 2485/2019 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен.
С протестираното определение Плевенският районен съд е отменил постановление от 09.10.2019 г. на прокурор при Районна прокуратура-град Плевен, за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № Д 2181/2018 г. по описа на Районна прокуратура-град Плевен и е върнал делото на прокурора със задължителни указания относно приложението на закона.
В протеста се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение. Прави се искане за отмяна на определението и за потвърждаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в протеста и след като провери правилността на обжалваното определение и обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, намира за установено следното:
Протестът е подаден от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 243, ал. 7 НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.
Разгледан по същество
протестът е неоснователен.
Основният съд е отменил постановлението за прекратяване на наказателното производство поради това, че то е необосновано и незаконосъобразно, а проведеното в досъдебното производство разследване не е обективно, всестранно и пълно. Тези изводи на първостепенния съд са правилни, поради което се споделят и от настоящия състав на въззивната инстанция.
В разглеждания случай решаващият извод на прокурора за прекратяване на наказателното производство поради липса на извършено престъпление, е направен в нарушение на принципа за разкриване на обективната истина, формулиран в чл. 13, ал. 1 НПК, с който е свързан принципът за оценка на доказателствените материали по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото /чл. 14, ал. 1 НПК/.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 13, ал. 1 НПК прокурорът и разследващите органи в пределите на своята компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина. За да изпълнят това свое задължение те трябва да изследват обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото. В конкретния случай това не е сторено.
Данни за извършено престъпление по чл. 201 НК се съдържат в изготвения от К.Б.П. авансов отчет от 29.07.2016 година, както и в свидетелските показания на З.С.И. , Д.Й.В. , Т.Ц.И. и И.К.Г. – депозирани на 23.10.2018 г. Показанията на изброените свидетели не са подложени от прокурора на задълбочен анализ и оценка. Това е сторено в нарушение на разпоредбата на чл. 107, ал. 5 НПК, съобразно която всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка.
Свидетелските показания на К.Б.П. и на И.К.Г., дадени пред съдия, са приети от прокурора безкритично. Тези показания са в противоречие с показанията на първата група свидетели, а отделно от това, показанията на Г. пред съдия са доста различни от първоначалните му показания. Въпреки това не са използвани способите на НПК, за отстраняване на противоречията в показанията на двете групи свидетели, както и в показанията на И.Г..
Едностранчивото кредитиране на доказателствата, при наличието на съществени противоречия в тях, е довело до пороци при формирането на вътрешното убеждение на прокурора, до неправилна оценка и игнориране на част от доказателствата. Същевременно безкритичното възприемане на свидетелските показания на И.К.Г., депозирани пред съдия, и на К.Б.П. , съпроводено с пълното несъобразяване с групата на обвинителните доказателства, е нарушило принципа за разкриване на обективната истина. Прокурорът е длъжен да обсъди защо дава вяра на едни и отхвърля други доказателства, тогава, когато между тях има противоречия относно главните факти по делото. В разглеждания случай това не е сторено, в резултат на което постановлението за прекратяване на наказателното производство е необосновано и незаконосъобразно.
Встрани от вниманието на прокурора – при изготвяне на постановлението за прекратяване на наказателното производство, са останали следните факти, чието едновременно наличие в обективната действителност не е възможно и които са пречка убедително да се поддържа тезата, че Г. е получил сумата от 4000 лева от „П.“ ЕООД-гр. Плевен:
1. Обстоятелството, че в авансовия отчет от 29.07.2016 г. К.Б.П. е отразил, че сумата от 4000 лева е дадена на Е.Ц.С. , а не на И.К.Г.;
2. Твърдението на И.К.Г. в разпита му пред съдия, че е получил сумата от 4000 лева на 07.09.2016 г. от касиерката на „П.“ ЕООД и на същата дата е подписал и разходен касов ордер, какъвто не е открит в счетоводството на търговското дружество;
3. Твърдението на касиера З.С.И. , че не е давала сумата 4000 лева на Г. ;
4. Твърдението на К.Б.П. , че лично е предал в брой сумата от 4000 лева на И.К.Г. при сключването на предварителния договор за покупко-продажба на товарния автомобил „Ф.Д. “;
5. Обстоятелството, че авансовият отчет, чрез който К.Б.П. е „отчел“ в дружеството сумата от 4000 лева, като предадена на Е.Ц.С. , е от 29.07.2016 г., а предварителният договор за покупко-продажба на товарния автомобил е от 07.09.2016 г.
6. Приложената на л. 115 от том І от досъдебното производство покана от И.К.Г. до „П.“ ЕООД-Плевен за доброволно изпълнение на предварителния договор за покупко-продажба на МПС от 07.09.2016 г., която не би имала смисъл – при положение, че Г. е бил получил продажната цена от дружеството.
Прокурорът не е съобразил и очевидно близките отношения между Г. и П., присъствието пред съдебната зала, в която е проведен разпита пред съдия на Г., на К.П. , заявлението на Г. , че П. е дошъл заедно с него „като адвокат“, тъй като Г. нямал пари. Не е извършена преценка как и по какъв начин изброените факти са се отразили върху достоверността на свидетелските показания на Г. и П. .
При допълнителното разследване е необходимо да се положат максимални усилия – по реда и със средствата, предвидени в НПК, за разкриване на обективната истина и в частност – за преодоляване на противоречията в показанията на двете групи свидетели, както и за изясняване по категоричен начин на посочените по-горе в мотивите шест въпроса.
След приключване на разследването – в зависимост от получените резултати, прокурорът следва да упражни правомощията си по чл. 242, ал. 1 НПК.
Протестираното определение следва да бъде потвърдено, тъй като не са налице основания за неговата отмяна или изменение.
По изложените съображения и на основание чл. 243, ал. 8 НПК, Плевенският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №
775 от 19.12.2019 г., постановено по чнд № 2485/2019 г. по описа на Районен
съд-гр. Плевен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.