Р Е Ш Е Н И Е
№ /22.01.2020 год., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX-ти състав, в публично съдебно
заседание, проведено на 14.01.2020г.,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при участието
на секретар МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №10677 по описа за 2019г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от С.С.М. ЕГН **********,
П.Н.М. ЕГН **********, в качеството им на наследници на ****, чрез: адвокат Р.С.
– ВАК, адрес ***, против „ЕНЕРГО –ПРО ПРОДАЖБИ ” АД****, със седалище и адрес
на управление:*** Тауърс – Г, бул. Вл. Варненчик №258, иск с правно основание
чл. 124 ГПК, с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответника, че ищците не дължат на ответника следните
суми: С.С.М. ЕГН ********** в качеството си на наследник на ****, като
собственик по наследяване на ½ ид.ч. от недвижим имот находящ се в гр.
Варна ****не дължи сума в размер на 2348. 86 лева /1/2 ид. част от общо 4697.72
лева/ на ответника, начислена под формата на корекция от ответното дружество ,.****"
АД и П.Н.М. ЕГН ********** в качеството си на наследник на ****, като собственик
по наследяване на 1/2 ид.ч. от недвижим имот находящ се в гр. Варна ****не
дължи сума в размер на 2348. 86 лева /1/2 ид. част от общо 4697.72 лева/ на
ответника, начислена под формата на корекция от ответното дружество „****"
АД за периода от 07.06.2017г. - 06.06.2018г. по фактура
№**********/21.06.2019г. за кл. № **** и абонатен № ****. Претендират се и
разноски.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищците обосновават съществуващия за тях правен интерес от провеждане на
отрицателен установителен иск, навеждайки следните фактически твърдения:
Твърдят, че са потребители на електрическа енергия за битови нужди, доставяна
от "****" АД в град Варна, ****, с абонатен № **** и клиентски № ****.
Твърдят, че титуляр на партидата е **** /починал на 09.03.2017 г./. Твърдят, че
правото си на иск черпят от наследственото правоприемство спрямо починалия им
наследодател, като първият ищец – съпруга притежава ½ идеални части от
наследството, а втория ищец - дъщеря също 1/2 ид.части от наследството.
Твърдят, че при проверка при ответника установили, че дължат процесната сума.
Оспорват дължимостта на претендираната сума, както и обстоятелствата по
установяване на описаните в Констативния протокол констатации. Твърдят, че не
са извършили софтуерна манипулация на СТИ, както и не са имали достъп до него и
скритите му регистри. Оспорват корекционната процедура по начисляване на
процесната сума.
Ответникът - „****” АД депозира
писмен отговор, с който излага подробни съображения за недопустимост и
неоснователност на претенцията. Не оспорва обстоятелството, че страните са
обвързани от договор за продажба на ел. енергия, а също и че на 06.06.2018
год., в изпълнение на чл. 44, ал. 1 ПИКЕЕ е извършена проверка на СТИ на
потребителя. Релевира доводи във връзка с правилността на корекционната
процедура, извършена съобразно правилата на ПИКЕЕ.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
От представено в хода на съдебното производство
Удостоверение за наследници Изх.№ 26258/20.03.2017 г. на Община Варна е видно,
че на 09.03.2017 г. е починал титуляра на абонатния и клиентски номер на
процесното средство за търговско измерване ****, като
негови наследници са ищците С.С.М. ЕГН **********, П.Н.М.
ЕГН **********.
От
представения по делото Констативен протокол № 1104464/06.06.2018 г. се
установява, че на същата дата служители на „Енерго- про Мрежи” АД са извършили
техническа проверка в обект, находящ се на адрес в
град Варна, ****, с абонатен № **** и клиентски № ****, при която са отчетени
показанията на СТИ на регистри, както следва: в регистър 1.8.1. са отчетени 2455 квтч, в регистър 1.8.2. - 9739 квтч, а в
скрития регистър 1.8.3. - 25574 квтч.
Протоколът
е подписан от служителите на оператора, извършили проверката, а също и от двама свидетели.
От
представения по детото Констативен протокол № 1107/10.06.2019 г. на БИМ-Русе
е видно, че при проведеното изследване и проверка на СТИ - Тип: „ISKRA" -
МЕ 162, с ток 5/85А - произведен 2016 г., монофазен, статичен, двутарифен е установено, че е осъществявана външна намеса в
тарифната схема на електромера и наличие на преминала електрическа енергия по трета
тарифа -1.8.3 в размер на
25574,193 кВТч, която не е
визуализирана на дисплея.
Въз
основа на констатациите от проверката е изготвено становище от 19.06.2019г. за начисляване на допълнително количество ел. енергия за обект с абонатен № **** и
клиентски № **** в размер на общо допълнително количество ел. енергия в размер на – 25574 квтч за период
от 07.06.2017г. - 06.06.2018г., въз
основа на осъществен прочит на регистър 1.8.3, при
който е установено неотчетено количество ел. енергия.
Въз основа на становището е издадена
Фактура №**********/21.06.2019г., с издател „Енерго- про Продажби” АД и
получател ****, на стойност 4697,72 лв. с ДДС, представляващи стойността на
служебно начислено количесто електроенергия - 25574 квтч за период от
07.06.2017г. - 06.06.2018г., за обект находящ се в град Варна, ****, с абонатен № **** и клиентски № ****.
От заключението на вещото лице по изготвената в хода на производство
съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните,
и което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, се установява следното: СТИ е от одобрен тип, в случая е начислено количество
ел. енергия след прочит на т.
нар. «скрит» регистър, в който се съхранява информация за количества ел.
енергия, неотразено във видимите регистри - 1.8.1 и 1.8.2 на електромера;
начисленото количество ел. енергия е реално доставимо, като извършеното
изчисление е математически точно.
В съдебно заседание вещото лице разяснява, че в случая регистър 1.8.3 не е
активен и по него не следва да се отчита ел.енергия. В
конкретния случай не може да се даде категорично стгановище дали установените
показания по тарифа 1.8.3 са от действително преминала през СТИ ел.енергия, или е налице софтуерно нанасяне на тези данни.
Типа електромер е такъв, че не може да бъде установена евентуална софтуерна
манипулация върху него. Не може да бъде отречена възможността установеното
количество ел.енергия в тарифа 1.8.3 да не е реално
преминала през ел.инсталацията и СТИ, а по софтуерен път да е била въведена тя.
В същото време не може да бъде категорично установено кога и по какъв начин е
извършена тази манипулация, както и от кого.
Гореизложената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявен е
отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК.
Абсолютна процесуална предпоставка за неговото
разглеждане, е наличие на правен интерес за
ищеца за разрешаване, със сила на пресъдено нещо, на спора за отричаното от него материално право, като бъде установено действителното
правно положение в отношенията между страните, във връзка с конкретно притезание,
както и за осуетяване на възникването на нов спор на същото основание. Правният интерес да се предяви установителен иск следва да е налице към момента на неговото
предявяване до приключване на
устните състезания.
В конкретната хипотеза, наличието на спор между страните относно дължимостта на вземания, произтичащи от договор
за продажба на електрическа енергия, който
застрашава имуществената сфера на ищеца, с оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването в обекта,
обосновават правния интерес от избраната форма на
защита, респ. процесуалната допустимост на иска.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на
ищеца е да установи наличие на облигационна обвързаност с ответника по силата
на договор за доставка на ел. енергия, а също и
начисляване на процесната сума като корекция на сметката на абоната.
В тежест на
ответника е да установи наличие на задължение на
ищеца в посочения размер, произтичащо от извършена корекция на сметката на
абоната, в т. ч. и изпълнение на процедурата, предвидена в раздел ІХ на ПИКЕЕ,
приети с Решение № 147/14.10.2013 год. на ДКЕВР, обн. ДВ, бр. 98/ 12.11.2013г.
Между
страните липсва спор, а и се установява от представените по делото писмени
доказателства, че ищецът е битов потребител на
ел.
енергия, както и че имотът, в който е монтиран
процесния електромер, е присъединен към електропреносната мрежа, поради което
ищецът има задължение да заплаща използваната ел. енергия.
Предмет
на спора е наличие на предпоставките за възникване на договорно право на
ответника служебно да начислява допълнителни количества за ел.енергия.
Процесната проверка е извършена на 06.06.2018год., поради
което и в настоящия случай приложение следва да намерят Правила
за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр.
98/ 12.11.2013 год., в сила от
16.11.2013 год.
С
визираните правила е уредено правото на оператора на съответната мрежа да изчислява и коригира пренесената ел.
енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средството
за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната
мрежа – същите са приети от ДКЕВР с решение по т. 3, обективирано в Протокол
№147/ 14.10.2013 г., взето в съответствие с
правомощията на комисията, предвидени в чл.
21, ал. 1, т. 3 ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 2, ал.1 от ЗНА. Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Устройството и експлоатацията
на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени
въвправилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване, които правила се приемат
от ДКЕВР по предложение на енергийните предприятия и се публикуват от енергийните
предприятия и комисията на интернет страниците им.
Предвид
изложеното се налага извода, че към датата на извършване процесната проверка на
средството за търговско измерване на ищеца, на посочения адрес на доставка на
ел.
енергия съществува нормативна възможност,
регламентираща правото на ответното дружество да извърши едностранна корекция
на количество ел. енергия. В
настоящия случай от приобщения КП и заключението по СТЕ се установи по несъмнен
начин, че при проверката не са констатирани механични повреда,
деформация или неизправност в корпуса, схемата на свързване или схемата на
измерване на електромера - тоест не е устанановена грешка при измерването на
консумираната енергия. Не е констатиран и дефект в тарифния
превключвател. Напротив - касае се за намеса в
софтуера на СТИ, в резултат на която количествата ел. енергия
са отчитани освен по дневна и нощна, и по невизуализирана и недостъпна за
потребителя тарифа 1.8.3. При тези данни корекционните основания по чл.48 и чл.49 ПИКЕЕ са
неприложими, защото хипотезата на чл.48 ПИКЕЕ касае механични дефекти и
неизправности на самия електромер или схемите му на свързване и измерване, а
хипотезата на чл.49 ПИКЕЕ регламентира специфична неизправност на часовника
(тарифния превключвател) на СТИ. В чл.50 ПИКЕЕ е предвидена възможност
на корекция при несъответствие между данните за
параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни
за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества
електрическа енергия, т.е. при разлика в данните от паметта на електромера и
данните в отчетните регистри на доставчика. Настоящият случай обаче не е такъв,
защото процесният електромер не е от типа „Смарт” при който данните от преноса
да се записват директно в информационните масиви на дружеството, нито пък по
делото са приобщени доказателства да е извършван отчет на място, показателите
от който да са различни от тези на електромера. Ето защо
разпоредбата на чл.50 ПИКЕЕ също не може да бъде приложена.
От изложеното следва изводът, че при фактическите данни по делото
корекционните правомощия на ответното дружество по правилата на чл. 48 – 50 ПИКЕЕ
са неприложими, а нормите на чл.47 и чл.51 ПИКЕЕ имат процесуален характер и
визират условията за реализиране на корекционната процедура. Ето
защо начисляването на исковата сума въз основа на тези корекционни правила
следва да се отрече.
На следващо място следва да бъде разгледана и възможността исковата
сума да съставлява стойност на реално потребена ел. енергия. В тази връзка обаче е от значение на първо място,
че отчетът по скрит и недостъпен за потребителя регистър е в пряко нарушение на
разпоредбата на чл.10 ПИКЕЕ, задължаваща дружеството – доставчик да
осигурява на страната, която купува или продава електрическа енергия,
възможност за контрол на показанията на средствата за търговско измерване. След като невизуализираната тарифа подлежи на разчитане само със
специален софтуер, с който разполагат само неговият производител и
лицензираното за ползването му енергийно дружество, очевидно възможността на
абоната за контрол на показанията е възпрепятствана. На следващо място отчетът по незаявена от
потребителя тарифа е в противоречие с нормативите на чл.11 ПИКЕЕ и чл.120, ал.4 ЗЕ, които въвеждат изискване за
зоново в денонощието измерване на потребеното ел. напрежение, когато това е възможно, както в случая.
Нещо
повече - напълно неясно остана по делото в кой часови диапазон са действително
консумирани натрупаните в скрития регистър показатели. Абсолютно неясно остана освен това дали енергията по тарифа 1.8.3 е потребена от ищеца - абонат за
процесния период и дали изобщо е потребена от него, а не например е въведена по
софтуерен път от лице, притежаващо съответния софтуер. Подобна възможност е налице предвид липсата на данни за показанията
на тарифа 1.8.3 към момента
на монтиране на СТИ. Изложеното
обуславя извод за недължимост на процесната сума, като цена за реално доставена
до обекта на ищеца ел. енергия в рамките на исковия период.
По
изложените съображения се налага извода, че ответника не установи наличие на
основание и законосъобразност на извършеното „начисляване” на сметката на
абоната, с оглед на което и се налага извода за основателност на претенцията,
поради което и същата следва да бъде уважена, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съобразно
изхода на спора и направеното искане, в полза на ищеците
следва да се присъдят разноски. В същото време
процесуалният представител на ответника прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. От приложение от проц.представител на
ищците списък с разноски по чл.80 ГПК е видно, че е декларирано заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. от двамата ищци. Доколкото цената
на иска на всеки от ищците следва да се формира като 1/2 от пълния размер на
претенцията, т.е. сумата от 2348,86лв., дължимата съгласно чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение при цена на иска 1000 до
5000 лв., следва да бъде определено в размер от 300 лв. + 7 % за горницата над
1000 лв., т.е. в настоящия случай размера на възнаграждението, което всеки от
ищците е заплатил е под предвидения от Наредбата минимум, поради което
ответната страна следва да репарира на ищците пълния размер на заплатеното от
тях адвокатско възнаграждение, както и сторените деловодни разноски в доказания
размер от 246,41 лв., на
основание чл. 78 ал. 1 ГПК.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.С.М. ЕГН ********** в качеството си на
наследник на ****, като собственик по наследяване на ½ ид.ч. от недвижим
имот находящ се в гр. Варна ****не дължи сума в размер на 2348. 86 лева /1/2
ид. част от общо 4697.72 лева/ на ответника, начислена под формата на корекция
от ответното дружество ,.****" АД и П.Н.М. ЕГН ********** в качеството си
на наследник на ****, като собственик по наследяване на 1/2 ид.ч. от недвижим
имот находящ се в гр. Варна ****не дължи сума в размер на 2348. 86 лева /1/2
ид. част от общо 4697.72 лева/ на ответника, начислена под формата на корекция
от ответното дружество „****" АД за периода от 07.06.2017г. - 06.06.2018г.
по фактура №**********/21.06.2019г. за кл. № **** и абонатен № ****, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-
ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на С.С.М. ЕГН ********** и П.Н.М.
ЕГН **********, сумата от 846,41 лева /осемстотин четиридесет и шест лева и 41 стотинки/ лева, представляваща
извършени разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: