ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№……….
гр.
София, 19.9.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15
състав,
в закрито заседание, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
като разгледа
гр.д. № 9395/2019г. по описа на СГС, намери
следното:
Съгласно
вписване в ТРРЮЛНЦ към АВ ответникът по делото - „Б.П.Б.“ АД е прекратено без
ликвидация чрез вливане в „Ю.Б.“ АД, поради което, на осн. чл. 227 ГПК,
конституира по делото „Ю.Б.“ АД като правоприемник на „Б.П.Б.“ АД.
Производството е
по реда на чл. 365 и сл. ГПК, образувано по искова молба № 92265/16.07.2019г. на Р.Ж.Б. срещу „Ю.Б.“ АД
(като правоприемник на „Б.П.Б.“ АД) да бъде осъдена банката да му възстанови
полученото по изпълнително дело № 20128380409252 по
описа на ЧСИ М.Б.въз основа на изпълнителен лист от 02.10.2012г., издаден по
ч.гр.д. № 36219/2012г. по описа на СРС, с което банката се е обогатила
неоснователно, т.к. вземанията на банката по Договор за кредит №033/2007г.
от 16.01.2008г., за които са издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 36219/2012г. по
описа на СРС, са били погасени на
27.01.2012г. чрез средства по предоставен нов кредит на ищеца. В
допълнителната искова молба ищецът е поискал, ако се установи, че банката не е
извършила погасяване на задължението по Договор за
кредит №033/2007г., да бъде осъдена да му възстанови средствата, предоставени
му с новия кредит. Извършена е двойна размяна на книжа в законоустановените
срокове.
След като взе
предвид доводите на страните, данните по делото и приложимия закон, съдът
намира следното:
Искът е
процесуално недопустим. Съображенията за това са следните:
В исковата и допълнителната
искова молба ищецът твърди, че на основание
Договор за кредит №033/2007г. от
16.01.2008г. между „В.П.“ ЕООД (с настоящо търговско наименование „Р.П.“ ЕООД)
и „Б.П.Б.“ АД (понастоящем заличено без ликвидация чрез вливане в „Ю.Б.“ АД),
банката е предоставила на дружеството кредит в размер на 150 000 евро,
осчетоводяван по кредитна сметка №0010-0184-00000000508.
Договорът е изменян с анекси. С Анекс
№А03-033/2010 от 02.09.2010г. заемната сума по договора за кредит е
увеличена на 200 000 евро и Р.Ж.Б. е поел солидарна отговорност за
задълженията на кредитополучателя по Договора за кредит. На 27.01.2012г.
банката е предоставила на ищеца нов кредит, записан в системите на банката с №0010-0940-00000000640, в размер на
206 840,76 евро, с която сума е погасено изцяло задължението по Договор за
кредит №033/2007г. Твърди, че за предоставяне на
сумата от 206 840,76 евро не разполага с писмен договор с банката и
такъв не е сключван, но разполага с погасителен план. Пред БНБ банката е регистрирала
погасяване на кредита по кредитна сметка №0010-0184-00000000508
и предоставянето на новия кредит с №0010-0940-00000000640. Твърди, че във връзка с проведена ревизия на банката, по
която е издаден ревизионен доклад с дата 09.12.2015г., банката е издала
извлечение по сметка на Р.Ж.Б., в която е отразено извършеното плащане на
27.01.2012г., с което е погасен процесния кредит. Въпреки извършеното
погасяване на Договор за кредит №033/2007г., седем
месеца след погасяване на кредита, банката е отправила уведомления до всеки от длъжниците
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем от 19.07.2012г. и е подала заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжниците, по Договор за
кредит №033/2007г. По заявлението е образувано
гр.д. № 36219/2012г. по описа на СРС и е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист от 02.10.2012г. В допълнителната искова молба
потвърждава твърденията в отговора на ответника, че е предявен установителен
иск по чл. 422 ГПК, по който е образувано т.д. №2424/2013г. по описа на СГС,
приключило с решение, че по жалба срещу решението на СГС е образувано т.д.
№6551/2017г. по описа на САС, също приключило с решение, срещу което е подадена
касационна жалба. Твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист банката
се е присъединила като взискател по изпълнително дело № 20128380409252 по описа
на ЧСИ М.Б., по което са събрани суми от продажба на недвижими имоти и са
предприети действия по разпределение на събраните суми. Твърди, че имотите,
срещу които е инициирано изпълнителното производство не са негова собственост,
а на солидарния длъжник „Р.И.“ ЕООД. Ищецът счита, че има правен интерес
от предявения иск, т.к. задължението по Договор за кредит №033/2007г. е било изплатено с предоставения му
нов кредит. Твърди, че банката е закрила кредитна сметка №0010-0184-00000000508, по която се осчетоводява
кредитът и е записала в системите си, че кредитът е погасен. Ако кредитът не е
погасен, това би било незаконно действие и банката следвало да понесе
последиците от него. Счита, че в случай, че банката твърди, че не е извършвано
погасяване на задължения по Договора за кредит №033/2007г.
с предоставената му сума, следвало да му възстанови предоставените средства в
размер на 206840,76 евро, които според разпечатка по банкова сметка ***а кредит
№033/2007г. Алтернативно, в случай, че банката
признаела извършеното погасяване, следвало да възстанови сумите, получени от
разпределението по образуваното изпълнително дело на ЧСИ М.Б., като платени без
основание. Ищецът обосновава правния си интерес с това, че срещу него се
провежда изпълнение за задължение, което е погасено. Твърди, че с евентуалното
разпределение на имущество в полза на банката по изпълнителното дело ще се
стигне до неоснователно обогатяване на банката поради вече погасено задължение
по Договор за кредит №033/2007г. Твърди, че
липсва основание за банката да получи суми от разпределението, т.к.
задълженията по Договора за кредит №033/2007г.
са били погасени на 27.01.2012г. с кредита, предоставен от банката на Р.Ж.Б..
Претендира разноски по делото.
Ответникът оспорва иска по
допустимост и основателност. Твърди, че за установяване съществуването на
вземането по Договор за кредит №033/2007г. е
налице висящо исково производство по чл. 422 ГПК,
ответник по което е ищецът по настоящото, инициирано след подадено възражение
на длъжниците срещу издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.
№36219/2012г. По спора са постановени съдебни актове на първоинстанционния и на
второинстанционния съд (съответно – т.д. № 2424/2013г. по описа на СГС и т.д. №
6551/2017г. по описа на САС), с които са уважени претендираните вземания на
банката; наведени са и разгледани възражения на длъжниците относно съществуване
на вземането, идентични с наведените в исковата молба. Решението на САС е
обжалвано пред ВКС. Счита, че при влизане в сила на решението по чл. 422 ГПК,
същото ще има сила на пресъдено нещо относно вземането на банката по Договор
за кредит №033/2007г. спрямо ищеца и всякакви
оспорвания на съществуването на вземането ще са недопустими; недопустимо ще е и
повторно пререшаване на спора чрез разглеждане на изцяло идентични възражения
на ищеца Р.Ж.Б.. Счита, че дори и третата инстанция – ВКС да отмени решението
на САС и да отхвърли иска на банката, ищецът Р.Б. ще разполага с процесуалната
възможност да се снабди с изпълнителен лист по реда на чл. 245, ал. 3 ГПК и
така ще може да претендира една и съща сума два пъти: по ред на чл. 245, ал.3 ГПК и със съдебното решение по настоящото дело. Твърди, че ищецът Р.Ж.Б. не е
процесуално легитимиран да претендира връщане на суми, събрани по
изпълнителното дело, т.к. от него не са събирани суми в качеството му на
длъжник. Прави възражение за погасителна давност. Твърди, че не е извършвано
погасяване на задължението по Договор за кредит №033/2007г.
и всички суми по издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
са дължими в пълен размер. Във връзка със сключване на Анекс №05-033/2012г.,
сключен на 19.01.2012г. към Договора за кредит №033/2007г.
са извършвани счетоводни записвания, които не представляват погасяване на
задълженията по договора. Оспорва ищецът да е извършвал плащане на сумата от
200 000 евро или каквато и да е друга сума по Договора за кредит №033/2007г. за погасяване на задължението. Оспорва да е
сключван друг договор за кредит с ищеца или да е заверявана сметката му със
сумата от 206 840,76 евро и същият да е ставал собственик на тази сума.
Ищецът е подписвал и анекси, с които е признавал съществуването и размера на
задължението. Претендира разноски по делото.
Съобразно изложените твърдения на
страните, не съществува спор между тях, че ищецът е солидарен длъжник за
задълженията на кредитополучателя по Договор за кредит №033/2007г.
от 16.01.2008г., сключен между „В.П.“ ЕООД (с настоящо търговско
наименование „Р.П.“ ЕООД) и банката; че срещу
длъжниците по Договора за кредит №033/2007г.,
включително и срещу ищеца по настоящото, е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
36219/2012г. по описа на СРС за вземанията на банката по Договор за
кредит №033/2007г. и, че след подадени възражения
на длъжниците по Договора за кредит №033/2007г. банката е подала искова молба
по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземанията по Договор
за кредит №033/2007г. като по исковата молба е
образувано т.д. № 2424/2013г. по описа на СГС, приключило с решение. На съдa е служебно известно, че Р.Ж.Б. е един от
ответниците по иска, както и съдържанието на
решението – Решение № 1689/20.10.2015г. по т.д. № 2424/2013г. по описа на СГС
(приложено по делото). Видно от същото, банката е искала установяване
съществуване на вземанията си, за които е издадена заповедта за незабавно изпълнение,
а именно: 206 840,76 евро – главница, ведно със законната лихва за периода
от 26.07.12г. до изплащане на вземането, 4758,19 евро – възнаградителна лихва
за периода 15.04.12г. – 25.07.12г., 246,80 евро – мораторна лихва за периода
15.06.2012г. – 25.07.12г., 778,98 евро – такса за периода 19.01.2012г. –
25.07.2012г., 285лв. – нотариални такси, 8322,74лв. – разноски. СГС е
приел, че исковете на банката са основателни и приема за установено
съществуване на вземанията за сумата от 199 102,70
евро – главница, ведно със законната лихва за периода от 26.07.12г. до
изплащане на вземането и 246,80 евро – мораторна лихва за периода 15.06.2012г.
– 25.07.12г., а в останалата част – постановява, че вземанията за погасени чрез
прихващане от един от ответниците – „В.П.“ ЕООД. На съда е служебно
известно и съдържанието на Решение №
2104/06.08.18г. по т.д. № 6551/2017г. по описа на САС, приложено по делото.
Съгласно същото, делото е образувано по въззивна жалба на Р.Ж.Б. и съдът
изцяло потвърждава първоинстанционното решение. По
жалба срещу решението на САС е образувано № 1045/2019г. по описа на ВКС,
приключило с Определение № 124/26.02.2020г. (приложено по делото), с което не е
допуснато касационно обжалване на решението. Следователно, Решение № 1689/20.10.2015г.
по т.д. № 2424/2013г. по описа на СГС установяващо съществуване на вземането по
Договор за кредит №033/2007г. е влязло в
сила и страните по настоящия спор са обвързани от него.
Видно от твърденията на ищеца,
същият се домогва да докаже несъществуване на вземането по Договора за кредит №033/2007г. и поради това – неоснователно получаване на
суми, разпределени на основание изпълнителния лист от 02.10.2012г., издаден на основание заповедта за
незабавно изпълнение от същата дата по ч.гр.д. № 36219/2012г.
по описа на СРС, 66ти състав. Видно от твърденията му, вземането не съществува,
т.к. още преди банката да подаде заявлението за незабавно изпълнение, вземането
е било погасено. Спорът за съществуване на вземането е решен с влязло в сила
решение и на осн. чл. 299 ГПК не подлежи на пререшаване. С т.17 на ТР №
4/2013 год. на ОСГТК, Върховният касационен съд е разяснил предмета на
установяване в рамките на производството, протекло по реда на чл.422 ГПК. В рамките на
този процес, ответникът следва да изчерпа възраженията си. В случай, че
пропусне да стори това, правото му да ги въведе в нов процес се преклудира. В
случай, че такъв пропуск не е налице, въведени са валидно и съдът се е произнесъл
по тях в рамките на производството по чл.422 ал.1 ГПК, произнасянето по тях
създава сила на пресъдено нещо. В конкретния случай, видно от мотивите към
решението по т.д. № 2424/2013г. по описа на СГС
ответниците са изложили възражения за несъществуване на вземането по Договор
за кредит №033/2007г., идентични с твърденията на
ищеца в настоящото производство, а именно – че вземането по Договор за
кредит №033/2007г. е погасено на 27.01.2012г. със
средства, предоставени с нов кредит, осчетоводен по кредитна сметка
№0010-0940-00000000640. Съдът е разгледал възраженията и е формирал извод, че
същите са необосновани и, че от приложените доказателства не се установява
сключването на нов договор за кредит и погасяването на Договор за кредит
№033/2007г. Неоснователно е твърдението на
ответника, че основава искането си на нови доказателства след образуване на
производството по т.д. № 2424/2013г. на СГС. Нововъзникналите доказателства
страната може да навежда и представя до приключване на съдебното дирене във въззивното
производство, а не в нов процес (чл. 266, ал.2, т.2 ГПК). Нови писмени
доказателства след приключване на съдебното дирене във въззивното производство
могат да бъдат основание за отмяна на решението по чл. 303 ГПК в хипотезата на
т.1 на ал.1 от същата разпоредба, но не и основание за иницииране на нов процес
за пререшаване на спора за съществуване на вземането. Поради гореизложеното,
искът на Р.Ж.Б. срещу банката за възстановяване на полученото по изпълнително
дело № 20128380409252 по описа на ЧСИ М.Б.въз
основа на изпълнителен лист от 02.10.2012г., издаден по ч.гр.д. № 36219/2012г.
по описа на СРС, с което банката се е обогатила неоснователно с оглед
погасяване на Договор за кредит, извършено
на 27.01.2012г., е недопустим и производството следва да бъде прекратено.
По отношение на
алтернативно заявеното искане в допълнителната искова молба - ако се
установи, че банката не е извършила погасяване на задължението по Договор за кредит №033/2007г. да възстанови средствата,
предоставени му с новия кредит, съдът намира искането за недопустимо. От
твърденията в исковата молба и допълнителната искова молба по никакъв начин не
се установява интереса на ищеца от този иск. Същият изрично заявява, че не е
сключван писмен договор с банката, което е форма за действителност на договора
за кредит и би обосновало задължение на банката за предоставяне на сумата
съгласно уговореното в договора; не обосновава друго основание, на което следва
банката да бъде осъдена да му плати претендираната сума, поради което искът е
недопустим поради липса на интерес.
С оглед изхода на спора, на осн.
чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски. Не са представени
доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение, поради което,
по арг. от ал. 1 на чл. 78 ГПК, претенцията в допълнителния отговор за
адвокатско възнаграждение следва да бъде оставена без уважение. . В отговора на
исковата молба ответникът е претендирал и юрисконсултско възнаграждение.
Отговорът е подаден от юрисконсулт, поради което, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК,
претенцията следва да бъде уважена за сумата от 300лв.
С оглед гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА, като
недопустимо, производството по
делото, образувано по искова молба №
92265/16.07.2019г. на Р.Ж.Б., ЕГН ********** срещу „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********
- правоприемник на „Б.П.Б.“ АД.
Осъжда Р.Ж.Б., ЕГН ********** да
плати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******** - правоприемник на „Б.П.Б.“ АД сумата от 300лв.
– юрисконсултско възнаграждение.
Определението може да бъде
обжалвано с
частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: