№ 14840
гр. С., 08.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20211110142079 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т С.“ ЕАД, ЕИК ........., твърди, че ответниците А. И. Т., ЕГН **********, И.
И. Т., ЕГН **********, А. И. Ц., ЕГН **********, Е. И. Т.-Т ЕГН **********, и С. А. Т. ,
като съсобственици на топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. ..... аб.№ 315632,
в качеството си на наследници на И З Т, ЕГН **********, починал на 26.01.2009 г.,
дължат в условията на разделност сумата от 4952,85 лв., представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законна лихва от 29.10.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
753,62 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 19.10.2020 г., сумата от 47,17 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019
г. ведно със законна лихва от 29.10.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 9,93 лв. за периода от 31.10.2017 г. до 19.10.2020 г., при следните квоти:
1/10 ид.ч. за А. И. Т., ЕГН ********** или сумата от 500 лв., представляваща сбор от
главниците за ТЕ и ДР, ведно със законна лихва от 29.10.2020 г. до изплащане на вземането;
мораторна лихва върху главницата за ТЕ в размер на 75,36 лв. за периода от 15.09.2018 г. до
19.10.2020 г. и мораторна лихва върху главницата за ДР, в размер на 0,99 лв. за периода от
31.10.2017 г. до 19.10.2020 г.,
1/10 ид.ч. за И. И. Т., ЕГН ********** или сумата от 500 лв., представляваща сбор от
главниците за ТЕ и ДР, ведно със законна лихва от 29.10.2020 г. до изплащане на вземането;
1
мораторна лихва върху главницата за ТЕ в размер на 75,36 лв. за периода от 15.09.2018 г. до
19.10.2020 г. и мораторна лихва върху главницата за ДР, в размер на 0,99 лв. за периода от
31.10.2017 г. до 19.10.2020 г.,
1/10 ид.ч. за А. И. Ц., ЕГН ********** или сумата от 500 лв., представляваща сбор от
главниците за ТЕ и ДР, ведно със законна лихва от 29.10.2020 г. до изплащане на вземането;
мораторна лихва върху главницата за ТЕ в размер на 75,36 лв. за периода от 15.09.2018 г. до
19.10.2020 г. и мораторна лихва върху главницата за ДР, в размер на 0,99 лв. за периода от
31.10.2017 г. до 19.10.2020 г.,
1/10 ид.ч. за Е. И. Т.-Т, ЕГН ********** или сумата от 500 лв., представляваща сбор
от главниците за ТЕ и ДР, ведно със законна лихва от 29.10.2020 г. до изплащане на
вземането; мораторна лихва върху главницата за ТЕ в размер на 75,36 лв. за периода от
15.09.2018 г. до 19.10.2020 г. и мораторна лихва върху главницата за ДР, в размер на 0,99 лв.
за периода от 31.10.2017 г. до 19.10.2020 г.,
6/10 ид.ч. за С. А. Т. , ЕГН ********** или сумата от 3000,01 лв., представляваща сбор
от главниците за ТЕ и ДР, ведно със законна лихва от 29.10.2020 г. до изплащане на
вземането; мораторна лихва върху главницата за ТЕ в размер на 452,17 лв. за периода от
15.09.2018 г. до 19.10.2020 г.; мораторна лихва върху главницата за ДР в размер на 5,96 лв.
за периода от 31.10.2017 г. до 19.10.2020 г.
Заявява, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т С“ ЕООД съобразно
сключения между това дружество и Етажната собственост, договор. Ищецът моли съда да
признае за установено, че ответниците му дължат заявените суми. Правният интерес от
предявените искове ищецът обосновава с подаденото от ответниците възражение по чл. 414
ГПК срещу издадената за посочените суми в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК и с даденото указание от съда в разпореждане по ч. гр. д. № 52750/2020 г. по описа на
СРС. Претендира разноски.
Ищецът ангажира писмени доказателства и заявява относими доказателствени искания, в
т.ч. изслушване на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, които
са допуснати от съда и заключенията по тях, са приети по делото, без възражения от
страните.
Конституираното по искане на ищеца трето лице-помагач „Т С“ ЕООД заявява
становище за основателност на исковете и представя намиращите се при него документи,
касаещи дяловото разпределение и документи за отчет на уредите, в процесния недвижим
имот, които са приети като доказателства по делото и не са оспорени от страните.
Ответникът Е. И. Т.-Т , чрез особен представител адв. П Г, подава отговор на
исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковете като недопустими и
неоснователни. Посочва, че от исковата молба не стават ясно исковите претенции за
главница и лихви за какъв период се отнасят и в какъв размер. Оспорва наследодателят на
ответницата да е бил потребител на топлинна енергия, тъй като не притежавал качеството
2
собственик или вещен ползвател на процесния имот. Оспорва да е съществувало договорно
отношение по доставка на топлинна енергия между него и ищеца. Оспорва ответницата Е.
Т.-Т да е приемала наследство на И Т. Възразява срещу твърденията, че ответницата била
потребител на ТЕ, тъй като същата не притежавала правото на собственост или на вещно
право на ползване по отношение топлоснабдения имот. Между ответницата и ищеца не
съществували договорни отношения. Релевира възражение за давност.
С отговор в срока по чл. 131 ГПК ответницата С. А. Т. оспорва исковете по основание
и размер. Също така оспорва исковете и по допустимост с твърдения, че ответницата не
била собственик или вещен ползвател на процесния имот. Поддържа, че приложения като
писмено доказателство документ, представляващ молба от ДСК за вписване на законна
ипотека, не било годно доказателство, от което да се установи собствеността върху имота.
Оспорва да дължи на ищеца сумите за дялово разпределение, тъй като кредитор по тях било
трето за спора лице, а в исковата молба липсвало твърдение за извършена цесия. В тази
връзка оспорва и вземането за лихва върху главницата за дялово разпределение. При
условията на евентуалност оспорва да е била предоставена услуга за дялово разпределение.
Допълва, че срокът на действие на сключения между „Т С“ ЕООД и етажната собственост
договор бил изтекъл още на 28.08.2005 г. Твърди, че посочените данни в приложените към
исковата молба съобщения към фактури не отговаряли на истината. Прави възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за главница и лихва преди
29.10.2017 г. Твърди, че общият топломер, монтиран в сградата, в режим на етажна
собственост, не отговарял на техническите изисквания и не са му били извършвани
законоустановените проверки за годност. Оспорва ответницата или упълномощено от
етажната собственост лице да е получило изравнителни сметки или уведомителни писма за
дялово разпределение. Оспорва и квотите, при които ищецът претендира процесните
вземания спрямо ответниците. Претендира присъждане на разноски.
Ответницата И. И. Т. оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че е
извършила отказ от наследството на починалия си баща - И З Т, с молба вх.
№15019/06.08.2010г., като същият бил надлежно вписан в специалната книга на СРС под №
400/06.08.2010 г. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Претендира
присъждане на разноски.
С отговор в срока по чл. 131 ГПК ответницата А. И. Т. оспорва исковете като
неоснователни. Твърди, че до 30.12.2017 г. е живяла постоянно в Кралство Испания, а след
това имотът бил обитаван от майка й. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Претендира присъждане на разноски.
Ответницата А. И. Т. не подава отговор в срока по чл.131 от ГПК, но в хода на
заповедното производство е депозирала мотивирано възражение срещу издадената заповед
за изпълнение, в което заявява, че се е отказала от наследството на баща си И З Т, за което
представя доказателства – съдебно удостоверение за вписан отказ в Специалната книга на
СРС, вписан под № 658 от 02.11.2011 г.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след съвкупна оценка на
3
събраните по делото доказателства намира следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /приложима редакция към процесните
отношения/ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на
топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, съобразно която
в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди,
респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155
ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за
домакинството си. От представените по делото и неоспорени писмени доказателства –
Заповед № ДИ 9405-858/90 от 20.11.1990 г. на Председателя на ИК и Молба от ДСК за
вписване на законна ипотека върху процесния недвижим имот представляващ Апартамент
№ 191, находящ се в гр. С., ж.к. ...... за обезпечаване на отпуснат заем за закупуване на
същия жилищен имот, закупен от купувачите И З Т и С. А. Т., по реда на НДИ с договор за
покупко-продажба от 14.12.1990 г., както и от приетите по делото приложение към
Протокол от 11.08.2002 г. от проведено общо събрание на етажните собственици в сграда
находяща се в гр. С., ....., представляващо Списък на етажните собственици, в което за
ап.191 е вписан като собственик И З Т, който срещу подпис е декларирал, че в апартамента
му има инсталирани 5 бр. радиатори, 4 бр. и вентили и разпределители, както и че ще
заплаща стойността на потребената ТЕ в имота разсрочено, на 12 месечни вноски и
Удостоверение за наследници от 05.07.2019 г. /на л.20/ от което е видно, че И Т е починал на
27.01.2009 г., като е оставил за свои наследници ответниците по делото, преживяла съпруга
С. Т. и четири дъщери, съдът приема за установено, че ответниците по делото в качеството
си на наследници на бившия собственик И З Т са придобили правото на собственост върху
процесния апартамент 191, находящ се в гр. С., ...
Въпреки, че това обстоятелство се оспорва от ответниците, приетите в тази връзка
Заповед за обезщетяване по НДИ от 20.11.1990 г. и молбата за вписване на законна ипотека
в полза на ДСК, в която се сочи договорът за покупко-продажбата на имота от 14.12.1990 г.,
въз основа на който е отпуснат заема и съответно е вписана законната ипотека като
обезпечение за кредитора, както и признанието на ответника А. Т., че имота се обитава
постоянно от нейната майка С. Т., на чието име са издадени и индивидуалните справки за
отопление и топла вода /приети по делото като неоспорени от страните, приложение на
л.170,171 от делото/ според съда, макар косвено установяват твърдяните от ищеца факти по
отношение на принадлежността на правото на собственост върху процесния недвижим
имот, в частност, че същия през процесния период 2017-2019 г. е бил съсобствен, по
наследство между посочените в ИМ 5 – ма ответника.
Не се твърди и не се установява да има последващи разпореждания с имота, след
придобиването му през 1990 г. от страна на първата ответница и нейния съпруг – И З Т,
4
починал през 2009 г.. Не се твърди, нито се установява от доказателствата по делото върху
имота да е учредено и вещно право на ползване в полза на трето лице, което да не е
прекратено към 01.05.2017 г., в който случай ползвателя ще има качеството на потребител
на ТЕ и клиент на „Т С.“ ЕАД, а не „голия собственик“.
По делото са приети като доказателства съдебни удостоверения от СРС, съгласно
които в Специалната книга на съда са вписани надлежно извършени откази от наследството
на И З Т от две от неговите дъщери, настоящи ответници – И. Т. и А. Ц.. Въпреки заявените
възражения от страна на другите ответници, чрез назначените им особени представители, че
тези откази не са произвели действия, тъй като са били предшествани от приемане на
наследството, чрез конклудентни действия, те не се доказаха, поради което съдът приема, че
след заявените откази от наследството на И Т, ответниците И. Т. и А. Ц., не са придобили
припадащата им се идеална част от собствеността върху процесния топлоснабден имот -
апартамент № 191, респ. същите нямат качеството на потребители на доставяната до него
ТЕ. Последното води до извод, че спрямо тези две ответници, исковете се явяват изцяло
неоснователни и подлежат на отхвърляне. По делото не са предприети от ищеца действия за
изменение на исковете по размер, съобразно установените откази от наследство, поради
което същите спрямо останалите трима ответника следва да се разглеждат в първоначално
заявените размери.
Между страните няма спор, че за процесния топлоснабден апартамент № 191 е
открита партида, с присъединен аб. № 315632, като по делото няма данни кога е открита
партидата за имота и на чие име – И Т или С. Т., но този факт е и ирелевантен за спора.
По делото се установява от приетите доказателства, представени от ФДР – „Т С“
ЕООД и заключението по СТЕ, че през процесните отоплителни периоди от 2017 до 2019 г.
в имота не е осигуряван достъп за реален отчет на уредите, поради което цялата разпредЕ. за
имота ТЕ /за отопление, сградна инсталация и БГВ/ е начислена на база и съобразно
зависимостите, посочени в Приложенията към Наредба № 16-334 от 2007 г. за
топлоснабдяването.
Видно от заключението на СТЕ, приета без възражения от страните и изцяло
кредитирано от съда като обективно и компетентно, кореспондиращо с писмените
доказателства по делото, дяловото разпределение на топлинна енергия в ЕС е извършвано от
„Т С“ ЕООД, като през процесния отоплителен период ФДР не е имала достъп до
апартамента за отчет на уредите, поради което са съставени 2 бр. КП за липса на достъп
/приети като писмени доказателства по делото/. От представените на в.л. документи,
последното е установило, че в имота на ответниците действат 3 радиатора, един с
дистанционно отчитане и два уреда с визуален отчет, за които обаче през периода е
изчислена ТЕ на мощност.
От заключението на СТЕ е видно още, че в апартамента на ответниците се
разпределя и ТЕ за „сградна инсталация“, съгласно зависимост, описана в Приложение към
чл.61, ал.1, т.6.1.1. на Наредба № 16-334 за топлоснабдяването от 04.2007 г. За имота е
разпределяна топлинна енергия за „сградна инсталация“ в зависимост от пълния отопляем
5
обем на жилището – 192 куб.м. и този на етажната собственост – 3987 куб.м. Вещото лице е
констатирало, че в процесната СЕС, ежемесечно за АС се отчисляват „технологични
радходи“ или т.нар. „загуби в АС“, които са за сметка на топлопреносното дружество
/ищеца/, съгласно действащата през периода Наредба за топлоснабдяването. След
приспадането на технологичните разходи от общо отчетената ТЕ в абонатната станция, се
формира „разпредЕ.та енергия“, която фактически се заплаща от потребителите, в
зависимост от съответния отопляем обем на всеки индивидуален обект в СЕС.
От съвкупната преценка на приетите по делото писмени доказателства, в т.ч.
извлечение от сметки за аб. № 315632 както и от заключението на СТЕ се установява, че
сградата в режим на ЕС, находяща се на горния адрес в гр. С. е била топлоснабдена през
целия процесен период от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. Видно от заключението на СТЕ, след
преценка на представените от ищеца доказателства и анализираните от в.л. по СТЕ отчети,
предоставени от ФДР „Т С“ ЕООД за дяловото разпределение, се установява, че общата
сума за ТЕ начислена от ищеца „Т С.“ ЕАД по фактури възлиза на 4834,85 лв., като същата е
начислена „за отопление на имот и сградна инсталация“ общо и за БГВ. Дяловото
разпределение, извършено от „Т С“ ЕООД за ЕС и процесния имот е в съответствие с
методиката, нормативната уредба, представените от ищеца документи и данните от уредите
в сградата и имота, като изравнителната сума за процесния период възлиза на +117,94 лв.,
която сума е за доплащане от абоната. След излизане на изравнителните сметки,
задължението за ТЕ доставена и потребена в имота, възлиза на сумата от 4952,79 лв. Вещото
лице, в рамките на своята компетентност и специални знания е заключило, че извършените
измервания в АС, начисления по фактури, дялово разпределение и остойностяване на
потребената ТЕ за имота на ответниците Т са в съответствие с изискванията на действащата
Наредба № 16-334 за топлоснабдяването от м.04.2007 г. изм. от м.06.2014 г. и цените на ТЕ
за процесния период.
По делото е приета без възражения и ССчЕ, със заключението по която вещото лице е
дало отговор на въпросите относно размера на задължението на ответниците. Установява се,
че за процесния период по партидата на абоната изравнителните сметки за двата
отоплителни периода по стойност с ДДС е сума за доплащане от +117,94 лв.
Вещото лице е установило също, че за отоплителен период м.05.2017 г. до м.04.2018
г. ищецът е издал Обща фактура № **********/31.07.2018 г. на обща стойност 2391,13 лв.,
отчитаща реално потребената ТЕ за периода, включваща прогнозни сметки от 2286,529 лв. +
изравнителни сметки от 104,56 лв., като няма установени плащания за периода от абонатите.
За следващия отоплителен сезон м.05.2018 г. до м.03.2019 г. е издадена ОФ №
**********/31.07.2019 г. на обща стойност 2549,99 лв., отчитаща реално потребената ТЕ за
периода, включваща прогнозни сметки от 2548, 37 лв. + изравнителни сметки от 1, 68 лв., а
през м.10.2019 г. /което е извън процесния период/ ищеца е осчетоводил още една
изравнтиелна сметка от 25,64 лв. относима към този период, за който вещото лице отново не
е установило извършени плащания от абонатите, както до подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда, така и в хода на настоящото производство, което да бъде съобразено.
6
В заключение, вещото лице по ССчЕ е констатирало, че дължимата главница за ТЕ
възлиза на претендираната от ищеца сума от 4952,85 лв., като част от главницата за ТЕ,
дължима за периода от 01.05.2017 г. до 31.08.2017 г. в размер на 458,08 лв. е погасена по
давност, тъй като вземането на ищеца за този период е станало изискуемо, преди повече от 3
години преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда.
Съдът възприема и кредитира изцяло заключенията по двете изслушани в
производството експертизи, като ги намира за пълни, ясни, обективни, компетентни и
кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Като краен извод, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото
писмени доказателства и заключенията на СТЕ и ССчЕ се установяват въведените с
исковата молба твърдения ответниците Т, в качеството си на собственици на
топлоснабдения имот – апартамент 191, находящ се в гр. С., ж.к. „.., през процесния период
да са били потребители на доставяната до имота им топлинна енергия. Предвид цитирания
по-горе законов текст ответниците Т, като съсобственици на топлоснабдения имот по
наследство, са били обвързани по силата на закона, съгласно ОУ на ищеца, от договорни
отношения с ищцовото дружество, досежно доставяната до собствения им имот топлинна
енергия, без да е необходимо изрично тяхно изявление, че желаят да закупуват
доставяната в имота от ищеца „Т С.” ЕАД топлинна енергия. Следователно и възраженията
в т.см. на ответниците за „непоисканата доставка“, са неоснователни. С ТР № 2/2017 г. ВКС
дава отговор на въпроса прекратява ли се облигационното правоотношение между
топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия в съответната сграда –
етажна собственост в случаите на чл. 78 от Наредба № 16-334 от 06. 04. 2007г. за
топлоснабдяването, т.е. в случаите, когато топлинният товар на отоплителните тела в сграда
- етажна собственост, е намален с над 50 % от проектния отоплителен товар на сградата и
количеството на енергията, отдЕ. от сградната инсталация, е по-голямо от количеството на
енергията за отопление на имотите, като посочва, че в полза на топлопреносното
предприятие само възниква право за прекратяване на топлоснабдяването, но не е налице
автоматично прекратяване на договора за продажба на топлинна енергия между
топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия в сградата – етажна
собственост. Неизпълнението на задълженията на топлопреносното предприятие или на
клиентите на топлинна енергия в сградата – етажна собственост по смисъла на чл. 78
Наредба № 16-334 от 06. 04. 2007г. за топлоснабдяването не води до прекъсване на
облигационната връзка и не може да обоснове извод за недължимост на цената на
доставената в сградата топлинна енергия, включително за сградна инсталация, доколкото
последната е реално изразходвана. По отношение на последиците от неизпълнение на
задължението на топлопреносното предприятие по чл. 78, ал. 1 Наредба № 16-334 от 06. 04.
2007г. за топлоснабдяването ВКС сочи, че клиентите на топлинна енергия за битови нужди
при всички случаи дължат цената за топлинна енергия за сградна инсталация, като
обосновават това свое становище с мотива, че договорното правоотношение по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди продължава да обвързва страните по него,
7
дори при неупражнено право на клиентите на топлинна енергия по чл. 153, ал. 2 ЗЕ за
прекратяването му, при което всяка от страните дължи изпълнение на поетите договорни
задължения при сключването на договора. Редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на количеството топлинна енергия в сградата – етажна собственост, както и
отговорността при неизпълнение на задълженията, са част от задължителното съдържание
на публично известните Общи условия към договора за продажба на топлинна енергия,
одобрявани от КЕВР (чл. 150, ал. 1 ЗЕ), което не може да се отклонява от регламентацията в
ЗЕ, Наредба № 16-334 от 06. 04. 2007г. за топлоснабдяването и Методиката за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост. В цитираните
нормативни актове не е предвидена възможност за намаляване или отпадане на
отговорността на клиентите за цената на топлинната енергия за общите части на етажната
собственост при неизпълнение на задължението на топлопреносното предприятие по чл. 78,
ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването. Етажните собственици, притежаващи
квалифицирано мнозинство от 2/3 от собствеността, разполагат във всеки един момент с
възможността да прекратят договорната си връзка с топлопреносното предприятие в
хипотезата на чл. 153, ал. 2 ЗЕ, като едва след такова изявление, се прекратява и договора за
продажба на топлинна енергия с всеки един от битовите клиенти по чл. 153, ал. 1 ЗЕ и в този
случай евентуално всеки индивидуален собственик няма да дължи заплащане на ТЕ за
сградна инсталация. Предвид изложеното, съдът намира за напълно неоснователни
възраженията на ответниците, че не дължат на ищеца ТЕ за сградна инсталация, тъй като
били с премахнати радиатори и прекъснати тръби. По делото не се установява договорът с
топлопреносното предприятие да е бил надлежно прекратен от повече от 2/3 от етажните
собственици в процесната СЕС, поради което няма основания за „освобождаването“ на
отделните индивидуални собственици от заплащане на дължимата за СЕС, ТЕ за сградна
инсталация, разпредЕ. съобразно отопляемите обеми на всеки отделен имот, съобразно
общия такъв на сградата.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането
им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се
установява ответниците да са се възползвали от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид изложеното съдът приема за безспорно установено по делото, че между
страните за процесния период е бил сключен действителен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни ОУ.
От заключението по изслушаната СТЕ се установи безспорно, че начисляваната от
ищеца за имота на ответниците топлинна енергия е сбор от енергията, доставена за
отопление на имота и за БГВ, както и енергията, отдадена от сградната инсталация, като в.л.
8
е установило, че същата е начислена служебно, съобразно установените в Наредбата за
топлоснабдяването зависимости, доколкото в имота не е предоставян редовен достъп за
отчет на инсталираните в имота уреди.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя
от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата, съгласно
методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено
по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на
нормативно установените изисквания към същите, подлагани са били на изискуемия контрол
и точно отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца
количества потребена от ответника топлинна енергия /от отопление и сградната инсталация,
и БГВ/ са правилно изчислени по емпиричен път, при спазване на действащата към момента
нормативна уредба. Не се установи по делото да са правени рекламации от ответниците във
връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена
за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки послужили за
определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответниците били начислени
сметките за процесния период.
Въз основа на заключенията на СТЕ, ССчЕ и писмените доказателства по делото се
установява безспорно количеството на доставена топлинна енергия до процесния имот и
нейната стойност. При кредитиране заключенията на СТЕ и ССчЕ настоящият съдебен
състав намира, че цената на доставената в топлоснабдения имот ТЕ - апартамент 191
находящ се в гр. С., ж.к. „.., възлиза в размер на претендираната от ищеца сума от 4952,85
лева /съгласно заключението на ССчЕ/. Не се твърди и не се установява от ответниците, при
нарочно възложена доказателствена тежест, процесните суми да са заплатени, вкл. в хода на
настоящото производство.
Не се твърди и не се установява и служебно погасяване от страна на ищеца на стари
задължения извън процесния период, със суми за възстановяване на абоната. Ето защо
задължението на ответниците за главница за ТЕ, за процесния период от 01.05.2017г. до
30.04.2019г. възлиза в общ размер на сумата от 4952,85лв., предвид което предявените
искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ следва да бъдат
уважени изцяло по отношение на претендираните от ищеца спрямо ответниците А. И. Т., Е.
И. Т.-Т и С. А. Т., суми и изцяло отхвърлени по отношение на претендираните от
ответниците И. Т. и А. Т., суми, с оглед заявените от последните откази от наследството на
И З Т, които не бяха оспорени от ищеца.
По възражението за давност:
Предвид горния извод на съда за основателност на исковете, касаещи доставената, но
незаплатена ТЕ, следва да бъде разгледано своевременно въведеното от ответниците, в
срока по чл. 131 ГПК възражение по чл. 120 ЗЗД, за изтекла погасителна давност за част от
процесните вземания.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна
9
енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на
страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Вземанията на ищцовото
дружество съдържат изброените признаци на понятието „периодични плащания“ по смисъла
на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност.
Задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки
и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона за
енергетиката. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за
цена на доставената на потребителите топлинна енергия, съдът при зачитане на
тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да са
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата разп. кратка тригодишна
погасителна давност.
Съгласно нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като теченето на давността се прекъсва на основание
чл. 116 ЗЗД с предявяването на заявлението от ищеца по чл. 410 ГПК пред съда на
29.10.2020 г., доколкото заповедното производство се е развило и в исково такова по реда
на чл.422 от ГПК, което има за последица и прекъсване на погасителната давността за
заявеното вземане със задна дата, а именно датата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК в съда, а не датата на ИМ. В този смисъл, вземанията на ищеца за цена на доставената
на ответника топлинна енергия и лихви са непогасени за месечните вноски с падеж след
01.09.2017г. С исковата молба ищецът претендира установяване на вземания преди тази
дата, като вещото лице изпълнило ССчЕ е установило, че за периода от м.05.2017 г. до
м.08.2017 г. начислените по партидата на абоната суми за ТЕ до размер от 458,08 лв., са
недължими, като погасени по давност.
Следователно въведеното от ответниците възражение за погасяване на част от
вземанията на ищеца по давност, за посочените в ОИМ периоди /от 01.05.2017 г. до
31.08.2017 г./, се явява основателно.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид чл. 150 от ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителя на същата се уреждат от публично известни
Общи условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ съдът намира, приетите от „Т С.” ЕАД и одобрени от комисията Общи условия за
процесния период да са обвързващи и за ответниците Т. С разпоредбата на чл. 33, ал.2 от
същите се определя срок за заплащане на дължимата от купувача месечна цена на
доставената топлинна енергия – 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл.33, ал.4 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва, само за задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2.
10
В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния
ден от горния срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на
задължението си за заплащане на цената на доставената му топлинна енергия и дължи
обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД. Доколкото съдът приема за безспорно, че
ответниците са изпаднали в забава по отношение на претендираната за плащане от ищеца
главница за ТЕ, а и самите ответници не твърдят да са заплатили задълженията за процесния
период, размерът на обезщетението за забава, установено от съда по реда на чл.162 от ГПК
посредством онлайн лихвен калкулатор, върху установената като дължима главница за ТЕ
от общо 4494,77 лв., изчислен за претендирания от ищеца по ИМ период от 15.09.2018 г. до
19.10.2020 г., възлиза на сумата от 689,30 лв., до който размер иска подлежи на уважаване, а
за разликата до пълния предявен размер от 753, 62 лв. или за сумата от 64,32 лв. иска
подлежи на отхвърляне.
По иска за главница и мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение:
От представените от ищеца документи, касаещи дяловото разпределение в имота,
приети като доказателства и неоспорени от ответниците, се установява, че в апартамента,
собственост на ответниците е извършвана дейност по топлинно счетоводство, като не е
осъществяван редовен отчет на индивидуалните уреди за доставеното и изразходвано
количество ТЕ за отопление и топла вода, единствено поради бездействието на ответниците,
които не са осигурявали достъп до имота си на служителите на ФДР. В сградата в режим на
ЕС, в която се намира процесния апартамент още от 2002 г., когато е сключен
първоначалния договор № 3178/28.08.2002 г. и до настоящия момент, дейността по дялово
разпределение се извършва от ФДР в лицето на „Т С“ ЕООД, като са извършвани ежегодни
посещения в СЕС, видно от приложените по делото констативни протоколи за
осигурен/неосигурен достъп за отчет на уредите, т.е. дейност по дялово разпределение и
отчет на топломерите и водомерите. От приетата по делото справка /неоспорена от
ответниците/ отразяваща извлечението от сметката за аб. № 315632, както и от
заключението на ССчЕ /също прието като неоспорено/ се установява, че фактурираната и
незаплатена цена на извършваната услуга по дялово разпределение за периода от м.09.2017
г. до м.04.2019 г. възлиза на сумата от 47,17 лв. /общо 20 месечни фактури са издадени/.
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се
формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки, цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, а за отчитате на уредите за дялово разпределение извън
обявените от Търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата, като стойността, дължима за
съответния месец се включва в издаваните от ищеца месечни фактури /съобщения към
фактури/, а при заплащане от Клиента, на последния се издава документ.
Ответниците не са представили доказателства за плащане на дължимата сума, поради
11
което предявения иск за цената на услугата „дялово разпределение“ която същите не са
заплатили в срок следва да бъде изцяло уважен, по отношение на ответниците, които не са
заявили отказ от наследството на И Т / А. И. Т., Е. И. Т.-Т и С. А. Т./ и отхвърлен за
останалите двама /И. Т. и А. Т./.
С оглед изложеното, цялото претендирано от ищеца вземане за услугата дялово
разпределение се явява изискуемо, но предявения иск е основателен само спрямо част от
ответницитне за посочените от ищеца размери и период.
Продавачът има право да начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва, когато задълженията на клиентите не са заплатени в уговорения срок.
По делото няма доказателства какъв е установения ред и начин на заплащане на
услугата по ДР, нито в какъв срок се дължи ежемесечната такса за нея. Следователно, за
изпадане в забава на длъжника, кредитора следва да е отправил нарочна покана. По делото
няма доказателства за отправена такава към ответниците за заплащане на дължимата
главница за ДР, поради което съдът приема, че иска за обезщетение за забава, дължимо
върху главницата за ДР /в претендиран размер от общо 9,93лв./ следва да се отхвърли
изцяло като недоказан.
В заключение и на база приетите и обсъдени по-горе доказателства, исковете срещу
ответниците И. Т. и А. Т. ще следва да се отхвърлят изцяло, като неоснователни, поради
заявените от последните откази от наследството на И З Т и съответно уважени по
отношение на останалите трима ответници А. И. Т., Е. И. Т.-Т и С. А. Т., за установените
като дължими суми за ТЕ, мораторната лихва върху главницата за ТЕ и главницата за ДР, с
изключение на погасените по давност суми, в съответствие с посочените от ищеца в ИМ
като притежавани от всеки от ответниците идеални части от собствеността върху
топлоснабдения процесен имот – Апартамент № 191.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат, както ищецът, така и ответниците,
съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
Ищецът претендира и е представил доказателства за сторени по делото разноски в общ
размер на 1323,05 лева, от които 223,05 лева – доплатена държавна такса, 500 лева – за
експертизи; 600 лв. – за възнаграждения на особените представители назначени от съда на
ответниците Е. Т.-Т и С. А. Т., като претендира и юрисконсултско възнаграждение, с оглед
представителството му по делото от упълномощен юрисконсулт. На осн. чл.78, ал.8 от ГПК
във вр. с Наредбата за заплащане на правната помощ, както и с оглед липсата на фактическа
и правна сложност на делото, съдът счита, че дължимото се на ищеца юрисконсултско
възнаграждение следва да се определи в минимален размер от 100 лв. С оглед изложеното и
на основание чл. 78, ал. 1 вр. с ал.8 от ГПК от общо сторените разноски от 1423,05 лв.,
ищецът има право на такива до размер от 1040,94 лева, съобразно с уважената част от
предявените искове.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
12
18.06.2014г., постановено по тълк.дело № 4/2013г. ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
По горните мотиви на съда на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъде
присъдена и сумата от 120,89 лева - разноски, сторени в производството по ч.гр.д. №
52750/2020г. по описа на СРС.
Ответникът А. И. Ц., с оглед отхвърляне на исковете спрямо нея, на осн. чл.78, ал.3 от
ГПК има право на разноски, но не претендира и не доказва реално извършени такива,
поради което не следва да й се присъждат разноски за производството.
Ответникът И. И. Т., с оглед отхвърляне на исковете спрямо нея, на осн. чл.78, ал.3 от
ГПК също има право на разноски, като по делото няма доказателства за извършени от нея
такива, но на адв. И., представлявала в производството безплатно ответника И. Т., следва да
се присъди дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., на осн. чл.38, ал.2,
вр. с ал.1, т.3 от ЗАдв.
На ответника А. И. Т., с оглед частичното отхвърляне на исковете спрямо нея, на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК се следват разноски, но по делото няма доказателства за реално
извършени такива. Съразмерно на отхвърлената част от исковете обаче, на представлявалия
я безплатно в производството адвокат Е. И. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.3 от ЗАдв. до размер от 24,36 лв.
На останалите две ответници Е. И. Т.-Т и С. А. Т., с оглед представляването им в
производството от назначени от съда на разноски на ищеца особени представители, въпреки
частичното отхвърляне на исковете предявени срещу тях, не се следват разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че А. И. Т.,
ЕГН **********, Е. И. Т.-Т ЕГН ********** и С. А. Т. , с ЕГН **********, дължат
разделно, първите две по 1/10 ид.ч., а третата съответно 6/10 ид.ч., на „Т С.“ ЕАД, ЕИК
...... сумите, както следва:
1/10 ид.ч. от А. И. Т., ЕГН ********** или сумата от общо 523,09 лева, от която:
449,44 лв. съставлява дължима главница за ТЕ за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г.;
68,93 лв. - дължима мораторна лихва върху главницата за ТЕ за претендирания период от
15.09.2018 г. до 19.10.2020 г .; 4,72 лв. съставлява дължимата главница за дялово
разпределение за периода от м.9.2017 г. до м.04.2019 г., като отхвърля предявените искове
13
за разликата до пълните предявени размери от 495,25 лв. или за сумата от 45,81 лв.,
представляваща дължима главница за ТЕ за периода от 01.05.2017 г. до 31.08.2017 г., като
погасен по давност; за сумата от 6,43 лв., представляваща мораторна лихва върху
погасената по давност главница за ТЕ, като неоснователен и за сумата от 0,99 лв.
представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР, дължима за периода от 31.10.2017
г. до 19.10.2020 г., като недоказан.
1/10 ид.ч. от Е. И. Т.-Т ЕГН ********** или сумата от общо 523,09 лева, от която:
449,44 лв. съставлява дължима главница за ТЕ за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г.;
68,93 лв. - дължима мораторна лихва върху главницата за ТЕ за претендирания период от
15.09.2018 г. до 19.10.2020 г .; 4,72 лв. съставлява дължимата главница за дялово
разпределение за периода от м.9.2017 г. до м.04.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за разликата до пълните предявени размери от 495,25 лв. или за сумата от 45,81 лв.,
представляваща дължима главница за ТЕ за периода от 01.05.2017 г. до 31.08.2017 г., като
погасен по давност; за сумата от 6,43 лв., представляваща мораторна лихва върху
погасената по давност главница за ТЕ, като неоснователен и за сумата от 0,99 лв.
представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР, дължима за периода от 31.10.2017
г. до 19.10.2020 г., като недоказан.
6/10 ид.ч. от С. А. Т. , с ЕГН ********** или сумата от общо 3 138,34 лв., от която:
2696,64 лв. - съставлява дължима главница за ТЕ за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г.;
413, 58 лв., представляваща дължима мораторна лихва върху главницата за ТЕ за
претендирания период от 15.09.2018 г. до 19.10.2020 г.; 28,32 лв. - съставляваща дължимата
главница за дялово разпределение за периода от м.9.2017 г. до м.04.2019 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за разликата до пълните предявени размери от 2971,50 лв.
или за сумата от 274, 86 лв., представляваща дължима главница за ТЕ за периода от
01.05.2017 г. до 31.08.2017 г., като погасен по давност; за сумата от 38,58 лв.,
представляваща мораторна лихва върху погасената по давност главница за ТЕ, като
неоснователен и за сумата от 5,94 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата за
ДР, дължима за периода от 31.10.2017 г. до 19.10.2020 г., като недоказан, за част от които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 24.11.2020 г. по ч.гр.д. №
52750/2020 г. по описа на СРС.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „Т С.“ ЕАД, ЕИК ...... искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД
срещу ответниците И. И. Т., ЕГН ********** и А. И. Ц., ЕГН ********** за признаване за
установено, че всяка от тях дължи на ищеца по 1/10 ид.ч. от сумите, както следва: по 500
лв., представляваща сбор от главниците за ТЕ и ДР, дължими за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 29.10.2020 г. до изплащане на вземането; по 75,36
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ дължима за периода от
15.09.2018 г. до 19.10.2020 г. и по 0,99 лв. представляваща мораторна лихва върху
главницата за ДР, дължима за периода от 31.10.2017 г. до 19.10.2020 г., като неоснователни,
поради заявените откази от наследството на И З Т, починал на 26.01.2009 г., бивш
14
собственик и потребител на ТЕ, доставяна до топлоснабден имот, находящ се в гр. С., .....,
ет.7, ап.191.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, А. И. Т., ЕГН **********, Е. И. Т.-Т ЕГН
********** и С. А. Т. , с ЕГН ********** да заплатят разделно, първите две по 1/10 ид.ч.,
а третата 6/10 ид.ч., на „Т С.“ ЕАД, ЕИК ...... сторените от ищеца в производството разноски
или сумите: общо 1040,94 лева, представляваща сторените от ищеца съдебни разноски в
настоящото производство, съразмерно на уважената част от исковете му и общо 120,89 лв.,
представляваща сторените от ищеца разноски в хода на ч.гр.д. № 52750/2020 г. по описа на
СРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с ал.38, ал.2, вр. с ал.1, т.3 от ЗАдв.
„Т С.“ ЕАД, ЕИК ...... да заплати на адв. Е. Х. И., с ЕГН ********** от САК, с адрес на
практиката в гр. С., ул. ......, сумата от 300 лв. за оказаната от последната безплатна правна
помощ и съдействие в настоящото производство на ответника И. И. Т., ЕГН **********.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с ал.38, ал.2, вр. с ал.1, т.3 от ЗАдв.
„Т С.“ ЕАД, ЕИК ...... да заплати на адв. Е. Х. И., с ЕГН ********** от САК, с адрес на
практиката в гр. С., ул. ......, сумата от 24,36 лв. за оказаната от последната безплатна правна
помощ и съдействие в настоящото производство на ответника А. И. Т., ЕГН **********.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т С“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15