Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви въззивен брачен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ТАНЯ КАНДИЛОВА
при
секретаря Нели Първанова и с участието на прокурора Радослав Стоев от Софийска градска
прокуратура, като разгледа докладваното от съдия Е. Александрова въззивно
гражданско дело № 10542 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Софийска районна прокуратура, срещу Решение № ІІІ-139-182363/23.08.2020г., постановено по гр.
дело № 61443/2019г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 139-ти състав, с
което е отхвърлен предявеният от
Софийска районна прокуратура против Н. С.Б.иск с правно основание – чл. 537,
ал. 3 ГПК, за отмяна на охранителен акт – Решение № 243603/15.10.2019 г., постановено
по гр. дело № 32215/2018 г. на СРС, 149-ти състав, с което е
допусната, на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР промяна на бащиното и фамилното
име на ответницата Н.В.В. – от В.В. на С.Б..
Във
въззивната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и
неправилно, като се излагат подробни съображения.
Моли
се обжалваното решение да бъде отменено.
Въззиваемата
страна – Н.В. е депозирала писмен отговор, с който оспорва жалбата и моли да
бъде оставена без уважение.
Софийският
градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди
становищата и възраженията на страните, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, имаща
правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт,
който е валиден като цяло.
Делото
пред първата инстанция е образувано по иск с правна квалификация чл. 537, ал. 3
от ГПК, предявен от прокурор от Софийска районна прокуратура срещу Н.В.В. – за
отмяна на Решение № 243603/15.10.2019 г. по гр. дело № 32215/2018 г. на СРС,
149-ти състав, с което е допусната, на основание чл. 19, ал. 1 от
ЗГР промяна на бащиното и фамилното име на ответницата Н.В.В. – от В.В. на С.Б..
Ответницата
е оспорила предявеният иск.
С
Решение № ІІІ-139-182363/23.08.2020г., постановено по гр. дело № 61443/2019г.
по описа на СРС, ІІІ ГО, 139-ти състав, е отхвърлен предявеният от
Софийска районна прокуратура против Н. С.Б.иск с правно основание – чл. 537,
ал. 3 ГПК за отмяна на охранителен акт – Решение № 243603/15.10.2019 г. по гр.
дело № 32215/2018 г. на СРС, 149 състав, с което е допусната, на основание чл.
19, ал. 1 от ЗГР промяна на бащиното и фамилното име на ответницата Н.В.В. – от
В.В. на С.Б..
Във
въззивната жалба са изложени доводи, че съдът
не в достатъчна степен е обсъдил отразеното в исковата молба, както и че Решение
№ 243603/15.10.2019г., постановено по гр. дело № 32215/2018г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 149-ти състав, с което е допусната промяна
на бащино и фамилно име, поради наличие на "важни причини" по смисъла
на чл.19, ал.1 ЗГР, е постановено в нарушение на материалния закон.
Изложено е, че уредбата за формиране имената
на българските граждани е уредена в разпоредби на ЗГР - чл.13 и чл.14 от ЗГР,
като собственото име на лицето се определя при раждането му, съгласно
разпоредбата на чл.13 от ЗГР, бащиното име на всяко лице се образува от
собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание
съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява
поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или
религиозните традиции на родителите, а фамилното име на всяко лице е фамилното
или бащиното име на бащата (собственото име на дядото) с наставка -ов или -ев и
окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните
традиции на родителите налагат друго.
Посочено
е също, че в конкретния случай, бащиното и фамилното име на молителката е
образувано при стриктно спазване на посочените правила, като с това бащино и
фамилно име молителката фигурира в регистрите на населението и в националната база данни.
Изложено
е, че съгласно чл. 19, ал. 1 ЗГР "промяната на собствено, бащино или
фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания,
когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в
случаите, когато важни обстоятелства налагат това.", както и че
горепосочените правни норми по категоричен начин уреждат структурирането на
бащиното и фамилното име на всяко лице, както и предпоставките за неговата
промяна.
Посочено
е, че по смисъла на чл. 19 от ЗГР за "важни" могат да се приемат
единствено такива обстоятелства, при наличието на които изискването за
стабилитет на правната индивидуализация на физическите лица следва да отстъпи
пред интереса на отделния член на обществото, като съществено обаче е, че
задължително преценката на съда следва да бъде съобразена и е ограничена от
нормите на закона, относно образуването имената на лицето.
Изложено е, че промяната на име
се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя, а
от наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил изчерпателно,
между които не са субективните желания на лицето, като емоционалните
съображения на молителката не съставляват основание за прекъсване на законовата
връзка по произход, чрез изключване на бащиното и фамилното й име и замяната му
съответно със собственото и фамилното име на съпруга на майка й. Още повече, че
тя носи лично име, така както е било заявено от родителите й, а останалите
части от името й са подчинени на правилата, установени в закона, респ. по
начина по който са образувани бащиното и фамилното име на молителката не се
нарушават правата за зачитане на нейния личен и семеен живот.
От
друга страна се излага, че носените от молителката бащино и фамилно име, формирани
при стриктно спазване на императивни законови разпоредби, не поставя под
съмнение правото й на личен и семеен живот, нито правото й на трудова
реализация. Излага се също, че индивидуализиращите признаци на физическите
лица, съставляващи тяхното "гражданско състояние", се характеризират
със стабилност и не могат да бъдат променяни поради желанията на правните
субекти. Като държавен орган, комуто е предоставена компетентност да допуска
или не тези промени, съдът е властен да прецени дали са налице условията, които
законът е въвел, за да бъде допусната исканата промяна, а не само да регистрира
тези промени.
Твърди се, че е неправилен изводът,
до който е стигнал СРС в решението си относно „Само по себе си правилото, че
бащата дава своето фамилно име (в България - и бащиното) на всички свои деца с
установен произход не е дискриминационно, но е дискриминационно правило, според
което не е допустимо изключение от това правило.“
Излага
се, че в българското законодателство е възприет принцип за стабилност на
елементите, формиращи гражданската регистрация на физическите лица, поради
което исканата промяна би довела до заличаване връзката по произход с бащата на
молителя, който е известен и това би станало причина за неяснота и объркване по
отношение произхода на молителката, тъй като имената й няма да съответстват на
изискването на чл. 14, ал. 1 ЗГР; както и че не са "важни
обстоятелства" по смисъла на закона признателността и уважението към
определени роднини, колкото и хуманни да са тези съображения, защото почиват
само на моралната преценка на молителката, като липсата на отношения между
молителката и рождения й баща от една страна и установената доверителна,
духовна и емоционална връзка на молителката със съпруга на майка й, която тя е
възприемала като значима за себе си личност, също не съставляват такива
обстоятелства.
Излага
се, че не са представени доказателства, че имената Н.В.В. са осмиващи,
опозоряващи или обществено неудобни.
Настоящият
съдебен състав не споделя доводите, изложени във въззивната жалба.
За
да постанови решението си, първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви,
че правилно предходния съдебен състав е приел, че са налице важни обстоятелства
за допускане промяна на имената на ответницата, които я идентифицират като
дъщеря на родния си баща, и за приемане на имената на втория съпруг на майката,
който я е отгледал и обичал като родна дъщеря.
Посочил е, че вторият съпруг на майката на едно дете и самото дете не са
семейство по см. на СК, но ако живеят в едно домакинство, са семейство по см.
на чл. 12 ЕКПЧ и чл. 8, ал. 1 ЕКПЧ, като националните власти не само че не
трябва да разрушават сплотеността на това семейство, но следва да зачитат
правото на личен и семеен живот на семейството, като допуснат, при наличие на
желание от страна на членовете му, каквото по гр.д. № 32215/2018 г., СРС,
149-ти с-в, безспорно е установено (видно от молбата на ответницата и нотариално
заверената декларация на С.Б.), носенето на общо фамилно име. Приел е, че
ответницата трайно живее в чужбина и там ползва имената С.Б., под които е
позната, като идентификацията й с родните имена би била възможна, но ще
затрудни общуването й в средата, в която живее, както и че по делото не е
установено молбата на ответницата да е обвързана с каквато и да било користна
цел или с цел избягване от правосъдието.
Настоящият
съд напълно споделя подробно установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, поради
което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към мотивите
на първостепенния съд (чл. 272 от ГПК).
В
случая, правилно първоинстанционният съд е съобразил практиката на ЕСПЧ, където
се приема, че проблемите на промяна на собственото и фамилното име на лицата
попадат в приложното поле на чл. 8 ЕКПЧ, тъй като имената на хората касаят
личния и семейния им живот, както и че ако задължителната смяна на име се
разглежда като намеса в личния живот на гражданина, то същото не се отнася
еднозначно до недопускането лицето да приеме ново име, като вземащият решението
национален орган е длъжен да изложи валидни и достатъчни мотиви в подкрепа на
отказа си да допусне промяна на фамилното име на дадено лице, за да може
ограничението да се приеме за „необходимо в едно демократично общество.
В
случая по гр.д. № 32215/2018 г., по
описа на СРС, 149-ти състав, са разпитани като свидетели бабата на
ответницата по бащина линия – Е.Х.З.и бабата по майчина линия – Р.П.В. , като и
двете са категорични и установяват, че от около петгодишна възраст за
молителката се е грижел вторият съпруг на майка й С.Б., който я е приел за своя
дъщеря, отгледал я е и него тя единствено познава като баща. Родният й баща не
само че не е плащал издръжка и не се е интересувал от ответницата, но я е обиждал
пред трети лица и е изнудвал майката за пари /посочено и от неговата майка –
св. З./, за да се съгласи ответницата да бъде осиновена от втория съпруг на
майката. Установено е, че молителката живее в Австрия /от около петнадесет –
шестнадесет години/ и там се представя с имената Н. С.Б., като фамилията Б.носи
и неин едноутробен брат, по данни на св. З.във всички училищни документи, в
дипломата, молителката се води с името Б..
Настоящият
съд споделя изводите на първоинстанционния съд, че гореописаните факти правилно
са мотивирали предходния съдебен състав да приеме, че са налице важни
обстоятелства за допускане промяна имената на ответницата, които я
идентифицират като дъщеря на родния си баща, и за приемане имената на втория
съпруг на майката, който я е отгледал и обичал като родна дъщеря. Следва да бъдат споделени и изводите, че вторият
съпруг на майката на едно дете и самото дете не са семейство по см. на СК, но
ако живеят в едно домакинство, са семейство по см. на чл. 12 ЕКПЧ и чл. 8, ал.
1 ЕКПЧ, като националните власти не само че не трябва да разрушават
сплотеността на това семейство, но следва да зачитат правото на личен и семеен
живот на семейството, и следва да допуснат, при наличие на желание от страна на
членовете му, каквото по гр.д. № 32215/2018 г., СРС, 149-ти състав,
безспорно е установено (видно от молбата на ответницата и нотариално заверената
декларация на С.Б.), носенето на общо фамилно име.
В
случая ответницата трайно живее в чужбина и там ползва имената С.Б., под които
е позната, означаването й с родните имена би било възможно, но ще затрудни
общуването й в средата, в която живее.
Първоинстанционното
решение е правилно. То е постановено при спазване на материалния и процесуалния
закон, поради което следва да бъде потвърдено.
По
разноските: страните не претендират такива, поради което съдът не се произнася
по този въпрос с решението си.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № ІІІ-139-182363/23.08.2020 г., постановено по гр.
дело № 61443/2019г. по описа на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 139-ти
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.