Решение по дело №9396/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4184
Дата: 18 септември 2024 г.
Съдия: Гюляй Шемсидинова Кокоева
Дело: 20241110209396
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4184
гр. София, 18.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110209396 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 29-2400042 от 10.06.2024 г., на Главен
директор на Главна Дирекция "Инспектиране на труда" /ГД“ИТ“/ на
***************, с ЕИК:***********, в качеството му на работодател е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало
санкционираното дружество, което в срочно подадена жалба го атакува с
искане за отмяна. В жалбата най-напред се излагат оплаквания за допуснати
процесуални нарушения, липса на компетентност на актосъставителя и
наказващия орган и липса на форма на АУАН и НП. Счита се, че АНО не е
установил правилно фактическата обстановка, с оглед на което е достигнал до
неправилен извод за нарушаване на действащото законодателство, т.е.
поддържа се, че не е извършено вмененото на жалбоподателя
административно нарушение. Претендира се, че в случая е приложима
разпоредбата на чл.29, ал.3 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/,
съгласно която по време на производството по получаване на закрила,
1
търсещите закрила имат свободен достъп до пазара на труда, ако са изтекли
три месеца от подаване на молбата за международна закрила на съответното
лице. В конкретния случай се подържа, че не е установена датата на подаване
на молбата за международна закрила на ************ а посочената дата –
23.01.2024 г., на която същият е регистриран като търсещо международна
закрила лице не поставя началото на тримесечния срок, предвиден в
разпоредбата на чл.29, ал.3 ЗУБ. С оглед на изложеното се поддържа, че ако
************е подал молбата си преди 29.12.2023 г. ще се окаже, че между
започване на производството за закрила и проверката са изминали повече от 3
месеца, при което положение достъпът до пазара на труда не е обвързан от
предварително разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта,
доколкото в чл.9, ал.1, т.9 от ЗТМТМ е предвидено изрично, че не се изисква
разрешение за достъп до пазара на труда на лицата, ползващи се с правата по
чл.29, ал.3 от ЗУБ. С оглед на тези съображения се счита, че жалбоподателят
не е извършил вмененото му административно нарушение.
Претендира се, че е нарушена разпоредбата на чл.43, ал.5 ЗАНН относно
възможността за постигане на споразумение в рамките на производството
преди издаване на НП. Оспорва се компетентността на актосъставителя и
наказващия орган, както и че АУАН и НП не отговарят на предвидената от
закона форма, тъй като в тях липсват законовопредвидените реквизити.
Претендира се и маловажност на нарушението, поради следните
обстоятелства: от датата на регистрацията на ************е изтекла голяма
част от тримесечния срок по чл.29, ал.3 от ЗУБ от регистрирането му като
лице търсещо международна закрила; дружеството не е скрило от държавните
органи, че е наело гражданин на трета държава на работа, тъй като е сключило
трудов договор с него, който е регистрирало в НАП и уведомило Инспекцията
по труда за постъпването на работа на ************ Счита се, че с наемането
на работа на лицето-гражданин на трета държава, дружеството е облекчило
Република България от задълженията й спрямо чужденците, търсещи закрила
съгласно ЗУБ на нейна територия.
С оглед на гореизложените съображения се иска отмяна на обжалваното
НП и присъждане на направените в хода на производството деловодни
разноски, които се моли да бъдат възложени в тежест на наказващият орган.
В съдебно заседание, дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се
2
представлява от адв. Ивайло Петров, който пледира за отмяна на
наказателното постановление по изложените в жалбата съображения.
Въззиваемата страна – директорът на ГД“ИТ“, редовно призована, се
представлява от юрисконсулт Вутов, който пледира за потвърждаване на
наказателното постановление, като изтъква, че нарушението е безспорно
установено от събраните по делото доказателства. Поддържа, че в случая към
датата на проверката не са изпълнени изискванията на чл.29, ал.3 ЗУБ, както и
че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като не е
била установена датата, на която гражданинът на третата държава е подал
молбата си за предоставяне на закрила, тъй като този срок е обективно
установим, доколкото съгласно чл.61, ал.1, б.“а“ от ЗУБ регистрацията се
извършва най-късно до 3 работни дни от подаване на молбата. Сочи, че в
случая, от приобщеното писмено доказателство – писмо от Държавна агенция
за бежанците се установява, че датата на подаване на молбата и датата на
регистрация съвпадат. С оглед на това поддържа, че правилно е приложен
материалният закон. Не счита, че са налице предпоставки за квалифициране
на нарушението като маловажно, доколкото намира, че то не притежава
характеристиките на такова, както и че работодателят не може да изземва
социалната функция на държавата и да претендира приложение на
привилегирован закон поради това, че е извършил нарушение, с което е
облекчил социалната функция на държавата. Направено е възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, както и искане
за присъждане на юрисконсултско такова в полза на АНО, в случай, че
обжалваното НП бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят ***************, с ЕИК:***********, е търговско
дружество със седалище в гр. София, адрес на управление:
********************* офис, представлявано от ***********.
За периода от 29.03.2024 г. до 25.04.2024 г. служители на ГД“ИТ“
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и на ЗТМТМ
от страна на ***************, в качеството му на работодател, включително
по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗТМТМ. Най-напред на 29.03.2024 г.
инспекторите извършили проверка на място в строителен обект – строяща се
3
жилищна сграда с подземни гаражи, находящ се в гр********************“ ,
планоснимачен №847, кв.102, УПИ V-1631, на който били извършвани
строително-монтажни работи от ***************. В хода на същата на място
в строителния обект са заварени 5 лица – граждани на Сирия да извършват
СМР, сред които и лицето ***************, с дата на раждане: ******** г., с
ЛНЧ: **************, гражданин на Сирия, които предоставяли работна сила
за работодателя ***************.
При проверката в обекта на контролните органи установили, че лицето
С. извършва СМР - кофраж на 4 (четвърта) етажна плоча. Лицето С. е
представило на контролните органи документ от Държавна агенция за
бежанците при МС, видно от който на 10.04.2024 г. същото следва да се яви за
получаване на регистрационна карта.
Проверката продължила чрeз изискване на документи от
***************.
От преглед на представеното трудово досие на *************** е
констатирано, че лицето е сключило трудов договор № 283/05.03.2024 г. за
длъжността „кофражист", с размер на основно месечно възнаграждение от
933.00 лв., с нормална продължителност на работното време от 8 часа на ден.
Лицето е постъпило на работа на 05.03.2024 г., което е удостоверено с
подписите на работника и работодателя в трудовия договор. На лицето С. е
връчена срещу подпис справка от ТД на НАП за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 22388243092978/06.03.2024 г.
С писмо с изх. № 24024817/08.04.2024 г. е изискана информация от
Министерство на вътрешните работи, Дирекция „Миграция" и Агенция по
заетостта относно статута на лицето ***************, издадени разрешения
за пребиваване и работа, регистрация на заетостта му.
С писмо вх. № 24039238/15.04.2024 г. от Министерство на вътрешните
работи, Дирекция „Миграция" е предоставена информацията, че за
***************, няма данни за предоставено право на пребиваване и работа
съгласно разпоредбите на Закона за чужденците в Република България.
С писмо с вх. № 2404427/22.04.2024 г. Агенция по заетостта декларира,
че за *************** не са издавани разрешения за достъп до пазара на
труда по трудово правоотношение или като командировани в рамките на
предоставяне на услуги на територията на Р. България и до момента за
4
дружеството „*******************, няма подавани и не са извършвани
регистрации за осъществяване на краткосрочна заетост по реда на Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност.
С писмо изх. № 24022894/02.04.2024 г. е изисканата информация за
*************** от Държавна агенция за бежанците. От получено писмо с вх.
№ 24034524 от 05.04.2024 г. / писмо изх. №ЦУ-05-96-1/05.04.2024 г. на ДАБ / е
видно, че *************** е регистриран като търсещо международна
закрила лице на 23.01.2024 г., както и че към 05.04.2024 г. чужденецът е с
неприключено производство по реда на Закона за убежището и бежанците и
статусът му в АИС „Бежанци" е кандидат-бежанец. В писмото е посочено и че
не са налице обстоятелства по чл. 29, ал. 3 от Закона за убежището и
бежанците, а именно, че чужденецът има право на достъп до пазара на труда,
ако производството не приключи до три месеца от подаването на молбата му за
международна закрила поради независещи от него причини и статусът му е
кандидат- бежанец.
С оглед гореизложената фактическа обстановка е установено, че
***************, гражданин на Сирия, предоставя работна сила за
работодателя „******************* без разрешение или регистрация на
заетостта му в Агенция по заетостта, в нарушение на разпоредбата на чл.75а,
ал.2 от ЗТМТМ.
Прието е, че нарушението е извършено на 29.03.2024 г.
В тази връзка с АУАН № 29-2400042/25.04.2024 г., съставен от В.Г.С на
длъжност гл. инспектор при ГД“ИТ“ била ангажирана административно-
наказателната отговорност на *************** за това, че е допуснало
работник-гражданин на чужда държава да полага труд в полза на същото, без
съответно разрешение от Агенцията по заетостта, квалифицирано като
нарушение на чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ.
На база на така съставения АУАН било издадено процесното наказателно
постановление № 29-2400042 от 10.06.2024 г., с което директорът на Главна
Дирекция "Инспектиране на труда", на основание чл. 79, ал. 4, вр. чл. 75а, ал.
2 от ЗТМТМ наложил на ***************, имуществена санкция в размер на
2000 /две хиляди/ лева, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 75а,
ал. 2 от ЗТМТМ.
Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
5
приложените по делото писмени доказателства – Протокол за извършена
проверка изх. № ПР2412368, връчен на 25.04.2024 г.; копие от Призовка на
осн. чл.45, ал.1 от АПК; копие от идентификационна карта; копие от
нотариално заверено пълномощно per. № 8322/03.04.2024 г.; копие от трудов
договор № 283/05.03.2024 г., сключен между *************** и
„*******************; копие от справка от ТД на НАП за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. №
22388243092978/06.03.2024 г.; копие от писмо изх. № 24022894/02.04.2024 г.;
копие от писмо с вх. № 24034524 от 05.04.2024 г.; копие от писмо с изх.
№24024817/08.04.2024 г.; копие от писмо с вх. № 24039238/15.04.2024 г.;
копие от писмо с вх. № 2404427/22.04.2024 г.; копие от собственоръчно
подписана декларация от *************** от 29.03.2024 г.; копие от
констативен протокол от 29.03.2024 г.; копие от документ от ДАБ при МС;
възражение вх. № 24057192 от 02.05.2024 г. срещу акт за установяване на
административно нарушение № 29- 2400042 от 25.04.2025 г.; становище по
постъпило възражение с № ДОК 24006941 от 15.05.2024 г. ; Заповед № 3-0861
от 17.10.2022 г.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от
НПК писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни,
съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в
тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който
и да е от доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие. От
същите по категоричен и несъмнен начин се установява гореописаната
фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата е подадена от
легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок, и
срещу акт, подлежащ на обжалване, като разгледана по същество в рамките на
правомощията на съда по чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН да извърши цялостна
проверка на атакувания акт, е неоснователна по изложените по-долу
съображения.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу
6
нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа
на АУАН № 29-2400042 от 25.04.2024 г., издаден от компетентен орган - главен
инспектор при ГД“ИТ“, в кръга на неговите правомощия и в присъствието на
двама свидетели. Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗТМТМ, актовете за установяване
на нарушения се съставят от държавните контролни органи, към които
съгласно чл. 67, ал. 2 от КТ се числи и ИА ГИТ, съответно нейните
подразделения и служители, какъвто е актосъставителят Валентина Стоянова
на длъжност главен инспектор ГД“ИТ“. Актът е съставен в присъствието на
двама свидетели, съгласно изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, и с
участието на представител на дружеството по пълномощие, с връчване на
препис от същия. Актът отговаря на изискванията за съдържание и реквизити,
регламентирани в чл. 42 ЗАНН, като в тази връзка не се констатират
нарушения на процесуалните правила, които да се определят като съществени
и да внасят неяснота относно формулираното обвинение. Свидетелите,
посочен в АУАН, са индивидуализирани с трите си имена и адрес по
месторабота, с оглед, на което не е налице съществено процесуално
нарушение. Индивидуализицията им в акта е напълно достатъчна за
установяване на тяхната самоличност и за призоваването им в случай на
необходимост. Същите свидетели са свидетели на установяване на
нарушението, отразени и в протокола за проверка.
Въз основа на така издадения акт за установяване на административно
нарушение е съставено обжалваното НП, което изхожда от териториално и
материално компетентен орган, съгласно чл. 79, ал. 4 вр. чл. 67, ал. 2 ЗТМТМ
и Заповед № ЧР-528/26.04.2024 г. на главен секретар на ИА „ГИТ“.
Атакуваното наказателно постановление също е издадено от компетентен
орган, съгласно Заповед № З-0861/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на
ИА“ГИТ“ и в законноустановения срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, като при
съставянето на същото не се констатират нарушения на чл. 57, ал. 1 ЗАНН или
други процесуални нарушения от категорията на съществените. Надлежно
описани са всички елементи от обективната страна на нарушението, в
частност времето на извършване на нарушението – 29.03.2024 г.,
изпълнително деяние, отрицателните предпоставки – липса на разрешение, с
оглед на което не е нарушено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Не е
изрично посочено мястото на извършване на нарушението, но то несъмнено се
извежда от описаните в НП обстоятелства, а именно в гр. София, на посочения
7
строителен обект, на който е допуснат да предоставя работна сила чуждият
гражданин ************
Не могат да бъдат споделени оплакванията в жалбата за липса на
компетентност на актосъставителя и АНО, както и оплакванията за това, че
АУАН и НП не отговарят на предписаната от закона форма, поради липса на
задължителни реквизити, т.е. не са допуснати претендираните с жалбата
съществени нарушения на процесуалните правила или други такива, които да
ограничават правото на защита на жалбоподателя и да представляват
формално основание за отмяна на обжалваното НП.
Претенцията, че е нарушена разпоредбата на чл.43, ал.5 ЗАНН относно
възможността за постигане на споразумение в рамките на производството
преди издаване на НП също се явява неоснователна, доколкото съгласно
посочената разпоредба: „При подписване на акта на нарушителя се връчва
препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото
подписване. При връчване на препис от акта нарушителят се уведомява
писмено за правото му в 14-дневен срок да отправи предложение до
наказващия орган за сключване на споразумение за приключване на
административнонаказателното производство.“ Видно от съдържанието на
АУАН /л.3/, същият съдържа текст за писмено уведомяване на дружеството за
правото му в 14-дневен срок да отправи предложение до наказващия орган за
сключване на споразумение. По преписката липсва такова предложение, с
оглед на което не става ясно защо жалбоподателят счита, че посочената
процедура не е била спазена.
Правилно е приложен и материалният закон, доколкото от изисканата и
представена от Държавна агенция за бежанците при МС /ДАБ/ справка се
установява, че ************е подал молба за предоставяне на международна
закрила на 23.01.2024 г., която съгласно писмо изх. №ЦУ-05-96-1/05.04.2024 г.
на ДАБ е регистрирана на същата дата – 23.01.2024 г., като с решение
№5804/25.04.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, на лицето е предоставен
хуманитарен статут. Очевидно е, че от датата на подаване на молбата за
предоставяне на международна закрила на 23.01.2024 г. до датата на
проверката, извършена от служителите на ГД“ИТ“ – 29.03.2024 г. не са
изминали 3 месеца, поради което не е било налице изключението, на което се
позовава жалбоподателят, предвидено в разпоредбата на чл.29, ал.3 от ЗУБ,
8
съгласно която: „Чужденецът има право на достъп до пазара на труда,
включително да участва по програми и проекти, финансирани от държавния
бюджет или по линия на международно или европейско финансиране, ако
производството не приключи до три месеца от подаването на молбата му за
международна закрила поради независещи от него причини.“ Съответно не е
приложима в случая и разпоредбата на чл.9, ал.1, т.9 от ЗТМТМ, съгласно
която не се изисква разрешение за достъп до пазара на труда на лицата,
ползващи се с правата по чл.29, ал.3 от ЗУБ, доколкото конкретното лице няма
основание да се ползва от посочните права. Следователно възраженията на
жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон се явяват
неоснователни.
В хода на административно-наказателното производство на
дружеството-жалбоподател е било повдигнато обвинение за осъществено от
негова страна административно нарушение, което съгласно съставения АУАН
и издаденото НП, се изразява в това, че ***************, в качеството си на
работодател е нарушило разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, като в
полза на същото, работник – чужд гражданин е предоставял работна сила, без
работодателят да има съответно разрешение от Агенцията по труда за
допускане на лицето ************гражданин на трета страна /Сирия/ до
българския пазар на труда. Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка
кореспондира с приетата за установена от настоящия съдебен състав, като
правилно наказващият орган е подвел фактите под посочената в НП
материално-правна норма. На *************** не са издавани разрешения
относно ************за достъп до пазара на труда по трудово
правоотношение или като командирован/изпратен в пазара на труда за работа
по трудово правоотношение или като командирован/изпратен в рамките на
предоставяне на услуги на територията на Република България.
Правилно е определена и датата на извършване на нарушението,
доколкото неговото извършване е започнало още с постъпването на работа на
чуждия гражданин и започване на престиране на работна сила от негова
страна в полза на работодателя ***************, но към датата на
извършената проверка от служителите на ГД „ИТ“ работодателят
*************** е продължавал да извършва изпълнителното деяние на
въпросното нарушение, а именно чужденец е предоставял работната си сила
за него, без съответно разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта.
9
Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице, обсъждане на
субективната страна не се налага.
Не са налице основания за квалифициране на нарушението като
маловажно и прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като процесното
нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от другите
нарушения от същия вид. Законодателят е предвидил имуществена санкция за
юридически лица, чийто законоустановен минимум е в сравнително висок
размер, което отразява и законодателната преценка за степента на обществена
опасност за нарушението, която е значителна.
За нарушаване на разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ от страна на
юридически лице се предвижда налагане на имуществена санкция в размер от
2000 до 20 000 лв. Санкцията, която е наложена на жалбоподателя е в размер
от 2000 /две хиляди/ лева, т. е. в размер на минималния, като същият е
справедлив и съответен на тежестта на нарушението. При определяне на
санкцията в този размер са взети предвид смекчаващите отговорността
обстоятелства, изложени в жалбата и по-конкретно това, че дружеството е
сключило трудов договор с гражданина на третата държава, който договор е
регистрирало в НАП и уведомило „Инспекцията по труда“ за постъпването му
на работа. Тези смекчаващи отговорността обстоятелства обаче не следва да се
надценяват и не са достатъчни за квалифициране на случая като маловажен,
доколкото посочените действия са предприети в изпълнение на законовите
задължения на дружеството в качеството на работодател и за тяхното
неизпълнение е предвидена самостоятелна административнонаказателна
отговорност. Останалите обстоятелства, на които се е позовал
жалбоподателят не могат да бъдат приети за смекчаващи такива. С тях
жалбоподателят претендира, че извършвайки нарушението е подпомогнал
държавата при изпълнение на нейните социални функции, който аргумент е
абсурден и не може да бъде приет за основателен, доколкото частно-правните
субекти нямат нито задължение, нито право да изпълняват функциите, които
са правомощие на държавата, изпълнявани чрез нейните органи.
Ето защо съдът намира, че определеният от наказващия орган размер на
имуществената санкция от 2000 лева се явява съответен на тежестта на
нарушението, не може да бъде редуциран от съда, с оглед разпоредбата на
чл.27, ал.1 ЗАНН и наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
10
При този изход на делото, правото за присъждане на разноски се поражда
за АНО, който е бил представляван от юрисконсулт, като с оглед на
фактическата и правна сложност на делото, която не е висока и своевременно
направеното искане, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение,
което следва да бъде присъдено в полза на АНО е достатъчно да е в рамките
на минималния, предвиден в чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ – 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 и чл.63д, ал.4 ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 29-2400042 от
10.06.2024 г., на Главен директор на Главна Дирекция "Инспекция по труда", с
което на ***************, с ЕИК:***********, в качеството му на
работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/
лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ,
като законосъобразно и правилно.
ОСЪЖДА ***************, с ЕИК:*********** ДА ЗАПЛАТИ на
Главна дирекция „Инспектиране на труда“ сумата от 80.00 /осемдесет/ лева,
представляваща присъдено юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11