№ 2403
гр. Бургас, 11.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
К. Ант. Попов
като разгледа докладваното от К. Ант. Попов Въззивно частно гражданско
дело № 20222100501526 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е oбразувано по частна жалба, подадена от К. Г. К., с
ЕГН **********, чрез адв. Сийка Христова – АК – Варна, срещу
Определение № 260131 от 08.03.2022 г., постановено по гр.д. № 1238/2021 г.
по описа на БРС, с което е оставено без уважение искане за допълване на
решението в частта за разноските в полза на ответника.
Жалбоподателят твърди, че макар и да се касае за производство по
промяна режима на личните отношения, което по своята правна природа
представлява спорна съдебна администрация, въпросът за присъждане на
разноските следва да се подчинява на общите правила за присъждане на
разноски в исковото производство. Посочва, че подходът на районния съд по
подобни дела води до завеждане на нови и безсмислени дела срещу
неотглеждащия родител за редуциране на вече определен РЛО, въпреки че
това е във вреда на детето. Моли за отмяна на обжалваното определение и
присъждане на разноските за първоинстанционното производство, съгласно
представения списък по чл. 80 ГПК, както и присъждане на разноските
сторени във въззивното производство.
В закоустановения срок не е постъпил отговор от ответника по частната
жалба - Г. А. А..
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с
правен интерес, в срок и срещу подлежащ на обжалване акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият
съдебен състав обсъди данните по делото, във връзка с доводите на
страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:
На 19.02.2021г. пред Районен съд Бургас, Г. А. А. е предявила срещу К.
Г. К. иск с правно основание чл. 127, вр. с чл. 59, ал. 9 вр. с ал. 3 СК - за
1
промяна режима на лични отношения между роденото от брака дете В.К.К. с
****та К. Г. К..
С решението по същество първоинстанционния съд е изменил,
установения по гр.д.№1016/2018 г. по описа на РС-гр.Бургас режим на лични
отношения между ****та и ненавършилия пълнолетие негов син и вместо
него е определил нов режим на лични отношения между тях.
Подадена е молба по чл. 248 ГПК за допълване на постановеното
решение, с която се иска присъждане на разноски в полза на ответника
изразяващи се в платен доепозит за съдебно-психологическа експертиза. С
обжалваното определение БРС е оставил без уважение тази молба, като се е
аргументира, че не е налице основание за присъждане на разноски.
По отношение на спорният в настоящото дело въпрос, като правилно
следва да се съобрази становището възприето в Определение № 385 от
25.08.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3423/2015 г., I г. о., ГК, според което
правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да
намери приложение в настоящия случай. Това разрешение следва от
характера на производството на спорна съдебна администрация, приложима
при спор относно родителските права в случаите, когато родителите не могат
да постигнат извънсъдебно споразумение. За разлика от исковото
производство, в него не се решава със сила на пресъдено нещо спор за
съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се
оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права,
признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото
производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното
решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия
начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и
двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна
следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на
спора.
Настоящия състав намира, че разноските следва да останат така както са
сторени от страните. Това е така, тъй като дори и първоинстанционния съд да
е уважил частично молбата за изменение на режима на лични контатки, то
крайния извод на съда не съвпада изцяло с предложения в исковата молба
режим на лични контакти между детето и ****та, следователно не са и
уважени в цялост възраженията в отговора на исковата молба. Съдът в това
производство, при засилено служебно начало, съобразява най-вече интереса
на детето. При това положение не следва да се присъждат разноски в полза на
ответника. Така е прието и в Определение № 111 от 14.03.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 3126/2018 г., касаещо спор за лични контакти между родител и дете,
според което при изход от делото, в което правните твърдения и на двете
срещупоставени страни не са възприети, никоя от тях няма право на
разноските за производството.
С тези съображения настоящия съдебен съставн намира, че крайния
извод в обжалваното определение е правилен.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260131 от 08.03.2022 г.,
постановено по гр.д. № 1238/2021 г. по описа на БРС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3