№ 6122
гр. София, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Мария Г. Шейтанова
Рафаела Ст. Матева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20231100505919 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 30.11.2022 г., постановено по гр.д.№ 84374/ 2017 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 123 състав, по предявени от „Топлофикация София” ЕАД- гр.
София установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е
признато за установено, че А. Н. К. /ЕГН **********/ дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД- гр. София /ЕИК *********/ сумата 1 581.42 лв.- дължима стойност на
топлинна енергия, доставена от „Топлофикация София” ЕАД и ползвана от А. Н. К.
през периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г., вкл., ведно със законната лихва от
28.12.2015 г.- дата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № 80926/ 2015 г. на СРС,
123 състав, до изплащане на вземането, и сумата 160.82 лв.- обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода от 30.06.2013 г. до 16.12.2015 г.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът А. Н. К. е осъден да заплати на ищеца
„Топлофикация София” ЕАД сумата 335.32 лв.- разноски за заповедното
производство- ч.гр.д.№ 80926/ 2015 г. на СРС, 123 състав /платена държ. такса- 35.32
лв., и за юриск. възнаграждение- 300 лв./; и сумата 834.36 лв.- разноски за първо-
инстанционното производство /от които 100 лв.- юриск. възнаграждение/. Със същото
решение- с характер на определение, е прекратено „като преждевременно образувано“
производството по гр. дело № 84374/ 2017 г. на СРС, 123 състав, в частта по исковете с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 22.32 лв.-
стойност на предоставена през периода от м.05.2013 г. до м.04.2015 г. услуга дялово
разпределение, и за сумата 1.56 лв.- обезщетение за забава върху непогасеното в срок
задължение за дялово разпределение за периода от 30.06.2013 г. до 16.12.2015 г.
С Определение от 12.03.2023 г., постановено по реда на чл.248 ГПК,
цитираното по- горе решение от 30.11.2022 г. е изменено в частта на разноските, като
1
отговорността за разноски между страните е разпределена по следния начин:
Ответникът А. Н. К. е осъден да заплати на ищеца „Топлофикация София” ЕАД сумата
84.65 лв.- разноски за заповедното производство- ч.гр.д.№ 80926/ 2015 г. на СРС, 123
състав /35.33 лв. + 49.32 лв./, и сумата 823.55 лв.- разноски за исковото производство
/724.90 лв. + 98.65 лв./. На основание чл.78, ал.4 ГПК ищецът „Топлофикация София”
ЕАД е осъден да заплати на ответника А. Н. К. сумата 6.08 лв.- разноски за частично
прекратеното производство /за платено адв. възнаграждение/.
Постъпила е въззивна жалба от А. Н. К. /ответник по делото/, в която са
изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС
решение в частта му, в която е призната дължимостта на сумата 160.82 лв.- лихви за
забава, и в частта относно несъразмерно присъдените на ищеца разноски, с искане да
бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска
за посочената сума, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД- гр. София /ищец по делото/
оспорва жалбата и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като
неоснователна, като претендира разноски за въззивното производство.
Третото лице- помагач на ищеца- „Техем Сървисис“ ЕООД- гр. София не
изразява становище по повод жалбата на ответника.
Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. /искът по
чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД не е предмет на въззивното производство/.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в
обжалваната част.
По същество постановеното от СРС решение е частично неправилно в
обжалваната част и следва да бъде отменено относно признатата дължимост на сумата
26.59 лв.- лихви за забава върху част от падежиралата главница, дължима за периода
от м.04.2014 г. до м.04.2015 г. /вкл./, както и в частта относно несъразмерно
присъдените на ищеца разноски. В останалата обжалвана част- относно признатата от
СРС дължимост на сумата 134.23 лв.- лихви за забава върху част от падежиралата
главница, дължима за периода м.05.2013 г.- м.03.2014 г., както и в частта относно
съразмерно присъдените на ищеца разноски, решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Основателността на предявените по делото искове е предпоставена от
установяване пасивната материално- правна легитимация на ответника да отговаря по
същите. По делото не е спорно, че през процесния период страните са били обвързани
от облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия, по което
ответникът е имал качеството потребител /клиент/ и дължи плащане стойността на
потребената в процесния имот през този период топлинна енергия, доставена от
ищеца- топлопреносно предприятие.
Спорно във въззивното производство е дължи ли се на ищеца и обезщетение за
2
забава върху признатото за дължимо главно вземане.
Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Задълженията на ответника
за плащане стойността на доставената в процесния имот топлинна енергия са
възникнали като срочни- съобразно приложимите в отношенията между страните
общи условия на договора за доставка на топлинна енергия. В забава за изпълнение
длъжникът може да изпадне в случай, че вземането е ликвидно, т.е. установено по
основание и по размер.
Съгласно чл.33, ал.1 от действащите при ищеца Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., приложими през част от процесния
период- от м.05.2013 г. до м.03.2014 г., купувачът е длъжен да заплаща месечната сума
за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася, а според ал.6 на същата клауза при забава в плащането потребителят дължи
обезщетение в размер на законната лихва. Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ- 2014 г.,
приложими за останалата част от процесния период, начиная от м.04.2014 г., клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в
30- дневен срок от датата на публикуването им на интернет- страницата на продавача,
като според ал.4 на чл.33 ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по фактурите за потребление след изравняване
за целия отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал.2. Предвид посочената по-
горе договорна регламентация, за начислената за периода до м.03.2014 г., през който са
приложими ОУ- 2008 г., сума от 552.71 лв. общо /главница/ лихвите за забава-
съобразно посоченото в приетото като неоспорено от страните експертно заключение
на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- счетоводна
експертиза, възлизат на общо на 134.23 лв., която сума правилно е призната за
дължима от ответника на основание чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД.
За останалата част от процесния период приложими в отношенията между
страните са действащите при ищеца Общи условия от м.03.2014 г., според които лихва
за забава се дължи само върху сумата по общата фактура, издадена след
изравняването, и за периода след нейното публикуване /чл.33, ал.1/. В случая ищецът,
чиято е доказателствената тежест, не е представил доказателства за датата, на която
общата фактура от 31.07.2015 г., следваща изравняването, е била публикувана на
интернет- страницата му, поради което и поради непроведено пълно доказване на
наличието на забава и периода на тази забава искът му по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за
горницата над сумата 134.23 лв. до 160.82 лв., т.е. за сумата 26.59 лв.- лихви за забава,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При тези съображения, поради частично несъвпадане изводите на двете съдебни
инстанции по основателността на иска по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за сумата 26.59
лв.- лихви за забава, решението на СРС в тази обжалвана част като неправилно следва
да бъде отменено и вместо това да бъде постановено решение за отхвърляне на иска
като неоснователен. В частта относно признатата дължимост на сумата 134.23 лв.-
лихви за забава, платими от ответника, обжалваното решение е правилно и следва да
бъде потвърдено.
При този изход на спора следва да бъде преразпределена и отговорността за
разноски между страните, като дължимите на основание чл.78, ал.3 ГПК от ответника
на ищеца разноски за първоинстанционното производство следва да бъдат намалени
със сумата 12.56 лв. /част от сумата 823.55 лв./, и дължимите за заповедното
производство разноски следва да бъдат намалени със сумата 1.29 лв. /част от сумата
84.65 лв./, вследствие на което за присъдените над тези суми разноски обжалваното
решение следва да бъде отменено.
3
На основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК въззиваемата страна дължи да заплати
на въззивника сумата 4.13 лв.- разноски за въззивното производство /за платена
държавна такса/, и на адв. К. Г., предоставила безплатна правна помощ на въззивника
във въззивното производство, сумата 33.07 лв.- адвокатско възнаграждение по чл.38,
ал.2 ЗАдв /определено на 200 лв./. На основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК
въззивникът дължи да заплати на въззиваемата страна сумата 83.47 лв.- разноски за
въззивното производство /за юриск. възнаграждение, определено на 100 лв./.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 30.11.2022 г., постановено по гр.д.№ 84374/ 2017 г. на
Софийски районен съд, ІІ ГО, 123 състав, в обжалваната част, в която по предявен от
„Топлофикация София” ЕАД- гр. София установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че А. Н. К. /ЕГН **********/ дължи на
„Топлофикация София” ЕАД- гр. София /ЕИК *********/ сумата 26.59 лв.-
обезщетение за забава при плащане на дължимата за периода м.04.2014 г.- м.04.2015 г.
главница, считано за периода от 30.06.2013 г. до 16.12.2015 г., и в частта относно
присъдените на „Топлофикация София” ЕАД разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на
1.29 лв. /част от сумата 84.65 лв./- разноски за заповедното производство /ч. гр. дело
№ 80926/ 2015 г. на СРС, 123 състав/, и в размер на 12.56 лв. /част от сумата 823.55
лв./- разноски за първоинстанциноното производство, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД- гр. София
/ЕИК *********/ срещу А. Н. К. /ЕГН **********/ установителен иск по чл.422 ГПК
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 26.59 лв.- обезщетение за
забава при плащане на дължимата за периода м.04.2014 г.- м.04.2015 г. главница,
считано за периода от 31.07.2015 г. до 16.12.2015 г., за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело № 80926/ 2015 г. на СРС, 123 състав, като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 30.11.2022 г., постановено по гр.д.№ 84374/ 2017
г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 123 състав, в останалата обжалвана част, в която
по предявен от „Топлофикация София” ЕАД- гр. София установителен иск по чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че А. Н. К. /ЕГН **********/
дължи на „Топлофикация София” ЕАД- гр. София /ЕИК *********/ сумата 134.23
лв.- обезщетение за забава при плащане на дължимата за периода м.05.2013 г.-
м.03.2014 г. главница, считано за периода от 31.07.2014 г. до 16.12.2015 г., и в частта
относно съразмерно присъдените на „Топлофикация София” ЕАД разноски по чл.78,
ал.1 ГПК за първоинстанционното производство и заповедното производство /ч. гр.
дело № 80926/ 2015 г. на СРС, 123 състав/.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД- гр. София /ЕИК *********/ да
заплати на А. Н. К. /ЕГН **********/ сумата 4.13 лв. /четири лева и 13 ст./- разноски
за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД- гр. София /ЕИК *********/ да
заплати на адв. К. Г., предоставила безплатна правна помощ на въззивника А. Н. К.
/ЕГН **********/ във въззивното производство, сумата 33.07 лв. /тридесет и три лева
и 07 ст./- адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв.
ОСЪЖДА А. Н. К. /ЕГН **********/ да заплати на „Топлофикация София”
ЕАД- гр. София /ЕИК *********/ сумата 83.47 лв. /осемдесет и три лева и 47 ст./-
4
разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението по гр.д.№ 84374/ 2017 г. на СРС, ІІ ГО, 123 състав, като необжалвано
е влязло в сила в останалата му част.
Определението от 12.03.2023 г. по гр.д.№ 84374/ 2017 г. на СРС, ІІ ГО, 123
състав, постановено по реда на чл.248 ГПК, е влязло сила като необжалвано от
страните.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД- гр. София-
като трето лице- помагач на ищеца в производството по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5