Р Е
Ш Е Н
И Е № 567
гр.Сливен, 20.05.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
граждански състав в съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:ПЕТЯ СВЕТИЕВА
при секретаря ПЕНКА
СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4071
по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е образувано по предявени положителни установителни искове с правно основание:
чл. 124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК, за установяване
съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.
5 от ГПК.
В
исковата си молба ищцовото дружество твърди, че срещу ответната страна е
издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК, във връзка с което се предявяват исковете. Твърди се, че сумата -
главница 184.22 лева е дължима по сключен
на 14.11.2014 година Договор за потребителски кредит ********* и договор
за цесия от 21.03.2016 година, с който кредиторът е прехвърлил вземанията си на
„Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, сумата от 22.80
лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 06.03.2015
година до 27.09.2015 година, сумата от 17.94 лева, представляваща лихва за
забава, за периода от 07.03.2015 година до 19.04.2018 година както и 96.86
лева, представляваща такси за периода от 06.03.2015 година до 27.09.2015 година.
От съда се иска да постанови решение, с което
да признае за установено, че ответницата
дължи на ищцовото дружество сумата от 184.22 лева - главница дължима по сключен на 14.11.2014 година Договор за потребителски
кредит № ********* и договор за цесия от
21.03.2016 година, с който кредиторът е прехвърлил вземанията си на „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението на 04.05.2018 година до окончателното изплащане на вземането, сумата
от 22.80 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от
06.03.2015 година до 27.09.2015 година, сумата от 17.94 лева, представляваща
лихва за забава, за периода от 07.03.2015 година до 19.04.2018 година както и
96.86 лева, представляваща такси за периода от 06.03.2015 година до 27.09.2015
година, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1068/08.05.2018
година по ЧГД № 2003/2018 година по описа на РС - Сливен.
Претендира
се за присъждане на направените по делото разноски.
В законоустановения срок от назначения особен
представител на ответника е депозиран отговор, с който се иска отхвърляне на
предявените искове като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се
представлява, но от пълномощника му е
депозирано писмено становище съгласно, което се поддържа исковата молба и се
оспорва писмения отговор, като възраженията срещу исковете се считат за
неоснователни и недоказани. Претендира се за присъждане на направените по
делото разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответника в съдебно заседание не се явява. Представлява
се от назначеният му особен представител, който моли съда да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
От събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Въз основа на
подадено на 04.05.2018 година пред РС - Сливен заявление от заявителя - ищец е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 1068/08.05.2018 година по ЧГД №
2003/2018 година, с която е разпоредено ответникът като длъжник да заплати на
ищцовото дружество сумата от 184.22 лева - главница, дължимо парично задължение
по сключен на 14.11.2014 година Договор за потребителски кредит № ********* и
договор за цесия от 21.03.2016 година, с който кредиторът е прехвърлил
вземанията си на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението на 04.05.2018 година до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 22.80 лева, представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода от 06.03.2015 година до 27.09.2015
година, сумата от 17.94 лева, представляваща лихва за забава, за периода от
07.03.2015 година до 19.04.2018 година както и 96.86 лева, представляваща такси
за периода от 06.03.2015 година до 27.09.2015 година, както и разноски в общ размер на
75.00 лева.
Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В
срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил
настоящите положителни установителни искове.
Не
се установява съществуването на вземанията на ищцовото дружество - кредитор,
възлизащи на сумата от 184.22 лева - главница, дължима по сключен на 14.11.2014 година Договор за потребителски
кредит № ********* и договор за цесия от 21.03.2016 година, с който кредиторът
е прехвърлил вземанията си на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението на 04.05.2018 година до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 22.80 лева, представляваща
договорна възнаградителна лихва за периода от 06.03.2015 година до 27.09.2015
година, сумата от 17.94 лева, представляваща лихва за забава, за периода от
07.03.2015 година до 19.04.2018 година както и 96.86 лева, представляваща такси
за периода от 06.03.2015 година до 27.09.2015 година, за които е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение № 1068/08.05.2018 година по ЧГД № 2003/2018
година.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка
поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, които са
допустими, относими и безпротиворечиви, както и въз основа на правилата за
разпределение на доказателствената тежест и прилагане на разпоредбата на чл. 161
от ГПК.
Установеното
от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените
положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 във връзка с
чл. 422, ал. 1 от ГПК са допустими, а разгледани по същество са неоснователни.
Безспорно
по делото се прие за установено, че в хода на процеса не се установява
действително съществуване на вземанията, предмет на настоящите установителни
претенции. Договорите установяват само сделката между страните по него, но не
установяват, конкретни вземания срещу ответницата. Представените с исковата
молба счетоводни документи /доколкото могат да бъдат разчетени/, представляват
частни свидетелстващи документи и не се ползват с материална доказателствена
сила. За да се ползва с материална доказателствена сила частният свидетелстващ
документ, следва издателят му да удостоверява неизгодни за себе си факти. Само
тогава той има силата на извънсъдебно признание и важи срещу своя издател,
какъвто не е настоящият случай. Доколкото не са подписани от ответницата, те не
установяват по непререкаем начин вземанията на ищеца срещу него.
Въпреки
допуснатата от съда по искане на ищцовото дружество експертиза, от негова
страна не е внесен депозит за възнаграждение за вещо лице, в предоставения
съгласно чл. 160, ал. 1 от ГПК срок поради
което заключение не е изготвено и съдът на основание чл. 161 от ГПК приема за
доказани твърденията на ответната страна за недължимост на непризнатата от нея
суми. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ГПК страната, която е била
редовно призована не се призовава за следващото съдебно заседание при отлагане на делото за конкретно посочена
дата, а съгласно чл. 160, ал. 1 от ГПК срокът за внасянето на определения от
съда размер на разноските за вещо лице започва да тече за неявилата се, но
редовно призована страна, от датата на съдебното заседание. Поради това
единствено процесуалното бездействие на ищцовата страна е станало причина за
несъбирането, с оглед чл. 160, ал. 2 от ГПК, на допуснатото доказателство и
съдът следва да приложи правилото на чл. 161 от ГПК относно последиците от
това.
Предвид обстоятелството, че по делото не е
установено съществуването на вземанията на ищеца спрямо ответника исковите
претенции по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК следва да се отхвърлят изцяло.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Хенрик Ибсен, № 15, ет. 7 срещу И.Й.Д. с ЕГН ********** *** искови претенции за признаване за
установено, че ответницата ДЪЛЖИ на
ищцовото дружество сумата от 184.22 лева - главница, дължимо парично задължение
по сключен на 14.11.2014 година Договор за потребителски кредит № ********* и
договор за цесия от 21.03.2016 година, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението на 04.05.2018 година до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 22.80 лева, представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода от 06.03.2015 година до 27.09.2015 година,
сумата от 17.94 лева, представляваща лихва за забава, за периода от 07.03.2015
година до 19.04.2018 година както и 96.86 лева, представляваща такси за периода
от 06.03.2015 година до 27.09.2015 година, както и разноски в общ размер на
75.00 лева, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 1068/08.05.2018 година по ЧГД № 2003/2018 година, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: