Р Е Ш Е Н И
Е
№
1207 08.10.2019 г. град
Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, ХXII наказателен състав
В
публично заседание на 13.09.2019 г. и в
следния състав:
Районен съдия: Николай Гемеджиев
при участието на секретаря Мария Милева, като разгледа
докладваното от съдия Гемеджиев НАХД №
2468 по описа за 2019
година
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „АКЗ - БУРГАС”
ЕООД, срещу Наказателно постановление № 391/08.04.2019 г. на
заместник-директора на ТД на НАП Бургас, с което на жалбоподателя на основание
чл. 185, ал. 2, изречение последно вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС, за извършено
нарушение на чл. 118, ал. 10 ЗДДС вр. чл. 59в от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв.
Жалбоподателят сочи, че от изложеното в НП не става ясно каква е правната
квалификация на извършеното деяние. Развива съображения в тази насока. Обръща
внимание, че липсват констатации дали нарушението е довело или не до
неотразяване на приходи. Намира, че към случая е следвало да се приложи разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН. С тези доводи моли обжалваното НП да бъде отменено.
АНО ТД на НАП Бургас, чрез процесуалния си
представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Намира, че
нарушението е доказано. Сочи, че са спазени процесуалните норми при издаване на
АУАН и НП. С тези доводи моли обжалваното НП да бъде потвърдено.
Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в
законоустановения срок, съдържа необходимите реквизити и производството е
редовно образувано пред РС-Бургас. Предвид на това съдът намира жалбата за
процесуално допустима.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено от фактическа страна следното:
На 21.11.2018г. от служители на НАП, сред които и
свидетелят С. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, била
извършена проверка на обект – „ведомствена бензиностанция”, разположена на
територията на „Лукойл”, база „АКЗ”, стопанисван от „АКЗ - БУРГАС” ЕООД. За
резултатите от проверката бил съставен протокол за извършена проверка № 0267768
от 21.11.2018 г. При преглед на документите проверяващите установили, че на
31.10.2018 г. е доставено дизелово гориво 7 961 литра, за което е издаден АДД с
УКН № 0000000004107069/11.10.2018 г. и е изпратена информация от нивомерната
система в обекта – VISY STICK DL 3300 – 7952/7928 л. при 15 гр. Констатирано
било, че за направената доставка не е въведена информация през ЕСФП,
посредством баркод четец, която чрез изградената дистанционна връзка се предава
към сървър на НАП. При тези данни св. С. съставил на жалбоподателя АУАН F447917
от 26.11.2018 г., връчен на упълномощено от дружеството лице. Във връзка с
проверката били изготвени и обяснения от управителя на дружеството. Въз основа
на АУАН било издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото
производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН F447917 от
26.11.2018 г., протокол за извършена проверка № 0267768 от 21.11.2018 г., ведно
с обяснения, справки, пълномощно и акцизни данъчни документи към него, заповед
№ ЗЦУ – ОПР - 17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, свидетелските
показания на актосъставителя С.. Посочените доказателства си кореспондират помежду
си и от тях описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин.
Възраженията на жалбоподателя са насочени към правната страна на спора.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган (оправомощен да издава НП по силата на т. 1.1., буква „г” от
заповед № ЗЦУ – ОПР - 17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП) в срока
по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
Съдът намира, че при издаване на АУАН и НП са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В АУАН като нарушени са вписани нормите на чл.118,
ал.10 ЗДДС вр. чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
В НП нарушението е квалифицирано като такова по
чл.118, ал.10 ЗДДС вр. чл. 59в от Наредбата.
Налице е съществено противоречие между посочени
нарушени норми в АУАН и НП, което води до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя и по-конкретно правото му да разбере какво точно нарушение му се
вменява. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено доколкото
чл. 59в от Наредбата предвижда задължение за подаване по електронен път на
данни в НАП за наличните съдове/съоръжения за съхранение и/или зареждане с
течни горива за собствени нужди. Т. е. посочената в НП като нарушена норма е
свързана с налични съдове и съоръжения. В същото време в текста на АУАН и НП се
твърди допуснато нарушение – неподаване на информация за направена доставка.
Налага се извод, че е налице противоречие между описаното нарушение (липса на
въведена информация през ЕСФП, посредством баркод четец, за направена доставка)
и цитираната в НП нарушена норма (касаеща липса на въведена информация за
съдове и съоръжения).
В заключение следва да се посочи, че ЕСФП са системи
за отчитане оборотите от продажби на течни горива чрез средства за измерване на
разход, които са одобрени по смисъла на Закона за измерванията или са с оценено
съответствие по смисъла на Закона за техническите изисквания към продуктите
(арг. от чл. 2, ал. 2, т. 2 от Наредба № Н-18). На основание чл. 3, ал. 3 от
Наредбата всяко лице по ал. 2 (което извършва продажби на течни горива чрез
средства за измерване на разход) е длъжно да предава на НАП по установената
дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни
горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва
нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за
свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на
метрологичен контрол. Лицата по чл. 118, ал. 10 ЗДДС са задължени и да подават
в НАП данни чрез електронен документ за доставка (ЕДД) – приложение № 22, или
електронен документ за получаване (ЕДП) – приложение № 23, за доставката и
движението на доставените/получените количества течни горива, както и за
промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в
случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен
документ (еАДД)/единен административен документ (ЕАД) и са задължителни за
подаване съгласно наредбата (чл. 59а, ал. 1 от Наредбата). Въвеждането на УКН
на еАДД за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, се
извършва чрез баркод четец. Т.е. различните задължения на лицата, извършващи
продажби на течни горива, свързани с направени доставки, са предвидени в
отделни норми от Наредбата (чл. 3, ал. 3 и чл. 59а, ал. 1). Нито едно от тези
задължения не се съдържа в чл. 59в от Наредбата и посочването на тази норма
като нарушена е довело до противоречие между описаното нарушение и дадената му
правна квалификация.
Констатираното нарушение е достатъчно да обоснове
извода, че обжалваното НП следва да бъде отменено.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1
предложение второ от ЗАНН, Районен съд - Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 391/08.04.2019
г. на заместник-директора на ТД на НАП Бургас, с което на „АКЗ - БУРГАС” ЕООД,
ЕИК *********, на основание чл. 185, ал. 2, изречение последно вр. чл. 185, ал.
1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 118, ал. 10 ЗДДС вр. чл. 59в от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, е наложено наказание „имуществена
санкция” в размер на 500 лв..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
ММ