Р
Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска в.гр.дело № 4645 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 294, вр. чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по
Решение № 40 от 27.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 904/2019 г., I т. о., ТК, с
което е отменено въззивното решение № 100 от 07.01.2019 г. на СГС, ГК, ІІ-Д
състав, постановено по гр. дело № 16677/2017 г. и делото е върнато на СГС за
ново разглеждане от друг състав.
Предмет на
обжалване в настоящото производство е решение № 197749
от 21.08.2017 г. постановено от СРС, 26 състав, по гр. д. № 65691/2015 г.,
по силата на което „И.“ АД е осъдена да заплати на А.Т.Б. сумата от 11 032
евро, представляваща главница по Договор за срочен депозит VIP от 14.09.2011
г., сключен с П.А.Б., както и сумата от 598,60 евро, представляваща
възнаградителна лихва върху сумата на депозита, ведно със законната лихва за
забава върху горните суми от 29.10.2015 г. до окончателното плащане. В тежест
на ответника и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът възложил сторените от ищеца
в хода на първоинстанционното производство разноски в размер на 2324,55 лева.
Срещу решението на
първоинстанционния съд е подадена въззивната жалба от ответника „И.“ АД. В жалбата
се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното
решение. Жалбоподателят поддържа, че от представеното нотариално завещание било
видно, че банковата сметка, посочена в същото, не отговаря на банковата сметка,
посочена в договора за банков влог, сключен между банката и Б.. В тази връзка е
заявено възражение за недействителност на завещанието, тъй като волята на
завещателя била различна от отразеното в завещанието. Завещателят бил
единственото лице, което можело да установи, че има грешки в завещанието. Жалбоподателят
поддържа, че се касаело за родово определени вещи, които могат да се
претендират само ако е налице валидно договорно правоотношение. За заветника
възниквало вземане към наследниците, които следвало да му прехвърлят
съответното количество родово определени вещи. Банката дължала изпълнение на
наследниците по закон, а ищецът имал качеството заветник. Частният
правоприемник можел да встъпи в правоотношението на мястото на починалия
депозант, но само по конкретния договор, от който възникнали две облигационни
връзки, индивидуализирани в две банкови сметки. Искането до въззивния състав на
съда е да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове.
Постъпил е отговор
на въззивната жалба от ищеца в производството, с който жалбата се оспорва с
доводи за неоснователност на изложените в същата оплаквания срещу постановеното
съдебно решение. Въззиваемият поддържа, че правилно СРС установил
правнорелевантните за спора факти и в съответствие с тях приложил материалния
закон. Ищецът, въз основа на съставеното в
негова полза нотариално завещание, се легитимирал
като заветник за сумата по паричния влог на завещателя, за който с ответника
бил сключен процесния договор за срочен депозит. След смъртта на Б. по силата
на завета настъпвал пряк транслативен ефект и изпълнение се дължало именно на
заветника. Счита, че вземането е в достатъчна степен индивидуализирано, а от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изслушано в хода на съдебното
дирене пред СРС, се установило наличието само на един сключен между банката и Б.
договор за срочен депозит. Касаело се за допусната техническа грешка при
съставяне на завещанието. Приложими в случая били правилата на чл. 20 ЗЗД
относно тълкуването на волята на страните по сделките. Заявено е искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение от въззивния съд.
Софийски
градски съд, IV-Д въззивен състав, като
прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна,
приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно по
делото е, че между ответника и П.А.Б. е сключен договор за срочен депозит, че
последният е оставил нотариално завещание, изготвено от нотариус Н.В.с район на
действие РС – Сливен, че преди образуване на делото ответникът е отказал да
преведе на ищеца сумата, посочена в завещанието.
Като писмено
доказателство по делото е приет договор за срочен депозит “VIP”, сключен на 14.09.2011 г. между ответника и П.А.Б.,
по силата на който депозантът се задължил да вложи на депозит в банката за срок
от 12 месеца сумата от 11 032 евро по банкова сметка ***. Чл. 9 от договора предвижда, че същият влиза в сила
при постъпване на сумата по банковата сметка на депозанта. Банката от своя
страна се е задължила да изплаща годишна лихва в размер на 6,25 % за целия срок
на депозит на договора без право да променя размера на лихвата. Страните са
договорили още, че лихвата върху вложената сума е платима авансово в деня на
откриване на депозита по банкова сметка ***800. Предвидено е още, че ако на
падежа на договора депозантът не се е разпоредил с вложената сума, договорът се
подновява за същия срок и при същите условия.
На 03.10.2013 г. П.А.Б.
се е явил в кантората на нотариус с район на действие Районен съд – Сливен
заедно с двама свидетели и по негово искане е съставено нотариално завещание №
1, том I,
рег. № 6396, дело № 3/2013 г., с което
завещателят е завещал на А.Т.Б. собствения си спестовен влог (вземане по срочен
депозит в банка): 11 032 евро, депозирани в „И.“ АД по сметка с IBAN: ***, депозирани на 14.09.2011 г., ведно с всички
произтичащи от влагането на сумата вземания, включително лихви. Нотариусът е
направил отбелязване, че е записал волята на завещателя така, както му е
продиктувана в присъствието на свидетелите, след което записаното е било
прочетено, одобрено от завещателя като изразяващо волята му, след което
съставеният нотариален акт е подписан от завещателя, свидетелите и нотариуса.
По делото не е
спорно, че П.Б. е починал на 30.05.2014 г.
Установява се от
представеното по делото удостоверение за съпруг и родствени връзки, изх. №
15328/22.06.2015 г., издадено от община Пловдив, че ищецът А.Б. и завещателят П.Б.
са били роднини по съребрена линия от V степен
на родство, тъй като завещателят е бил „син на сестрата на бабата“ на Б..
С писмо от
28.05.2015 г. кметът на община Пловдив е уведомил А.Б., чрез негов пълномощник,
че удостоверение за наследници на починалия П.Б. не може да бъде издадено по
искане на Б..
С писмо от
30.06.2015 г., адресирано до А.Б. чрез негов пълномощник, „И.“ АД, позовавайки
се на посочения в нотариалното завещание /оставено от Б. в полза на Б./ номер
на банкова сметка, ***, че този номер не отговаря на описаните признаци – IBAN, ***, дата на депозиране на средствата, на депозитната
сметка, открита и поддържана от „Инвестбанк“ на името на г-н Б.. В тази връзка
банката уведомява, че независимо от документите, които са били представени и
тези, които ще бъдат представени не може да изпълни нарежданията на наследника,
с оглед липсата на съответствие между данните за сметката, предмет на
завещанието, и данните за сметките на наследодателя в банката. Извършено е
позоваване на т. 7.8., раздел III „Банкови
сметки“, т. 7 „Закриване на банкови сметки“ от общите условия на „И.“ АД за
платежни услуги, предоставяни на клиентите на банката по см. на ЗПУПС, достъпни
на интернет страницата на банката.
В хода на
първоинстанционното производство е прието заключението на допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, което настоящият състав на съда преценява като
обективно и компетентно изготвено от специалист, притежаващ необходимите
специални знания от тази област на икономическите науки, като доколкото същото
в пълнота и убедително е отговорило на стоящите пред изследването задачи,
отговорът на които е от значение за изясняване на делото от фактическа страна,
дава вяра на изводите на експерта. Съгласно заключението към 31.12.2010 г. П.Б.
е бил титуляр на три договора за срочен депозит и на една разплащателна сметка.
На 14.09.2011 г. след приключване на първите два договора за срочен депозит, по
сметката обслужваща третия договор за срочен депозит BG 89
IORT 7375 2402 2218 01 с наличност 5000 евро са внесени суми в общ размер на 6032 евро, като
общият размер на новосформираната сума към 14.09.2011 г. по сметката, обслужваща
третия договор за срочен депозит с посочения номер, е в размер на 11 032 евро.
Сключен е договор за срочен депозит от 14.09.2011 г. за същата сума с падеж на
депозита 13.09.2012 г. при ГЛП 6,25 % и авансово заплащане на възнаградителната
лихва по разплащателната сметка на титуляра – BG 26 IORT
7375 4402 2218 00. Основавайки се на счетоводните записвания на банката,
заключението пояснява, че договорът е подновяван автоматично за всеки следващ
годишен период, като е прилаган актуалният годишен лихвен процент, приложим за
срочните депозити. Към датата на предявяване на исковете по процесния договор
за срочен депозит са налични следните суми: по сметка с IBAN: *** – депозитна сума в размер на 11 032 евро, а по сметка с IBAN: ***градителна лихва в размер на
598,60 евро.
При така
установената фактическа обстановка въззивният съд намира от правна страна
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При повторното
разглеждане на делото от въззивния съд указанията на Върховния касационен съд
по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е
върнато делото /чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК/.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото, като
краен резултат е правилно, с оглед което следва да бъде потвърдено. С оглед
задължителните за настоящата инстанция указания, дадени от ВКС с решението, с
което делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд, следва да изложи
свои мотиви по основателността на предявените искове.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 421, ал. 1 ТЗ за реално изпълнение на задължения на банката по
договор за срочен депозит, предявени от лице, легитимиращо се със съставено от
титуляра на депозита нотариално завещание, намирал се в договорно
правоотношение с банката преди смъртта си.
Паричният влог е
изрично законодателно закрепен в разпоредбата на чл. 421 ТЗ, като отделен вид
абсолютна /банкова/ пасивна търговска сделка, с предмет конкретна парична сума.
Като абсолютна търговска сделка договорът за паричен влог по чл. 421 ТЗ
задължително се сключва при предварително обявени общи условия на съответната
банка, която тя е длъжна да прилага към всички клиенти вложители /арг. от чл.
57, ал. 1 ЗКИ, ред ДВ бр. 101/28.12.2010 г./.
В чл. 59 ЗКИ са предвидени задължения за банката да
обявява условията по влоговете в помещения, до които клиентите имат достъп. Условията
по влоговете и кредитите се формулират ясно и по разбираем за клиентите начин.
Ал. 3 разписва задължение за банката при поискване от клиентите банката да предоставя
и допълнителна информация за условията по влоговете и кредитите, включително
относно условията, реда и сроковете за изплащане на гарантираните размери на
влоговете.
При съпоставяне на
посочената специална уредба с общите разпоредби на чл. 298 ТЗ се стига до
извод, че договорът за паричен влог винаги се сключва при действие на предварително
приетите и обявени от банката общи условия, като за приложението на същите към
конктретния договор не е задължително писменото им изрично приемане от страна
на влогодателя, нито предаване на екземпляр от същите при сключването на
договора. Ето защо настоящият състав на въззивния съд приема, че към договора
за срочен влог, сключен на 14.09.2011 г. между „И.“ АД и П.Б., са приложими общите
условия, приети от Управителния съвет на „И." АД с Решение, взето по
Протокол № 7 от 10.02.2010 г., публично
достъпни на следния електронен адрес: iban***.bg и по отношение на съдържанието
на които въззивния съд е обявил с протоколно определение от 11.02.2021 г. по
реда на чл. 155 ГПК, че счита службно известно по делото.
Съгласно т.3.1.2 от
заключителните разпоредби на общите условия на банката същите се публикуват и
се актуализират на интернет страницата на банката. С т. 3.1.3. е предвидено, че
общите условия регламентират условията за предоставяне на платежни услуги от банката
на клиентите й, включително и на клиентите, които са встъпили във
взаимоотношения с банката за предоставяне на платежни услуги преди 01.11.2009г.
Предвидено е още, че общите условия представляват неразделна част от всеки рамков
договор за предоставяне на платежни услуги, сключен между банката и неин клиент
и са на разположение на клиентите й и на хартиен носител във всички банкови
салони на "И." АД.
На следващо място,
съдът, като взе предвид уговорките, съдържащи се в процесния договор за депозит,
както и че страна по същия е банка, т.е. доставчик на платежна услуга, намира
за приложими към настоящия спор на разпоредбите на Закона за платежните услуги
и платежните системи /обн. ДВ, бр. 23 от 27.03.2009 г., отм. бр. 20 от
6.03.2018 г., в сила от 6.03.2018 г./. В тази връзка съдът приема, че договорът
за срочен депозит, сключен на 14.09.2011 г., има характеристиките на рамков
договор по см. на раздел III от посочения
закон, следователно приложими към същия са именно общите условия, публикувани и
достъпни на интернет страницата на „И.“ АД. Нещо повече – ответникът в
извънсъдебно разменената между страните кореспонденция се е позовал на
приложимостта на тези общи условия, а ищецът не твърди и не установява по
делото да е осъществявана рекламационна процедура по неприемане на последващи
сключването на договора изменения в общите условия.
В настоящия случай
от събраните по делото доказателства и от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че сумата, предмет на договора за депозит в размер на
11 032 евро, е внесена по депозитната банкова сметка, ***, от страна на
депозанта, като същата е налична в същия размер именно по тази банкова сметка ***.
Ето защо въззивният съд приема, че ищецът е установил в производството в
съответствие с носената от страната доказателствена тежест, че праводателят му
е бил изправна страна по договорното правоотношение за банков влог, възникнало
с ответника по силата на сключената търговска сделка, като посредством
съответните платежни операции по депозитната банкова сметка ***, за която
страните са постигнали съгласие да бъде депозирана от страна на депозанта.
Ето защо следва да
се даде отговор на въпроса явява ли се ищецът легитимиран да претендира от
ответника изпълнение на задълженията по т. 6 по същия – да изплати първоначално
внесената сума и наличната по разплащателната сметка неусвоена част от авансово
изплатената от банката сума за възнаградителна лихва.
В настоящия случай
ищецът извежда съдебно предявените субективни права по процесния договор,
легитимирайки се с нотариално завещание от 03.10.2013 г., по отношение на което
настоящият състав на съда намира, че е изпълнена процедурата по чл. 24 ЗН. По
силата на чл. 570, ал. 2 ГПК завещанията могат да се извършват от всеки
нотариус без оглед на връзката между района на неговото действие и нотариалното
удостоверяване.
С оглед
конкретиката на спора тук е мястото да се посочи, че разграничението между
частното и универсалното завещание се съдържа в чл. 16 ЗН. Завещателните
разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото
имущество на завещателя са общи /универсални/ и придават качеството на
наследник на лицето, в полза на което са направени, а тези, които се отнасят за
определено имущество, са частни и придават качеството на заветник. Въпреки този
ясен разграничителен критерий, в практиката често възникват съмнения за
характера на едно завещание - дали е общо или частно. В тези случаи волята на
завещателя следва да се преценява при спазване на общото правило на чл. 20 ЗЗД
за тълкуване на договорите, отчитайки разпоредбата на чл. 44 ЗЗД, която отнася
това правило и към едностранните волеизявления, каквото по своята същност е
завещанието. Отделните завещателни разпореждания следва да се тълкуват във
връзка едно с друго и в смисъла, който произтича от текста на цялото завещание,
като се търси действителната воля на завещателя. В определени случаи съдът
следва да отчита и останалите доказателства по делото, които могат да изяснят
действителната воля на завещателя /така Решение № 833 от 6.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1221/2009 г., I г. о., ГК/.
Следователно
представеното нотариално завещание легитимира ищеца като заветник на починалия П.Б.
за сумата по срочния депозит, сключен на 14.09.2011 г. с банката ответник, тъй
като в съдържанието на завещанието завещаното имущество е конкретно посочено –
спестовен влог, вземане по срочен депозит в банка в размер на 11 032 евро,
депозирани в „И.“ АД на 14.09.2011 г. с всички произтичащи от влагането на
сумата вземания, в това число и лихвите.
Въззивният съд в
съответствие със задължителните указания на ВКС, съдържащи се в решението, с
което делото е върнато за ново разглеждане, следва да се произнесе по
възражението за нищожност на завещанието, обосновано с доводи, че банката
ответник никога не е разкривала посочената в завещанието банкова сметка ***,
както и че волята на завещателя била различна от отразеното в завещанието от
нотариуса. При извършване на преценка на доводите за недействителност и
тълкуване на изразената в нотариалното завещание воля на завещателя при
спазване на правилата на чл. 20 ЗЗД /което тълкуване е приложимо по отношение
на завещанието като едностранна сделка по повод смърт/ и принципа in favorem testamenti - във връзка със
завещателната свобода и в полза на наследяващия, съставът на въззивния съд
намира тези възражения за неоснователни. Съставеното нотариално завещание
отговаря на всички формални изисквания, установени в ЗН, доколкото по делото не
е установено обратното. С решение № 380 от 31.05.2012 г. на ВКС по гр. д. №
580/2010 г., I г. о., ГК е прието, че правилото на чл. 20 ЗЗД относно
тълкуването на договорите намира приложение и към тълкуване волята на
завещателя, когато тя е неясна или е предмет на правен спор. Съществен елемент
от съдържанието на завещанието е посочването на имуществото, предмет на
разпореждането. Волята на завещателя подлежи на тълкуване не само с оглед
употребените в завещанието думи и изрази, но и с оглед правилата на формалната
и житейска логика.
В конкретния случай
волята на завещателя е ясно изразена – без съмнение се установява желанието му
да се разпореди със сумите, дължими нему по силата на сключения с ответника на
14.09.2011 г. договор за срочен депозит за след смъртта си – посочени са страните
и вида на договора, размера на депозираната сума и датата, на която това е
станало. Не буди съмнение, че завещателят е съставил завет в полза на ищеца по
отношение на всички вземания, които е имал към насрещната страна по договора,
произтичащи от същия – вземането за депозираната сума в размер на 11 032 евро,
както и натрупаните възнаградителни лихви.
Неоснователни са
доводите, че само завещателят е този, който би можел да тълкува изразената в
завещанието воля. Да се приеме последното, би означавало да се лиши съдът от
компетентност да разреши възникнали по повод завещания правни спорове,
доколкото тези спорове в общия случай възникват след като тълкуване от
завещателя вече не може да бъде извършено.
По отношение на доводите
за неправилно посочения в завещанието номер на банковата сметка следва да се
посочи, че е видно от съдържанието на документа, че номерът е изписан с 24
цифрово-буквено означение. Международният номер на банкова сметка (*** - IBAN) ***.
IBAN ***ва сметка. Въвеждането и
използването на IBAN ***ване на договора за срочен влог се е уреждали с Наредба
№ 13 за прилагането на международен номер на банкова сметка *** (обн., ДВ, бр.
62 от 2009 г.; изм., бр. 55 от 2011 г.) на Българската народна банка и съгласно
същата представлява последователност от 22 знака - букви и цифри.
Следователно означеният
в завещанието номер на банкова сметка *** – вместо депозитната сметка е посочен
номерът на разплащателната сметка, в който са
прибавени два знака в повече /дублирани са допълнително цифра 7 и цифра 2/. За
настоящия състав на съда посочването по този начин в нотариалното завещание на
номера на банкова сметка, ***елната лихва съгласно договора за срочен депозит,
се дължи на техническа грешка при изписването на този номер. Тази техническа
грешка не може да обоснове нищожност на завещанието или да доведе до извод, че
отразената в завещателното разпореждане воля на завещателя не е действителната,
която той е изразил пред нотариуса. Дори в нотариалното завещание да не беше
посочен изобщо номер на банковата сметка, завещаното имущество е в достатъчна
степен индивидуализирано, че да не възникват съмнения относно това какво точно
е завещал Б. на Б. – а именно вземанията си по договор за срочен депозит,
сключен с „И.“ АД, по който депозираната сума е внесена на 14.09.2011 г. и
същата е в размер на 11 032 евро, както и дължимите съгласно договора
възнаградителни лихви.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се потвърждават изводите на съда, че не
съществува съмнение относно точно кое имуществено право е завещано в полза на
заветника Б. – не се установява на 14.09.2011 г. да е внесен друг депозит с
идентичен размер, с оглед което и тълкувайки волята на завещателя в полза на
наследяващия, съставът на съда намира възражението за недействителност на
завещанието за неоснователно.
В настоящия случай
ищецът се легитимира като заветник въз основа на съставеното в негова полза
завещание. За разлика от универсалното завещание, частното завещание /заветът/
има пряк транслативен ефект по отношение на конкретното завещано имущество,
стига завещаната вещ да се намира в патримониума на завещателя при откриване на
наследството /така Решение № 490 от 30.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1470/2008
г., III г. о., ГК/.
В тази връзка като
относими за разрешаване на правния спор между страните следва да се приемат
разпоредбите на чл. 44, ал. 1 ЗПУПС /отм./, както и клаузите на т. 7.8.3, т.
7.8.4 от общите условия, приложими към процесния договор. Съгласно т. 7.8.3 при
представено пред банката завещание, банката изпълнява завещателното разпореждане
независимо от наличието на писмено удостоверени пред нея наследници по закон,
като няма задължение да следи за правата на наследници по закон с право на
запазена част. Банката няма задължение да следи за правата на потенциални
наследници, които не са удостоверени писмено пред нея. Клаузата на т. 7.8.4. от
общите условия пък предвижда, че спорове относно наследяване по закон и/или по
завещание /в т.ч. за размера на наследствени дялове, оспорване на завещание или
на право на наследяване по закон и др./ са непротивопоставими на Банката.
В конкретния
случай, доколкото се касае за нотариално завещание е неприложимо изискването на
т. 7.8.1.5 завещанието да бъде обявено от нотариус, доколкото се обявяват
единствено саморъчно съставените завещания, не и нотариалните.
Предвид изложеното
и като съобрази цитираните клаузи от общите условия на банката, и доколкото в
общите условия не е проведено разграничение дали завещателното разпореждане е
универсално такова или частно /завет/, настоящият състав на съда намира, че ищецът
е легитимиран да иска изпълнение от банката. Последната е следвало да съобрази
приложимите към договора общи условия, вменяващи й задължение да изпълни
завещателното разпореждане без да е необходимо да следи за правата на
наследници по закон или други наследници по завещание, за каквито не са налице
данни да са били установени и да са заявили самостоятелни права пред банката. Не
е налице основание на лице, легитимиращо се пред банката въз основа на
завещание, да бъде отказано изпълнение на задълженията, произтичащи от
договора, сключен със завещателя, в зависимост от вида на завещанието –
универсално или частно такова, доколкото такова разграничение не се съдържа в
общите условия, приложими към договора.
С оглед
гореизложеното предявените искове правилно са преценени като основателни от
първия съд. Предвид съвпадението на изводите за основателност на предявенитте
искове, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
В резултат от
изводите, до които въззивният съд достигна, решението на първоинстанционния съд
не следва да се ревизира в частта за разноските.
При предходното
разглеждане на делото от въззивния съд са представени доказателства за сторени
от въззиваемия ищец Б. разноски за заплатено на процесуалния му представител
адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева. Същите следва да се възложат в
тежест на въззивника предвид изводите за неоснователност на въззивната жалба.
Възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от процесуалния представител на въззивника е
направено едва при повторното разглеждане на спора от СГС, т.е. същото като
несвоевременно заявено и не следва да бъде разглеждано.
В производството
пред ВКС касаторът Б. е сторил разноски за заплатени държавни такси в размер на
484,95 лева, които също следва да бъдат присъдени с въззивното решение /чл.
294, ал. 2 ГПК/.
Предвид изричното
изявление на процесуалния представител на въззиваемия, направено в откритото
съдебно заседание, проведено на 11.02.2021 г. пред въззивния съд, разноски на
страната за повторното разглеждане на делото от СГС не следва да бъдат
присъждани.
Така мотивиран,
Софийски градски съд, IV-Д въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 197749 от 21.08.2017 г. постановено по гр.д.
№ 65691/2015 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение,
26 състав.
ОСЪЖДА „И.“ АД, ЕИК ******, да заплати на А.Т.Б., ЕГН **********,
сумата от 1200 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за производството
по в.гр.д. № 16677/2017 г. на СГС, II-Д
въззивен състав, както и сумата от 484,95 лева – разноски за заплатени държавни
такси за производството по к.т.д. № 904/2019 г. на ВКС, ТК, I отделение.
Решението подлежи
на касационно обжалване в едномесечен срок от връчване на препис от същото на
страните при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.