О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е № 1357
Гр.Пловдив, 26.08.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Васил Тасев – съдия в Районен съд –
Пловдив – VІІІ наказателен състав в закрито заседание на двадесет и шести август
две хиляди и деветнадесета година, след като се запозна с материалите по ЧНД № 5219/2019
г. по описа на VІІІ н.с., установи
следното:
Производството е по реда
на чл.243,ал.5, във вр. с ал.4 НПК.
Обжалвано е постановление на Районна прокуратура
– Пловдив от 19.07.2019 год. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 497/2017 год. по описа на Сектор „Икономическа полиция“ при
ОДМВР -Пловдив образувано за извършено престъпление по чл. 315,ал.2, във вр. с
ал.1, във вр. с чл. 309,ал.2 от НК.
Недоволен от посоченото
постановление за прекратяване са останали И.Ч. и Ю. Р. Ч., като обжалват същото пред Съда и молят да
бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно и върнато на прокурора със
задължителни указания за прилагане на закона, като считат , че следва да бъде
изготвена „финансово-икономическа
експертиза, която да даде заключение относно финансовото състояние на лицата ,
подписали процесния частен документ, движението на паричния поток по техните
сметки и касови наличности, произходът на установените средства“. Също така
молят да бъдат събрани и обсъдени
„официални справки относно действителните отношения между страните,
подписали инкриминирания частен писмен документ при участието им – явно или
опосредено в общи търговски дружества по ЗЗД“.
Съдът, след като се запозна със събраните по досъдебно
производство № 497/2017 год. по описа на Сектор „Икономическа полиция“ при
ОДМВР -Пловдив доказателства, намира и приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, но по
същността си - неоснователна. Съображенията за това са следните:
Досъдебното производство е било образувано по
реда на чл.212, ал.1 от НПК с постановление от 11.12.2017г. на наблюдаващия
прокурор при РП-Пловдив за престъпление по чл. 315, ал.2, вр. с а.1 и с чл.309,
ал.1 от НК, за това че на неустановена по делото дата, чрез измама са били
склонени лицата И.Ч. и Ю. Ч. да подпишат
частен документ - запис на заповед, със съдържание, несъответстващо на волята
им.
От събраните по делото доказателства,
представителят на РП- Пловдив е приел за установена следната фактическа
обстановка:
През 2004г. единият от жалбоподателите - И.Ч.
регистрирал фирма „Бултур груп" ООД, която се занимавала с отглеждане на
ориз. Първоначално съдружници във фирмата били той, двама ****** граждани и ***********
гражданин Б. П. . След време ******те граждани прекратили участието си и във
фирмата останали само той и П. , който пък от своя страна го запознал със
свидетелите С. и А. Г. - **** и с. След срещата им А. Г. пожелал да влезе във фирмата и останалите
съдружници се съгласили.
Жалб. Ч. твърди, че при влизането си във
фирмата, А. Г. не е апортирал пари,
имоти или техника. След като станал съдружник, А. Г. изявил желание фирмата да се разрасне и да се
отглеждат повече декари ориз, за да има повече печалба. Ползваните от „Бултур
груп" ООД земи, обработвани с ориз, били под аренда /същите били
собственост на кооперацията в с. Р. /.
В даден момент Ч. се разбрал с председателя
на кооперацията земите да се наемат вече от фирма „Гис 2010" ООД,
собственост на **** му – другият жалбоподател - Ю. Ч. /до този момент фирма „Гис 2010" ООД
се занимавала с износ на торове/.
След като това се случило, А. Г. пожелал да стане съдружник и в „Гис 2010"
ООД, което му желание също било удовлетворено. По това време Б. П. напуснал фирмата, на негово място се включил
нов съдружник, а И.Ч. останал в „Бултур груп" ООД само с 10 % участие.
На по-късен етап, А. Г. пожелал Ч. да напусне „Бултур груп" ООД,
като Ч. се съгласил, срещу което поискал Г. да напусне „Гис 2010" ООД. Постигнато
било взаимно съгласие. Именно тогава, през 2014г., във връзка с напускането на
фирмите, били оформени множество документи. На подписването на същите
присъствали И.Ч., Ю.Ч., А. Г. , С. Г. и ******* М. С. .Срещата за подписването се състояла в
кафене в гр. Пловдив.
В показанията си по досъдебното производство Ч.
твърди, че тъй като не присъствал преводач, не разбрал точно какво подписва и
останал с убеждението, че това са само документи, свързани с напускането на
фирмата. Изяснява, че при напускането на фирмите не са останали неуредени
финасови взаимоотношения между него и А. Г. , а всички финансови операции от
времето, когато са били съдужници, са минавали по банков път.
В началото на 2017г. И. и Ю.Ч. получили
покана за доброволно изпълнение от *** Г. Д. , ведно със заповед за изпълнение
на парично задължение за сумата от 30 000 лв. по запис на заповед от
06.06.2014г. за сумата от 100 000 лв. Твърди, че той и съпругата му не дължат
тези 100 000 лв. и няма как да ги дължат на С. Г. , защото с последния не са имали никакви
отношения. Подозира, че въпросният документ е бил подписан измежду многото
документи, които са се подписвали при напускането на фирмите и не са му
обърнали внимание. Показанията на И.Ч. се подкрепят от показанията на Ю.Ч..
В показанията си свидетелката ***. Е. И.-М. сочи , че познава Ю. и И.Ч. от около 10
години, а от около 8 години е техен *******, като обслужва техните търговски
дружества и ги консултира по лични въпроси. Твърди, че от 2010г. или 2011 г.
познава и С. Г. и А. Г. , като послесният бил съдружник в
„Бултур груп" ООД заедно с И.Ч., а също така и в „Гис 2010" ООД с Ю.Ч..
Категорична е, че С. Г. никога не е бил съдружник в нито едно от дружествата
на И. и Ю.Ч. и не знае между С. Г. и И. и Ю.Ч. да е имало някакви финансови
отношения. През 2017г. Ю. и И.Ч. й донесли документи за запорирани техни
банкови сметки. В тази връзка заедно отишли до Районен съд Пловдив и проверили
по кое дело същите са били наложени. Оказало се, че има издадена запис на
заповед от Ю.Ч. с поръчител И.Ч. в полза на С. Г. за
сумата от 100 000 лв. При внимателен прочит й направило впечатение, че записът
на заповед е издаден на 06.06.2014г. в гр. П., ул. «*** *****» №*, ******, *******ска
кантора Е. И. . Коментира, че това е адресът на старата й кантора, която
държала под наем през 2014г., но твърди, че начина на оформление на същата не е
нейн. Категорична е, че не е изготвяла цитираната запис на заповед, че същата
не е подписвана пред нея в кантората й от Ю. и И.Ч., и че научила за нея едва
при посещението им в PC Пловдив. Според ***.И.-М. , А. Г. , И.Ч. и Ю.Ч. се
разделили по нормален начин при напускането на фирмите и не знае за
съществуващи проблеми между тях или за неуредени финансови отношения. Твърди,
че винаги преди да се подпишат някакви документи, Ю.Ч. й ги е предоставяла за
проверка. Изказва предположение, че процесната запис на заповед е била сложена
между други документи, които са били подписвани при излизането на двамата от
дружествата, в подготвянето на които документи тя не е участвала, нито е
присъствала при подписването им.
Свидетелката Б. - счетоводител, обяснява, че от м. март 2015г.
и понастоящем обслужва по граждански договор фирма „ГИС 2010" ООД. За
цитираната запис на заповед заявява, че никога не й е била предоставяна за осчетоводяване.
След преглед на банковите извлечения за „ГИС 2010" ООД не е констатирала
записвания с основание «заем» за периода 2012г. - 2014г.
Свидетелят А. Г. , от своя страна, разказва,
че е присъствал на подписването на цитираната запис на заповед от издателя - Ю.Ч.
и поръчителя - И.Ч.. Самото подписване твърди да е станало в кантората на ***. Е.
И. на дата 06.06.2014г. Уточнява, че на
подписването на въпросната запис на заповед са присъствали той, баща му - С. Г. , Ю.Ч., И.Ч. и ***. Е. И. . Не отрича, че е
бил съдружник във фирмите „ГИС 2010" ООД и „Бултур груп" ООД и
твърди, че баща му е дал в заем 100 000 лв., което е породило подписването на
записа на заповед. Твърди, че не може да предостави никакви документи за
финансите на двете фирми, тъй като по закон се съхраняват в пет годишен срок,
който вече е изтекъл.
св.С. Г.
от своя страна обяснява, че е поемател
по записа на заповед и на подписването й присъствали той, издателя й - Ю.Ч.,
поръчителя -И.Ч., **** му - А. Г. и ***.
Е. И. , в чиято кантора станало и самото подписване. Заявява, че сумата от 100
000 лв. по записа на заповед му била поискана в заем от И.Ч. и той му дал
сумата в същия ден преди подписването на записа на заповед, но твърди, че не си
спомня дали е имало свидетели на това, нито може да конкретизира мястото, на
което е станало предаването на сумата. Пояснява, че е сигурен само за това, че
е било в Пловдив, защото и преди това бил давал заеми на Ч., които той връщал.
Заявява, че записът на заповед бил изготвен от ******* от София, който
ангажирал само за тази услуга, и не може да каже имената му. Твърди, че той
лично не е имал никакви отношения с фирмите „Бултур груп" ООД и „ГИС
2010" ООД и е дал сумата от 100 000 лв. в заем на Ч., защото предишния път
е бил коректен и е върнал заема си.
Предвид по- горе обсъдените противоречиви
показания, по досъдебното производство са били проведени очни ставки, които не
са довели до изясняване на обстоятелствата по делото, т.к. всеки един от
свидетелите е поддържал собствената си версия.
Освен това разследващият орган е установил
самоличността на юриста, изготвил записа на заповед , а именно ***.М. Й. С. ,
но същият е починал и АК-Русе няма данни какво се е случило с архива му. По
дознанието са приложени и множество документи от Агенция по вписванията и от
лицата, имащи отношение към делото.
Предвид вида и характера на престъплението ,
за което се води и досъдебното производство е била назначена и комплексна
съдебно-графическа и техническа експертиза относно подписите, ръкописния текст
и химикалната паста на цитираната запис на заповед. Експертите са дали
заключение, че подписите за издател и поръчител, както и ръкописните текстове «Ю.Р.Ч.»
и «И.Ч.», положени в запис на заповед без протест и разноски за сумата от 100
000 лв. от 06.06.2014г., са изпълнени съответно от Ю.Р.Ч. и И.Ч.. Експертизата
сочи също така , че химикалната паста, с която са изписани ръкописните текстове
«Ю.Р.Ч.» и «И.Ч.», както и подписите за тези лица в запис на заповед без
протест и разноски за сумата от 100 000 лв. от 06.06.2014г. не е идентична с
химикалната паста, която е положена под формата на ръкописен текст и подписи в
документи за вписване на обстоятелства относно дружество с ограничена
отговорност „ГИС 2010", изпратени в оригинал от Агенция по вписванията.
Също така по дознанието е установено , че между
жалбоподателите Ч. от седна страна и С. Г.
от друга, е водено и гражданско дело
601/2017г. по описа на ОС-Пловдив. Видно от Решение № 10 от 04.01.2019г. по
делото, съдът е приел за установено, че Ч. са се задължили по процесната запис
на заповед и дължат плащане по нея.
Правилно представителят на РП- Пловдив е
обсъдил, че единствената вероятност, сочена от жалбоподателите Ч., да бъде извършено
процесното престъпление, а именно при уреждане на отношенията между свидетелите
по напускане на общите им фирми,категорично не се подкрепя от извършената
експертиза, която категорично заключава, че химикалната паста при оформянето на
фирмените документи между свидетелите и тази по изследвания запис на заповед,
са различни, откъдето може да се направи единствения логичен извод, че подписването
им не е станало по едно и също време
От така събраните по досъдебното производство
устни и писмени доказателства, настоящият Съд намира , че правилно , обосновано
и законосъобразно представителят на РП- Пловдиве приел, че не са налице
достатъчно доказателства за извършено престъпление от общ характер, поради
което и единствената приложима процесуална норма в случая се явява чл.24, ал.1, т.1 от НПК, а именно
воденото досъдебно производство да бъде прекратено.
Настоящият Съд споделя изцяло и становището
на РП- Пловдив относно липсата на съставомерни признаци за извършено
престъпление, както и че е налице основание за прекратяване на наказателното
производство по смисъла на чл.24 ал.1 т.1 от НПК.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА постановление на Районна прокуратура –
Пловдив от 02.08.2019 год. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 130/2019 год. по описа на I РУ на МВР-Пловдив водено срещу М. М.
Б. за престъпление по чл. 206 ал.1 от НК.
Преписи от определението да се изпратят на
жалбоподателя и Районна прокуратура – Пловдив.
Определението
не е окончателно и подлежи на протест или обжалване пред ПОС в 7 – дневен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
ВК