№ 114
гр. София, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вергиния Мичева
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело №
20211100106624 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432 от
КЗ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищците Д.М. , М.Г. и В.Г., последните две представлявани от тяхната майка и
законен представител ищцата М., твърдят, че на 23.06.2020г. в гр.София са претърпели
ПТП, в резултат на което всяка от тях е получила телесни увреждания, болки и страдания.
Твърдят, че виновен за ПТП е водачът на л.а. Хонда Акорд, В.М.А., чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника. Сочат, че в резултат на ПТП са претърпели
неимуществени вреди – болки и страдания, от причинените им телесни увреждания.
Предявили са претенция пред ответника извънсъдебно, но последният е отказал да им плати
търсеното обезщетение. Предявяват срещу ответника искове за търпени неимуществени
вреди ведно със законната лихва от датата на исковата молба в размер на 40 000лв. за
ищцата Д.М. и в размер на по 5000лв. за ищците М.Г. и В.Г.. Претендират и разноските по
делото.
Ответникът „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ оспорва исковете по основание и по размер. Моли
съда да ги отхвърли като неоснователни, а в случай, че ги намери за основателни, да намали
размера на претендираните обезщетения, тъй като търсените суми са прекомерно завишени,
не съответстват на практиката на съдилищата и на принципа за справедливост. Ответникът
оспорва ищците да са получи в резултат от ПТП посочените телесни увреждания, като по
отношение на малолетните ищци сочи, че те не са получили травматични увреждания и на
тях лечение не е проведено, както и че не са получили негативни емоционални
преживявания. Оспорва твърдения механизъм на ПТП, описан в исковата молба, оспорва
вината на водача на МПС – л.а. Хонда Акорд. Евентуално, прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата М., като твърди, че тя не е
използвала обезопасителен колан по време на ПТП, не е оказала необходимата грижа за
възстановителния си период, както и с поведението си след ПТП е допринесла за
настъпването на телесните увреждания в съответния обем и интензитет – самоувредила се е.
Освен това счита, че ищцата М. има вина за настъпването на ПТП, нарушила е
разпоредбите на чл.20 и чл.21 ал.1 от ЗДвП. Отделно е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат при децата й, като не е взела мерки за безопасното им пътуване в
1
управляваното от нея МПС.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От представените писмени материали по досъдебно производство № 11184/2020г. на
сектор РТП-ОР-СДВР се установява, че на 23.06.2020г. около 17ч. в гр.София, на
бул.“Н.Жеков“ в района на кръстовището с ул.“Й.Хаджиконстантинов“ е настъпило ПТП с
участието на два автомобила – автомобил Хонда Акорд с рег.№ ******, управляван от
В.М.А., и автомобил Опел Зафира, с рег.№ ****, управляван от ищцата Д. В. М.. В
констативния протокол за ПТП е отразено, че лек автомобил Хонда се е движел по
ул.“Й.Хаджиконстантинов“ и в района на кръстовището с ул.“Н.Жеков“, при маневра ляв
завой участва в ПТП с движещия се по ул.“Н.Жеков“ лек автомобил Опел. Отразено е също,
че пострадал от ПТП е водача на л.а. Опел, Д.М., която е настанена в МБАЛ Пирогов с
работна диагноза фрактура на дясна китка.
Във връзка с ПТП е образувано ДП водено срещу водача на л.а. Хонда В.М.А. за
извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.б пр.2 вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК Извършен е оглед
на местопроизшествието, изготвен е фотоалбум, разпитани са свидетели, изготвени са
експертизи. Не е установено водачът да е бил употребил алкохол. С постановление от
14.08.2020г. досъдебното производство, водено срещу водача А., е прекратено по искане на
пострадалата М..
Във връзка с установяване на механизма на ПТП съдът допусна събиране на гласни
доказателства. Св.Г.Н., майка на първата ищца и баба на другите две ищци, установява, че
заедно с ищците пътувала в л.а. Опел. Автомобилът бил управляван от ищцата М.. Другите
две ищци пътували на задната седалка в столчета и с поставени колани, а свидетелката
пътувала на предната дясна седалка до шофьора. В автомобила е пътувало и третото дете на
ищцата. Движели се с ниска скорост по ул.“Н.Жеков“, по път с предимство. От
ул.“Й.Хаджиконстантинов“ се появил другия автомобил, м.Хонда, и в опита си да направи
ляв завой ударил управлявания от ищцата л.а. Опел. Ударът бил мигновен и дъщеря й Д.М.
не успяла да реагира. Отворили се въздушните възглавници на автомобила им, децата се
разпищели. Свидетелката бързо извела двете малолетни ищци извън колата, оставила ги на
тротоара, завила си с одеяла, дала им сокчета, за да се успокоят. Децата имали синини на
челата. Дъщеря й имала болки в ръката и била откарана с линейка в Пирогов.
По делото е изслушана комплексна съдебна автотехническа и медицинска
експертиза. В автотехническата си част експертизата установява следния механизъм на
ПТП: ПТП е възникнало в светлата част на денонощието, при ясно време с добра
метеорологична видимост и валеж на дъжд, в района на кръстовището, образувано при
пресичането на ул.„Ген. Никола Жеков“ и ул.„Йордан Хаджиконстантинов“ в гр. София.
Лекият автомобил „Опел Зафира“ с per. № ****, управляван от ищцата Д.М. се е движил в
дясната пътна лента на ул. „Ген. Никола Жеков“, в посока от ул. „Бели Дунав“ към ул.
„Патриарх Дамян“ със скорост около 37 км/ч, приближавайки кръстовището с ул. „Йордан
Хаджиконстантинов“. В същото време лек автомобил „Хонда Акорд“ с рег. № ****,
управляван от Владислав А. се е движил по ул. „Йордан Хаджиконстантинов“ в посока от
ул. „Леда“ към ул. „Ген. Никола Жеков“. Преди да навлезе в кръстовището, А. е спрял
автомобила си, за да пропусне движещите се по пътя с предимство, след което, навлизайки в
кръстовището, е предприел маневра „завой наляво“ по ул. „Ген. Никола Жеков“. При така
създалата се ситуация водачката на л. а. „Опел“ не е имала техническа възможност да спре
преди мястото на удара и е продължила движението си в първоначалната посока. Последвал
е сблъсък в района на кръстовището, като л. а. „Опел Зафира“ с предната си дясна част,
челно-странично е ударил странично л. а. „Хонда“ в предната му лява част. Ударът е
настъпил в кръстовището, върху продължението на дясната пътна лента на ул. „Ген. Никола
Жеков“, по която се е движил л. а. „Опел“.
Вещото лице инженер е категорично, че причината за настъпването на ПТП е
поведението на водача на лекия автомобил „Хонда“, който не се е съобразил с посоката и
скоростта на правомерно движещия се л. а. „Опел“ и е навлязъл в коридора му на движение.
Във връзка с установяване на един от спорните по делото въпроси – дали при ПТП
2
ищците са били с поставени предпазни колани вещото лице инженер уточнява, че л.а „Опел
Зафира“ е фабрично оборудван с диагонално-поясни (триточкови) предпазни колани за
всички седем места, които при рязка промяна на скоростта блокират. Предпазният колан е
средство за пасивна защита, предназначено да придържа тялото към седалката в случай на
сблъсък или внезапно спиране на автомобила. Неговата ефективност основно е при челен
удар и скорост на движение до 60 км/ч. При страничен удар, правилно поставеният
предпазен колан, позволява движение на тялото и главата в странични посоки, като
ограничава единствено движението на седалището спрямо седалката, т.е. не допуска
„издигане“ на тялото.
Двете вещи лица, инженер и травматолог, посочват, че в конкретния случай, при
инициалния удар, настъпил в предната дясна част на л. а. „Опел Зафира“, тялото на ищцата
Д.М. се е придвижило леко напред и надясно, като е контактувало с елементи от интериора
на купето, в резултат на което е получено счупване на дясната лъчева кост в долната трета и
кръвонасядане в долната трета на дясното бедро по предната повърхност. При
последващото движение на автомобила след удара и отклоняването му наляво, тялото на
пострадалата е отблъснато наляво, като е контактувало с елементи от интериора на купето в
областта на предна лява врата, в резултат на което са получени кръвонасядания на лявата
лакътна ямка и в долната трета на лявото бедро. Охлузването по предната повърхност на
лява предмишница може да е получено от действието на предпазния колан. Малолетните
ищци М. Н. ГР. и В. Н. ГР. са пътували в детски столчета с петточкови предпазни колани.
При последващото, след удара между превозните средства, отклоняване на автомобила
наляво най-вероятно главите на децата в областта на челата им са контактували с опората за
глава, която е част от интериора на детския стол и е предназначена да осигури удобство и
стабилно положение на главата. Според вещите лица получените травми от всяка една от
ищците отговарят да са получени при механизъм на ПТП от лице с правилно поставен
обезопасителен колан.
Не се спори, че малолетните ищци не са били прегледани от лекар в деня на ПТП.
Прегледани са от съдебен лекар на 26.06.2020г. При прегледа на ищцата М.Г. е установено
кръвонасядане и охлузване на челото в ляво. При прегледа на ищцата В.Г. е установено
кръвонасядане на челото в ляво.
От представената по делото и разчетена от вещото лице лекар травматолог
медицинска информация се установява, че ищцата Д.М. е била транспортирана след ПТП в
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД гр. София и прегледана в спешен травматологичен
кабинет, в 18,45 ч., където й е поставена диагноза: Счупване на дясната лъчева кост в
дисталната и част. Лечение - наместване и имобилизация с гипсова шина. Консултирана е с
други специалисти, като при преглед от хирург е установена контузия на гръдния кош, при
преглед с неврохирург - миалгия на шията. Извършени са й изследвания. На 24.07.2020г. е
свалена имобилизиращата шина на ръката. Установено е наличие на оток и контрактура
/ограничени движения/ в гривнената става. Ищцата М. е насочена за физиолечение и
рехабилитация. През м.08.2020г. ищцата е провеждала физиотерапия и рехабилитация.
Вещото лице травматолог, след личен преглед на ищцата М., установява, че
вследствие на ПТП тя е получила следните травматични увреждания:
контузия на гръден кош - контузени са меките тъкани и подлежащите мускули. Няма
данни за травма на вътрегръдните органи и нарушения в дишането. От
медикобиологична гледна точка се касае за болки и страдания.
миалгия /болки в мускулите/ на шията - дължи са на травма на мускулните групи с
болков симптом, най-вече при движение на шията, без засягане на двигателната
функция и без неврологичен дефицит.
счупване на дясната лъчева кост в дисталната й част. Патоморфологично е налице
епиметафизарна фрактура /на ставното лице и спонгиозната кост на метафизата/ с
разместване на костните фрагменти, деформация и нарушена функция. От медико
биологична гледна точка при ищцата М. е налице трайно затрудняване във функцията
на десният горен крайник за период по - голям от 30 дни.
кръвонасядане на лявата лакътна ямка и охлузване по предната повърхност на лявата
3
предмишница - повърхностни контузии с кръвонасядания, довели до болка.
кръвонасядане в долната трета на двете бедра по предната им повърхност - контузия
на меките тъкани с микрокръвоизливи и оток причинили болки и страдания.
Вещото лице ортопед-травматолог не е извършил личен преглед на малолетните
ищци с оглед на пандемичната обстановка в страната от COVID 19. Посочва, че освен
наличните по делото писмени документи е прегледал и снимки на малолетните ищци,
предоставени му от ищцата М.. Въз основа на тези източници на информация вещото лице
дава заключение, че вследствие на ПТП ищцата М.Г. е получила овално бледо-синкаво
кръвонасядане със срединно разположено на него тъмно кафеникаво охлузване в лявата
челна област на главата като в общата си съвкупност травматичните увреждания са
разположени на площ от 2,5 кв. см. В конкретният случай е реализиран медико биологичен
признак болка. По отношение на ищцата В.Г. вещото лице посочва, че в следствие на ПТП
тя е получила в ляво на челото овално бледо - синкаво кръвонасядане с диаметър 1 см.
Реализиран е медико биологичен признак болка. Според вещото лице травмите на челните
области на децата най-вероятно са от удар в ограничителните страни на детските седалки.
Анализирайки механизма на ПТП, морфологията и тежестта на получените
травматични увреждания, местоположението на пострадалите по време на удара, както и
събраните по делото свидетелски показания, вещите лица посочват, че травмите на Д.М. и
двете й деца могат да бъдат получени по време на процесното ПТП.
Във връзка с проведеното на ищцата М. лечение вещото лице травматолог посочва, че
счупването на дясната лъчева кост в дисталната й част е лекувано с наместване и
имобилизация с гипсова шина за 30 дни. След свалянето на имобилизацията е започнала
рехабилитация, която периодически е продължавала в домашни условия. Медикаментозно
ищцата е приемала Афламил и Ендотелон, а външно е прилаган Перскиндол.
На малолетните ищци не е прилагано лечение. Според вещото лице ортопед-
травматолог те са имали болки за период от 5 до 10 дни. Ищцата М. е имала силни болки
след травмата поради разкъсване на периоста, разместването на костните фрагменти,
нарастващия хематом и посттравматичен оток. След наместването, за 5 - 7 дни е изпитвала
неприятни болки във връзка с нарастването на отока и хематома, както и с носенето на
шината. В периода на рехабилитацията болковия симптом е бил в резултат на преодоляване
на ставните контрактури и възстановяването на подвижността и обема на мускулите.
Страданията й са били свързани със затруднения тоалет, хигиена, засягане на дясната ръка и
ежедневните задължения.
Според вещото лице сегашното състояние на майката и двете й деца е добро. Ищцата
М. има остатъчно ограничение на дорзалната флексия на китката от 8-10 градуса, което
може да бъде преодоляно с провеждане на балнеолечение. При прегледа ищцата М. не е
съобщила за болки и страдания.
Разпитаният по делото св.Н.Г., баща на малолетните ищци, установява, че веднага
след ПТП ищцата М. му се обадила по телефона и му казала за ПТП. Плачела през цялото
време, чул че и децата му плачат. Като отишъл на место видял по челата на децата синини.
Плачели. Ищцата М. държала дясната си ръка в областта на китката, била й излязла някаква
кост. Братът на свидетеля дошъл и прибрал децата в дома им. Те нямали увреждания, затова
не ги откарали в болница. Ищцата М. била откарана с линейка до болница, където й
наместили костта, гипсирали ръката и същия ден се върнала в дома им. Свидетелят се
грижел за нея по-нататък, тъй като тя не можела да се храни и обслужва с една ръка, не
можела да полага грижи за децата. Ищцата се оплаквала от болки в ръката, за други болки не
му е споменавала. Възстановявала се около 4 месеца. Според свидетеля след ПТП ищцата М.
станала по-страхлива. 4-5 месеца след катастрофата не смеела да влезе в автомобила, страх я
било да шофира, страхувала се от високи скорости, когато свидетелят управлявал автомобил
– изпотявала се, треперела, настоявала свидетеля да намали скоростта. Ищцата М. обичала
да тренира танци, пилатес, но заради счупената ръка прекъснала тези занимания за около 2-3
месеца. След това постепенно се възстановила и сега продължава спортните си занимания.
За децата си споделя, че първоначално не изглеждало да имат спомени, но сега вече му
казвали, че ако не внимава, ще се блъснат и той ще си счупи ръката.
4
Съдът кредитира показанията на свидетелите съобразявайки и правилата на чл.172 от
ГПК. Въпреки че са роднини на ищците, свидетелите дават обективни показания, които не са
в противоречие със събраните писмени доказателства.
Съдът приема изцяло и заключението на двете вещи лица. При изслушване на вещото
лице ортопед травматолог в съдебно заседание се установи, че в частта досежно получените
от малолетните ищци телесни увреждания вещото лице е ползвало и предоставени от
ищцата М., тяхна майка, снимки, които не са представени по делото. Ползването на
информация, която не се съдържа в кориците по делото, и за което съдът не е издал изрично
разрешение, е недопустимо при изготвяне на заключение. В случая обаче съдът счита, че
констатациите на експерта не са компрометирани, тъй като посочените от него телесни
увреждания по малолетните ищци се потвърждават от съдебно-медицинските
удостоверения, изготвени след прегледа им от съдебен лекар 3 дни след ПТП. Потвърждават
се и от свидетелските показания. Ето защо съдът приема, че заключението на вещите лица е
обективно и компетентно изготвено и следва да се цени като доказателство по делото.
С молба вх.№ 2159/01.07.2020г. ищцата, действаща лично за себе си и като законен
представител на малолетните ищци, е предявила пред застрахователното дружество
ответник претенцията си за изплащане на обезщетение за причинените на трите ищци
неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. за нея и по 100 000лв. за двете деца. Между
страните е разменена кореспонденция, като с писмо изх.№ 3889/1.10.2020г. ответникът е
уведомил ищцата М., че няма категорични доказателства за вината на застрахованото при
ответника МПС, за механизма на ПТП, за причинените телесни увреждания, болки и
страдания , поради което отказва да плати обезщетение.
В производството не се спори между страните, че за управлявания от В.М.А. лек
автомобил Хонда Акорд с рег.№ **** е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника към датата на ПТП.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ увредените лица имат право да
претендират обезщетение за понесените вреди направо от застрахователя по застраховката
"гражданска отговорност". Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1./ настъпилото ПТП и
неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач, 3./ претърпените
неимуществени вреди, 4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и
настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на
причинилия произшествието водач.
Съгласно изискванията на нормата на чл.498 от КЗ, установяваща абсолютна
положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от
настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да
получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е платил в срока
по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си
пред съда. Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция
от 01.07.2020 г. и липса на възражения и ангажирани доказателства от страна на ответника,
които да изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално – правната
легитимация на ответника.
Събраните по делото доказателства – писмени доказателства от воденото срещу
водача досъдебно производството и изслушаната съдебна експертиза, установяват
противоправното и виновно деяние на водача А., в резултат на което е настъпило ПТП и на
ищците са причинени телесни увреждания и негативни психични изживявания.
Установи се, че водачът А. е нарушил правилата на чл.50 ал.1 от ЗДвП – „На
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите
на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство“. Водачът А. се е намирал на кръстовище на
5
път без предимство. Предприетата от него маневра сочи, че той е възнамерявал да завие
наляво и да се включи в път с предимство. Вместо да пропусне управлявания от ищцата М.
автомобил, който се е движел по път с предимство, и едва след като се увери, че няма други
движещи се по този път автомобили, да реализира маневрата завой наляво, водачът А. е
предприел завой наляво, пресякъл е пътя на управлявания от ищцата М. автомобил и е
реализирал удар с него. Налице е противоправно поведение на застрахования при ответника
водач. Вината на последния се предполага по см. на чл.45 ал.2 от ЗЗД, като не са ангажирани
доказателства от ответника за опровергаване на тази презумпция.
Не се установи противоправно поведение от страна на ищцата М. с оглед
направеното от ответника възражение за съпричиняване, а именно, че ищцата М. се е
самоувредила, не е използвала обезопасителен колан, не е взела мерки за безопасното
пътуване на малолетните ищци в управляваното от нея МПС, нарушила разпоредбите на
чл.20 и чл.21 ал.1 от ЗДвП, и с това свое поведение е допринесла за настъпване на
вредоносния резултат.
От изслушаната комплексна съдебна експертиза се установи, че ищцата М. е
пътувала с поставен предпазен колен, а ищците М.Г. и В.Г. са пътували в поставени
допълнителни столове / по см. т.48, пар.6 от ДР на ЗДвП/ в автомобила, и с поставени
обезопасителни колани. Според експертите охлузването на предната повърхност на лявата
предмишница при ищцата М. е получено в резултат на действието на предпазен колан, а
травмите по челата на двете деца са в резултат на съприкосновение с интериора на
столчетата, в които са седели. Не се установи ищцата М. да е нарушила общите си
задължения на водач по чл.20 и чл.21 от ЗЗвД. Движела се е в рамките на разрешената
скорост в населеното място от 37 км/ч., която е била съобразена с атмосферните условия,
със състоянието на пътя, с видимостта, с интензивността на движението, и с маркировката
на пътя. Възражението на ответника за съпричиняване, като неоснователно и недоказано,
следва да се отхвърли.
Гражданската отговорност на виновния водач е застрахована при ответника.
Настъпилите вреди за ищците, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза и от събраните свидетелски показания. От заключението на вещото лице
травматолог по СМЕ безспорно се установяват причинените на ищцата М. телесни
увреждания - контузия на гръден кош, миалгия на шията, счупване на дясната лъчева кост в
дисталната й част, кръвонасядане на лявата лакътна ямка и охлузване по предната
повърхност на лявата предмишница, кръвонасядане в долната трета на двете бедра по
предната им повърхност, които кореспондират с механизма на настъпване на ПТП. От
заключението на вещото лице се установяват причинените на ищцата М.Г. кръвонасядане и
охлузване на челото в ляво, а на ищцата В.Г. - кръвонасядане на челото в ляво, които
увреждания и при двете ищци кореспондират с механизма на настъпване на ПТП.
Налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на водача на
увреждащото МПС за претърпените от ищците вреди, а поради съществуващото
правоотношение по ЗЗГОА на автомобила със застрахователя-ответник – за ангажиране на
отговорността на застрахователя.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищцата да
бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Според ППВС № 4/23.12.1968 г. понятието
„справедливост“ е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на
настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието
на З.то, причинените морални страдания и др.
При определяне на справедливо обезщетение на ищцата М., съдът съобрази характера
на причинените телесни увреждания – счупване на един горен крайник, които увреждания са
причинили на ищцата трайно затруднение на движенията му за период по дълъг от 30 дни –
лъчевата кост е зараснала в очаквания срок от 30 дни, когато имобилизацията с гипсовата
6
шина е отстранена, след което ищцата е продължила периодически да прилага
рехибилитация и физеотерапия. Към настоящия момент липсва пълно възстановяване на
крайника – наблюдава се остатъчно ограничение на дорзалната флексия на китката от 8-10
градуса в сравнение с лявата ръка. Въпреки че това ограничение не засяга основните
функции на ръката, налице е констатирано ограничение, което съдът отчита. Ищцата следва
да продължи рехабилитационните процедури за пълното възстановяване на крайника.
Непосредствено при и след получаване на травмите ищцата М. е имала силни болки,
след наместването на костта през следващите 5-7 дни ищцата е изпитвала неприятни болки
заради нарастването на отока и хематома и поради носенето на шината. Ищцата е изпитвала
болки и в периода на рехабилитация.
Съдът отчете възрастта на пострадалата, на 29г. /млада и активна възраст/,
отглеждаща три деца млада майка, и неудобствата, които е търпяла във връзка с
невъзможността да се грижи за себе си и за децата, неудобството да бъде подпомагана от
трети лица в продължение на месец.
Съдът съобрази продължителността на възстановителния период и факта, че ищцата
година и половина след ПТП все още не е възстановила напълно движението на горен десен
крайник, който е водещ горен крайник при нея. Съобрази, че по отношение на останалите
телесни увреждания е налице пълно възстановяване. Ищцата не е била хоспитализирана, не
са извършвани оперативни интервенции. Ищцата се е възстановила физически за около 3-4
месеца, върнала се е към предишния си начин на Ж. /спорт, шофиране/ и е започнала
работа.
Съдът взе предвид и обстоятелството, че , като пострадал от ПТП, ищцата е
претърпяла силни негативни емоционални и психически преживявания, от които постепенно
се възстановява. Изпитва притеснение да шофира, страх от високи скорости, емоции, които
преди не е преживявала.
Освен изброените конкретни обстоятелства, установени по делото, съдът преценява и
стандартът на Ж. в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на
възникване на увреждането. Нивата на застрахователно покритие, респ. нормативно
определените лимити на отговорност по застраховката „гражданска отговорност на
автомобилистите“, съдът съобразява само относно възможния максимален размер на
обезщетението и индиция за икономическата конюнктура.
При така изброените релевантни обстоятелства, съдът намира, че обезщетение в
размер на 25 000 лева се явява справедливо да репарира претърпените от ищцата М.
неимуществени вреди. За разликата до пълния претендиран размер от 40 000 лева, искът за
неимуществени вреди следва да се отхвърли. Към момента на приключване на съдебното
дирене на 11.01.2022г. не се установиха вреди в по-висок размер.
При определяне на справедливо обезщетение на ищците М.Г. и В.Г., съдът съобрази
характера на причинените им телесни увреждания - ищцата М.Г. е получила кръвонасядане
и охлузване на челото в ляво, а ищцата В.Г. - кръвонасядане на челото в ляво. Касае се за
леко телесно увреждане, което е причинило само болка на малолетните ищци за период от
около 7-10 дни. Този тип увреждане би се получил и при обичайното падане на земята при
малки деца. Не е била извършвана хоспитализация, лечение, не са търпели неудобства или
ограничения във връзка с увреждането. Ищците, на 2 годишна възраст към датата на ПТП, са
възстановени физически напълно. Освен изпитаната болка, двете малолетни ищци са
преживели негативни емоции, страх, безпокойство в резултат на ПТП. Въпреки, че не
разказват за случилото се, от което може да се приеме, че нямат спомен за ПТП, ищците „по
детски“ предупреждават баща си да шофира внимателно. Тази реакция съдът приема като
индиция за причинена психическа травма. Докато психическите травми при възрастните
отшумяват по-бързо и имат по-кратък ефект /в сравнение майката на ищците след 3-4
месеца е преодоляла страха и отново е започнала да шофира автомобил/, то при децата е
научно установено, че негативните преживявания имат по-дълбок и по-продължителен
ефект, който обикновено остава в подсъзнанието за цял Ж.. Въпреки ниската си възраст,
децата са преживели физическа болка и негативни емоции, които вероятно ще имат
отражение върху психиката им, поради което, съобразявайки и посочените по-горе критерии
7
за стандарта на Ж. в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на
възникване на увреждането, съдът определя справедливо обезщетение на двете ищци в
размер на 800лв. за всяка една от тях. Ищцата М.Г. е получила в повече от ищцата В.Г.
охлузване в областта на челото, но не може да се твърди, че това е било съпроводено с
повече болка или по-дълъг възстановителен период. Ето защо съдът определя еднакво по
размер обезщетение за всяка малолетна ищца.
За разликата над присъденото до 5000лв., предявените искове следва да се отхвърлят.
С оглед частичната основателност на предявените искове, на уважаване подлежат и
акцесорните претенции за законна лихва за забава върху присъдените главници. На
основание чл.493 ал.1 т.5 от КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл.496 ал.1 от КЗ и при липсата
на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди за собствената си забава. В случая ищците са
заявили писмената си претенция пред застрахователя на 01.07.2020г., поради което
последният дължи законната лихва върху присъденото от съда обезщетение от 01.07.2020г.
Тъй като ищците претендират законната лихва върху присъденото им обезщетение от по-
късна дата, а именно от завеждане на исковата молба в съда на 25.05.2021г., с оглед на
диспозитивното начало, съдът им присъжда лихва върху главницата от датата, от която са
поискали - 25.05.2021г. до окончателното изплащане.
По разноските:
И двете страни претендират разноски по списък.
Ищците претендират платена държавна такса и платен депозит експертиза общо в
размер на 670лв.
Защитникът им претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от
ЗАдв.
Ответникът претендира депозит за експертиза в размер на 405лв. и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищцата М. се следват направените от нея
разноски съобразно уважената част от исковете - 356,44 лв.
Съдът намира за основателно искането на процесуалния представител на ищците по
чл.38 ал.2 от ЗАдв. В договора за правна защита и съдействие изрично е отбелязано, че
процесуалното представителство се осъществява на материално затруднено лице, което не е
заплатило възнаграждение. За предоставената защита съобразно размера на уважената част
от исковете на адв. О. се следва адвокатско възнаграждение в размер на 1593,60лв. с ДДС
съобразно минималния размер адвокатско възнаграждение, предвиден в чл.7 ал.2 т.4 от
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника също следват разноски съобразно
отхвърлената част от исковете - 189,54лв. за съдебни разноски и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение, съобразно чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
При този изход на делото застрахователното дружество следва да заплати по сметката
на СГС държавна такса в размер на 804 лв. / от дължимата държавна такса в размер на
1064лв. ищците са внесли предварително 260лв./. Разноски за сметка на бюджета на съда не
са правени.
Ищцата М. е посочила банкова сметка, на която ответника да плати присъдените й
парични суми. Въпреки указанията на съда, ищцата М. не предостави банкови сметки на
малолетните ищци. В исковата молба се настоява присъдените на децата суми да бъдат
изплатени по сметката на тяхната майка. В съдебно заседание процесуалният представител
на ищците поддържа това искане и намира изискването на съда за посочване на
самостоятелна сметка на всяка от малолетните ищци за прекомерно и несъобразено с КЗ.
Въпреки предоставената допълнителна възможност, процесуалният представител на ищците
не предостави на съда поисканите банкови сметки, вкл. и до изготвяне на съдебния акт.
Както съдът вече посочи в съдебно заседание обезщетение за неимуществени вреди се
присъжда за лично търпени вреди. То се присъжда на децата, а не на тяхната майка и се
8
следва индивидуално. В законодателството е предвидена специална защита на имуществото
на децата – арг. чл.130 от СК. Непредставянето на отделни сметки на всяко от двете деца
създава впечатление за стремеж да се заобиколи разпоредбата на чл.130 ал.3 от СК.
Намесата на държавата, чрез съда, в запазване на имуществото на децата не е случайна. Тя е
създадена за защита на техния най-добър интерес и благополучие, особено в случаи когато
родителите вземат решения, които не са съобразени този интерес. Поради това и
твърдението на процесуалния представител на ищците, че в случая майката най-добре може
да прецени интереса на своите деца и как да се разпоредят с присъдените им от съда
парични средства, не може да бъде споделено. Това дело не касае преценяване качествата на
родителя, и съдът такива изводи не може да прави. Независимо дали е пълнолетен или не,
всеки пострадал от деликт има право на обезщетение, което включва и правото му да го
получи, ако такова му бъде присъдено. Поради това ответникът следва да изпълни
съдебното решение в частта на присъденото обезщетение на двете деца, като го заплати по
нарочно открити на тяхно име банкови сметки. В случай, че се пристъпи към принудително
изпълнение на съдебното решение, съдебният изпълнител е длъжен да гарантира интереса
на малолетните ищци и да преведе събраната от изпълнението сума по нарочни, открити на
малолетните ищци, банкови сметки.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК ****, със седалище в гр.София и адрес на
управление бул.”**** да заплати на Д. В. М., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.“****
сумата от 25 000 лв., ведно с лихвата за забава от 25.05.2021г. до окончателното изплащане,
представляваща обезщетение за причинени от пътно пътнотранспортно произшествие на
23.06.2020г. неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания и негативни
психически преживявания, причинени виновно от застрахован при „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ АД
по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите водач В.М.А., ЕГН
**********, както и 356,44 лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди за разликата до първоначално предявения размер от 40 000лв. ведно с
лихвата за забава, като неоснователен.
Присъдените суми „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ АД следва да заплати на Д. В. М. по следната
нейна банкова сметка в УниКредит Булбанк: BIC: UNCRBGSF, IBAN: ****.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК ****, със седалище в гр.София и адрес на
управление бул.”**** да заплати на М. Н. ГР., ЕГН ********** и на В. Н. ГР., ЕГН
**********, и двете представлявани от своята майка и законен представител Д. В. М., ЕГН
**********, с адрес гр.София, ж.к.“****, по 800лв. на всяка от тях ведно с лихвата за забава
от 25.05.2021г. до окончателното изплащане, която сума представлява обезщетение за
причинени от пътно пътнотранспортно произшествие на 23.06.2020г. неимуществени вреди
– болки и страдания от телесни увреждания и негативни психически преживявания,
причинени виновно от застрахован при „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ АД по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите водач В.М.А., ЕГН **********, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за неимуществени вреди за разликата до първоначално предявените размер от по 5
000лв. ведно с лихвата за забава, като неоснователни.
Присъдените суми „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ АД следва да заплати по индивидуални
банкови сметки на М. Н. ГР., ЕГН ********** и на В. Н. ГР., ЕГН **********.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК ****, на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв. да
заплати на адв. В. В. ОРТ., САК, ЕГН ********** сумата от 1593,60лв. с ДДС адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. В. М., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.“**** да заплати на
„ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК ****, разноски по делото в размер на 289,54лв.
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ АД, ЕИК ****, да заплати на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 804 лв.
9
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10