№ 6
гр. Ловеч, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. Х.
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. Х. Административно наказателно
дело № 20214310201049 по описа за 2021 година
Производство с правно основание чл.59-63 от ЗАНН.
С наказателно постановление № 35-0001175 от 27.10.2021 г. на Началник на РД
„Автомобилна администрация” – гр.Плевен е наложено на ЕТ „*** – Д.а Г.а – Л. Г.”, със
седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ********, БУЛСТАТ : *********, представлявано
от Л. Г. Г., административно наказание на основание чл.105, ал.1 от ЗАвП – имуществена
санкция в размер на 200 лева, за нарушение на чл.19, ал.4 от ЗАвП.
Недоволен от постановлението останал едноличният търговец, който чрез
представляващия го Л. Г. го е обжалвал, като незаконосъобразно и неправилно. В жалбата
се изтъква, че наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния закон и
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че не е извършено
визираното в НП нарушение, тъй като поради обявената с решение на Министерски съвет
извънредна епидемиологична обстановка, редовните автобусни линии по договор №
703/22.07.2016 г. са били редуцирани, като маршрутното разписание е било намалено с
автобусни линии, вкл. с процесната линия „Ловеч – Горан“, с час на тръгване 08:30. Твърди
в тази връзка, че между търговеца и Община Ловеч са били водени писмени преговори, като
двете страни взаимно са изразили съгласие за изменение на маршрутното разписание, с
оглед създалата се обстановка и че както актосъставителя, така и наказващият орган не са
съобразили настъпилото и действащо към момента на проверката изменение на сключения с
общината договор.
Като допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на НП в жалбата
се сочи, че не са били описани всички обстоятелства, свързани с вмененото нарушение, в
1
частност, не е било посочено мястото на извършване на нарушението. Счита, че по този
начин е било нарушено правото му на защита.
Подробно в жалбата са изложени и аргументи относно наличието на предпоставки
случаят да бъде квалифициран като маловажен и съответно възможността да се приложи
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
В заключение претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание, редовно призован, търговецът се представлява от Л. Г., който
поддържа жалбата с наведените в нея доводи и пледира за отмяна изцяло на обжалваното
постановление, като незаконосъобразно издадено. Акцентира, че не е извършил нарушение
и сочи, че проверяващите са му съставили АУАН, без да проверят обстоятелствата.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител. Писмено, в
съпроводителното писмо предлагат наказателното постановление да бъде потвърдено, като
законосъобразно. Навели са и възражение за прекомерност на претендираните разноски.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите М.
М. Х. и Д. Н. К., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът
прие за установена следната фактическа обстановка :
На 29.09.2021 г. свидетелите М. Х. и Д. К. – инспектори при РД „Автомобилна
администрация“ – гр.Плевен извършили проверка в автогарата в гр.Ловеч. Проверката била
по сигнал от жители на с.Горан, област Ловеч, че не се изпълнявала от превозвача
автобусната линия „Ловеч – Горан“, в часа 8:30. Линията била възложена за изпълнение от
ЕТ „*** – Д.а Г.а – Л. Г.”. Търговецът притежавал лиценз на Общността за извършване на
превоз на пътници № *.
От дневник приложение № 9 по Наредба № 33 на МТИС (дневен наряд – л.12-14) за
датата 29.09.2021 г., воден от Автогара Ловеч, свидетелите констатирали, че липсва
отбелязване превозвача да е изпълнил автобусната линия по маршрута град Ловеч – с.Горан,
с час на тръгване 8:30. Превозвачът обслужвал въпросната автобусна линия по силата на
договор № ДВ-703/22.07.2016 г., сключен с Община Ловеч.
Поради така констатираното, на 12.10.2021 г. свидетелят М. Х. съставил в
присъствието на представляващия ЕТ Л. Г., съставил на превозвача АУАН № 294814 /л.11/
за това, че на 29.09.2021 г., в гр.Ловеч превозвачът не изпълнил въпросната автобусна линия
с час на тръгване 08:30. Квалифицирал тези обстоятелства като нарушение на разпоредбата
на чл.19, ал.4 от ЗАвП.
По така съставения акт представляващият ЕТ Л. Г. е вписал като възражение, че
поради пандемичната обстановка и липсата на пътници временно не изпълнява линията,
като за това била уведомена Община Ловеч. Посочил е още, че е било внесено предложение
в общината за отпадане на линията. Подписал акта и получил препис от него.
Няма данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН да са представени писмени
възражения от едноличния търговец.
2
Въз основа на акта за нарушение, на 27.10.2021 г. било издадено обжалваното
наказателно постановление, в което била пресъздадена описаната в АУАН фактическа
обстановка и ЕТ „*** – Д.а Г.а – Л. Г.” бил санкциониран на основание чл.105, ал.1 от ЗАвП
с имуществена санкция в размер на 200 лева, като наказващият орган също квалифицирал
нарушението като такова по чл.19, ал.4 от ЗАвП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки по същество жалбата съдът прие за
установено следното от правна страна :
Жалбата е подадена в законовия 7-дневен срок от връчване на наказателното
постановление. Подадена е също така и от надлежна страна, поради което е допустима за
разглеждане.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от легитимен орган, съгласно
заповед № РД-08-80/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта /л.15-16/.
След внимателна преценка на доказателствата по делото и доводите на страните
съдът прие, че обжалваното постановление не страда от пороци при издаването му, които да
обосновават отмяната му на формално основание. Поради това и не следва да бъде
кредитирано наведеното с жалбата възражение за допуснато съществено процесуално
нарушение. В обжалваното НП са посочени датата и мястото на извършване на
нарушението, като в АУАН и НП е отразено, че това е станало на 29.09.2021 г. на Автогара
Ловеч, откъдето в 08:30 часа е следвало да бъде изпълнена автобусна линия гр.Ловеч –
с.Горан. Формата на изпълнителното деяние по вмененото на жалбоподателя нарушение е
бездействие (неизпълнение на поетото задължение за превоз на пътници по линията Ловеч –
Горан) и при това положение като място на извършване на нарушението се приема мястото,
където се е дължало действието. Правилно, като място на извършването е посочено в
обжалваното НП „гр.Ловеч – Автогара“, тъй като от това място е следвало да започне
изпълнението на автобусната линия. Ясно това обстоятелство е отразено в наказателното
постановление така, че за наказаното лице не е могло да има никакво съмнение кое е
мястото, което наказващият орган е приел, че е извършил нарушението, т.е. правото му на
защита не е било нарушено.
С оглед на тези съображения съдът намира, че не са налице процесуални нарушения,
които съществено да са нарушили правото на защита на жалбоподателя. Преценката дали
нарушението е съществено, следва да се преценява отделно за всеки конкретен случай,
основавайки се на това до каква степен е било засегнато правото на защита на
санкционираното лице. В настоящият на жалбоподателя е било пределно ясно за какво е
санкциониран, като административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на АУАН, в присъствието на законния му представител. АУАН и издаденото
въз основа на него НП съдържат всички императивно предвидени реквизити, съгласно
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Разгледан по същество случаят, от ангажираните по делото гласни и писмени
доказателства съдът установи, че на 29.09.2021 г. от страна на превозвача ЕТ „*** – Д.а Г.а –
3
Л. Г.” е извършено от обективна страна вмененото му нарушение на разпоредбата на чл.19,
ал.4 от ЗАвП. Това обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателя, като още във
възражението си в съставеният му АУАН, а впоследствие и в жалбата, и в хода на
съдебните прения потвърждава, че превоза по автобусната линия във въпросният час не е
бил изпълнен. Като причина за това сочи, че е уведомил Община Ловеч кои автобусни линия
няма да бъдат изпълнявани и че е било постигнато съгласие между двете страни по този
въпрос. Твърди в тази връзка, че наказващият орган не е съобразил настъпилото изменение в
този смисъл в първоначално сключения договор с общината. Тези му твърдения обаче, не се
доказаха по категоричен и несъмнен начин, а напротив – опровергават се от събраните в
хода на делото писмени доказателства. Действително, видно от писмо изх.№ 70-00-3112-
1/23.11.2020 г. /л.8/, от Община Ловеч са изпратили на жалбоподателя искане да посочи
подробно маршрутните разписания от Общинската и Областната транспортни схеми, при
изпълнението на които изпитва затруднения, като видно от датата на писмото, явно това е
било вследствие на влошената пандемична обстановка. Жалбоподателят е изпратил график
на намалените курсове, между които фигурира и линията Ловеч – Горан, с час на
изпълнение 8:30, който график е бил получен в Община Ловеч с вх.№ 70-00-3161/26.11.2020
г. /л.9/. От писмо изх.№ 11-00-2471/03.02.2022 г. на Община Ловеч /л.28-29/, обаче става
ясно, че от началото на пандемията от COVID 19, през 2020 г., в съответствие със
заповедите на Министъра на здравеопазването, кмета на общината е издал общо 8 заповеди
за намаляване курсовете на автобусите, пътуващи по общинската и областната транспортни
схеми /л.30-59/. С последната 9-та заповед, тази с № З-852/09.06.2020 г. /л.60/ е било
прекратено действието на предходните такива, като е било разпоредено, считано от
15.06.2020 г. възстановяването на всички автобусни линии по общинската, областната и
републиканската транспортни схеми, в съответствие с подписаните договори между
автобусните превозвачи и Община Ловеч. Писмото на жалбоподателя, с което уведомява
общината, че не може да изпълнява на сто процента всички поети от него автобусни линии е
много след тази дата, от 18.11.2020 г. /л.31/. Въз основа на това уведомление от Община
Ловеч са му изпратили цитираното по-горе писмо изх.№ 70-00-3112-1/23.11.2020 г. /л.8/, с
което са поискали да посочи подробно маршрутните разписания от Общинската и
Областната транспортни схеми, при изпълнението на които изпитва затруднения. Във
връзка с това писмо жалбоподателят е изпратил до Община Ловеч график на намалените
курсове, между които фигурира и този по линията Ловеч – Горан с час на изпълнение 8:30,
който е бил получен в Община Ловеч с вх.№ 70-00-3161/26.11.2020 г. /л.9/. От тази момент,
обаче липсват данни и доказателства, че от Община Ловеч, като страна по договора с ЕТ
„*** – Д.а Г.а – Л. Г.” са изразили съгласие за изменение на първоначално сключения
договор, в какъвто смисъл са наведените в жалбата твърдения. Липсват данни също така
кмета на общината да е отменил или изменил заповед № З-852/09.06.2020 г. /л.60/, с която е
наредил възстановяването на редовното изпълнение на всички автобусни линии.
Ето защо, с оглед на така изложените съображения, съдът намира, че от обективна
страна вмененото на жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗАвП е
било извършено, като е доказано по категоричен и несъмнен начин. Съгласно тази норма,
4
превозвачите са длъжни да изпълняват възложените им автобусни линии и разписания в
съответствие с изискванията на този ЗАвП, Закона за движението по пътищата,
подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях, и постигнатите
договорености с възложителя, което в случая не е сторено от жалбоподателя на датата
29.09.2021 г. по линията „Ловеч – Горан“, с час на тръгване от Автогара Ловеч в 8:30.
Поради факта, че привлеченото към административнонаказателна отговорност лице е
ЕТ, то въпросът за вината не следва да бъде изследван, тъй като отговорността при
юридическите лица и ЕТ е безвиновна, обективна.
Правилно наказващият орган е приложил за това нарушение общата санкционна
норма на чл.105, ал.1 от ЗАвП. Същата предвижда, че за нарушения на този закон и на
подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на
изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се
налага наказание глоба или имуществена санкция в размер на 200 лева. В Глава осма
„Административнонаказателни разпоредби“ от ЗАвП не се съдържа санкционна норма,
която изрично да санкционира неизпълнение на задължението по чл.19, ал.4 от същия закон.
Във връзка с това, следва и да се обсъди наведените с жалбата и в хода на съдебните
прения доводи за маловажност на извършеното нарушение. Защото без да е налице
административно нарушение, въпросът за приложимостта на правилото на чл.28 от ЗАНН
въобще не би следвало да бъде обсъждан, т.е. текста се прилага само при налично
противоправно поведение, което в разглеждания случай се установява по безспорен начин
от събраните и анализирани доказателства по делото.
Съгласно ТР № 1 от 2007 г. на ВКС, преценката на административно-наказващия
орган за „маловажност” на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Това е така, тъй като административно-наказателният процес е
строго нормирана дейност, при която за всяко извършено административно нарушение се
налага съответното наказание, а прилагането на санкцията на съответната административно-
наказателна норма, във всички случаи е въпрос само на законосъобразност, но не и на
целесъобразност. Ето защо, в административно-наказателното производство преценката
относно наличие на основанията на чл.28 от ЗАНН следва да се извърши от наказващия
орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, причините довели до извършването
му, причинени ли са също така вреди от нарушението и други смекчаващи отговорността
обстоятелства. Пак поради причина, че тази преценка е въпрос на законосъобразност, тя
подлежи и на съдебен контрол. „Маловажен случай“ ще е налице само ако съвкупната
преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от същия вид.
В настоящият случай нарушението е било извършено за първи път, тъй като липсват
данни в обратния смисъл,, но няма данни наказващият орган да е съобразил това
обстоятелство. Не е съобразил и обстоятелството, че между жалбоподателя и Община Ловеч
5
е имало кореспонденция за промяна условията на сключения между тях договор. На
практика наказващият орган се е произнесъл единствено въз основа на описаното в
обстоятелствената част на съставения АУАН, без да е изпълнил изцяло задължението си по
чл.52, ал.4 от ЗАНН и да провери акта за неговата обоснованост и прецени направените
възражения. А такива представляващия ЕТ е изложил в АУАН, като е посочил, че временно
не изпълнява линията, като за това е уведомил Община Ловеч и е внесъл предложение за
отпадането . Безспорно с това си възражение жалбоподателят е навел обстоятелства, които
са в противоречие с установените от актосъставителя, поради което се явяват спорни и
наказващият орган е следвало да ги разследва и провери. Въпреки, че както се посочи и по-
горе в изложението, липсват данни и доказателства от Община Ловеч, като страна по
договора с ЕТ „*** – Д.а Г.а – Л. Г.” да са изразили съгласие за изменение на първоначално
сключения договор и реално временното закриване на автобусната линия да е било
одобрено, то явно тази кореспонденция между тях е повлияла на решението на превозвача да
не изпълнява линията. Същият е приел, че след като от общината са му изискали описание
на маршрутните разписания, при изпълнението на които е изпитвал затруднения и той е
представил график на намалените курсове /л.9/, то въпросът е бил уреден, без да съобрази,
че е бил необходим съответен акт или изявления от страна на Община Ловеч, с който се
съгласяват с предложението за намалени курсове. Т.е. налице е предоверяване от страна на
превозвача, че отношенията в този смисъл с Община Ловеч са уредени. Същевременно,
налице е и некоректно поведение от страна на Община Ловеч, които след получаване на
графика с намалените курсове, които превозвачът им е изпратил и те надлежно са го
получили /л.63/, по никакъв начин не са го уведомили дали приемат или не така
направеното предложение за промяна в автобусните линии. В т.2 от писмо изх.№ 11-00-
2471/03.02.2022 г. на Община Ловеч /л.28-29/, изпратено въз основа на запитване от съда
дали са получавали от ЕТ „*** – Д.а Г.а – Л. Г.” график на намалени курсове по одобрени
маршрутни разписания, от общината са отговорили, че такова не им е било представено,
което не отговаря на установените по делото факти, тъй като изпратения от превозвача
график е с дата следваща писмото на общината – писмото от Община Ловеч е от 23.11.2020
г. /л.8/, а графикът им е бил изпратен на 26.11.2020 г. /л.9 и л.63/. Дали от общината са
счели, че предоставеният им график не отговаря на изискването им за подробно описание на
маршрутните разписания и поради това да не са го одобрили е въпрос на предположения, но
дори и при това положение са дължали отговор на превозвача дали приемат или не искането
му за редуциране на одобрените маршрутни линии и разписания. Явно е, че при този развой
на отношенията му с възложителя на превозите, жалбоподателят е приел, че е налице
мълчаливо съгласие от страна на Община Ловеч за намаляване на автобусните линии и това
го е мотивирало да не изпълни линията, заради която е бил санкциониран от органите на
АА.
Поради това съдът приема, че се касае за извършено административно нарушение,
което явно е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените и често
срещани случаи на нарушения от подобен вид. В тази връзка следва да бъде отбелязано и че
не бяха констатирани отегчаващи отговорността обстоятелства. Ето защо, може да се
6
заключи, че налагането на имуществена санкция макар, която макар и да не е определена от
закона в голям размер, би имала по-скоро негативно, отколкото поправително, възпитателно
и възпиращо действие, съобразявайки и икономическата обстановка в страната.
С оглед на тези съображения, съдът намира, че случаят е маловажен, тъй като поради
своята малозначителност нарушението има изключително ниска степен на обществена
опасност. Като не е обсъдил тези му характеристики и в частност причините за
неизпълнената автобусна линия, и не ги е взел предвид при предприемане на действията по
издаване на обжалваното НП в съответствие с нормата на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган
е нарушил материалния закон, с което е издал едно незаконосъобразно постановление и като
такова същото следва да бъде отменено. Не е било необходимо за нарушение с такава степен
на обществена опасност веднага, още от първия път да се налага предвидената от закона
санкция, а наказващият орган е могъл да упражни правомощията си по чл.28, б.„а“ от ЗАНН
(в редакцията на тази норма към момента на издаване на НП), като предупреди дружеството,
че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Независимо от този изход на делото, наведеното в жалбата искане за присъждане на
разноски по делото следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно, тъй като по
делото не са ангажирани доказателства за направени такива.
Водим от тези съображения и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 35- 0001175 от 27.10.2021 г.
на Директор на РД „Автомобилна администрация” – гр.Плевен , с което е наложено на
ЕТ „*** – Д.а Г.а – Л. Г.”, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ********,
БУЛСТАТ : *********, представлявано от Л. Г. Г., административно наказание на
основание чл.105, ал.1 от ЗАвП – имуществена санкция в размер на 200 лева, за нарушение
на чл.19, ал.4 от ЗАвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Оставя без уважение искането на ЕТ „*** – Д.а Г.а – Л. Г.”, с горните данни,
представлявано от Л. Г. Г., за присъждане на направени разноски по делото, като
неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14-дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7