№ 1053
гр. Варна, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Величка М. Велчева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20233110202182 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на И. Б. Б. ЕГН ********** от гр. Варна против Електронен фиш серия
К № 7097581 издаден от ОД на МВР Варна, с който за нарушение на чл. 21,
ал.1 от ЗДП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 200 лв. на
основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4 вр. ал.1, т.3 от ЗДП.
В жалбата си въззивникът твърди, че ЕФ е неправилен и
незаконосъобразен, тъй като е постановен в нарушение на материалния закон
и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че
в обжалвания ЕФ не били изпълнени в пълна степен законовите изисквания
по отношение на задължителните реквизити които трябвало да съдържа, а
именно липсвали съставомерни факти обуславящи вмененото му нарушение
извършено в условията на повторност. Моли ЕФ да бъде отменен.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява и не се
представлява.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание, представител не се явява. По делото са постъпили писмени
бележки от ю.к. Лукова, в които същата изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на
евентуалност, в случай, че жалбата бъде уважена и се претендират разноски
за адвокатско възнаграждение, моли да бъдат присъдени такива в минимален
размер.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща
1
представител и не изразява становище.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена в
срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално
допустима. Електронен фиш (ЕФ) серия К № 7097581 е бил съставен от ОД на
МВР Варна за това, че на 23.02.2023 г. в 14:16 часа, в гр. Варна, по бул. „Осми
Приоморски Полк“, в посока бул. „Княз Борис № І с МПС л.а. „Мерцедес С
63 АМГ 4МАТИК“ с рег. № В6336ТС е извършено нарушение за скорост като
автомобилът бил управляван със скорост 77км./час при разрешена скорост
50км./час и нарушението било установено с автоматизирано техническо
средство (ARH CAM S1-11743c9. Като собственик/ползвател на автомобила
бил вписан въззивника И. Б. Б.. Посочено, било че е нарушена нормата на чл.
21, ал.1 от ЗДП, както и че нарушението е извършено в условията на
повторност в едногодишен срок влизане в сила на ЕФ К/4662324 и е наложена
глоба в размер на 200лв. на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4 вр. ал.1,
т.3 от ЗДП.
Като доказателства към АНП са приложени снимка от нарушението,
справка за собственост от АИС КАТ „Регистрация на ППС и собствениците
им, протокол за използване на АТСС рег.№ 819р-7832/08.03.2023 год. ведно
със снимка на разположение на техническото средство, справка от АИС КАТ
– Регистрация на ППС, протокол от проверка № 36-СГ-ИСИС/21.04.2022год.
издаден от БИМ, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, ЕФ
Серияа К № 4662324 и справка от АИС АНД.
Като доказателства в хода на съдебното следствие са приети писмо от
Началника на Четвърто РУ при ОДМВР – Варна № 442000-8870/09.06.2023г.,
ведно с приложени към него препис на електронен фиш Серия К № 4662324,
разпечатка от АИС-АНД – 2 листа.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени и
веществени, като доказателствата са непротиворечиви, взаимнодопълващи се
и не водят на различни правни изводи.
След преценка на събраните по делото доказателства и осъществявайки
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на атакувания
акт относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание съдът, прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
2
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните
работи.
След преценка на събраните по делото доказателства и осъществявайки
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на атакувания
акт относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание съдът, прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
В случая съдът констатира, че ЕФ отговаря на формалните изисквания
описани по-горе.
Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ
са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Изрично е посочено в ЕФ, че нарушението е извършено в
условията на повторност като е посочен и индивидуализиран в достатъчна
степен с посочване на номер, акта с който е било наложено наказание за
предходното нарушение. С това изискването за описание на нарушението е
изпълнено. В тази връзка не посочването на датата на влизане в сила на
предходния ЕФ не води до нарушаване правото на защита на въззивника,
съответно на извод за допуснато съществено нарушение на процес. правила.
Защитата се реализира срещу фактите, а не срещу правната им квалификация,
а видно от съдържанието на въззивната жалба и писмените бележки
3
въззивникът добре е разбрал за какво нарушение му е наложена санкция с ЕФ
– за управление на МПС в населено място с превишение на скоростта
27км/час., извършено повторно в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ
К/4662324. В контекста на горното съдът не споделя наведеното в жалбата
възражение за допуснато съществено нарушение на процес. правила при
издаване на ЕФ.
След като прецени събраните по делото доказателства съдът счете, че
материалния закон е приложен правилно. По категоричен начин от събраните
в хода на съдебното следствие доказателства се установява, че е реализирано
нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДП като разрешената скорост за движение е
била 50км./час (в населено място), а автомобилът собственост на въззивника
се е движел с превишение от 27 км./час. В горната насока е приложената към
АНП снимка (извлечение от техническото средство). Нарушението е било
установено с годно автоматизирано техническо средство (ARH CAM S1) №
11743c9 и при спазване на изискванията предвидени в НАРЕДБА № 8121з-
532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. В тази насока са приложените към АНП протокол за използване на
АТСС (приложение към чл.10, ал.1) рег. №819р-7832/23.02.2023год.
придружен със снимка на разположение на АТСС и Протокол от проверка №
36-СГ-ИСИС/21.04.2022год. от проверка на преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1 издаден от БИМ.
В случая следва да се отбележи, че периодичността на последващите
проверки на средствата за измерване към които спада и процесната АТСС се
определят със Заповед на председателя на ДАМТН и такава заповед е
издадена – заповед № А-616/11.09.2018год.. Съгласно същата скоростомерите
подлежат на последваща проверка след една година.
От приложената към АНП снимка от нарушението и показанията на
радара е видно, че техническото средство е отчело скорост на движение
80км/час, а въззивникът е наказан за движение със скорост 77км/час, което
безспорно показва, че при определяне на доказаната скорост на движение
АНО е взел предвид и допустимата регламентирана в ЗИ грешка, каквото
задължение е и вменено с нормата на чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Що се касае до автора на деянието според настоящия съд той също е
бил определен коректно от органите на МВР доколкото видно от
приложените по делото доказателства автомобилът с който е извършено
нарушението е собственост на въззивника. Последният като собственик на
МПС-то не е ангажирал доказателства, че друго лице е управлявало
4
автомобила на посочената дата, не е представил и упоменатата в ЕФ писмена
декларация, с данни за лицето извършило нарушението и копие от СУМПС на
това лице, каквото изискване е предвидено в ЗДП. Съгласно чл. 189, ал. 5 от
ЗДП в 14-дневен срок от получаването на ЕФ собственикът, респективно
ползвателя заплаща глобата или предоставя в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. В тази насока и не съществува
задължение за наказващия орган да кани изрично посочения като нарушител
във фиша да депозира декларация по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП,
доколкото това е законова възможност, предоставена от закона, от която
нарушителят може да се възползва или не по собствена воля, в предвидения
законов срок от получаване на електронния фиш. В случая АНО няма
задължение да събира доказателства, кой е управлявал МПС, а въззивника
като собственик на автомобила е длъжен да представи такива, ако разбира се
са налични такива. Такива доказателства в случая не са представени, а спор
досежно този факт по делото няма.
Управлението на ППС с превишена скорост, в населено място, е
санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДП, като за конкретното
превишаване от 46км/ч законодателят в разпоредбата на ал. 1, т. 3 от същия
текст е предвидил санкция глоба в размер на 100лв. - за превишение на
скоростта от 21км/ч до 30км/ч.. От друга страна в случая отговорността на
въззивника е ангажирана на осн. чл. 182, ал. 4 от ЗДП, която гласи, че за
нарушението по ал. 1, т. 1-5, ал. 2 и ал. 3, т. 1-5 което е повторно, наказанието
е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно
нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за срок три месеца. Съгласно параграф 6, т. 33. (изм. - ДВ, бр. 101 от
2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) "Повторно" е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач.
В случая правилно АНО е определил наказание за повторно нарушение
на разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т.3 от ЗДП доколкото видно от приобщения
по делото ЕФ серия К № 4662324, влязъл в сила на 02.09.2022год. (ЕФ е бил
връчен на въззивника на 18.08.2022год. същият не е бил обжалван като
глобата наложена с него е била платена на 23.08.2022год.), с него на
въззивника е било наложено наказание глоба в размер на 100лв. за същото
нарушение – движение в населено място с превишена скорост над 21км/ч. –
до 30км/ч. В случая нарушението предмет на ревизирания ЕФ е било
извършено на 23.02.2023год. преди изтичането на една година от влизане в
сила на предходния акт с наказателен характер за същото нарушение.
Доколкото превишението на скоростта е 27км/ч., а нарушението е
5
извършено повторно в населено място, то правилно е приложена и
санкционната норма на чл. 182, ал.4 от ЗДП вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДП като е
определено наказание в двоен размер – глоба 200лв., поради което и не се
налага корекция на ЕФ в тази насока.
С оглед на изложеното по-горе съдът счете, че атакуваният ЕФ е
законосъобразно издаден и както такъв следва да бъде потвърден.
По разноските.
Разноски се претендират единствено от въззиваемата страна като
искането е направено своевременно, в депозирани преди даване ход на делото
писмени бележки.
С оглед изхода на делото искането на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, поради
което съдът счете, че на основание 63д, ал.1 от ЗАНН такова следва да бъде
присъдено в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/,
съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37,
ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството
на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от
80лв. до 150лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и
правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане
на обвинителната теза на АНО в с.з от една страна и от друга това, че процес.
представител на въззиваемата страна не е участвал лично в нито едно от
съдебните заседания по делото като единствено е представил писмени
бележки, съдът счете че следва да присъди юрисконсултско възнаграждение
на минимума предвиден в наредбата, а именно - 80лева. Посочената сума
следва да бъде заплатена от въззивника в полза на ОД на МВР Варна.
С оглед на всичко изложено по-горе и на основание чл.63 ал.1, т.5 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 7097581 на ОД на МВР
Варна, с който на И. Б. Б. ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Варна, ул.
„Димитър Икономов“ 21, ет.2, ап.17 за нарушаване нормата на за нарушение
на чл. 21, ал.1 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на
200лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.4 вр. ал.1, т.3 от ЗДП.
ОСЪЖДА И. Б. Б. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Варна, ул.
„Димитър Икономов“ 21, ет.2, ап.17 да заплати на ОД на МВР Варна, сума в
размер на 80лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
6
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7