Мотиви към решение № 64, постановено от С.ския
районен съд на 07. 04. 2021 година по а.н.д. № 20/2021 г. по описа на Районен
съд С..
Производството е образувано по внесено от
Районна прокуратура С. постановление за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание на основание чл. 78а на И.С.Ц.
за извършено от него престъпление по чл.133 пр.2 вр. чл. 129, ал. 2 от НК, за
това, че на 22.02.2017г. около 15.00ч. на ски писта „Х." в к.к. Б., по
непредпазливост е причинил на Д.Д.Г.гражданин на В., средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на кост от лявата подбедрица, а именно на малкопищялната кост,
което е причинило на пострадалия трайно затрудняване на движението на левия
долен крайник за период по-голям от 30 дни.
Настоящият съд разглежда делото след като с
влязло в сила Решение на Софийския окръжен съд от 04. 01. 2021 година,
постановено по въззивно н. а. дело№ 398 по описа на СОС за 2020 година е
отменено изцяло решение № 26 от 05. 03. 2020 год. на Районен съд С.,
постановено по а. н. д. № 76/2019 година по описа на РС С. и е върнато делото
за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд.
В проведеното съдебно заседание и при
повторното разглеждане на делото от настоящия съд прокурор не се явява и не
заявява становище.
Адвокат Иглика Василева от САК защитник на обвиняемия не се явява при повторното разглеждане на
делото в РС С., а при първото разглеждане на делото взема становище че обвиняемият е невиновен и следва да бъде
оправдан, твърди, че не е доказано , че обв. Ц. е причинил средната телесната
повреда на пострадалия Г., а също така и е опровергано инкриминираното време за
настъпване на увреждането, твърди, че приетата съдебно-медицинска експертиза е
необоснована, както и специализираната експертиза на вещо лице експерт по ски
спортове е негодна и неотносима към предмета на делото че не се установява
противорправно поведение на обвиняемия , както и че не е изяснен по категоричен
начин механизма на настъпване на сблъсъка. Изтъква и възражението че сблъсъкът
не е довел до счупване на крака на пострадалия, че инцидента е настъпил около
14.00 часа, поради които съображения да бъде оправдан обвиняемия, а евентуално,
в случай че съдът го намери за виновен адвокат Василева излага доводи за
определяне на административното наказание в минимален размер.
Обвиняемият Ц. не се явява при повторното
разглеждане на делото от настоящия състав, а при първото разглеждане на делото
не се признава за виновен и иска да бъде оправдан.
Съдът, при второто разглеждане на делото, като
прецени събраните на доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият И.С.Ц. е роден на ***г***, живущ ***,
българин, българско гражданство, неженен, неосъждан, със средно образование,
студент и с ЕГН **********. Същият е пълнолетен и наказателно отговорно лице.
От показанията на свидетелите К.М., Г.С., Б.Д.,
Х.Л., обясненията на обвиняемия, както и от експертизите – съдебно медицинска и
техническа експертиза се установява, че на 22.02.2017 г. обвиняемият Ц. бил в
к.к. Б. и карал сноуборд на писта „Х." със свидетеля негов приятел Х.Л..
На същата писта по същото време бил и пострадалия Д. Г.. Той работел като
сноуборд инструктор във фирма „Ски и сноуборд груп" ООД-С. и обучавал К.М..
Свидетелите Д.Д.Г.и обучаваният от него св. К.М. се спускали по пистата с ниска
скорост и практикували последователни
завои. По пистата пред тях нямало други хора. На същото място и по същото време
обвиняемият И.Ц. се спускал със сноуборда по пистата и без да се съобрази с
движението на движещият се пред него в по-долната част на пистата Д. Г. го
блъснал, ударил го силно в подбедрицата на левия крак, вследствие на което
пострадалият Г. паднал на пистата и получил инкриминираното увреждане
изразяваща се в счупване на малкопищялната кост от лявата подбедрица.
Непосредствено след като бил блъснат от обвиняемия Ц. и паднал на пистата,
пострадалият Д. Г. имал силни болки в левия крак и първоначално не могъл да се
изправи. Обвиняемият И.Ц. и приятелят му свидетелят Х.Л. отишли при Г. за да
видят дали е добре. Пострадалият Г. бил ядосан от нанесената му травма,
упреквал обвиняемия и го заснел с телефона си.
За да избегнат изостряне на конфликта и последиците от нанесената травма
на пострадалия, обвиняемият Ц. и приятелят му Л. продължили надолу, без
обвиняемият да остави данни за своята самоличност, как и къде да бъде намерен. Пострадалият
Г. обаче бил заснел обвиняемия Ц. с
телефона си. Г. и въпреки изпитваната болка в левия крак успял да се придвижи до
ски лифт „Ястребец експрес" заедно с ученикът му К.М., който му помогнал
придържайки го а пострадалият се подпирал на рамото му, което се установява от
показанията на св. К.М.. Така пострадалият Г., подпомаган от К.М. стигнали
първоначално до горна станция на лифта Ястребец Експрес, с него стигнали до
долната станция на този лифт, а оттам и до долна станция на кабинковата въжена
линия. Там бил свидетелят Г.С., който изпълнявал длъжността билетен контрол на
КВЛ. Свидетелят Г. и Г.С. се познавали и пострадалият му казал, че сноубордист
го блъснал на пистата и го боли силно крака. С. видял, че Г. куца. Г. казал, че
ще изчака сноубордиста пред лифта. Там той видял Б.Г.Д., който бил ски
инструктор във фирма „Бороспорт". Д. попитал Г. как е, при което
последният му казал, че го боли левият крак, защото сноубордист го блъснал на
пистата и показал снимката на телефона си. Д. видял, че левият крак на Г. бил
подут в областта на подбедрицата. Г. казал, че чака сноубордиста, за да
разговаря с него. Д. отишъл да се преоблече в съблекалнята на „Бороспорт"
й след това отново се върнал при Г.. След няколко минути Ц. и Л. пристигнали
при лифта, където ги чакал Г., който поискал обяснения на обвиняемия защо го е
блъснал. Със съдействието на свидетелите Б.Д. и Г.С. пострадалият Г., обвиняемият
И.Ц. и приятелят му св. Х.Л. отишли в полицейския участък в к.к. Б., където Д. Г. съобщил за
инцидента. На същата дата - 22.02.2017 г. Г. се подложил на рентгенографско
изследване, бил му извършен клиничен преглед в МБАЛ С. и му била извършена
гипсова имобилизация.
От съдебномедицинските експертизи, кредитирани
от настоящия съд като обективни всестранни и пълни се установява, че блъскането
на пострадалия от обвиняемия причинило на Д. Джоун Г. фрактура на
малкопищялната кост на лявата подбедрица.
Предната напречна част на
фрактурната линия е получена от контакта на подбедрицата с предмет с твърд ръб -
ръба на обувката за сноуборд, с последващо усукване на подбедрицата, причинило
дорзалната коса част на фрактурната линия, като пряка последица от загубата на
равновесие на пострадалото лице и падането му на терена. Това че след
фрактурата причинена от обвиняемият подсъдимият е могъл да се движи не поставя
никакво съмнение по въпроса че именно обвиняемият е причинил инкриминираното
увреждане с това че блъснал на пистата движещият се пред него пострадал Д. Д. Г.. Видно от съдебно медицинската експертиза, която съдът кредитира основната
носеща функция на долния крайник се пада на големия пищял (тибия) - до 80%,
докато анатомо-физиологично малкия пищял (фибула), се свързва с предимно със
структурно-поддържаща роля за общата анатомия на крайника, и в много по-малък
процент има носеща функция - до 20%. Горното е основание да се приеме, че е
напълно възможно извършване на активни движения с увредения крайник (ходене,
изправяне, стоене прав), но в намален обем поради силната болка, което възпрепятствало
свободното движение на крайника, включително и да продължи карането на
сноуборд. При директен удар по външната страна на подбедрицата е възможно да се
счупи само малкия пищял (фибула), само от силата на удара зависи дали ще се
счупят и двете кости или не. При директен удар или индиректна травма се среща
такова нараняване по - често. Може да се получи счупване на фибулата от
индиректна травма , включително и усукване на крака при падане със сноуборд, при
положение че преди това има получено нараняване на фибулата от директния удар
когато обвиняемият блъснал пострадалия
без да зачита предимството му като движещ се пред него и в по-долната част на
пистата. Най-често срещаният механизъм на изолирано счупване на фибулата е
индиректния, от усукване по оста на крайника при фиксирано стъпало - стъпване
„на криво", усукване на крака при каране на сноуборд, предшествано от
директния удар при сблъсъка. Установява се, че причинената на Г. травма
съставлява счупване на кост от лявата подбедрица малкопищялна кост, които счупване има за
последица в конкретния случай трайно затрудняване движенията на левия долен
крайник за повече от 30 дни, като травмата може да се получи при удар със
сноуборд и твърдия ръб на обувка на сноуборда, както е станало в настоящия
случай.
От приетата по делото техническа експертиза на
в.л. Д.Т.се установи, че пистата, е определена като синя писта — лека писта, с
лек наклон, до 15 % , на мястото на инцидента на пистата, наклона е лек,
инцидента е бил предвидим, защото обвиняемият, ако е спазил достатъчно
разстояние от изпреварвания движещ се пред него пострадал, инцидента е бил
предотвратим, като не се установява, пострадалият Д.Д.Г.да е нарушил правилата
за безопасно поведение на ски пистата. Установи се още, че в к.к.Б., писта „Х."
в началото на пистата( 300-400 метра) свидетелите Г. и М. се намирали на
пистата. Писта „Х.та" в к.к. Б. е обозначена като „СИНЯ" (лека)
писта, в плана на ски картата от концесионера на ски зоната, а именно
„Бороспорт" АД. Според вещото лице Ц. е пресякъл треакторията на групата
пред него. Съгласно приложение 2 от „Наредба за обезопасяване и информационната
обезпеченост на ски пистите в република България и за определяне правилата за
безопасност върху територията на работата на ски патрулите" от 2015г., са
описани ясно и точно правилата за поведение на скиори и сноубордисти по ски
пистите и ски зоните в Р.България, като обвиняемия не е спазил две основни
правила за безопасно поведение на скиорите и сноубордистите, а именно: Раздел
I, Правила за поведение на туристите, ползващи ски или сноуборд- 1. Да се съобразяват скоростта и начина си на
придвижване с възможностите си, с особеностите на терена, снежната покривка,
климатичните условия и натовареността на движението; да не застрашават или
затрудняват останалите скиори и сноубордисти; да упражняват пълен контрол върху
ските или сноуборда си, така че при необходимост да бъдат в състояние да
променят посоката си на движение или да спрат.; 4.а) движещите се отпред лица
са с предимство; движещи се отзад лица не трябва да застрашават по никакъв
начин тези пред тях, като за целта се движат на подходящо разстояние".
;4.б). б/при изпреварване изпреварващия осигурява достатъчно място на
изпреварвания за всяко съзнателно или несъзнателно движение на последния;
изпреварващия скиор или сноубордист е изцяло отговорен за извършването на
маневрата по начин, който не затруднява изпреварвания Инцидента е бил предвидим
и предотвратим от страна на обвиняемия, обвиняемия е могъл да избегне инцидента,
ако се е съобразил с възможното изменение на треакторията на групата пред него.
Същия не е съобразил дистанцията с групата пред него, скоростта с която се
придвижва и собствените си технически умения.
Изложеното от фактическа страна се установява от
доказателствата събрани на досъдебното производство, съобразявани от съда на
основание чл. 378 ал.3 НПК, както и от доказателствата събрани при първото
разглеждане на делото от С.ския районен съд, а именно показанията на
досъдебното производство на свидетелите Д. Д. Г., Г.С., Б.Д., К.М., Х.Л.,
разпитан и при първото разглеждане на делото, както и от експертизите – съдебно
медицинска и техническа експертиза, които съдът кредитира като отговарящи на
изискванията за обективност всестранност и пълнота.
Противоречия в доказателствения материал:
Противоречия се констатират от съда относно
механизма на сблъсъка и състоянието на пострадалия след като бил блъснат от
обвиняемия Ц..
От една страна са показанията на свидетеля К.М.,
който разпитан на досъдебното производство ясно сочи механизма на причиненото
на Д. Г. увреждане и как докато този
пострадал му показвал накъде да кара подсъдимият с голяма скорост го блъснал
което доказателствата сочат като причина за инкриминираните увреждания. Според
показанията на К.М. докато той следвал Д. Г. по пистата и Г. му показвал с ръка в коя посока да кара покрай М. минал с
голяма скорост сноубордист - обвиняемият, когото св. К.М. възприел да се движи много силно и направо по пистата.
Свидетелят К.М. непосредствено възприел как този сноубордист ударил Д. Г.,
който изхвърчал във въздуха и паднал на пистата. След падането, видно от
показанията му М. помогнал на пострадалия Г. да се измести от пистата, защото
той не можел да стане поради силните болки в левия крак, опитал да стане но не
можел. След като си починали видно от показанията на К.М. пострадалият Г. се
опитал да кара но не можел, защото го болял кракът и за да се придвижи започнал
да се влачи седнал по пистата. До следващата писта свидетелят М., видно от
показанията му помагал на пострадалия да се придвижва като го придържал, а той
се подпирал на рамото му и така му помогнал да се придвижи до горна станция на лифта
на Ястребец експрес, с който слезли до долу.
От друга страна на обясненията на обвиняемия Ц.
и неговия приятел свидетеля Х.Л., които твърдят че след сблъсъка пострадалият
можел да се движи свободно, не бил със счупен крак, изправил се и продължил по
пистата, след което ги чакал долу на долна станция на кабинковия лифт и заедно
отишли пеша до полицията в Б.. Разпитан пред съда свидетелят Л. отрича да е
видял придружаващият пострадалия, а именно св. М. да е помагал на Д. Г..
Според обясненията на обвиняемия на
досъдебното производство преди да блъсне пострадалия той завил неочаквано пред
него, той не можал да предвиди че пострадалият ще завие неочаквано, вследствие
на което между тях настъпило съприкосновение, изразяващо се в това, че
сноубордите им се закачили един за друг. В тези обяснения обвиняемият отрича да
е удрял пострадалия директно в крака било с части от тялото, било със
сноуборда. Според обясненията на обвиняемия след сблъсъка пострадалият махнал
сноуборда от краката си и тръгнал към него заплашително, взел сноуборда му,
междувременно свален от обвиняемия и
понечил да го хвърли извън пистата. Според обясненията на обвиняемия за
случилото се след като блъснал пострадалия, той по никакъв начин не е
демонстрирал че има болки в крака. През цялото време вървял и се движел
нормално. Според обясненията му с приятелите си слязъл надолу до долна станция,
качили се отново да се пързалят и слизайки на горната станция на лифта
(Ястребец Експрес) обвиняемият твърди в обясненията си че забелязал въпросните
двама мъже от инцидента че двамата продължавали обучението си по сноуборд.
Тези обясненията на подсъдимия и свидетелските
показания на приятеля му Х.Л. в частта им в която твърдят, че след сблъсъка
пострадалият се е движен свободно са опровергани по категоричен начин от
доказателствата по делото по следните съображения:
Съдът при решаване на това противоречие
кредитира показанията на свидетеля К.М., който достоверно, безпротиворечиво и в
тясно логическо и житейско единство с безспорните факти и с констатираното
увреждане на пострадалия разказва как след сблъсъка са се придвижили с
пострадалия до горна станция на лифта Ястребец Експрес. Този свидетел е незаинтересован
от изхода на делото, той непосредствено е възприел как обвиняемият блъснал
пострадалия Д. Г., докато той показвал на св. М. с ръка в коя посока да кара.
Тези показания, които съдът кредитира опровергават обясненията на обвиняемия и
показанията на приятеля му Х.Л. в частта им в която двамата твърдят че
пострадалият направил рязък завой и последвал сблъсъка. Това възражение е
опровергано от фактическа страна и е неоснователно и от правна страна поради
задължението на всеки скиор и сноубордист да пази тези които са пред него на
пистата и в по-долната й част. Щом е виждал пострадалия, обвиняемият е бил
длъжен да предвиди всеки негов завой и да осигури достатъчно разстояние при
преминаване покрай него за да избегне какъвто и да е сблъсък. Това обвиняемият
не е сторил и са опровергани обясненията му както и показанията на приятеля му Л.
че преди сблъсъка пострадалият Г. завил неочаквано пред обвиняемия Ц..
Опровергани са обясненията на обвиняемия и
показанията на приятеля му Х.Л. в частта им в която твърдят действия и
състояние на подсъдимия, изключващи инкриминираното увреждане, което
доказателствата установяват че е причинено именно от обвиняемия именно с това
че блъснал пострадалия.
Така не обясненията на обвиняемия а
показанията на свидетеля К.М. обясняват как въпреки травмата на пострадалия Г.
са стигнали до горна станция на лифта Ястребец Експрес. Както доказаното
увреждане на Г. изразяващо се в счупване на малкопищялната кост на лявата
подбедрица, така и показанията на свидетеля К.М. опровергават обясненията на
обвиняемия в частта им в която твърди, че след като с приятелите си се спуснали
и се качили отново с лифта „забелязал“ въпросните двама мъже от инцидента че
двамата продължавали обучението си по сноуборд. Видно от кредитираните от съда
показания на св. К.М. след като по описания от него начин стигнали до горна
станция на лифта Ястребец Експрес, с този лифт слезли до долу. Тези
доказателства опровергават заинтересованите обяснения на подсъдимия че урокът
по сноуборд продължил, с което подсъдимият безуспешно се домогва да оспори,
безспорното доказаното по делото, че именно той е причинил инкриминираното
увреждане на пострадалия изразяващо се в счупване на малкопищялната кост на
лявата подбедрица. Впрочем и свидетелят Х.Л. не сочи нито на досъдебното
производство, нито при разпита му пред съда при първото разглеждане на делото,
да е видял пострадалият да продължава с урока по сноуборд, така както твърди
обвиняемият опроверган от всички доказателства по делото.
Опровергани от доказателствата по делото са
показанията на Л. в частта им в която твърди, че след сблъсъка пострадалият не
е куцал и че възприел пострадалият и ученика му да слизат надолу. Видно от
кредитираните от съда показания на свидетеля К.М. обвиняемият и придружаващият
го Л. направо избягали от мястото на инцидента когато разбрали че е контузен
пострадалия Г. и че не се е разминало без травми това че обвиняемият връхлетял
върху него със сноуборда си така че Г. да изхвърчи и падне на пистата, без да
може след това да се изправи. Тъй като видно от показанията на св. М.
обвиняемият се е опитвал с качулката да скрие лицето си и придружен от св. Л.
са се спуснали по пистата изоставяйки пострадалия, нито свидетелят Л., нито обвиняемият
са могли да видят как св. М. и пострадалият негов сноуборд учител си тръгват от
мястото на инцидента. Именно защото лъжат обясненията на обвиняемия и
показанията на св. Л. си противоречат относно твърденията им че видели
пострадалия и ученика му да карат сноуборд след инцидента. Докато Л. твърди че
видял това след сблъсъка, според опроверганите обяснения на обвиняемият той
видял това едва след като са се качили отново на лифта за да се пързалят
слизайки от лифта. Но доказателствата, включително показанията на св. М., както
и инкриминираните увреждания на пострадалия опровергават както обвиняемия за
тези му обяснения, така и свидетеля Л., който също не се кредитира от съда.
Както бе посочено характерът на увреждането на
пострадалия Г. му дава възможност да се придвижва въпреки причиненото му от
обвиняемия счупване на малкопищялната кост на лявата подбедрица. Това увреждане
не се опровергава от безспорно установеното че пострадалият е чакал обвиняемия
на долна станция на кабинковата въжена линия КВЛ Б. и от там заедно са отишли
до полицейския участък в Б.. Видно от
съдебно медицинската експертиза, която
съдът кредитира основната носеща функция на долния крайник се пада на големия
пищял (тибия) - до 80%, докато анатомо-физиологично малкия пищял (фибула), се
свързва с предимно със структурно-поддържаща роля за общата анатомия на
крайника, и в много по-малък процент има носеща функция - до 20%. Горното е
основание да се приеме, че е напълно възможно извършване на активни движения с
увредения крайник (ходене, изправяне, стоене прав), но в намален обем поради
силната болка, което възпрепятствало свободното движение на крайника,
включително и да продължи карането на сноуборд.
По въпросът дали след инцидента е куцал
пострадалият съдът кредитира показанията на свидетеля К.М. който ясно,
достоверно, безпротиворечиво и в тясно логическо и житейско единство с
безспорните факти по делото и със самото инкриминирано увреждане сочи как
първоначално пострадалият не е могъл да стане, след което е започнал да ходи,
придържан от К.М. и се подпирал на него, но не е можел да кара сноуборд, поради
силните болки в левия крак. От начина по който пострадалият подпомогнат от К.М.
стигнал до горна станция на Ястребец Експрес, съдът като съобрази заключенията
на съдебно-медицинските експертизи приема че придвижването му след това от КВЛ
до полицейския участък в Б. по никакъв начин не хвърля съмнение на
инкриминираното увреждане, както и че то е причинено от обвиняемия, който
жестоко го блъснал на пистата, пренебрегвайки задължението си да пази всеки
пред него в по-долната част на пистата.
При така установената фактическа обстановка
съдът достига до следните правни изводи
Установи се, че И.С.Ц.- роден на ***г***,
живущ ***, българин, българско гражданство, неженен, неосъждан, със средно
образование, студент с ЕГН **********, на 22.02.2017г. около 15.00ч. на ски писта
„Х." в к.к. Б. по непредпазливост е причинил на Д.Д.Г.гражданин на В.,
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на кост на лявата подбедрица,
а именно на малкопищялната кост, което е причинило на пострадалия трайно
затрудняване на движението на левия долен крайник за период по-голям от 30 дни.
С това деяние обвиняемият Ивана С.Ц. е осъщесствил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.133 пр.2 вр. чл. 129, ал. 2 от НК. ОТ
ОБЕКТИВНА СТРАНА се установи се по реда на 378 НПК, че обвиняемият е
наказателно отговорно лице, което е разбирало свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Доказа се деянието и неговото
авторство. Установи се, че на посочените време и място подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние причиняване на средна телесна повреда на пострадалия Д. Д.
Г., като при спускане по ски писта „Х." в к.к. Б., се сбълскал с
пострадалия Д.Д.Г.гражданин на В., при което му причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на малкопищялната кост от лявата подбедрица,
което е причинило на пострадалия трайно затрудняване на движението на левия
долен крайник за период по- голям от 30 дни. По своя медикобиологичен характер
нанесените увреждания съставляват разстройство на здравено средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129 ал. 2 НК. От доказателствата по делото съдът
извежда извода, че единствения възможен механизъм на получаване на тези
увреждания е установеният по-горе. ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА се установи, че
деянието е извършено виновно при форма на вина непредпазливост. Обвиняемият е
блъснал движещият се пред него по пистата пострадал Г., счупил му е кост от
подбедрицата, като е бил длъжен и е могъл да избегне сблъсъка и вредите от
него, като съобрази движението си с каращият пред него пострадал. Обвиняемият е
бил длъжен и е могъл да избегне сблъсъка и да съобрази поведението си при
спускане по ски пистата с възможностите си, с особеностите на терена, снежната
покривка, климатичните условия и натовареността на движението, така че да не
застрашава или затруднява останалите скиори и сноубордисти; да упражнява пълен
контрол върху ските или сноуборда си, така че при необходимост да бъде в
състояние да промени посоката си на движение или да спре, както и да съобрази,
че движещите се отпред лица са с предимство, а той като движещ се огзад да не
застрашава по никакъв начин тези пред него, както и при изпреварване да осигури
достатъчно място на изпреварвания за всяко съзнателно или несъзнателно движение
на последния, като е бил отговорен за извършването на маневрата по начин, който
не затруднява изпреварвания. Ето защо съдът намира деянието за осъществено от
обвиняемия виновно при форма на вината непредпазливост - макар и да не е
предвиждал настъпването на сблъсъка и причинените с него общественоопасните
последици, е бил длъжен и е могъл да ги предотврати.
ПО АРГУМЕНТИТЕ НА ЗАЩИТАТА при първото
разглеждане на делото - По възражението, че обвиняемият Ц. не е причинил
телесната повреда съдът по изложените по-горе съображения го намира за
опровергано по категоричен начин - събраните доказателства в съвкупност
еднозначно и несъмнено установяват, че именно обвиняемият е блъснал пострадалия
Д.Д.Г.и увреждането средна телесна повреда е причинено именно от подсъдимия,
който е блъснал движещият се пред него по пистата пострадал, установено от
показанията на свидетеля К.М. и от заключението на приетата съдебно-медицинска
експертиза, която е пълна, обективна и обоснована. Специализираната експертиза на вещо лице
експерт по ски спортове отговаря в пълнота на поставените задачи, като е в
кръга на спициалните знания на вещото лице, аргументирана и непротиворечива,
поради което съдът я кредитира. Тази експертиза и събраните по делото
доказателства обсъдени по-горе установяват по категоричен начин противорправното
поведение осъществено от обвиняемия, изяснен е по категоричен начин механизма
на настъпване на сблъсъка, както и че именно сблъсъкът причинен от обвиняемия е
довел до счупване на крака на пострадалия, който се е движен пред обвиняемия и
поради това е бил с предимство и обвиняемият е бил длъжен и е могъл да избегне
сблъсъка, но не го е сторил и е връхлетял на пострадалия когото е бил длъжен и
е могъл да запази.
Налице са основанията за прилагане на чл. 78а ал.
1 НК. Обвиняемият е неосъждан, студент в ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски",
пълнолетен е, за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до
три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от
свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо - в
случая 1 лишаване от свобода до една година или с пробация; деецът не е осъждан
за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на раздел ІV на глава осма от НК; от деянието не са причинени
имуществени вреди, които да са съставомерна последица от престъплението на
обвиняемия. След като съдът го призна за
виновен в извършване на деянието и причиняването по непредпазливост на средна
телесна повреда на пострадалия Г., обвиняемият следва да освободи от наказателната отговорност на
основание чл. 78а от НК, като му бъде наложено административно наказание
"глоба", която при първото разглеждане на делото е 1000 лева и като
няма съответен протест на прокурора се прилага забраната за влошаване
положението на обвиняемия и няма основание за глоба над минималната. При
определяне на размера на административното наказание, съдът взема предвид
смекчаващите отговорността обстоятелства — чисто съдебно минало, добрите
характеристични данни определи административното наказание при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства. Ето защо съдът намира, че следва да
се наложи глоба в минимален размер 1000 лева, като същата е съобразена със
имотното и семейно положение на обвиняемия. Тази глоба е достатъчна за
постигане целите на административното наказание по чл. 12 ЗАНН. Така
определената санкция ще изиграе ролята си за превъзпитание на извършителя и ще
се постигне целите на чл. 12 ЗАНН- за индивидуална и генерална превенция.
Причини за извършване на престъплението са
незачитането на здравето и живота на другите по пистата, неспазване правилата
за движение по пистата и пренебрегване предимството на движещият се отпред
скиор.
Така мотивиран съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: